Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. М., [ЕГН], адрес: [населено място], община Радомир, област Перник, [улица], срещу Решение № 435 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 996 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7300828 г. от 02.12.2020 г., издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с който на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер 600 лв. (шестстотин лева) за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, моли съда да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ. Счита че пред първоинстанционния съд не е представена информация относно датата на издаване на ЕФ, тъй като в него не е посочена дата на издаване, което ще потвърди и датата на налагане на административното наказание, като при анализ на тази информация съдът би установил, че е изминала повече от една година от извършване на административното нарушение, за което е издаден електронният фиш, с което е нарушен чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 28.02.2024 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С ЕФ серия К, № 7300828 г., издаден ОДМВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на С. Д. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 600 лв. (шестстотин лева) за това, че на 02.12.2020 г., в 12:07 часа, в Перник, на ПП I-6, км 79+600, под Автогара – Перник, в посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с ПЗ В26, и отчетен толеранс от -3 км/ч, управлява моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], със скорост от 96 км/ч., с което е извършва административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Обжалван пред Районен съд – Перник, електронният фиш е потвърден с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – Перник, въз основа на приобщените по делото доказателства, приема проведеното производство по издаване на оспорвания ЕФ за валидно и съобразено с установените специални процесуални правила в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и съобразно с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

По същество, след анализ на доказателствената съвкупност в решението се приема, че по делото е доказано от фактическа страна отразеното в съставения ЕФ – управление от С. Д. М. на 02.12.2020 г., в 12:07 часа, в [населено място], на ПП I-6, км 79+600, под Автогара – Перник, в посока на движение към [населено място], на МПС – лек автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], със скорост от 96 км/ч, след отчетен толеранс от -3 км/ч, при въведено с ПЗ В26 ограничение за движение със скорост до 50 км/ч.

Въз основа на така приетите за установени факти районният съд потвърждава издадения електронен фиш с мотиви, че по делото е доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По доводите в касационната жалба:

Без основание е оплакването на касатора, свързано с изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Каквото приема в решението си и районният съд, основано и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., съкратеното производство за ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, регламентирано в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е изключение от общите правила по ЗАНН. Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш е специфичен акт на административнонаказателно правораздаване, който, макар съчетаващ характеристиките и на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, не може да бъде приравнен на нито на АУАН, нито на НП. Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено относно реда за обжалване на ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. На свой ред чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е относима разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и към издаването на електронни фишове. Не на последно място, съгласно чл. 85а от ЗАНН „доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.“ Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Следователно, разпоредбите на ЗАНН са неприложими включително в частта им, касателно сроковете за реализиране на административнонаказателна отговорност в това специално производство.

Без съмнение обаче, правомощието на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето. Към процесното специално производство обаче, касателно сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност приложими по аналогия (и по арг. и от чл. 11 на ЗАНН) са институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК респ. чл. 81, ал. 3 от НК, т.е. три години, респективно 4 г. и 6 м., от датата на извършване на нарушението (арг. от чл. 80, ал. 3 от НК). В тази връзка без основание са бланкетните оплаквания на касатора, незапознал се с представените и приобщени по делото доказателства, видно от контролен лист към АНД 996/2023 г., нито явил се лично или чрез процесуален представител в проведеното по делото съдебно заседание, че по делото са събрани доказателства относно датата на съставяне на процесния ЕФ. Пред районния съд и по негово разпореждане по делото е предоставена информация с писмо (л. 39 от АНД) на директора на ОДМВР – Перник, длъжностно лице и в кръга на службата му, че електронният фиш е издаден на дата 07.04.2023 г. При това положение, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на касатора за процесното нарушение, извършено на 02.12.2020 г., не е изтекъл нито обикновеният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, освен това и прекъснат с връчването на ЕФ на 25.04.2023 г. (разписка на л. 40), нито абсолютният такъв по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, както към момента на издаване на електронния фиш, така към момента на неговото връчване, към момента на произнасянето на районния съд, включително и към настоящия момент.

Материалният закон:

Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират и с приложения в процесния случай материален закон. Безспорно установеното по делото посредством декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на законния представител на дружеството – ползвател на МПС, с което е извършено процесното нарушение (л. 16 от АНД), че С. Д. М. управлявал процесния автомобил на 02.12.2020 г., в интервала от 08:00 до 22:00 часа на същата дата, с представено и копие на неговата шофьорска книжка, води на извод, че правилно административно наказателна отговорност за извършеното нарушение с процесния автомобил е ангажирана спрямо С. Д. М.. Законосъобразна, спрямо установеното по фактите е и правната квалификация на процесната деятелност с оглед безспорно установените обстоятелства в случая. Установеното по надлежния ред управление на МПС със скорост от 96 км/ч при валидно за процесния участък, част от населено място, ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, въведено и с ПЗ В26, изпълва обективните елементи на административнонаказателния състав по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като превишението е с над 40 км/ч. Съответно по вид и във фиксирания от законодателя размер е и наложеното административно наказание „глоба“ от 600 лв., в каквато посока са изводите на районния съд.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението следва да се остави в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива са своевременно поискани за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение – 80.00 лв., платимо от касационния жалбоподател в полза на ОДМВР – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 435 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 996 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА С. Д. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Радомир, област Перник, [улица], да заплати в полза на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.