Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 139

гр. С., 22.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 1 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – В.С.Н., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.Н. - К. от С. адвокатска колегия е предявил срещу З.„Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 25.04.2018 год. между с.И. и гр.С. по път III-164 в посока гр.С. на км.3+000, на десен завой при самокатастрофиране на МПС „Опел“, модел „Астра“ с рег. № В 29 59 РТ, управлявано от З. Д. Н., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118000192243 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 10.01.2018год. до 09.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 25.04.2018 год., до окончателното й заплащане.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 25.04.2018 г. около 15:40 часа е пострадала в резултат на ПТП, като пътник в лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ В 2959 РТ, управляван от З. Д. Н.. Автомобилът се движел в посока от с.И.към гр.С., като на км.3+000 на десен завои водачът Н. изгубил управлението над автомобила, излязъл извън пътното платно в ляво и се ударил в крайпътен скат.

Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на З. Н., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лек автомобил „Опел Астра" с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не упражнил контрол над МПС.

Ищцата сочи, че в резултат на ПТП получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в полифрагментна диафазарна фрактура на десен хумерус с разместване на фрагментите. Била прегледана в спешен кабинет, където й била поставена U шина. Изпитвала изключително силни болки в областта на фрактурата и невъзможност за движение на дясна ръка. Поради засилващия се болков синдром се наложило на 30.04.2018 г. да бъде приета за оперативно лечение. На 02.05.2018г. й била извършена оперативна интервенция за репозиция на фрактурата и поставяне на 3 проксимални перкутанни винта и дистални 2 перкутанно застопоряващи винта и фиксация на свободен фрагмент с 2 телени серклажа. Към настоящият момент ищцата поддържа, че не може да използва дясната си ръка и има непрекъсната нужда от чужда помощ.

Изложено е още в исковата молба, че автомобилът участвал в ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното търговско застрахователно дружество.

На 10.05.2018г. ищцата предявила пред „З.Б.И." АД писмена застрахователна претенция за заплащане на определено застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.

Именно поради това ищцата – В.С.Н., чрез пълномощника си адвокат С.Н. - К. от С.адвокатска колегия моли съда да осъди З.Б.АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, да й заплати обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 25.04.2018 год. между с.И.и гр.С. по път III-164 в посока гр.С. на км.3+000, на десен завой при самокатастрофиране на МПС „Опел“, модел „Астра“ с рег. № В 29 59 РТ, управлявано от З. Д. Н., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118000192243 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 10.01.2018год. до 09.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 25.04.2018 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК.е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва главният иск по основание и размер.

            С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото медицински документи не се установяват категорично твърдените от ищцата травматични увреждания. Оспорва се и авторството на деянието.

            Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като била без поставен обезопасителен колан.

            Претендира за направените по делото разноски.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която е приповторила доказателствените си искания.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на допълнителната искова молба.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП от 25.04.2018г. на РУ на МВР - С. е, че на 25.04.2018г. ищцата по делото е пострадала при ПТП.

            Не е спорно по делото обстоятелството, че ищцата е спазила процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от застрахователна претенция с вх. № на ответното дружество от 10.05.2018г., както и от писмо на ответника до ищцата от 31.05.2018г.

От приетото от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че В.Н. е получила в резултат на процесното ПТП следното травматично увреждане – счупване на диафизарната част на дясната раменна кост в горния й край, което наложило оперативно лечение.

Установява се още от заключението на СМЕ, че възстановителните процеси на  травматични увреждания на ищцата са приключили, като движението на крайника било възстановено макар и в непълен обем.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в резултат на счупването в началото периодът за възстановяване е от около три месеца, в който били налице значителни по интензитет болки, които после са отзвучали. Към настоящия момент и до живот пострадалата щяла да изпитва болка при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето. Вещото лице излага, че със сигурност крайникът е бил обездвижен, срокът е бил повече от 30 дни - около месец и половина - при такъв вид счупвания, което се налагало със съответната или гипсова, или пластмасова имобилизация.

По делото е изслушано и прието и заключение на САТЕ, от заключението на което се установява, че процесният автомобил „ Опел Астра" се е движил в посока от село И.към гр. С. и ПТП е възникнало непосредствено след изхода от село С., в посока към гр. С., в зоната на лява за посоката на движение на автомобила хоризонтална крива Експертизата като анализира пътната обстановка - лява хоризонтална крива, сухо асфалтово покритие, светлата част на денонощието, нормална видимост, седемдесет годишен водач с четиридесет години стаж приема, че скоростта на движение на автомобила е била около 50 -60 километра в момента на ПТП. Вещото лице сочи още, че ПТП е могло да се избегне, ако водачът на процесния лек автомобил е следвал траекторията на платното за движение, като е използвал възможно най-дясната му част.

От техническа гледна точка вещото лице уточнява, че при удар на превозното средство в неподвижна преграда - в случая скала, телата на пътуващите в това превозно средство, следствие инерционните сили продължават движението си в първоначалната посока на движение на това превозно средство. Ищцата пътувала на предна дясна седалка, при което обикновено телата на пътуващите на тази седалка, в случай когато не са поставили правилно обезопасителния колан при движението си напред срещали арматурното табло, където чупели ребра, а с главата си често достигали челното панорамно стъкло и рамката му, от където наранявали главата си.

За конкретния удар на лекият автомобил в скалата било ясно, че бил осъществен със скорост около 50- 60 километра в час и най-вероятно, след като били толкова малко пораженията по пътниците в автомобила, ударът бил страничен, приплъзващ. На пострадалата, съгласно данните от разпитите на свидетелите, била счупена дясната ръка, и като се имало предвид възрастта на пострадалата, счупването най-вероятно се било получило при инстинктивно стабилизиране на тялото към предна дясна врата на автомобила, но липсата на съществени наранявания по останалата част от тялото, давали основание на експертизата да направи извода, че най-вероятно към момента на процесното ПТП, ищцата била с поставен предпазен колан. Моделът „Астра" на марката „Опел" се произвеждал след 1991 година, като конкретния автомобил бил произведен 2000 година и имал фабрично монтирани предпазни колани на предните седалки.

 

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. /съпруг на ищцата/ и Д. /син на ищцата/. От показанията на свидетеля Н. се установява, че той е шофирал процесния автомобил „Опел Астра“ комби, с варненска регистрация 2959. Пътувал от И.за С.. На излизане от с. С., там били 30 - 40 метра със завои, преди един десен завой при хубаво време, нямало коли, нито зад него, нито отсреща, просто се забил в лявата отвесна страна, дори без да натисне спирачки. Осъзнал после, че е легнал върху кормилото. Дошъл на себе си, жена му била седнала в дясно от него. Ударът не бил голям, там не можело да се вдигнат повече от 50-60 км в час, защото били завои. Установява, че съпругата му била пострадала при удара, тя започнала да плаче: „Боли ме, боли ме“. След 2-3 минути минала „Пътна помощ” на познат от С., на свидетеля. Той спрял, обадил се на КАТ, след няма и пет минути дошли и катаджиите. Те се обадили на дежурния в болницата в С. и дошла линейка. Дежурният лекар установил, че дясната ръка на ищцата е счупена.

Свидетелят Д. установява, че ищцата била откарана в спешно отделение на ИСУЛ след катастрофата. Тя била на ръба между контактна и неконтактна, разбирала, но била в много голям шок. Гипсирали я и й дали обезболяващи. На следващия ден гипсът паднал, изхлузил се от подуването. Гипсът бил сменян два пъти – в петък и в понеделник. Накрая в О. болница ищцата била оперирана. Тя и сега се възстановявала, защото правила гимнастика, ръката не можела да я вдига догоре, само наполовина, засегнати били ключица, раменна кост, ръката била раздробена на три места. След изписването на ищцата от болница тя не можела да се самообслужва сама, защото не можела да движи дясната си ръка, съпругът й я обличал, за къпането също той се грижил, тя била несамостоятелна. Първите 2-3 месеца след катастрофата, до края на лятото, тя не можела да се самообслужва. Свидетелят сочи още, че и сега не може да вдига ръката до горе. Рехабилитацията не била веднага, а около седмица след това, след като се прибрала от болницата имала контролен преглед след седмица и след това лекуващият лекар Е.К.от О. болница назначил профилактика по местоживеене и това било в следващия един месец след контролния преглед, а не веднага след изписването. Свидетелят излага, че майка му я боляло много, не можела да спи. Специално първият един месец болките били силно изявени, след това вече по-малко. Тя преди ПТП била активен човек - детски лекар с 40 години практика и била свикнала да бъде сред хората, тя дори след пенсионирането си помагала, тя била лекар в училище и била винаги сред хората и затварянето й в къщи за три месеца се отразило много зле на ищцата – тя се затворила в себе си и не контактувала, доста тежко преживяла увреждането си от ПТП.

От представеното по делото заверено фотокопие на застрахователна полица се установява, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена със застрахователна полица № BG/02/118000192243 и валидна от 10.01.2018г. до 09.01.2019г.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия на водачът на лек автомобил „Опел Астра" с регистрационен номер В 2959 РТ – З. Д. Н., който при управление на процесния лек автомобил не е следвал траекторията на платното за движение, поради което е самокатастрофирал в скала от лявата страна на платното за движение.

При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и водят до извода, че единствено противоправните действия на водачът на лек автомобил „Опел Астра" с регистрационен номер В 2959 РТ – З. Д. Н. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищцата са били причинени описаните в заключението на СМЕ увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.

Не се установи по делото възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът следваше при условията на пълно, главно доказване да установи направеното от него правопогасяващо възражение. Точно обратното - по делото се установи от заключенията на допуснатите експертизи, че е по вероятно ищцата да е била с поставен обезопасителен колан, тъй като в противен случай е щяла да има повече увреждания, включително в областта на главата. Това възражение е неоснователно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалата и настъпилите увреждания.

В резултат на ПТП на ищцата, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата: счупване на диафизарната част на дясната раменна кост в горния й край.

Установено бе, че увреждането на ищцата е пряк резултат от участието й в ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра" с регистрационен номер В 2959 РТ – З. Д. Н., както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение на дясна ръка, както и болезненост за период от около три месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства, продължителността на периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищцата, както и остатъчните последици от травмите – невъзстановяването в пълния обем на движението на крайника /дясната ръка на ищцата/, болезнеността при физическо натоварване на крайника, както и при промяна на времето, която болезненост щяла да остане до живот, съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата.

С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2018г. – датата на ПТП /от този момент се претендира законна лихва, и това обстоятелство не е оспорено от ответника, впрочем не е оспорен изцяло иска за присъждане на законна лихва от страна на ответника/, до окончателното й заплащане, като следва да се отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 07.02.2019г. ищцата с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е била освободена от заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1000 лева /4 % от 25 000 лева/.

            В хода на производството по делото ищцата е направила разноски в общ размер на 500 лева – депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 312.50 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

В хода на производството по делото ответникът също е направил разноски за вещи лица в размер на 300 лева общо. Същият, чрез процесуалния си представител адв.И. претендира направените съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева без ДДС. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 1012.50 лева, съставляваща съдебни разноски, от които – 900 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 112.50 лева - разноски за възнаграждение на вещи лица, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Тъй като, видно от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 26.04.2018 год., сключен между ищцата и адвокат Н. от САК, последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /25 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1280.00 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищцата.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З.Б.АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.С.Н., с ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение на дясна ръка, както и болезненост за период от около три месеца и в по-лека степен и към настоящия момент, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 25.04.2018 год. между с.И.и гр.С. по път III-164 в посока гр.С. на км.3+000, на десен завой при самокатастрофиране на МПС „Опел“, модел „Астра“ с рег. № В 29 59 РТ, управлявано от З. Д. Н., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118000192243 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 10.01.2018год. до 09.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 25.04.2018 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.Б.АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1000 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З.Б.АД, ЕИК. да заплати на В.С.Н., с ЕГН, и адрес *** сумата от 312.50 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В.С.Н., с ЕГН **, и адрес *** да заплати на З.Б.АД, ЕИК . сумата от 1012.50 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З.Б.АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат С.К.Н. - К. от САК сумата от 1280 лева /хиляда двеста и осемдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                                                                  СЪДИЯ: