РЕШЕНИЕ
гр. София, ……….08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А състав, в публичното заседание на петнадесети ноември двехиляди
и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИРЧЕВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия Вукадиноваова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5826 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.09.2017г.,
постановено по гр. дело № 24884/2014г. по описа на СРС, 123 състав, е осъден
ответника „Д и Д Е.“ ЕООД да заплати на „С.“ ЕООД , сумата 262 лв. –
обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължението по договор за куриерска услуга, сключен с товарителница №
4161369/03.04.2014г. за доставка на пратка на стойност 262 лв. на адрес в гр.
Димитровград с получател К.П., на основание чл. 82, изр.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото съобразно
изхода на спора.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения
за неправилност и необоснованост на крайния съдебен акт, постановен от СРС.
Въззивникът поддържа, че липсват мотиви в атакуваното решение относно
приложение на общите условия на дружеството, ограничаващи отговорността при
неизпълнение на договора за доставка поради кражба. Сочи, че представеният с
исковата молба екземпляр от товарителница
е нечетлив и не удостоверява изпращача и получателя на стоката и обявената стойност. Твърди, че
липсва житейско и правно основание той да понесе финансовата щета в размер
цената на недоставената стока по извършена, но незаплатена куриерска услуга,
когато неизпълнението на договора е резултат на кражба. Сочи, че е предложил
заплащане на сумата 27 лв., но ищецът не е посочил банкова сметка ***ът е
изпаднал в забава за получаване на тази сума. Моли съда да отмени решението и
да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец не
заявява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно като краен
резултат.
СРС е сезиран с осъдителен иск при правилна правна квалификация чл. 85,
ал.1, т. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ вр. чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата
262 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за куриерска услуга,
сключен с товарителница № 4161369/03.04.2014г., за доставка на пратка с адрес
гр. Димитровград, с „наложен платеж“, с получател К.П..
Ответникът е оспорил иска в
срока по чл. 131 ГПК с твърдения, че на 06.04.2014г. е разбит офис на
дружеството в Димитровград и 10 пратки, между които и процесната, са
откраднати, като пратката е изпратена за сметка на получателя и дружеството –
ответник не е получило възнаграждение за извършената услуга.
Между страните в настоящето
съдебно производство е възникнало облигационно правоотношение по договор за
куриерска услуга, сключен с товарителница № 4161369/03.04.2014г., по силата на който
ответното дружество е поело задължение за доставка на пратка на стойност 262
лв. с адрес гр. Димитровград, с „наложен платеж“, с получател К.П.. Съгласно § 1,
т. 18 вр. т. 12 от ДР на ЗПУ, куриерската услуга с „наложен платеж“ е
допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу
заплащане на определена от подателя сума. По делото няма спор и също е
установено, че е извършена кражба в офис на ответното дружество, установена на
07.04.2014г., при която са отнети неправомерно пратки, между които и процесната
и договорът за куриерска услуга не е изпълнен. В РУП Димитровград е образувано
досъдебно производство № 220/07.04.2014г. срещу неизвестен извършител в тази
връзка.
По делото е представено
предложение за обезщетение, изходящо от ответното дружество до ищеца изх. №
170/25.04.2014г., с което, съгласно цитирани в същото разпоредби на чл. 51 и
чл. 52 от Общите условия /които не са представени по делото/, е поканен ищеца
да получи полагащото му се обезщетение в размер на сумата 27 лв.,
представляваща петкратния размер на куриерската услуга.
Съгласно разпоредбата на
чл. 85, ал.1, т. 1 ЗПУ, фактическият състав за възникване отговорността на
пощенския оператор, е наличието на договорно правоотношение по сключен договор
за пощенска услуга, по силата на което операторът е приел да извърши съответната
пощенска услуга - пренос и доставка на вътрешни и международни пощенски колети,
препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен
платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност над универсалната пощенска
услуга по смисъла на §1,
т. 18 от ДР, както и неизпълнение на договора поради загуба, кражба или
повреждане цялостно или частично. Предвид изложеното, по делото е доказан
визирания фактически състав. Доводите в жалбата относно представяне на
товарителницата в нечетливо копие, освен че са преклудирани, тъй като не са
направени в хода на първоинстанционното производство, са и неоснователни, тъй
като представената по делото товарителница удостоверява описаните по-горе факти.
Другият
релевиран в жалбата довод е досежно размера на претендираното обезщетение. По
арг. от чл. 85, ал. 4 ЗПУ, операторите следва да включат в общите условия на
договорите с потребителите конкретните размери на обезщетенията. В случая по
делото ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно
доказване на това обстоятелство, тъй като по делото не са представени общи
условия, но същият се позовава на разпоредбите на чл. 52 вр. чл. 51 от ОУ,
цитирани в изходящото от него предложение за обезщетение, съгласно които дължимото
обезщетение следва да е в петкратния размер на куриерска услуга, но не повече
от хиляда лева за счетените за основателни рекламации. В случая въобще не може
да се определи как е изчислена сумата 27 лв. Но дори да се приеме за доказано,
че това е съдържание на Общите условия към договора между страните, съдът
намира, че размерът на обезщетението в случая следва да се определи съобразно
общите правила за договорната отговорност – претърпени загуби, в размер на стойността
на пратката от 262 лв., която не може да бъде дерогирана при въведените изцяло
недоказани оспорвания на ответника. Същата стойност е обявена изрично от
ответното дружество в искане за обезщетение, предявен срещу ЗС Хасково СОТ,
съгласно чл. 16, т. 1 от договор за охрана със сигнално –охранителна техника с
имуществена отговорност 0194/01.03.2014г. Предвид изложеното, са неоснователни
и твърденията в жалбата ,че е налице забава на кредитора –ищец, която
освобождава ответника от последиците на собствената му забава.
Други оспорвания не са
релевирани в жалбата.
Съобразно съвпадението в
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
Въззиваемият не е поискал
присъждане на разноски и такива не следва да бъдат присъждани за настоящата
инстанция. .
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.09.2017г., постановено по гр. дело № 24884/2014
г. по описа на СРС, 123 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2017г., постановено по гр. дело № 24884/2014
г. по описа на СРС, 123 състав.