Р Е Ш Е Н И Е
№1452
гр.
Русе, 11.11.2015 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 534 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
Постъпила е искова
молба от „Енерго-Про Продажби” АД против
Н.П.О., в която се твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
по силата на което ищцовото дружество доставяло електрическа енергия за имот в
с.****** на ул.”******” №1, за който на ответницата като клиент на дружеството била
открита партида с аб.№********** и кл.№**********. Твърди се, че ответницата не
е заплатила потребената за имота електрическа енергия по фактура от 29.03.2013г.,
с падеж 26.04.2013г. на стойност 1136,53лв. Поради това ищцовото дружество на
основание чл.410 от ГПК депозирало в РРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата за посочената сума, ведно със законната лихва към
нея в размер на 149,98лв., дължима от падежа на фактурата до 13.08.2014г. По заявлението
било образувано ч.гр.д. 5208/2014г. и издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за посочените суми. В срока по чл.414 от ГПК ответницата депозирала
възражение срещу заповедта, поради което ищцовото дружество моли да бъде
признато за установено в настоящото производство, че ответницата му дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му се присъдят
разноските за заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131
от ГПК, ответницата не е депозирала становище по допустимостта и
основателността на предявения иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По депозирано от
ищцовото дружество на 27.08.2014г. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№5208/2014г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение с №3215/29.08.2014г. с длъжник ответницата и за сумите 1136,53лв.
главница за незаплатена ел. енергия по фактура от 29.03.2013г. за обект с аб. №**********,
149,98лв. мораторна лихва от падежа на фактурата до 13.08.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.08.2014г. до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 325,73лв. разноски за заповедното производство.
В срока и по реда
на чл. 414 от ГПК, ответницата чрез пълномощника си Петър Николов Ованесов е
депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е
посочила, че възразява срещу дължимостта на претендираните суми, поради
обстоятелството, че „в този период не съм живяла на този адрес, къщата, по
който аб. №********** е задължението е била обявена на
публичен търг от БАКБ”.
От представената фактура
№********** от 29.03.2013г. е видно, че за периода 23.03.2013г. до 27.03.2013г.
на ответницата е начислена електрическа енергия за посочения абонатен номер при
реално отчитане показанията на монтираното на адреса СТИ /електромер/ на обща
стойност 1136,53лв. Фактурата е с падеж 26.04.2013г. От приложената справка за
потреблението на електрическа енергия от обекта и извлечение за издадени
фактури, се установява, че в предходните месеци/отчетни периоди/, от август
2012г., не извършвано реално отчитане на СТИ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
задължителните указания на ВКС по т.11а от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва
да разгледа в производството по чл.422, респ.чл.415, ал.1 ГПК обоснованите
възражения на длъжника, направени във възражението по чл. 414 от ГПК. При
наличие на изложени съображения за недължимост на претендираното вземане от
длъжника в заповедното производство, както е в настоящото производство, налице
е и пречка за постановяване на неприсъствено решение по делото, дори и да са
налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съобразявайки
именно възражението на длъжника в заповедното производство и последващото му
пасивно поведение в исковото производство, следва да се приеме за безспорно
обстоятелството, че между страните е налице твърдяното в исковата молба
облигационно отношение, по силата на което ответницата се явява клиент на
дружеството за посочения имот. Независимо дали тя лично е ползвала /живяла/ в имота
и дали той е бил обект на принудително изпълнение /обявен на публична продан от
съдебен изпълнител/, след като няма промяна на собствеността и смяна на
титуляра на откритата партида преди издаване на процесната фактура, следва да
се приеме, че ответницата дължи заплащане на посоченото в нея количество
електроенергия, реално отчетено от СТИ и консумирано очевидно за продължителен
период назад във времето. С оглед на това и предвид липсата на други възражения
от страна на ответницата, следва да се приеме за установено задължението й по
процесната фактура. Съгласно чл. 26 от ОУДПЕЕ, потребителят следва да заплаща
ежемесечно потребената от него електроенергия, независимо от получаването или
не на съответната фактура, а съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ, при несвоевременно
заплащане на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. По тази причина основателна се явява и претенцията на ищеца за
дължимостта на мораторна лихва върху главницата от падежа на фактурата до
13.08.2014г., която дата е преди образуване на заповедното производство.
По изложените
съображения предявеният иск се явява изцяло основателен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 374,27лв. и за
заповедното производство в размер на 325,73лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.П.О.
с ЕГН********** дължи на „Енерго Про Продажби” АД ЕИК103533691,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №258 сумите от 1136,53лв., главница за незаплатена ел. енергия по фактура от
29.03.2013г. за обект с аб. №********** и 149,98лв.
мораторна лихва от падежа на фактурата до 13.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 28.08.2014г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№5208/2014г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Н.П.О. с ЕГН**********,
с адрес *** да заплати на „Енерго Про
Продажби” АД ЕИК103533691 сумата от 374,27лв.
разноски за исковото производство и сумата от 325,73лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№5208/2014г.
по описа на РРС.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския
окръжен съд.
Районен
съдия: