Решение по дело №299/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по искова молба от Р. И. Д. -С., [ЕГН], находящ се в СБАЛЛС – Затвора-София, подадена до Районен съд – Плевен, с която е предявен иск за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с цена 20 000 лв. срещу ГДИН, причинени от действията и бездействията на началника на Затвора – Белене, подробно описани в обстоятелствената част на ИМ, за периода от 30.11.2017 г. до датата на завеждане на ИМ пред РС – Плевен – 30.11.2022 г..

В същата се сочи, че търпи наказание лишаване от свобода в затвора гр.Белене. На 12.09.2016 г. е получил мозъчен инсулт и с направление от д-р Р. от МБАЛ Белене е приет в УМБАЛ „Георги Странски" гр.Плевен. Във връзка с това му заболяване О. П. Плевен, дори и без негова молба е прекъснала изтърпяване на наказанието му до 14.12.2016 г. В периода на прекъсването същият се е лекувал в база „Ясен" гр.Банкя. По повод на фибросарком още през 2007 г. е бил на лъче- и химиотерапия в гр.Русе, а през 2010 г. е опериран в Австрия-Виена и отново е на лъчетерапия и химиотерапия. През 2017 г. окръжния прокурор С. С. му е прекъснал отново наказанието за провеждане за химиотерапия и лъчетерапия при д-р Н.-химиотерапевт и при д-р М. –лъчетерапевт. В резултат на тези заболявания има пареза на долните и горните си крайници и се предвижва с бастун.

Всичките му диагнози до 2018 г. се съдържат в медицинска документация на УМБАЛ „Г.Странски" Плевен, в ОЦ Плевен и са от лъчетерапевт, химиотерапвет, невролог, където е провеждал лечението си и терапията си с белезници.

Посочва, че е преместен принудително в затвора гр.София-СБАЛЛС, където се намирал към дата на подаване на искова молба, като директорът на затвора Белене не допуска завръщането му в затвора гр.Белене. Това е отразено в МП и ГДИН-администрация, където се съдържат отказите за връщането му затвора гр.Белене. Посочва, че затворническата болница в гр.София не е СБАЛЛС, а е стационар. Твърди също, че там, след като е получил инсулт и инфаркт в продължение на една седмица не са му осигурили прегледи при специалисти в гр.София, а се е наложило бившата му съпруга /с която поддържа контакти и са в добри отношения/ да звъни до прокуратурата и до спешни центрове, за да му осигури достъп до лекари.

Твърди също, че в телеграма изпратена до ГДИН е посочено, че той е избягал от затвора Белене за периода 02.12.2017 до 05.12.2017 г. Същото не отговаря на истината, тъй като в този период той се е намирал в СБАЛЛС-В.О. Затвора София, за което има издадена епикриза, и е отразено в журнал на болницата, че е повръщал кръв и има висока температура- 38-39 градуса. Бил е върнат в затвора гр.Белене с линейка и с медицинска документация

Именно тази телеграма е станала причина за прекратяване на лечението му по реда на чл.447, т.3 НПК и въпреки влошеното му здравословно състояние - влошено зрение-70%, инфаркт и два стента, за което има мед.епикризи от МВР болница и УБАЛ д-р Чирков София, директора на затвора гр.Белене го нарича симулант.

Твърди също, че не му е било позволено лечение за рехабилитация в база „Ясен" гр.Банкя, където е имал запланувано лечение, но лично директорът на Затвора гр.Белене - П. К. ги е предупредил да не изпращат повече писма до затвора, тъй като той е симулант.

Твърди също, че директорът на затвора Белене умишлено е завишил рисковите му точки при извършване на психологическата му оценка от 39 на 79 точки, тъй като бил опасен за бягство, че е беглец, че е конфликтна личност и че е лежал в психиатричната болница в затвора Ловеч, въпреки че той никога не е бил в Ловеч.

Твърди, че от 30.11.2017 г. не му се позволява лечение по чл.447, т.3 НПК-с прекъсване изтърпяване на наказанието и с лечение при специалисти и това се дължи на противоправното поведение на директора на Затвора гр.Белене, който дава становище, че ищецът е симулант.

Противоправното и виновно поведение на директора на Затвора Белене ищецът определя както в негови действия, така и в бездействията му изразяващи се в: посочване, че той е симулант, въпреки наличието на медицинска документация, сочеща наличието на множество заболявания, които са тежки; умишлено завишаване на рисковите му точки при психологическата оценка на риска, посочвайки, че има голяма опасност от бягство, както и реализирано такова за периода 02.12.2017-5.12.2017 г., въпреки, че му е било известно, че той се намира в Затвора София - СБАЛЛС, а не е избягал от затвора. Тези действия/бездействия са довели до откази за прекъсване на изтърпяване на наказанието му с цел лечение по реда на чл.447, т.3 НПК и провеждане на рехабилитация и терапия с белезници; преместването му в затвора гр.София-СБАЛЛС, където се намира вече повече от 4 години, като по този начин е лишен от достъп до лекуващите го лекари в УМБАЛ „Г.Странски" Плевен, които са му спасили живота, а и в момента не съществува СБАЛЛС София, а това е медицински център, какъвто има и в затвора Белене; до откази за връщането му затвора гр.Белене; за това, че лично го е обиждал и клеветил, че е симулант и го е наричал ц. В резултат на всичко посочено по-горе ищецът е претърпял физически болки и страдания, психически тормоз и нехуманно отношение към него за продължителен период от време, считано от 30.11.2017 г. и досега, поради което предявява иск за неимуществени вреди както следва:

-за това, че не му е позволил лечение по реда на чл.447, т.3 НПК и го е лишил от достъп до лекуващите го лекари в Плевен - 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания и гавра със заболяванията му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане

-за това, че е провеждал лечение по реда на чл.135 ЗИНЗС с белезници и му е причинил болки и страдания - 5 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на същата

-за упражнен психически тормоз посредством обиди и клевети, наричан е „симулант" и „ц" - в обидния смисъл на тази дума, както и посочване, че е беглец от затвора и завишаване на рисковите му точки в психологическата оценка на риска - 5 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на същата.

Прави и доказателствени искания, включително за разпит на свидетели и назначаване на експертиза.

Първоначално по ИМ е образувано гр.д. №6333/2022 по описа на РС-Плевен, като след уточняване на ИМ и предоставяне на правна помощ, с определение № 1229/17.03.2023 г. по това дело същото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.

С определение № 805/24.04.2023 г. /л.л.4-5/ ИМ е оставена без движение, като е указано да се отстранят нередовности. С уточняваща молба /л.23/ е уточнено, че исковата претенция е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като се претендират неимуществени вреди, причинени от действията и бездействията на началника на Затвора гр.Белене, подробно описани в обстоятелствената част на ИМ, ответник е ГДИН, период на причинените му неимуществени вреди е с начална дата 30.11.2017 г., а крайна дата е завеждане на делото пред РС Плевен /видно от дело №6333/2022, ИМ е с вх.№ от 30.11.2022 г./.

Ответникът по иска – ГДИН, е подал писмен отговор на ИМ, съгласно предоставената му възможност с определение №1042/23.05.2023 г. /л.л.24-25/, чрез юрк.Б.. В същия /л.л.34-40/ се сочи, че ИМ е частично допустима, но неоснователна и недоказана. Същият е преведен в Затвора София на 28.11.2018 г. и не се сочи конкретен акт на ОП-Плевен, с който е отказано приложение на чл.447, т.3 от НПК. Не се сочат доказателства, че заболяванията му са в причинна връзка с действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене. Прекараният мозъчен инсулт през 2016 г. е извън периода на ИМ. Не е посочен период, доказателства и не са изложени обстоятелства за отказ от преместване на ищеца. По отношение оценката на риска, същите не се съставят от началника на Затвора Белене, а от инспектори от сектор „СДВР“.

На основание чл.299, ал.2 от ГПК моли да се прекрати производството по делото по отношение на твърденията, че началникът на Затвора Белене е лъжесвидетелствал, като е посочил, че ищецът не е в срока на прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода 01.12.2017 г. – 05.12.2017 г., и е бил обявен за общодържавно издирване. Пред Административен съд Плевен е образувано и приключило адм. д. № 97/2023, с искане за обезщетение по идентична претенция, между същите страни и за същия период, за което има влязло в сила решение № 231/03.05.2023 г.

Подробно описва настаняването на ищеца различни затвори, и отправяните от него молби и жалби, като и постановените по тях решения.

Моли да се да се отхвърли ИМ и да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ГДИН на основание чл.25 от Наредбата за правната помощ.

В съдебно заседание ищецът – Р. И. Д. /С./, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв Д., която моли да се уважи иска, а С. посочва, че са налице доказателства за умишлено извършени срещу него нарушения, които са довели до лошо здравословно състояние. Представени са писмени бележки , в които се посочва, че с оглед приложени по делото доказателства множество епикризи, с които се установява, че има редица заболявания, му е отказано прекъсване на изпълнение на наказанието , за да проведе лечение. Намира, че не се доказва симулация от лицето и неправилно отказите са мотивирани именно с това основание. Свидетелят д-р Г.категорично заявява, че ищецът страда от различни заболявания и се нуждае от мултидисциплинарен екип за наблюдение. Намира, че ищецът е поставен в неблагоприятни условия относно медицинско обслужване, които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на страх и това води до извод за основателност на исковата претенция.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се представлява. Представя писмени бележки, в които се посочва, че исковата претенция е неоснователна и недоказана относно причинени неимуществени вреди. Посочва се, какъв е фактически състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, като в случая не е доказана причинно-следствена връзка между заболявания и действия и бездействие на администрацията на затвора, а напротив здравословното му състояние е проследявано, извършвани са прегледи, изследвания, предоставено е лечение и намира, че следва да се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Ш., който намира, че искът не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверението за идентичност на лице с различни имена на л.134, Р. И. С., с [ЕГН] и Р. И. Д. са имена на едно и също лице, което се установява и от служебната бележка на л.138 от делото. В НБДН ищецът фигурира с името Д., видно от справката на л.288.

С оглед заповедна л.47 и сл. от делото, Р. И. С. изтърпява наказание лишаване от свобода по две отделни групи общо най-тежки наказания, като втората група е с начало 20.03.2009 г. и продължителност 9 години. Към 06.04.2022 г. общо прекъсване на наказанието и отклонение е в размер на 7 г., 4 м. и 9 дни. Отделно по НОХД №1010/2018 на РС-Хасково след изтичане на втората група наказания ще търпи 3 години лишаване от свобода за това, че на 23.06.2017 г. в гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно 10000 евро. Деянието е извършено по време, през което е бил в прекъсване на изпълнението на наказанието по медицински причини, постановено на основание чл.447, т.3 НПК с Постановление №2864/14.06.2017 г. на ОП-Плевен.

Постъпил е в Затвора Ловеч на 01.08.2008 г. На 10.12.2008 г. преведен в Затвора гр.Пловдив след подадена молба. На 10.07.2009 г. преместен в Затвора гр.Белене след подадена молба. След период на прекъсване и отклонение задържан с европейска заповед за арест във Франция на 14.04.2016 г., в Затвора Белене от 15.04.2016 г.

На 28.11.2018 г. преведен в Затвора София. Със заповед от 12.03.2019 преместен в Затвора–Пловдив. Въз основа на заповед, на 13.11.2020 г. преместен в Затвора София, а в момента е Затвора Белене.

Видно от писмото на л.104 и докладната записка на л.107, С. е бил в отклонение от 23.10.2010 г. до 28.01.2016 г., след като изпълнението на наказанието е било прекъснато с прокурорско постановление по здравословни причини.

Видно от епикриза от СБАЛЛС /л.л.384-386/, същият е пребивавал в тази болница от 12.11.2020 г. до 23.01.2024 г. Поставени са диагнози: Исхемичен мозъчен инсулт в БДЗМА. Мултиинфарктна енцефалопатия. Левостранна хемианопсия. Десностранна телесна хемихипестезия. Екстрасистолна аритмия. ИБС. Състояние след ОМИ. НАП. Едноклонова коронарна болест. Състояние след коронарография и стентираие. АХ II ст. Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Рецидивиращо предсърдно мъждене. Обезитас I ст. Състояние след ИМИ 2016-2017 г. Левостранна хемипареза. Исхемия в Р-1 сегмент на дясна задна мозъчна артерия. Левостранна хемианопсия. ХОББ-смесена форма. Бронхиектазна болест. Слип апнея. Дислипидемия. С-е след операция по повод фибросарком на дясна подбедрица 2007 г. и 2017 г. Лъче и химиотерапия. Чернодробна стеатоза. Микролитиаза. Фимоза. Захарен диабет 2-ри тип. Аденом на лява надбъбречна жлеза. Малка паренхимна киста с размер 16 мм на ляв бъбрек. Медикаментозна алергия.

На л.125 от делото е приобщена телеграма от Затвора Белене №3932/30.11.2017 г., в която се сочи, че на 30.11.2017 г. Р. И. С. не се е завърнал от прекъсване на наказанието по чл.447, т.3 от НПК. Посочено е, че по данни на съпругата му, е настанен в кардиологично отделение на Александровска болница – София.

Видно от писмо рег.№39/08.01.2018 г. /л.5 от дело 6333/2022/, подписано от началника на З. Б. П. К., на 05.01.2018 г. е транспортиран до Спешно отделение гр.Плевен. От приложено копие на лист за преглед е видно, че му е извършено изследване – образна диагностика. От становището на д-р Г. Д. е видно, че липсват данни за прекаран исхемичен мозъчен инсулт или нов такъв. Пациентът не е съдействал по време на прегледа и агравира. Препоръчано е съдебните власти да сформират комисия за отричане на мозъчните инсулти поради агравация. Моли се за съдействие да формиране на лекарска комисия.

Приобщено е медицинско становище по отношение на ищеца от 25.01.2018 г. /л.л.372-374/, подписано от д-р Г., в което е посочено, че на С. са поставени следните диагнози: Фибросаркома крурис декстра. Състояние след операция, льчетерапия и химиотерапия. Обс.рецидив и костни метастази. Придружаващи заболявания: МСБ-Последници от исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ДПМА (06.09.2016 г.) и реинсулт в същия басейн (17.08.2017 г.). Левостранна централна хемипареза от лека-средна степен, по-изразена за крака дистално, лезия на VII-ми и ХII-ти ЧМН вляво. Хемихипестезия вляво. Походка тип Вернике-Ман. Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност. СН II ФК. САП III ФК по ССS. Лекостепенни митрална и трикуспидална инсуфициенции. Дислипидемия. Неинсулинозависим захарен диабет с вторична инсулинова резистентност и неврологични усложнения. БТЕ-микроемболнчна, хронично рецидивираща форма. Бронхиектатична болест. Състояние след кръвохрачене. Обструктивна сънна апнея-тежко изразена. На лечение с индивидуален СРАР апарат + кислород.

