Р Е Ш
Е Н И Е
№ 257
гр.Бяла, 29.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при
секретаря Пенка Цанкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 476
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД против П.С.П., с който са
предявени в условията на обек-тивно кумулативно съединяване искове с правно
основание по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
присъдените по заповед за изпълнение на парично задължение суми в размер на
876,49лв. – главница и 105,51лв. законна лихва за забава за периода
17.02.2017г. до 07.11.2018г., вено със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че между страните били сключени договори с рамков характер, а именно
Договор № М4864729 от 08.02.2016г., Договор № М4447400 от 24.02.2015г. и
Договор № М4783811 от 27.11.2015г. с предмет предоставяне на електронни съобщителни
продукти и услуги. Посочено е, че отделните услуги и продукти по договорите
били предоставяни въз основа на сключени между страните допълнителни
индивидуални договори, приложения към същите. Номерата на договорите реферирали
към услугите, които били ползвани от абоната и представлявали индивидуални
клиентски номера. Към рамков Договор № М4864729 от 08.02.2016г. било подписано
Приложение № 1 от 08.02.2016г., с който бил избран тарифен план за телефонен
номер ……., с месечна такса в размер на 14,90лв. и срок за ползване 24 месеца.
По отношение на този рамков договор били начислени и други такси отразени в
представените фактури, като такса уведомяване за просрочено задължение в размер
на 1,49лв. Към този договор бил сключен и договор за продажба на изплащане от
08.02.2016г., по силата на който ищецът прехвърлил правото на собственост върху
ответника на апарат SAMSUNG Galaxy A3 Black, а последният се задължил да заплати
уговорената цена на вноски при разсрочено плащане на 23 месечни вноски и
първоначална вноска, всяка от които в размер на 25лв.
Към рамков Договор №
М4447400 от 24.02.2015г. било подписано При-ложение № 1 от 24.02.2015г., с
който бил избран тарифен план за телефо-нен номер …………, с месечна такса в
размер на 14,90лв. и срок за ползване 24 месеца. По отношение на този рамков
договор били начислени и други такси отразени в представените фактури, като
такса уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49лв. Към този договор
било подписано и Приложение № 1 от 24.02.2015г., с който била избрана услугата
Мтел Мобилен интернет към телефонен номер ……….., с месечна абонаментна такса в
размер на 5,90лв., като била уговорена отстъпка в размер на 50% до изтичане
срока на договора. Срокът за ползване на услугата бил 24 месеца.
Към рамков Договор №
М4783811 от 27.11.2015г. било подписано При-ложение № 1 от 27.11.2015г., който бил избран тарифен план за телефонен
номер ………, с месечна такса в размер на 20лв, като била уговорена отстъпка в
размер на 20% до изтичане на договора и срок за ползване 24 месеца. По
отношение на този рамков договор били начислени и други такси отразени в
представените фактури, като такса уведомяване за просрочено задължение в размер
на 1,49лв. Към този договор бил сключен и договор за продажба на изплащане от
27.11.2015г., по силата на който ищецът прехвърлил правото на собственост върху
ответника на апарат Lenovo A6000 Black MAT 20, а последният се задължил да
заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане на 23 месечни вноски
и първоначална вноска, всяка от които в размер на 8лв.
Твърди се, че в
отношенията между страните намират приложение Об-щите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, които са подписани от ответника и имат задължителна сила. В изпълнение на
задълженията си по посочените договори, ищецът издал фактури на обща стойност
728,06лв., незаплатени от ответника както следва:
По Договор № М4864729 от
08.02.2016г. за периода 01.02.2017г. до 01.08.2017г., Фактура №№ ********* от
01.02.2017г. на стойност 14,90лв.; ********* от 01.02.2017г. на стойност
25,00лв.; ********* от 06.03.2017г. на стойност 16,39лв.; ********* от
06.03.2017г. на стойност 25,00лв.; ********* от 03.04.2017г. на стойност
14,90лв.; ********* от 03.04.2017г. на стойност 25,00лв.; ********* от
02.05.2017г. на стойност 14,90лв.; ********* от 02.05.2017г. на стойност
25,00лв.; ********* от 01.06.2017г. на стойност 14,90лв.; ********* от
01.06.2017г. на стойност 25,00лв.; ********* от 05.07.2017г. на стойност
4,97лв.; ********* от 05.07.2017г. на стойност 25,00лв. и ********* от
01.08.2017г. на стойност 150лв. В общ размер на 380,96лв.
По Договор № М4447400 от
24.02.2015г. за периода 13.02.2017г. до 12.07.2017г., Фактура №№ ********* от
13.02.2017г. на стойност 98,62лв.; ********* от 13.03.2017г. на стойност
43,40лв.; ********* от 11.04.2017г. на стойност 20,41лв.; ********* от
12.05.2017г. на стойност 19,32лв.; ********* от 12.06.2017г. на стойност
19,32лв. и ********* от 12.07.2017г. на стойност 6,24лв. В общ размер на
207,31лв.
По Договор № М4783811 от
27.11.2015г. за периода 26.05.2017г. до 26.10.2017г., Фактура №№ ********* от
26.05.2017г. на стойност 23,82лв.; ********* от 26.05.2017г. на стойност
8,00лв.; ********* от 26.06.2017г. на стойност 22,60лв.; ********* от
26.06.2017г. на стойност 8,00лв.; ********* от 26.07.2017г. на стойност
16,01лв.; ********* от 26.07.2017г. на стойност 8,00лв.; ********* от
25.08.2017г. на стойност 16,01лв.; ********* от 25.08.2017г. на стойност
8,00лв.; ********* от 26.09.2017г. на стойност 13,35лв.; ********* от
26.09.2017г. на стойност 8,00лв. и ********* от 26.10.2017г. на стойност
8,00лв. В общ размер на 139,79лв.
Сочи се, че издадените
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия издадените от
оператора фактури следва да бъдат заплатени в 15-дневен срок от тяхното
издаване, а и същите не били оспорени в дадения шестмесечен срок по т.26.6 от
Общите условия.
По отношение на договорите
за продажба на изплащане се твърди, че същите се прекратяват при неплащане на
най-малко две последователни месечни вноски, като в този случаи всички суми,
дължими до края на сроковете на договорите стават изискуеми от датата на издаване
на фактура за тези суми. В случая такива фактури били №№ ********* от
01.08.2017г. на стойност 150лв. и ********* от 26.10.2017г. на стойност
8,00лв., с които договорът се считал за прекратен, без да засяга задължението
на купувача за плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че поради
неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставените
услуги, договорите били прекратени едностранно от страна на ищеца, съгласно
т.40.ж, във връзка с т.54.1 от Общите условия, като била начислена неустойка за
оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора, начислена за
всяка от предоставяните услуги, както следва: в размер на 75,52лв. за мобилни
услуги за телефонен номер …… по Приложение № 1 от 08.02.2016г. представляваща 6
оставащи месечни вноски; в размер на 16,67лв. за мобилни услуги за телефонен
номер …… по Приложение № 1 от 27.11.2015г. представляваща 1 оставаща месечна
вноска; в размер на 19,98лв. за мобилни услуги за телефонен номер …… по
Приложение № 1 от 24.02.2015г. представляваща 3 оставащи месечни вноски и в
размер на 37,26лв. за мобилни услуги за телефонен номер 0888 202 877 по Приложение
№ 1 от 24.02.2015г. представляваща 3 оставащи месечни вноски, или в общ размер
на 148,43лв.
Предвид неизпълнението в
срок на задълженията по договорите и след падежиране на описаните фактури,
ищецът начислил лихва за забава за периода до подаване на заявлението по реда
на чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. в размер на 105,51лв. Претендират се разноските
по делото, включително тези в заповедното производство.
С оглед връчването на
исковата молба по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение на разпоредбата на
чл.47, ал.6 от ГПК за особен представител на ответника П.С.П., е назначена адв.
С.К.. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Сочи се, че съобразно представените писмени доказателства се установява
наличието на облигационни отношения между страните, както и изпълнението им за
известен период от време. Твърди се, че съобразно Общите условия на оператора,
са предвидени възможности за преустановяване предоставянето на услугите и че е
ноторно известно изпълнението на тези права от оператора, поради което след
достигане на кредитния лимит, операторът не е предоставял услуга и не е имало
ползване от ответника, поради което не е възникнало и задължение за плащане по
процесните договори. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.54.12 от Общите
условия договорите се прекратяват едностранно при забава продължила повече от
124 дни, поради което счита, че процесните договори, на които се основава
искът, са прекратени и не може да се търси изпълнение по тях. Счита, че
издадените фактури след изтичане на срока са издадени без правно основание, а и
към момента на прекратяване е следвало да бъде издадена фактура с цялото
задължение, а не последващо ежемесечно издаване. Оспорва се размера на
предявената претенция, като се сочи, че в заповедта за изпълнение била посочена
сумата 876,49лв., представляваща главница в размер на 728,06лв. и законна лихва
за забава в размер на 105,51лв., а с исковата молба се претендира главница
876,49лв. и отделна претенция за лихва в размер на 105,51лв. Застъпва се становище
за недопустимост на този иск и се иска производството в тази част да бъде
прекратено.
Съдът, като взе предвид
становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Няма спор, че между
страните в настоящото производство са съществували валидни облигационни
отношения във връзка с предоставяне на електрони съобщителни услуги и продукти,
както и обстоятелството, че за известен период от време задълженията по тях са
били изпълнявани от страните. Не е налице спор и относно съществуването на
облигационни отношения във връзка с продажбата на изплащане на крайни
устройства апарат SAMSUNG Galaxy A3 Black и апарат Lenovo A6000 Black MAT 20.
Установява се, че по
така сключените договори между страните и в изпълнение на задълженията от
страна на оператора са издавани ежемесечни фактури включващи предоставянето на
електронни съобщителни услуги и продукти, и погасителни вноски за изплащане на
стоки.
По делото са представени
Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, които съгласно процесните договори са неразделна част от тях.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 1121/2018г. по описа на Районен съд – Бяла в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение № 410/08.11.2018г. за сумата от 876,49лв.
– главница и лихва за забава в размер на 105,51лв., изчислена върху сумата
728,06лв. за периода от 17.02.2017г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата в размер на 26лв. разноски по делото за заплатена държавна
такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
приема следното от правна страна:
Предявеният иск за
установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото
е предявен в срока и при условията на чл.415, ал.1. т.2 от ГПК. Ищецът по
делото е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника съгласно чл.47, ал.5 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния
иск по чл.422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага наличието на валидно
договорно отношение с ответника /че между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно отношение/, както и наличието на възникнало за последния
задължение по този договор /дължимостта на претендираните суми - реалното
ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на
приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в
тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на
задължението с реално използваните от ответника услуги/.
Както се посочи по-горе,
по делото не се спори, а и от приобщените по делото договори и приложенията към
тях се установява наличието на облигационни отношения между страните с
посочения предмет, както и обстоятелството, че за известен период от време е имало
изпълнение по тях
Спорен се явява въпросът
относно издаването на фактурите след като е било налице правото на оператора да
прекрати договорите и да преустанови предоставянето на услугите, като се твърди
още, че след забавата от страна на ответника повече от 124 дни, съгласно клаузата
на чл.54.12 от Общите условия договорите се прекратяват автоматично.
Съдът намира
възраженията от страна на ответника за неоснователни. Предвидените възможности
в общите условия на оператора относно едностранното прекратяване на договорите
представляват негово субективно право, чието упражняване е поставено изцяло в
негова преценка. Така в чл.27.2. от общите условия са уредени случаите на
неуредени плащания, като с посочената клауза се предвижда право на оператора да
преустанови достъпа до абоната на мрежата или да прекрати договора за услуги.
Посочената разпоредба на чл.40ж, касаеща правата на оператора пък предвижда, че
оператора има право да спира предоставянето на услугата или да прекрати
договора, в случай че абонатът нарушава свои задължения свързани с ползването
и/или заплащането на услугата. Раздел IX пък от общите условия урежда случаите
на прекратяване на договора за услуги и спиране достъпа до мрежата, където са
предвидени редица случаи, при които оператора има право да прекрати едностранно
договора за услуги или временно да спре достъпа на абонати до мрежата изброени
в чл.54.1-12. Тоест, соченото от ответника основание за автоматично
прекратяване на договора не представлява императив, а е право на оператора,
който той следва да прецени да упражни или не. В конкретния случай операторът е
упражнил правото си да прекрати процесните договори, като е начислил неустойка
за оставащите месени такси при предсрочно прекратяване на договора, каквито
уговорки били постигнати с приложенията към процесните договори.
На следващо място съдът
счита, че установеното по делото, временно изпълнение на задълженията по
процесните договори представлява индиция, че услугите, предмет на договорите са
били предоставяни на абоната, за което са били и издавани съответните
ежемесечни фактури. Същите не са били оспорени от абоната пред оператора в
предвидения срок, а предвид отразените данни за потреблението на услугите следва
да се приеме, че е налице съответствие на задължението с реално ползваните от
абоната услуги.
Макар и да са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск, настоящият състав счита, че това
не може да стане по отношение на целия предявен размер. Представените по делото
фактури съдържат както сумите начислени по договорите за предоставяне на услуги,
така и за вноски за изплащане на стоки по облигационни
отношения във връзка с продажбата на изплащане на крайни устройства апарат
SAMSUNG Galaxy A3 Black и апарат Lenovo A6000 Black MAT 20. Видно от
заявлението по приложеното ч.гр.д. № 1121/2018г., в обстоятелствената, от които
произтича вземането е посочено, че то представлява незаплатени суми за ползвани
услуги за съответния период и размер. Продажбата на собствеността на крайните
устройства представляват отделни облигационни отношения и с различен фактически
състав, тоест отделно основание. Това разбиране е утвърдено в практиката, напр.
с Решение № 281 от 6.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2015 г., III г. о., ГК,
в което се приема, че „Както принципно е изтъкнато в решение № 45/2010 г. по
гр. д. 516/2009 г. II г. о на ВКС, решение № 454 от 2010 г. по гр. д. №
195/2010 г. IV г. о на ВКС, реш. № 80/2014 г. по гр. д № 5554/2013, III г.о. на
ВКС, основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва
възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси.“
С цитираното решение е
прието също така, че „Предмет на делото по установителния иск е съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно
чл. 412, т. 6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е
необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като
в производството по реда на чл. 422 ГПК не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне
или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес и може да
се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, при условията на евентуалност“.
Съобразявайки тези
разрешения, които почиват на приетото в т.11 от ТР № 4/2013г. ОСГТК
на ВКС, съдът счита, че установяването на вземането за незаплатените вноски на
крайните устройства не следва да се уважава и стойността по тях да бъде
извадена от общата стойност на издадените фактури, като се уважи само частта,
за която има идентитет в основанието със заповедното, а именно по отношение на
незаплатените суми за ползвани услуги.
По отношение
претенцията за неустойка за предсрочното прекратяване на договорите по вина на
абоната се твърди, че били постигнати договорки с Приложение № 1
от 08.02.2016г. за телефонен номер ……, Приложение № 1 от 24.02.2015г. за
телефонен номер ….., Приложение № 1 от 24.02.2015г. за телефонен номер ……. и Приложение
№ 1 от 27.11.2015г., които предвиждат, че в случай на нарушаване на задълженията
на абоната, по негово искане или вина, достъпът до мрежата бъде спрян или
договора бъде прекратен, операторът има право да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), до определения срок
на ползване.
Безспорно утвърдено е в
практиката разбирането, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
При извършването на проверка за наличието на такива, съдът констатира, че е налице
неравноправна клауза, а именно според която потребителят дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси до определения срок на
ползване, предвидена в цитираните приложения за телефонни номера. Същата противоречи
на разпоредбата на чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите. Позоваването от страна на ищеца за спазването на съдебната спогодба по
гр.д. № 12268/2014г. по описа на Софийски градски съд, документирана в протокол
от 21.04.2016г. е ирелевантно към настоящият казус, доколкото то не урежда
отношенията между страните по настоящото дело и позицията на КЗП относно
неравноправния характер на такава уговорка не обвързва съда. Още повече, че
въпросната договорка в процесните приложения не е възпроизведена в пълния
ѝ смисъл, която предвижда максимален размер на неустойката при предсрочно
прекратяване на договор с абонат физическо лице да не надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В допълнение и на самостоятелно основание
следва да се посочи и обстоятелството, че по Приложение № 1 от 27.11.2015г. за
телефонен номер 0888 271 293 не е постигнато съгласие в този смисъл,
доколкото липсват волеизявления на страните (стр.55-58 по делото). По тези
съображения претенцията за неустойка в общ размер на 148,43лв., като
неоснователна следва да се отхвърли.
Претенцията по чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата от 728,06лв. за периода 17.02.2017г. до
07.11.2018г., в размер на 105,51лв., следва да бъде частично отхвърлена, тъй
като по гореизложените съображения от този размер на главницата следва да бъдат
извадени сумите по незаплатените вноски за стоки на изплащане (крайни
устройства), които са в размер на 348лв. Изчислена със софтуерен продукт,
законната лихва върху уважената главница в размер на 380,06лв. възлиза в размер
на 66,39лв., до който размер следва да се уважи.
Предвид изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в производството за заплатена държавна
такса и особен представител, включително и държавна такса в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 172лв.
Предвид
изложеното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на парично вземане на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление
гр.С., район “И.“, ул.“К.“ № . срещу П.С.П., ЕГН ********** с адрес *** в
размер на 380,06лв. главница - представляваща незаплатени суми по Договор
№ М4864729 от 08.02.2016г., Договор № М4447400 от 24.02.2015г. и Договор №
М4783811 от 27.11.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни продукти и
услуги, както и сумата в размер на 66,39лв.
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 380,06лв. за периода от
17.02.2017г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата до претендираните 876,49лв. главница и 105,51лв. законна лихва
за забава.
ОСЪЖДА
П.С.П., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК …. със седалище и адрес на
управление гр.С., район “И.“, ул.“К.“ № ., сумата 172лв. разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/