Присъда по дело №420/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 31 |
| Дата: | 18 април 2024 г. (в сила от 8 май 2024 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20245220200420 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 март 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към НОХД 420/24.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против А. Т. Ш./ Й., живуща в гр. Пазарджик, за това, че
за времето от 12.12.2023 г. до 16.12.2023 г. в гр. Пазарджик е отнела чужди
движими вещи - пари на стойност 6000 лв., от владението на Я. Ф. С. от
същия град, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе по реда на чл. 371т.2 НПК,
гл.ХХVІІ НПК , като съкратено съдебно следствие и при наличие на
съответните основания за това.
Представителят на РП Пазарджик твърди в с.з., че обвинението е
доказано като настоява подсъдимата да бъде призната за виновна по
подигнатото обвинение и й се наложи наказание на основание чл. 58а, ал.4 вр.
чл. 55, ал.1 т.2, б“Б НК - пробация, при двете задължителни мерки за
въздействие и контрол.
Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на
вмененото престъпно деяние,настоява за приложение на чл. 58 а, ал.4 от НК.
Подсъдимата признава фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и депозира съгласие за възприемане на събраните в ДСП
доказателства. Моли за снизходителност при определяне на наказанието,
позовавайки се на състоянието си в момента - бременност в последните
месеци.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи
самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Св. Я. Ф. С. живее от години в жилище на ул. “С. в гр. Пазарджик.
Обитавала го заедно с нейната внучка - св. М. К., за която се грижела още от
раждането й.
С. имала спестявания - парична сума в размер на 6000 лв., които
държала в кесийка в гардероб в една от стаите на жилището си.
К. знаела за спестяванията на баба си, както и мястото, където ги крие.
На 12.12.2023 г. К. споделила с подсъдимата , нейна приятелка и съседка, за
парите на баба й , както и къде точно ги крие. Дори й показала и мястото,
където били прибрани .
На неустановена дата в периода от 12.12.2023 г. до 16.12.2023 г.
подсъдимата отишла в дома на св. С.. Възползвало се от временното
отсъствие на св. С. и внучката й, както и от незаключената входна врата,
1
осигуряваща й безпрепятствен достъп. Подсъдимата влязла в жилището на С.
и взела сумата от 6000 лв., които открила на показаното й от внучката място -
в гардероба в една от стаите.
С откраднатата сума се разпоредила като си закупила различни вещи, а
част от парите предоставила на св. Н. Н., без да му казва за произхода на
парите.
На 16.12.2023 г. св. С. установила липсата на парите си и съобщила за
това на дъщеря си - св. А. Н., чрез която били сезирани полицейските органи.
Отпочнато било настоящото досъдебно производство, приключило с
обвинение за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за което с процесния ОА е
предадена подсъдимата по настоящото дело.
Всички релевантни по делото факти, признати и от подсъдимата по реда
на чл. 371,т.2 от НПК, не са спорни. Направените самопризнания, както се
констатира и за обосноваване определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, се
подкрепят от събраните по ДСП доказателства.
Основно доказателствено средство в сформираната доказателствена
съвкупност са обясненията на подсъдимото лице, достатъчно детайлни с
оглед ограничените му от установения социален и интелектуален статус
възможности и визират в достатъчна степен неговите действия, имащи
отношение към инкриминираната ситуация. Те дават информация за мястото
и начина на действие, които се потвърждават от всички останали
непротиворечиви и взаимнодопълващи се гласни доказателствени средства :
показанията на - пострадалата С. и неийната внучка К., тези на св. Н. -
дъщеря на пострадалата, на полицейския служител Д. , които доказаталства
се допълват от данните в протокола за доброволно предаване на л.8, ДСП , с
който подсъдимата предала 2800 лева и 100 евро ( върнати впоследствие на
пострадалата- л. 9,ДСП, разписка ) .
Напълно безспорно установен от посочените доказателствени
източници е фактът на отнемане на сумата от 6000 лева от подсъдимата, както
и фактът на установяване на трайна фактическа власт , предвид последвалите
разпоредителни действия с част от отнетата сума ( закупуване на вещи,
предоставяне на сума на Н.) .
Липсват доказателства за конкретна календарна дата, на която
подсъдимата е откраднала парите на св. С., но безспорно, при посочените
гласни доказателствени средства и особено данните от С. и К., се установява,
че това се е случило за времето от 12.12.2023 г. до 16.12.2023 г., когато С.
установила липсата на парите си и съобщила за това на дъщеря си - св. А. Н.,
след което сезирали полицейските органи.
В субективно отношение подсъдимата е съзнавала противоправността
на деянието си. Предвиждала е и целяла настъпването на обществено-
опасните последици.
При горните извод Съдът прие, че подсъдимата е виновна в извършване
на приписаното й престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
2
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК при налагане на наказанието Съдът
се позова на разпоредбата на чл. 58 а от НК. Стойността на вещите, предмет
на престъплението е над седемкратен спрямо установената към датата на
деянието за страната минимална работна заплата.
Подсъдимата не е осъждана и при разглеждане на делото е в
напреднала бременност. Това е състояние, което, както и влошеното
здравословно състояние, всякога, съгласно установената константна съдебна
практика, се е приемало като решаващ фактор при индивидуализация на
наказанието. Тези обстоятелства в своята съвкупност Съдът прие, че
променят съществено характеристиката на извършеното престъпление,
правейки го различно при съпоставка с обичайните престъпления от същия
вид. При това се прие, че в случая и най-лекото, предвидено за това
престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, съпоставено с
тежестта на извършеното престъпно деяние. Поради това Съдът на основание
чл. 58а, ал.4 от НК определи наказание при условията по чл. 55, ал.1 т.2 б.Б
пр. 2 от НК. Съобрази предмета на престъплението. Изложените
обстоятелства обусловиха на подсъдимата за постигане на целените промени
в съзнанието му, както и за общопревантивния ефект, следва да се наложи
наказание пробация при следните мерки за контрол и въздействие по чл.42А
ал. 2 т. 1 и т. 2 от:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при
честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден заплати
сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на
1679.40 лева,.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3