Решение по дело №183/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 109
Дата: 4 април 2024 г.
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20232200100183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. С., 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Нина Б. К.а
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20232200100183 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от К. Щ. К., М. Щ. К. и Щ. В. К. срещу ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“ АД, в която се твърди, че на 10.09.2020 г. на
републикански път II-66 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ф.“ с рег. №
***, управляван от С. А. Р. и л.а. „ТТ.“ с рег. № ***, управляван от С. Т. С., в
резултат на което по непредпазливост е била причинена смъртта на В. Щ. К..
Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП № 424/2020 г. по описа
на РУП – Н.З.. В последствие било образувано НОХД № 219/2021 г. по описа
на ОС - С., приключило с присъда, с която С. А. Р. е признат за виновен за
настъпилото ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на В. Щ. К..
Присъдата е потвърдена с решение на АС - Б. и решение на ВКС, приложени
по делото.
Твърди се, че В. К. починал на място, като при огледа и от аутопсия на
трупа е установено, че непосредствената причина за смъртта е тежкостепенно
изгаряне на 100% от повърхността на тялото с изгаряне на кожата,
подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура. Също така
преди пожара той е получил тежки травматични увреждания в областта на
гръдния кош и гръдните органи с тежки счупвания на гръдната кост и
ребрата, контузионни увреждания на белите дробове, разкъсвания на стените
на камерите на сърцето, увреждания на коремните органи, като заключението
на вещото лице е, че дори да не беше получил изгарянията, настъпването на
смъртта на В. К. е било неизбежно.
Ищците М. К. и Щ. К. са майка и баща на почина В. К., които до
момента на неговата смърт, са живеел под един покрив в изключително
близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа,
поради това родителите и до настоящия момент не могат да приемат
внезапната загуба на своя син, мислят и тъжат за него. Родителите изживяват
1
изключително тежко загубата на своя син, като скръбта им е несравнима и
неутешима. Ищецът К. К. е брат на починалия като до момента на неговата
смърт те са съжителствали под един покрив, в изключително близки и топли
отношения - обичали са се, разбирали са се, разчитали са на взаимна
подкрепа. Ищецът К. К. е изживявал изключително тежко внезапната загуба
на своя брат и към настоящия момент все още не може да приеме случилото
се. Твърди се, че привързаността е била изключително силна, като загубата е
причинила морални болки и страдания, които следва да бъдат справедливо
обезщетени. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което присъди на М. Щ. К. и Щ. В. К. сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на техния син, ведно със
законната лихва, считано от датата на смъртта 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане в полза на брата К. Щ. К., сумата в
размер на 19 900 лв., представлява обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на неговия брат В. Щ. К., ведно със
законната лихва, считано от датата на смъртта 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни
разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия
се сочи, че на 05.01.2024 г. застрахователят е заплатил на родителите на
починалия, а имено М. Щ. К. и Щ. В. К., сумата от по 90 000 лв. за всеки един
от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претъпяни
вследствие загубата на техния син при процесното ПТП. Сочи се, че с
плащането на това обезщетение в посочените размери, двамата ищци са
компенсирани в пълна степен за претърпените от тях болки и страдания, с
оглед на което до пълния претендиран размер претенцията се явява
неоснователна и недоказана. Представят 2 бр. платежни нареждания
доказващи плащанията. Оспорва се размер на претенцията над платените
суми от по 90 000 лв. за двамата родители до пълната претендирана от тях
сума, като необосновано завишена и несъответстваща на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Претендираното обезщетение се твърди, че е
изключително завишено и не е съобразено с икономическите индикатори и
икономическата обстановка в страната. По отношение на третия ищец К. Щ.
К., брат на починалия, се заявява, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана, тъй като ищецът се явява роднина от далечния кръг, за който
обезщетение се дължи само по изключение и при доказаност на реални болки
и страдания, каквито към момента не се установяват. Оспорва се твърдението,
че между К. К. и неговия брат е съществувала дълбока емоционална връзка,
като се оспорва твърдението, че двамата братя са живели в едно общо
домакинство и са били близки.
От фактическа страна се установява следното :
Страните не спорят относно твърденията за механизма на настъпилото
ПТП, а именно : На 10.09.2020 г. на републикански път II-66 е настъпило ПТП
2
с участието на л.а. „Ф.“ с рег. № ***, управляван от С. А. Р. и л.а. „ТТ.“ с рег.
№ ***, управляван от С. Т. С., в резултат на което по непредпазливост е била
причинена смъртта на В. Щ. К..
Във връзка с процесното ПТП е било образувано ДП № 424/2020 г. по
описа на РУП – Н.З.. В последствие било образувано НОХД № 219/2021 г. по
описа на ОС - С., приключило с присъда, с която С. А. Р. е признат за виновен
за настъпилото ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на В. Щ. К..
Присъдата е потвърдена с решение на АС - Б. и решение на ВКС, приложени
по делото.
Страните не спорят, че пострадалият В. К. е починал на място,
вследствие на получените травми при процесното ПТП. При огледа и
аутопсия на трупа е установено, че непосредствената причина за смъртта е
тежкостепенно изгаряне на 100% от повърхността на тялото с изгаряне на
кожата, подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура.
Също така преди пожара той е получил тежки травматични увреждания в
областта на гръдния кош и гръдните органи с тежки счупвания на гръдната
кост и ребрата, контузионни увреждания на белите дробове, разкъсвания на
стените на камерите на сърцето, множество увреждания на коремните органи.
Ищците М. К. и Щ. К. са майка и баща на почина В. К., които до
момента на неговата смърт, са живеел под един покрив в изключително
близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич, уважение и
подкрепа. Родителите и до настоящия момент не могат да приемат внезапната
загуба на своя син, когото са изпратили в затворен ковчег без да го прегърнат.
Мислят и тъжат за детето си ежедневно. Родителите изживяват изключително
тежко загубата на своя син, като скръбта им е несравнима и неутешима.
Говорят поС.но за загубения син, разговарят често и с неговите снимки,
плачат и тъжат. В дома им вече няма радост, няма празник, няма светлина.
Редовно посещават гроба и извършват помени, според традициите, търсейки
знак, че детето им е на по - добро място. Не намират утеха в скръбта си.
Ищецът К. К. е брат на починалия В. като до момента на неговата смърт
братята са съжителствали под един покрив, в изключително близки и топли
отношения - обичали са се, разбирали са се, разчитали са на взаимна
подкрепа. Поради малката разлика от една година двамата братя са се
грижили един за друг при честите отсъствия на техните родители. Ищецът К.
К. е изживявал изключително тежко и мъчително внезапната загуба на своя
брат и към настоящия момент все още не може да приеме и преодолее
случилото се. Привързаността му е била изключително силна, като загубата е
причинила мъчителни душевни болки и страдания, довели до коренна
промяна в личността и поведението. Това се е отразила крайно негативно и на
семейните отношения в дома му, на отношенията със съпругата и децата.
Избягва социални контакти, затворил се и търси вина за случилото се в себе
си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи
:
Правна квалификация на претендираните права чл.432, вр. с чл.380 от
КЗ.
Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на
деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да
покрива гражданската отговорност на деликвента, частично заплатено
застрахователно обезщетение.
В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват
от постановената присъда по НОХД № 219/2021 г. по описа на ОС - С.
На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със
задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото е не
се оспорва механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната
връзка между деянието и вредоносния резултат. Не са наведени възражения
за съпричиняване на редоносния резултат.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликтвента и ответното
застрахователно дружество, настъпилата смърт на В. Щ. К. следствие на
процесното ПТП, настъпило на 10.09.2020 г., както и механизма на
процесното ПТП.
Ищците М. Щ. К. и Щ. В. К. са родители на починалия при процесното
ПТП В. Щ. К., които изключително тежко преживяват неговата смърт. Тя е
била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката по между им е била
изключително силна, изпълнена със синовна обич, уважение и привързаност.
Неочакваната, насилствена смърт на В. е причинила неописуема мъка,
душевна болка и страдание, които продължават и до днес и които едва ли
някога ще бъдат заличени. Починалият и до днес присъства в ежедневието на
своите родители, които разговарят с неговите снимки, посещават редовно
гроба му и изпълняват всички необходими ритуали за упокой на душата му.
Болката е опустушила душите им, като траурът е навлязъл напълно и трайно в
атмосферата на дома, където вече няма светлина и радост.
Предвид изложеното, съдът приема, че претъпрените от родителите на
починалия В., душевни болки и страдания следва да бъдат справедливо
репарирани, като определи обезщетение в размер на 170 000 лева за всеки
един от тях. От така определеното обезщетение следва да бъде приспаднато
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 90 000 лева за всеки
от родителите, като се присъди допълнително сумата от 80 000 лева -
обезщетение за всеки от двамата родители. До пълния претендиран размер от
110 000лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Претенцията за присъждане на неимуществени вреди на брата К. Щ. К.
също се явява основателна. От събраните по делото доказателства се
4
установява, че братята са били изключително близки. Израснали са заедно,
полагайки грижи един за друг, помагайки си при всеки възникнал проблем.
Между тях е било трайно изградено истинско братско приятелство, съчетано
с обич, доверие и взаимопомощ. Отраснали са заедно в едно домакинство,
заедно в радости и трудности. Болката от внезапната загуба се преживява от
К. К. тежко в емоционален план, който осъзнава, че е загубил своята
единствена братска опора. Емоционалната мъка е променила негативно
ежедневието на К. К., неговата човешка същност и отношения в
семейството.За компенсиране на преживяните душевни болки и страдания на
брата К. Щ. К. следва да бъде присъдена сумата в размер на 19 900лева, която
до известна степен да компенсира тежката и непрежалима загуба.
Върху присъдените обезщетения е дължима и законната лихва, считано
от уведомяване на ответното застрахователно дружество – 14.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Основателна се явява и претенцията на двамата родители М. Щ. К. и Щ.
В. К. за присъждане на законната лихва в размер на по 30 041.06 лева за всеки
един от тях /калкулатор НАП/, представляваща законната лихва върху
доброволно изплатеното обезщетение от по 90 000лева за всеки от родителите
- неимуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на
застрахователя 14.12.2020г. до 04.01.2024г. – датата на изплащане на сумите.
Съобразно уважените искове и правилата на чл.78 от ГПК, на ищците
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите са претендирани в полза на адв. В. Н. по реда на
чл.38 от ЗА, ал.1, т.2 от ЗАДв, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Следва да бъдат уважени до размер от 22 390 лева, съгласно разпоредбите на
НМРАВ.
Неоснователно се явява искането на ответното застрахователно
дружество за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, предвид това, че в производството ответното дружество е
упълномощил като процесуален представител адвокат, за който няма данни да
е изпълнявал длъжност „юрисконсулт“.
В тежест на ответното застрахователно дружество следва да бъде
възложена сумата в размер на 9600 лева - държавна такса за производството
пред СлОС, определена съобразно уважената част от исковите претенции.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на С.ски
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ на М. Щ. К. с ЕГН ********** и Щ. В. К. с ЕГН ********** с
адрес с. С., общ. С., ул.“В. Л. ** допълнително сумата в размер на по
80 000лева за всеки от тях, представляваща допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син В. Щ.
5
К., настъпила при ПТП на 10.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от
14.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ за неимуществени вреди над присъдения
размер до пълния претендиран размер от 110 000 лева за всеки от ищците М.
Щ. К. и Щ. В. К., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ на М. Щ. К. с ЕГН ********** и Щ. В. К. с ЕГН ********** с
адрес с. С., общ. С., ул.“В. Л. ** сумата в размер на по 30 041.06 лева за всеки
един от тях, представляваща законната лихва върху доброволно изплатеното
обезщетение от по 90 000лева за всеки от тях, неимуществени вреди, дължима
за периода от датата на уведомяване на застрахователя 14.12.2020г. до
04.01.2024г. – датата на изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ на К. Щ. К. с ЕГН ********** с адрес с. С., общ. С., ул.“В. Л.
** сумата в размер на 19 900лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие
смъртта на неговия брат В. Щ. К. при ПТП настъпило на 10.09.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 14.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв на адв. В. Н. САК, със
съдебен адрес гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ № 7, ет.5, ап.9 адвокатско
възнаграждение в размер на 22 390 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1 за присъждане на деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 9600 лева – държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Б..


Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
6