По делото като свидетел е разпитан д-р Й. П. Г. /л.л.343-346/. Сочи, че е работил като общопрактикуващ лекар в място за лишаване от свобода в Белене в периода от м. май 2014 г. до края на м. февруари 2018 г. Като такъв познава Р. С., бил е негов пациент. Многократно е описвал здравословното му състояние в медицински становища, които е издавал, много са на брой, които са адресирани и до началника на затвора Белене, до ОП Плевен, до ГДИН. Съставяни са във връзка - да бъде прекратено наказанието му, временно излизане за осъществяване на консултативни прегледи, изследвания и болнично лечение. Отрича ищецът да е симулирал, включително във връзка с компютърна томография. Неговите заболявания са се нуждаели от мултидисциплинарен екип за наблюдение, за лечение, за всичко. Няма такива условия в мястото за лишаване от свобода. Имало е случаи, когато не е уважавано неговото становище. Здравословното му състояние не може да бъде симулирано, всичко е документирано с медицинска документация. Когато е имал нужда да бъде прегледан в медицинския център не му отказван преглед. Последното медицинско становище, което е издал, е от 15.01.2018 г. В него е описал всичко по какви поводи е идвал при св., като е започнал от м.април 2017 г. За периода от м. ноември 2017 г. до м. февруари 2018 г., при оплакванията му е оказвана адекватна медицинска помощ в кабинета на затвора. Когато не е било възможно да му се окаже адекватна такава помощ, св. го е предлагал за изкарване. В становището това е описано, касае за пациент, който от 7.12.2018 г. е бил в затвора. След поредно прекъсване на наказанието на осн. чл. 447, т.3 от НПК с много висок глобален сърдечен съдов риск, с анамнеза за тежка артериална хипертония, стенокардия при обичайни физически усилия, вероятно преживян миокарден инфаркт, диагностицирана туморна формация на дясната подбедрица и през м. август 2006 г. с извършена оперативна интервенция фибросарком, електроексцизия. През м. април 2008 г. е имало локален рецидив и повторна операция. През м. септември 2009 г. от контролен компютърен томографски скенер се наблюдават увеличени лимфни възли в медиастинум. След консулт с лъчетерапевт не е показан за лъчетерапия. На 8.01.2010 г. постъпва в Националната специализирана болница за активно лечение по онкология, клиника по химиотерапия за първи курс химиотерапия. На 8.08.2016 г. по негово желание е диспансеризиран и лекуван в лъчетерапия и химиотерапия в онкологичен център към УМБАЛ „Г. Странски“ Плевен. Решение №1057 от 09.09.2016 г. на обща клинична и онкологична комисия към онкологичния диспансер към УМБАЛ „Г. Странски“ Плевен за лъчелечение и диспансерно отделение. Решение № 1574 на същата комисия за химиотерапия и Решение №1581/17.05.2017 г. за трансплантация на стволови клетки. На 30.08.2017 г. е последна хоспитализация в отделение по кардиология и кардиологична рехабилитация в МБАЛ Банкя със субективни и обективни симптоми на изострена хронична сърдечна недостатъчност. Изписан е на 4.09.2017 г. в подобрено общо състояние. Дадени са препоръки за активно наблюдение от общопрактикуващ лекар, кардиолог, хематолог и онколог и е изписан с домашно поддържаща терапия. По повод на оплаквания лишеният от свобода е записан в листата за планов прием №206 с дата за хоспитализация 17.01.2018 г. в клиника по рехабилитация в Банкя. На 10.01.2018 г. в медицинския център е пристигнал по факс медицински документ от отделението по кардиология Банкя за информирано съгласие за вписване за планов прием в болницата, като са дали телефон за контакт от лечебното заведение. След 04.09.2017 г. е бил плануван за лечение на рецидив на тумора на фибросарком на дясната подбедрица в онкологичен център към УМБАЛ „Г. Странски“ Плевен, където пациентът се води на диспансерен отчет, но поради влошено здравословно състояние е било отложено. На 14.11.2017 г. е представен медицински протокол от 10.11.2017 г. от МБАЛ Плевен, онкологичен център, от който е видно, че на 4.01.2018 г. лишеният от свобода Р. С. следва да се яви в онкодиспансера. На 26.04.2017 г. в рамките на диспасерното наблюдение е консултиран с кардиолог. От 12.05.2017 г. до 17.05.2017 г. и от 12.12.2017 г. до 19.12.2017 г. е хоспитализиран в клиниката по кардиология и фтизиатрия в клиниката в гр. Плевен по повод болки в гърдите и кръвохрак. Лекуван е за белодробна емболия супресивна форма и е изписан в подобрено състояние и предписано лечение с фраксипарин у дома за профилактика на повторна евентуална белодробна емболия с препоръка за проследяване на състоянието на пациента от пулмолог, кардиолог, гастроентеролог и онколог. На 17.05.2017 г. е разгледан от клинична и онкологична комисия при УМБАЛ „Г. Странски“ Плевен, където е препоръчана трансплантация на стволови клетки поради рецидив на онкологичното заболяване. На 7.12.2017 г. пристига в затвора Белене, след което е прекъснато наказанието с кръвохрак, по повод на което е повторната хоспитализация. На 2.11.2017 г. е осъществена консултация в УМБАЛ клиника по химиотерапия в София кв.Дървеница с д-р Т., поради съмнение за локален рецидив и костни метастази е дадено мнение за извършване на високоспециализирано медицинско изследване томография, след което при данни за метастатично заболяване да се определи подходящ химиотерапевтик поради наличното мозъчно-съдово и сърдечно-съдово заболяване. Направена е консултация с лекар специалист на 2.11.2017 г. В търсене на алтернативно лечение на онкологично заболяване пациентът е подал молба и е получил покана за лечение в Република Турция на 7.09.2017 г. За едно от необходимите изследвания, които се препоръчват и според резултатите от които ще се изготви индивидуален план за лечение позитронно-емисионната томография, лишеният от свобода представи служебна бележка от А. С. К., онкологичен център гр. София, от която е изявил, че е плануван за изследването на 11.12.2017 г. от 10,30 ч. Тогава не е могъл да отиде, защото е бил хоспитализиран 12.12.2017 г. до 17.12.2017 г. в друго болнично заведение. На 10.11.2017 г. в медицинския център пристигна медицински протокол от онкологичен център УМБАЛ „Г. Странски“ Плевен, в което се съобщава, че трябва да се яви на 4.01.2018 г. в онкохирургия за оперативно лечение. Пациентът категорично отказва да бъде конвоиран и с охрана. Също така той декларира, че ако не му се предостави възможност свободно да се лекува, ще прекрати приема на назначеното му животоподдържащо лечение. Предвид гореказаното и с оглед на тежкото и нестабилно здравословно състояние на лишения от свобода Р. С., видно от представените и събраните до сега медицинска документация и извършените прегледи в медицинския център на затвора за пореден път св. е предложил тогава да му бъде прекъснато наложеното му наказание за поне три месеца за осъществяване на плануваните две хоспитализации на 17.01.2018 г. в клиниката по рехабилитация в Банкя, на 24.05.2018 г. в специализирана болница за рехабилитация в Банкя, а също така и за провеждане на диагностични изследвания, адекватно, активно и продължително лечение и мултидисциплинарен мониторинг на здравословното състояние на пациента по прилагането на добрата медицинска практика и зачитане правото на свободен достъп и избор на здравно заведение и своевременна медицинска помощ, тъй като за това няма условия в мястото за лишаване от свобода.

По отношение на С. е издадено ЕР на ТЕЛК от 02.08.2022 г. /л.6 от дело 6333/2022/, с оценка 90 % ТНР, и диагнози: Последици от мозъчен инфаркт: Съст. след ИМИ в БДЗМА. Левостр. хемианопсия /04.2022/. Зах.диабет 2 тип с инсулинови нужди ДПНП. ИБС еднокл. коронарна болест. С-ние след ПКИ на ДКА с имплант. на МИС /21.03.2019/ Пристъпно предс. мъждене. АХ 3 ст. Хип. сърце без СН. Са на дясно бедро /Фибросарком/ 2008. Рецидив 2016 г. С-ние след операции, лъче и х.терапия /2019 г./. ХОББ хр.бронхит. Сънна апнея /от 2017 г. СIРАР/. Холелитиаза. Кортикална киста на ляв бъбрек. С-ние след исхемичен инсулт /2016, 2017 г./ Левост. хемипареза.

По делото е приобщен текущ доклад по отношение на С. от ИСДВР при Затвора София, с дата 04.09.2021 г. /л.л.105-106/, в който са изброени наказанията му в Затвора Пловдив, и наложено дисциплинарно наказание в Затвора София. Посочено е, че при първоначално изготвената оценка на риска от рецидив и вреди са констатирани средни стойности - 54 т., но в хода на наказанието оценката на риска от рецидив и вреди е преразгледана и завишена – 79 т.

По делото са приобщени постановления на различни окръжни прокурори, с които се отказва приложение на чл.447, т.3 НПК по отношение на ищеца в исковия период: от 22.12.2017 г. /л.л.53-54/, с което е отказано прекъсване на наказанието, като е прието, че е налице тежко заболяване, но препоръчаното медикаментозно лечение и диетичен режим могат да бъдат осъществявани и в условията на затвора; от 08.01.2018 г. /л.л.262-263/, съгласно което указанията на лекуващия лекар следва да се изпълняват в условията на затвора, искането за лечение в Турция е неоснователно и с оглед наложената забрана за напускане на Република България; от 20.02.2018 г. /л.264/, в което се сочи, че няма данни за влошено здравословно състояние, което да налага приложение на чл.447, т.3 от НПК, и лечението следва да се проведе съгласно чл.135, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗИНЗС; от 20.08.2018 г. /л.л.265-266/, /, в което се сочи, че няма данни за влошено здравословно състояние, което да налага приложение на чл.447, т.3 от НПК, и лечението следва да се проведе съгласно чл.135, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗИНЗС; от 21.09.2018 г. /л.л.267-268/, в което се отказва прекъсване на наказанието, тъй като лечението може да се извърши и по време на изтърпяване на наказанието; от 04.06.2019 г. /л.55/, с което е отказано прекъсване на наказанието, като е прието, че е налице тежко заболяване, но поради висок риск от рецидив, лечението следва да се проведе по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС; от 10.09.2019 г. /л.л.56-57/, с което е отказано прекъсване на наказанието, като е прието, че е налице тежко заболяване, но поради висок риск от рецидив, лечението следва да се проведе по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС; от 07.10.2019 г. /л.л.58-59/, с което е отказано прекъсване на наказанието, като е прието, че е налице тежко заболяване, но поради висок риск от рецидив, лечението следва да се проведе по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС; Постановление на АП-Пловдив /л.л.60-61/ от 17.07.2019 г., с което се потвърждава постановление за отказ от 06.07.2020 г.; от 24.08.2021 г. /л.л.62-64/, с което е отказано да се приложи чл.447, т.3 от НПК поради реална опасност да се отклони от местата за лишаване от свобода, и възможността да се лекува по чл.135 от ЗИНЗС; от 19.03.2021 г. /л.л.65-66/, с което е отказано да се приложи чл.447, т.3 от НПК поради реална опасност да се отклони от местата за лишаване от свобода, и възможността да се лекува по чл.135 от ЗИНЗС; от 02.06.2021 г. /л.л.67-68/, с което е отказано да се приложи чл.447, т.3 от НПК поради реална опасност да се отклони от местата за лишаване от свобода, и възможността да се лекува по чл.135 от ЗИНЗС; от 09.08.2022 г. /л.л.69-71/, с което е отказано да се приложи чл.447, т.3 от НПК поради реална опасност да се отклони от местата за лишаване от свобода, и възможността да се лекува по чл.135 от ЗИНЗС;

Приобщени са и заповеди за преместване или отказ от преместване в друг затвор на главния директор на ГДИН, както следва: от 03.11.2020 г. /л.л.44-46/, с която е преместен от затвора Пловдив в Затвора – София на основание чл.64, ал.1, т.4 от ЗИНЗС поради психологическа несъвместимост и конфликти със служителите на затвора Пловдив; От 06.04.2022 г. /л.л.47-52/, с която се отхвърлят молбите за преместване в Затворите Белене и Ловеч поради липса на предпоставките по чл.64, ал.1, т.3 от ЗИНЗС;

На л.89 от делото е приобщена епикриза от СБАЛЛС, от която е видно, че е постъпил насочен от клиника по кардиология, където е пролежал от 30.11. до 01.12.2017 г. Изписан по собствено желание от СБАЛЛС на 04.12.2017 г.

Приобщени са и заповеди /л.л.205-213/, с които се изпраща до външни лечебни заведения.

Освен посочените по-горе медицински документи, по делото са приобщени и значителен брой епикризи, амбулаторни листи, медицински справки, становища, изследвания по отношение на здравословното състояние на ищеца. Приобщено е и копие от СМЕ, назначени по друго дело /дело № 11215/2022 – л.л.448-453/, в която е направено заключение, че „е видно много мотивирано и адекватно прецизиране на кардиологичната, ендокринната, неврологичната терапия, въз основа на съответните изследвания и консултации, проведени в този период. Да, проведените консултации с невролог, кардиолог, ендокринолог съответстват на съществуващите медицински стандарти.“ Тази епикриза съдът не кредитира, тъй като не е изготвена по установения ред. В настоящото производство съдът допусна изслушването на съдебно –медицинска експертиза, но поради невнасяне на определения депозит, същата беше заличена, а представената такава се посочва, че е изготвена от д-р В. , а е подписана от д-р В., но както бе посочено, съдът не я кредитира.

По делото е приложено и адм дело № 97 по описа за 2023 година на Административен съд –Плевен, по което е налице отхвърляне на искова молба на С. за присъждане на обезщетение в размер на 20000 лева за неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на Затвора Белене - съставяне на телеграма до ГДИН, че лицето не се е завърнало след срок на прекъсване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ поради което е обявен за държавно издирване в периода от 01.12.2017 г. – 05.12.2017 година.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди за периода 30.11.2017 г. – 30.11.2022 г. поради това, че не му е позволено лечение по реда на чл.447, т.3 НПК и е лишен от достъп до лекуващите го лекари в Плевен, че е провеждал лечение по реда на чл.135 ЗИНЗС с белезници, и за упражнен психически тормоз посредством обиди и клевети, наричан е „симулант" и „ц" - в обидния смисъл на тази дума, както и посочване, че е беглец от затвора и завишаване на рисковите му точки в психологическата оценка на риска. Посочва се, че така изложеното му е причинило неимуществени вреди-болки и страдания и гавра със заболяванията му, и се претендира обезщетение ведно със законната лихва върху сумите по пера, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане.

По отношение възражението на ответника, че искът е недопустим в частта му относно телеграмата от 30.11.2017 г., съдът съобразява, че по дело 97/2023 по описа на настоящия съд е предявен иск за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно съставяне на телеграма до ГДИН, че ищецът не се е завърнал в срока на прекъсване на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода 01.12.2017 г. – 05.12.2017 г., поради което Д. е бил обявен за държавно издирване.

С настоящия иск се посочват различни факти и последици от тази телеграма, с оглед на което следва да се приеме, че искането е различно, въпреки че страните и основанието на иска са еднакви. По тези причини искът в тази му част също е допустим.

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

По отношение на твърдението, че не му е позволено лечение по реда на чл.447, т.3 от НПК в исковия период, същото е видно от приобщените постановления на окръжни прокурори, с които такова лечение не се разрешава. Следва да се посочи обаче, че постановленията на окръжния прокурор подлежат на самостоятелно обжалване, като служителите на ГДИН, включително началниците на затвори, не могат да определят тяхното съдържание, което е съобразено с представените данни за състоянието на лицето, но началникът на съответния затвор в случая на Затвора Белене по никакъв начин няма отношение към постановените постановления.

Твърдението на ищеца, че е лишен от достъп до лекуващите го лекари в Плевен е неоснователно. Същият е подал молба, и по свое желание е бил преместен да изтърпява наказанието си в Затвора Пловдив. Сам се е поставил в положение да бъде лекуван от лекари в други лечебни заведения, находящи се в гр.Пловдив. Впоследствие, поради психологическа несъвместимост е бил преместен в Затвора София. Липсват основания да се приеме, че в Пловдив и София е получавал по-лошо медицинско обслужване, а и такова твърдение не е налице в ИМ.

По отношение на провеждането лечение по реда на чл.135 от ЗИНЗС съдът съобразява следното: Тази разпоредба посочва, кога лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. В тези лечебни заведения същите лица провеждат лечение, което отговаря на медицинските стандарти, както и лицата, които не са лишени от свобода. Разликата между чл.447, т.3 от НПК и чл.135 ЗИНЗС е, че при прекъсване на наказанието по чл.447, т.3 от НПК по време на лечението осъденото лице не изтърпява наказанието лишаване от свобода, респективно не е охранявано, и не е ограничено /при необходимост/ с помощни средства. Доколкото и в двете хипотези лечението се извършва по съответните медицински стандарти, не могат да се причинят вреди поради лечение по чл.135 ЗИНЗС в сравнение с лечение по чл.447, т.3 НПК.

По отношение твърдението , че са поставяне на белезници по време на лечението по чл.135 ЗИНЗС, същото не е доказано, тъй като липсват както писмени, така и гласни доказателства в тази насока.

По отношение на твърдението на С., че е упражнен психически тормоз посредством обиди и клевети, като е наричан „симулант" и „ц" - в обидния смисъл на тази дума, същото не е доказано.

В приложената документация не е налице твърдение, изходящо от служители на ГДИН, че е симулант. В приложеното от ищеца писмо, изходящо от началника на Затвора Белене /л.5 от дело 6333/2022/ липсва думата симулант. В същото е посочено, че на ищеца е извършено изследване – образна диагностика, и от становище на д-р Г. Д. е видно, че липсват данни за прекаран исхемичен мозъчен инсулт или нов такъв. Същият лекар е посочил, че пациентът не е съдействал по време на прегледа и агравира. Думата „агравира“ не е използвана от служители на ГДИН, а е цитирана от тях от становището на друго лице. Освен това същата дума не означава, че ищецът е симулант. Симулантът е лице, което имитира симптоми на заболяване, което няма, като има за цел да му се постави диагноза за наличие на заболяване, каквото реално, обективно не е налице при него.Използваното понятие „агравира“ означава, че съзнателно се преувеличават на симптомите на болест. Болестта реално съществува, като се цели да се представи като по-тежка.

С оглед на изложеното, не може да се приеме, че директора /явно се има предвид началникът/ на затвора гр.Белене го нарича симулант.

Липсват както писмени, така и гласни доказателства, че ищецът е наричан „ц" - в обидния смисъл на тази дума.

Неоснователно е и твърдението на ищеца, че е наричан беглец от затвора“, такава дума не е използвана по отношение на него.

В приложените писмени документи е налице посочване, че се е отклонявал от изпълнение на наказанието, като същите отклонения са цитирани по периоди. Следва да се посочи, че след изпращане на телеграмата от 30.11.2017 г., подадена от Затвора Белене, още на 01.12.2017 г. същият е преведен в СБАЛЛС, видно от приобщената епикриза от това лечебно заведение, където е продължил изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тази телеграма не се твърди, че е избягал от затвора Белене за периода 02.12.2017 до 05.12.2017 г., което е и невъзможно, доколкото същата е от 30.11.2017 г. На 01.12.2017 г. е бил настанен в СБАЛЛС, доколкото явно е бил открит в друго лечебно заведение, след което, видно от приложената епикриза от СБАЛЛС, е изписан по негово желание и върнат в Затвора гр.Белене.

Следва де се отбележи, че телеграмата от 30.11.2017 г. не е причина за прекратяване на лечението му по реда на чл.447, т.3 НПК, доколкото прекъсването на изпълнението на наказанието е било само до 30.11.2017 г., и лечение след тази дата по реда на чл.447, т.3 НПК не е било разрешено.

Съдът намира за недоказано и твърдението на С., че не му е било позволено лечение за рехабилитация в база „Ясен" гр.Банкя, където е имал запланувано лечение, но лично директора на Затвора гр.Белене - П. К. ги е предупредил да не изпращат повече писма до затвора, тъй като той е симулант.

Липсват, както писмени, така и гласни доказателства в тази насока. Видно от медицинското становище на д-р Г.от 25.01.2018 г., такова лечение е било планирано от 24.01.2018, като същото не се е осъществило. Видно от постановлението за отказ да се прекъсне изпълнението на наказанието от 08.01.2018 г. /л.л.262-263/, декларацията на С. „е придружена с предложение от ръководството на Затвора Белене да се прекъсне наказанието на С. за срок от 7 дни“. Същото предложение не е уважено с това прокурорско постановление, но посочването му показва, че ръководството на Затвора Белене по никакъв начин не е препятствало в случая лечението на ищеца, и че не отговаря на истината твърдението, че „лично директора на Затвора гр.Белене - П. К. ги е предупредил да не изпращат повече писма до затвора, тъй като той е симулант.“

Относно твърденията на С. за завишаване на рисковите му точки в психологическата оценка на риска, видно от текущия доклад на л.л.105-106, ищецът е наказван няколкократно до датата на този доклад в Затвора Пловдив и Затвора София, като са изложени мотиви по отношение на корекционния процес. Бил е изготвен план на присъдата, който да доведе до промени в нагласите и поведението, но С. на 22.08.2021 г. демонстративно и категорично е отказал да се запознае и подпише същия. Този доклад и определените с него точки не подлежи на оспорване, но за пълнота на изложението съдът отбелязва, че с оглед поведението на ищеца по отношение на предложения корекционен план, и извършване на престъпление през 2017 г., когато е бил в условията на прекъсване наказанието, посочения висок риск от рецидив е правилно определен. Следва да се посочи също, че това становище е издадено от служител на Затвора София, който не е подчинен на началника на Затвора Белене, и извършени от ищеца действия по време на престоя му в Затвора Белене въобще не са били посочени и обсъдени, поради което не може да се приеме, че началникът на Затвора Белене /или кое и да е лице – служител в този затвор/ умишлено е завишил рисковите му точки. Същият доклад сочи, че точките са по риск от рецидив и вреди /а не психологическа оценка, както се твърди в ИМ/, като видно от същия, са увеличени от 54 на 79 точки, а не от 39 на 79 точки. Твърдение в този доклад, че е опасен за бягство, че е беглец, че е конфликтна личност и че е лежал в психиатричната болница в затвора Ловеч, не са налице.

Неоснователно е и соченото от ищца, че е бил е преместен принудително в затвора гр.София, същото преместване е въз основа на приложената и цитирана по-горе заповед на главния директор на ГДИН от 03.11.2020 г. /л.л.44-46/, с която е преместен от затвора Пловдив в Затвора – София на основание чл.64, ал.1, т.4 от ЗИНЗС поради психологическа несъвместимост и конфликти със служителите на затвора Пловдив. Следва да се посочи, че тази заповед подлежи на самостоятелно оспорване, както е посочено и в самата нея, като липсват доказателства, че същата е отменена. С изрична заповед от 06.04.2022 г. /л.л.47-52/ на главния директор на ГДИН се отхвърлят молбите за преместване в Затворите Белене и Ловеч поради липса на предпоставките по чл.64, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като тази заповед също не е отменена.

Издаването на тези заповеди е в компетентността на главния директор на ГДИН, и върху тяхното съдържание началникът /неточно в ИМ наименован директор/ на Затвора Белене не може да оказва влияние, като същите не са отменени като незаконосъобразни, а и исковата претенция по настоящото дело не е обвързана с тях.

По отношение на соченото от лицето, че затворническата болница в гр.София не е СБАЛЛС, а е стационар, показва непознаване на терминологията. Стационар е общо понятие, с което се означават всички лечебни заведения, в които са налице лежащо болни.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съгласно ал. 2 лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти и съгласно ал. 3 предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са: 1. специализирани болници за активно лечение; 2. лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински центрове, съгласно ал. 2 дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира и контролира от министъра на правосъдието и съгласно ал. 3 Министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода.

Твърдението, че там, след като е получил инсулт и инфаркт в продължение на една седмица не са му осигурили прегледи при специалисти в гр.София, а се е наложило бившата му съпруга /с която поддържа контакти и са в добри отношения/ да звъни до прокуратурата и до спешни центрове, за да му осигури достъп до лекари, е недоказано. По време на исковия период данни за подобно нововъзникнало заболяване се установява само в приложената епикриза от Медицински институт – МВР – Централна клинична база /л.7 от дело 6333/2022/. Видно от отразените в нея данни, по данни от пациента /настоящ ищец/ е извикана ЦСМП, след това е преглеждан в УМБАЛ „Царица Йоанна“ и УМБАЛ „Св.А.“, бил е на амбулаторно лечение, а в болницата, издала епикризата е постъпил за диагностично уточняване.

Вярно е, че от 30.11.2017 г. на ищеца не му се позволява лечение по чл.447, т.3 НПК-с прекъсване изтърпяване на наказанието, видно от прокурорските постановления за отказ, но това не се дължи на противоправно поведение на директора на Затвора гр.Белене /или на който и да е служител на затворническата администрация/, доколкото липсва становище от същите, че ищецът е симулант, като постановленията не са обжалвани .

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че Д. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Белене, и в последващите му пребивания в Затворите Пловдив и София, подробно описани в ИМ за периода от 30.11.2017 г. – 30.11.2022 г. Не е налице по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" , което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия или бездействия и такива вреди.

По отношение на твърденията на ответника, че липсват доказателства, че заболяванията на ищеца са в причинна връзка с действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене съдът отбелязва, че такова твърдение не е налице в ИМ, с оглед на което не следва да се произнася по така направеното възражение.

С оглед на изложеното, ИМ е неоснователна и следва да се отхвърли.

Въпреки този изход на делото, искането на пълномощник на ответника по делото за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от Наредбата за правната помощ е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

 

Отхвърля исковата молба на Р. И. Д. /С./, [ЕГН], с постоянен адрес гр.Русе, [улица], и настоящ адрес гр.Русе, [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с която е предявен иск за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с цена 20 000 лв. срещу ГДИН, причинени от действията и бездействията на началника на Затвора – Белене, за периода от 30.11.2017 г. до датата на завеждане на ИМ пред РС – Плевен – 30.11.2022 г., както следва:за това, че не му е позволил лечение по реда на чл.447, т.3 НПК и го е лишил от достъп до лекуващите го лекари в Плевен -болки и страдания и гавра със заболяванията му,за това, че е провеждал лечение по реда на чл.135 ЗИНЗС с белезници и му е причинил болки и страдания и за упражнен психически тормоз посредством обиди и клевети, наричан е „симулант" и „ц" - в обидния смисъл на тази дума, както и посочване, че е беглец от затвора и завишаване на рисковите му точки в психологическата оценка на риска, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на същата.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.