№ 13
гр. гр.Монтана, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211630101561 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл.422 ГПК и има за цел да установи вземане
на ищеца, за което му е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.508 по описа на
РС Монтана за 2021 година.
Ищецът Н. Р. П. от град София твърди, че на 12.02.2020 година предоставил на
Мая Томова Иванова сумата от 3490 лева в заем, която последната се задължила да му
върне в срок от две седмици. След като повече от година Иванова не му върнала заетата
сума, въпреки отправяните покани и обещания от нейна страна, ищецът предявил правата
си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. В заповедното производство било
установено, че Иванова е починала на 19.03.2021 година, а единственият й наследник –
ответника в производството е подал възражение по чл.414, ал.1, т.1 ГПК. Този факт
обосновава правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване
вземането му в посочения по – горе размер. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. В. К. не взема становище по предявения иск.
Към датата на насроченото съдебно заседание представя писмено становище, в което
заявява, че макар по принцип договорът за заем да е неформален, с оглед установяване
падежа на вземането, би следвало ищецът да разполага с писмен договор. След като не
представя такъв, то не би могло да се приеме, че уговорката за връщане на заетата сума е
две седмици. На следващо място заявява, че е приел наследството от майка си по опис,
поради което отговаря само до размера на полученото наследство, не и за всички
задължения.
1
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и наследодателката на ответника се познавали. През месец февруари 2020
година последната поискала в заем пари, тъй като дължала на други хора, които я
притеснявали да им ги върне. Ищецът предоставил в заем сумата от 3 490 лева, като
предаването се осъществило чрез системата за парични преводи ИзиПей на 12.02.2020
година. Според уговорката, наследодателката на ответника следвало да върне заетата
сума в срок от две седмици или най – късно до 26.02.2020 година. На 23.02.2021 година
ищецът предявил правата си за връщане на предоставената в заем сума в заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК. В образуваното ч.гр.д.508/2021 година съдът издал
заповед за изпълнение. В производството било установено, че на 19.03.2021 година Мая
Томова е починала. Единственият й наследник – ответникът в производството подал
възражение по чл.414 ГПК, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. На
16.06.2021 година ответникът депозирал в съда заявление за приемане на наследството,
останало му от Мая Томова Иванова по опис. От присъединеното в цялост
ч.гр.д.1492/2021 година на РС Монтана е видно, че ответникът е приел наследството на
1/4 идеална част от два недвижими имота с равностойност 18 154.00 лева и парични
средства по осигурителната партида на Томова на стойност 5 822.35 лева.
Установеното по – горе обуславя извод за основателност на предявения иск.
В настоящото производство не са събрани доказателства предоставената в заем
от ищеца сума да е върната. Ответникът също не оспорва нито наличието на заемно
правоотношение, нито получаване на заетата сума, а само уговорката за падежа на
нейното връщане. Задължението по договора за заем е наследимо и е част от
наследствената маса. С приемане на наследството по опис ответникът е ограничил
отговорността си за задължения на своя наследодател само до размера на полученото
имущество. В конретния случай е видно, че приетото имущество многократно надвишава
дълга, поради което наследникът дължи връщане. Последният не е ангажирал
доказателства дълговете на наследодателката му да са изчерпали наследеното
имущество.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и доказан. Ответникът дължи
заплащане на разноските, които ищецът е сторил в настоящото и в заповедното
производство. По тези съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Н. Р. П. с ЕГН ********** от град ,,,,
по отношение на К. В. К. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Неофит Рилски 10, вх.А,
ет.4, ап.8 в качеството му на наследник на Мая Томова Иванова, починала на 19.03.2021
година, в размер на 3 490 лева, дължима ведно със законната лихва, считано от 23.02.2021
година до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по
2
ч.гр.д.508/2021 година по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА К. В. К. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Неофит Рилски 10, вх.А,
ет.4, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. П. с ЕГН ********** от град ,,,, направените разноски в
размер на 570.00 лева в заповедното производство и 684.34 лева в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3