Р Е Ш Е Н И Е
№ 260383
гр.Пловдив, 16.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети февруари, две
хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
7721/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Н.И. ЕГН:**********, с адрес ***, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 4112661 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен,
като посочва реда за издаване на същия, съобразно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Предлага същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна – ОДМВР –
гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата,
предлага обжалвания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, както и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на
жалбоподателя на 04.11.2020г. видно от
приложеното известие за получаване на същия, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
на 06.11.2020г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни
за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу
електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 30.10.2020г., в 14:55 часа, в град
Пловдив, на бул.„Найчо Цанов“ в
близост до кръстовището с ул.„Менделеев“, с автоматизирано техническо средство
– мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било
заснето движение на лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ“ с регистрационен
номер „***“ с измерена скорост от 85 км./ч., същата – над максимално
разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 35 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 88 км./ч.
– превишение с 38 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 30.10.2020г. и час - 14:55:08ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя М.Н.И. .
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на
вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на бул.„Найчо Цанов“ в близост до кръстовището с ул.„Менделеев“, като съгласно
същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50
км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 400 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Писмо изх.№
АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на Дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства с съоръжения“ при Български институт по метрология,
същото техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46.
Съгласно
Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 е
преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен
е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, от дата 30.10.2020г. от който е видно начина на разполагане
на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от север на юг.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от
която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя М.Н.И..
В
случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си
по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС
Ц 220 ЦДИ“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 30.10.2020г..
В
жалбата липсват конкретни мотиви в така депозираната жалба относно твърдяната
незаконосъобразност на наказателното постановление, които да бъдат предмет на
произнасяне от съда.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК,
съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено
от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна
сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни заседаниея с кратка
продължителност, както и процесуалното представителство се изразява единствено
в депозиране на писмено становище, без явяване поред съда. Поради което съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е
80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4112661 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на М.Н.И. ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в
размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА М.Н.И.
ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.