№ 1123
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110200085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Н. П., ЕГН: **********, срещу НП № 22-
4332-022792 от 09.11.2022 г., издадено от началник група към О „ПП“ -
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на сумата от 1200.00 лв. /хиляда и двеста/
лева и 6 /шест/ месеца лишаване от право на управлява МПС за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя при издаване на атакуваното НП са допуснати
съществени нарушения, които са довели до незаконосъобразност и
неправилност на акта, поради което моли за неговата отмяна или същият да
бъде изменен, като санкцията бъде редуцирана до предвидената в основния
състав. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП не е налице коректно
описание на съставомерните елементи, поради което е нарушено правото му
на защита. Твърди се, че не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР
на ЗДвП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява
се от адв. П., който поддържа жалбата, като моли нарушението да бъде
преквалифицирано в по-леко такова. Претендира разноски
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена
без уважение. Изложени са подробни съображения, поради които
въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е
направено искане за присъждане на разноски.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.05.2022 г. в 11.29 часа, в гр. София, по бул. „Пейо К. Яворов“ до №
58, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Й
Вапцаров“, жалбоподателят Л. П. управлявал лек автомобил, марка „******“,
модел „******“, с рег. № *******, регистрирана на ********. На посоченото
място е действало ограничение на максимално допустимата скорост на
движение от 50 км/ч, за населено място. При ограничение на скоростта до 50
км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост
от 94 км/ч., след приспаднат толеранс от 3%, скоростта е определена на 91
км/ч, т. е. превишаването на скоростта е с 41 км/ч. Нарушението е установено
с техническо средство ATCC ARH CAM S1 № 11743F0, представляващо
мобилна система за видеонаблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Системата
за видеоконтрол е вписана под № 17.09.5126 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027
г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка №
13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка на 29.03.2022 г. със срок на валидност на
проверката до 29.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението –
06.05.2022 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно
нормативните стандарти.
На 22.08.2022 г. в ОПП-СДВР се явил жалбоподателят Л. П., който
писмено декларирал, че лично той е управлявал процесното МПС на
06.05.2022 г., около 11.29 часа, в качеството му на ползвател.
Въз основа на събраните доказателства, св. Г. С. С. съставил АУАН Серия
АД с бл. № 027954/13.09.2022 г. срещу Л. Н. П. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6,
вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на
жалбоподателя на 06.10.2022 г., който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в допълнително предоставения срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-022792/09.11.2022 г., издадено от началник група
към О „ПП“ - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на сумата от 1200.00 лв.
/хиляда и двеста/ лева и лишаване от право на управлява МПС за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г.; Протокол № 13 – СГ – ИСИС/29.03.2022 г. от проверка на
2
мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 11743F0; Протокол
рег. № 4332р-24396/06.05.2022 г., снимков материал за АТСС и МПС,
ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, декларация по чл.
188 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло попълнената лично от
жалбоподателя декларация по чл. 188 ЗДвП, от която е видно, че именно той
е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 13 – СГ – ИСИС/29.03.2022 г. на Главна Дирекция „Мерки и
Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към БАН се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение
– 06.05.2022 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер
към нея са преминали последваща периодична проверка на 29.03.2022 г. (със
срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични
доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към
датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 94 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
процесното място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 91 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 94 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 13 – СГ
– ИСИС/29.03.2022 г. на Главна Дирекция „Мерки и Измервателни Уреди“,
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БАН се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при
скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени
доказателства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 94
3
км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената
скорост от 91 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 91 км/ч, което е с 41 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. АУАН и НП са издадени съобразно
предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с
изискванията на процесуалния закон. Неоснователни са възраженията за
допуснати пороци при изготвяне на АУАН и НП, доколкото и в двата акта са
посочени конкретните съставомерни обстоятелства, както и приложимата
правна норма, която субсумира конкретното поведение, в това число и
приложимата санкционна разпоредба.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 06.05.2022 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Пейо К. Яворов“ до №
58, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Й.
Вапцаров“.
4
В случая се установява, че лек автомобил марка „******“, модел
„******“, с рег. № ******* е бил управляван от жалбоподателя Л. П., видно
от попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП, поради което и правилно е
ангажиран неговата отговорност.
Не се доказва твърдяната в НП системност, доколкото не са приложени
доказателства, удостоверяващ връчването на посочените в НП ЕФ срещу П.,
обусловили според АНО системност на нарушението. При положение, че
няма безспорни доказателства ЕФ да са били връчени, респективно
жалбоподателят да се е запознал с тях, както и същите да са влезли в сила, то
недоказано остава твърдението за наличие на този признак на по-тежкия
състав на административно нарушение, под който е подведена деятелността
на жалбоподателя. Видно от справката на ОПП СДВР няма данни за връчване
на тези електронни фиш, а единствено, че са влезли в сила на 16.02.2022 г. От
друга страна за да е съставомерно поведението на жалбоподателя по по-
тежкия състав следва да е налице системност по отношение на нарушения по
ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т.4-6 и ал. 3, т. 4-6, а в същото време в НП са посочени два
броя ЕФ, за които жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за
съответния вид превозно средство за населено място. Движейки се с 91 км/ч,
водачът е нарушил това правило за поведение, поради което законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност по реда на чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Доколкото признакът системност не беше доказан НП следва да бъде
изменено като от правната квалификация отпадне приложението на чл. 182,
ал. 5 от ЗДвП (системност) и санкцията следва бъде намалена от глоба в
размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста/ лева и 6 /шест/ месеца лишаване от
право на управлява МПС на глоба в размер на 600 лева, съгласно чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно
заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.
За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
5
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-4332-022792 от 09.11.2022 г., издадено от началник
група към О „ПП“ - СДВР срещу Л. Н. П., ЕГН: **********, с който му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на сумата от 1200.00
лв. /хиляда и двеста/ лева и 6 /шест/ месеца лишаване от право на управлява
МПС за административно нарушение на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр.
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП , като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от
такова по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП в такова по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП от ЗДвП и му налага
наказание глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Л. Н. П., ЕГН: **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6