№ 147
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502661 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София срещу разпореждане №
38299/19.10.2022 год. по ч.гр.д. № 11737/2022 год. на ВРС – 20-ти състав, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 5 404.80 лв. – възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
PLUS-17567597/28.01.2020 год. за периода 15.03.2020-15.08.2022 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение,
поради това, че договореният ГПР не надвишава въведения мксимален размер на ГПР, който
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
1
на управление гр.София срещу С. С. Х. за сумата от 6 000 лева – главница договор за
потребителски кредит № PLUS-17567597/28.01.2020 год., по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост, 5 404.80 лв. – възнаградителна лихва по договор за периода
15.03.2020-15.08.2022 год., както и обезщетение за забава и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда.
Като е приел, че размерът на договорната лихва се равнява на 90.95 % от усвоените от
кредитополучателя средства и като такава е неравноправна, заповедният съд е отхвърлил
заявлението в тази му част.
Действително, с оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може
да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/.
Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави,
като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка.
Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата
страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК според която
съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В конкретния случай, видно от сезиралото съда заявление размерът на кредита е
6 000 лева, като посочени са и допълнителните плащания по него, в това число
застрахователна премия и такса ангажимент, при обща стойност на плащанията в размер на
13 539.60 лева. Посочено също така е и че лихвения процент по кредита е в размер на 28.21
%, а ГПР – 34.53 %.
Видно, същият не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и
противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския
кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както
и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Не се установяват и други явно
неравноправни клаузи, тъй като при фиксиран лихвен процент не е налице едностранна
промяна.
2
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите
разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. За да
защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил последният да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния.
В контекста на горното, преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, определеният в договора
размер на ГПР от 34.43 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а
договореният лихвен процент е 28.21 %, поради което и съдът приема, че цената на
кредитирането не е свръх прекомерна, а оправдана с оглед срока на договора.
По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143,
ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по – неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че договорът, както и клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи заплащане и на договорената
възнаградителна лихва.
Постановеното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 38299/19.10.2022 год. по ч.гр.д. № 11737/2022 год. на
ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 5 404.80 лв. – възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № PLUS-17567597/28.01.2020 год. за периода 15.03.2020-15.08.2022
год.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бел.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 С. С.
3
Х., ЕГН: **********, с адрес *** за сумата от 5 404.80 лв. – възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № PLUS-17567597/28.01.2020 год. за периода 15.03.2020-
15.08.2022 год. , както и за сторените разноски по отхвърлената част.
ВРЪЩА делото на ВРС, 20-ти състав за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4