Решение по дело №241/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 796
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040700241
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:796                                  03.07.2020г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и трети юни                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 241 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на ЕТ„Джексън-Стефко Георгиев“, ЕИК-*********, гр.****, ж.к.****, бл.**, вх.*, ет.*, С. Ж. Г., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-593-0310570/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – количка за продажба на ядки, находящ се в гр.Бургас, пл.Тройката, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се счита, че оспорената заповед е немотивирана и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Твърди се, че неиздаването на фискален бон от наличното в обекта фискално устройство се дължало на блокиране на същото, което било установено и от контролните органи. Счита се, че липсва увреждане на фиска, защото жалбоподателят е инвалид, който е освободен от данъци. Освен това при издаването на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като същата не е подписана от нейния издател. Жалбоподателят заявява също, че наложената ПАМ е несъразмерно тежка, тъй като запечатаният обект работи само няколко месеца годишно и с парите подпомага закупуването на лекарства. Позовава се и на чл.187, ал.4 от ЗДДС, като счита, че издаването на наказателното постановление (НП) няколко месеца по-късно го лишава от възможността да се възползва от тази разпоредба. Прави възражения и срещу предварителното изпълнение, което не е предмет на настоящото производство. Заявява, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден не на едноличния търговец, а на лицето извършило продажбата. Претендира присъждане като разноски на заплатената държавна такса. Представя писмени доказателства – медицински документи за здравословното си състояние и цитирания АУАН. Не се явява пред съда, не изпраща представител и не прави нови искания.

Ответната страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Евгени Е. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваната заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 25.11.2019г., в 12:25 часа в обект – количка за продажба на ядки, находящ се в гр.Бургас, пл.Тройката, стопанисван от жалбоподателя. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0310570/25.11.2019г. (л.54). Било установено, че търговецът в качеството си на задължено лице съгласно чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр.106/2006г., съкр. Наредба № Н-18/13.12.2006г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство. При извършена контролна покупка 100 гр. печени кестени на обща стойност 3,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, не била издадена фискална касова бележка. Сумата по покупката била заплатена от инспектора по приходите А. С. А., а плащането прието от продавача в обекта Ф. С. П, ЕГН-**********. След легитимацията на контролните органи бил отпечатан дневен финансов отчет от фискалното устройство от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. С протокола за проверка както търговецът, ката и продавача в обекта били поканени да се явят на 29.11.2019г. в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на актове.

За констатираното неиздаване на фискален бон срещу жалбоподателя бил съставен и АУАН № F529446 от 29.11.2019г., с което същото било квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. За разликата в касовата наличност бил съставен АУАН № F529456 от 29.11.2019г., квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Срещу продавача Филка Петрова също бил издаден АУАН № F529451 от 29.11.2019г., което се установява от ангажираните от жалбоподателя, но това не променя факта, че и срещу него са били издадени гореописаните актове.

Въз основа на констатациите в протокола и преди съставянето на аковете, административният орган – ответник в настоящото производство, издал заповед № ФК-593-0310570/28.11.2019г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от ЕТ„Джексън-Стефко Георгиев“ търговски обект – количка за продажба на ядки, находящ се в гр.Бургас, пл.Тройката и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Освен на неиздаването на касов бон, органът се позовал на установеното при проверката от контролните органите, че имало положителна касова разлика в размер на 6,00 лева между наличните парични средства в касата и тези маркирани на фискалното устройство, която закономерно се дължи и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат. Търговецът имал средно-дневен оборот от 28,21 лева и непогасени публични задължения от 53,73 лева към 27.11.2019г. Посочени са декларираните финансови резултати от дейността му – за 2018г., облагаем доход от 320,93 лева, за 2017г. – 102,92 лева и за 2010г. – 0 лева, които са намерени за нереално ниски предвид местонахождението на обекта на оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти от този вид дейност. Направен е извод, че създадената организация на работа в обекта, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което води но невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Според органа това обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

По делото наред с цитирания протокол за проверката, са представени опис на паричните средства в касата, декларация на работещото в обекта лице и дневния отчет на фискалното устройство от които се констатира разликата в касовата наличност, преписи от фискалните бонове издавани в периода на извършване на проверката от които се установява, че за процесната контролна  покупка касов бон не е бил издаден. Приложена е справка за дневните обороти на обекта по фискалното устройство, справка за счетоводните резултати на търговеца за последните пет години, справка за публичните му задължения, както и двата АУАН.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок (заповедта е връчена на 02.12.2019г. чрез редовно оправомощен пълномощник, като жалбата е подадена на 03.12.2019г.), срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № ФК-593-0310570/28.11.2019г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. (л.75) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Тя е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че процесната заповед не е подписана от нейния издател.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещата в него Филка Петрова от името на търговеца е бездействала правнорелевантно, като не е издала касов бон за извършеното плащане от контролните органи на стойност 3,00 лева. Този факт се установява от изготвения протокол за проверката и не се оборва от жалбоподателя. Последният в жалбата си признава за неиздаването на дължимата касова бележка, но заявява, че това се дължало на блокиране на фискалното устройство, което било установено и от контролните органи. Наличието на такъв факт обаче, не е отбелязан в констативния протокол и другите писмени доказателства по преписката, а жалбоподателят също не ангажира доказателства за съществуването му, въпреки твърденията си.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-593-0310570/28.11.2019г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол за нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, установените при проверката ниски дневни обороти, съпоставени с факта на наличието на касова разлика, е оценено от административния орган като индиция за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане на вреда за фиска.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Липсата на издадени АУАН и НП към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства – административното по ПАМ и административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не нЕ.ата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Съдът вече констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатираните нерегистрирани обороти, неиздаване на касов бон, със затварянето на обекта за дванадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Заболяванията, за наличието на които жалбоподателят представя пред съда медицинска документация, не могат да обосноват намаляването срока на наложената мярка, тъй като спазването на фискалната дисциплина се отнася за всички лица, без значение на техните състояния.

Не почива на позитивната нормативна уредба твърдението на  жалбоподателя, че независимо дали ще бъде издаден касов бон или не, липсва увреждане на фиска, защото той е инвалид, който е освободен от данъци. Съгласно чл.18 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица, лицата с намалена работоспособност ползват данъчно облекчение – намаляване на годишната данъчна основа с 7920 лева и на месечната – с 660 лева, но не и пълно освобождаване от данък, за да няма значение какви са реализираните от тях приходи, във връзка с облагаемия им доход.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ЦУ на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПрП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„Джексън-Стефко Георгиев“, ЕИК-*********, гр.****, ж.к.****, бл.**, вх.*, ет.*, С. Ж. Г., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-593-0310570/28.11.2019г. на началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ЕТ„Джексън-Стефко Георгиев“, ЕИК-*********, да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева, за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: