Определение по дело №320/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Василка Желева
Дело: 20227260700320
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 534

 гр.Хасково, 08.07.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на осми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                        СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА                                                                                                                      

като разгледа и.административно дело №320 по описа на съда за 2022 година, взе предвид следното:  

 

                                                                                                                                                         

Съдебноадминистративното производство е по реда на Глава петнадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, озаглавено „жалба“, от П.Т.З. ***, подадено чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против бездействие на Областния управител на Област Хасково, ***

В жалбата се сочи, че по реда на чл.256 от АПК, с нея се обжалва неоснователното бездействие от 22.03.2022 г. на Областния управител на Област Хасково, относно неизпълнение на задължението му, разписано в чл.15, ал.4, вр. чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, да обнови в 3-дневен срок на сайта на поверената му институция, секция „Достъп до информация“, данните за „нормативите за разходите по предоставяне на информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ“ (бездействието), като към 11.04.2022 г. не бил публикувал актуалните нормативни разходи, определени с Наредба №Н-1/07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация, обн.ДВ бр.22 от 18.03.2022 г., издадена от Министъра на финансите, в сила от 22.03.2022 г., вместо което на сайта продължавало да се опубличава заблуждаваща и недостоверна информация за дължими нормативни разходи по вече отменената Заповед №ЗМФ-1472/2011 г. на Министъра на финансите.

Оспорващият твърди, че подал до Областния управител на Област Хасково Заявление от 10.03.2022 г., да му предостави конкретна служебна информация, в комбинация от следните форми: писмена справка и на електронната му поща. Разглеждайки сайта на Областния управител, оспорващият установил, че в секция „Достъп до информация“ продължавало да се опубличава заблуждаваща и невярна информация за дължими нормативни разходи за предоставяне на обществена информация по Заповед №ЗМФ-1474/2011 г. на Министъра на финансите, която била отменена със Заповед №ЗМВ-156/11.03.2022 г. на Министъра на финансите.

Оспорващият сочи, че с разпоредбите на чл.15, ал.4, вр. ал.15а, ал.2 от ЗДОИ законодателят бил уредил едно законово благо за гражданите – да разполагат и да се осведомят от сайта на ответника за актуалните нормативни разходи по предоставяне на обществена информация. Считано от 22.03.2022 г. ответникът виновно бездействал, като не бил публикувал актуалните нормативни разходи, определени с Наредба №Н-1/07.03.2022 г. Всеки български и чужд гражданин имал право да търси и получава информация по реда на ЗДОИ, поради което процесните бездействия засягали правото на оспорващия на заявител, и той имал правен интерес да обжалва порочното бездействие на ответника, което го застрашавало, тъй като било възможно да му се определят разходи по старата Заповед №ЗМФ-1472/2011 г. на Министъра на финансите.

Претендира се съдът да отмени неоснователното бездействие от 22.03.2022 г. на Областен управител на Област Хасково относно неизпълнение на задължението му, разписано в чл.15, ал.4, вр. чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, да обнови в 3-дневен срок сайта на поверената му институция и задължи същия да публикува актуалните нормативни разходи, определени с Наредба №Н-1/07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация.

Претендира се в полза на жалбоподателя да бъдат заплатени направените в настоящото производство разноски.

Към жалбата е приложено заявление от П.Т.З., озаглавено „Заявление по ЗДОИ, „представителни разходи“ за 2021 г.“, с отразени „Дата: 10.04.2022 17:36“ и „Получател: ******@**.**********“, върху което има саморъчно вписан „вх.№АСД-10-2/11.04.2022 г.“, както и разпечатка от дата 11.04.2022 г. 9:55 АМ от интернет страницата на Областна администрация Хасково, секция „Достъп до официална и служебна обществена информация“, в която за „нормативи за разходите при представяне на обществена информация“ са посочени нормативи „на основание Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите … „

С допълнителна молба вх.№2595/21.04.2022 г. оспорващият представя по делото: Заявление за достъп до обществена информация, адресирано до Областния управител на Област Хасково, със саморъчно вписан „вх.№АСД-10-2+1/13.04.2022 г.“; снимков материал; разпечатка от дата 13.04.2022 г. 10:53 АМ от интернет страницата на Областна администрация Хасково, секция „Достъп до официална и служебна обществена информация“; писмо от Областния управител на Област Хасково до П.Т.З. към АСД-10-2-/2/ от 15.04.2022 г.; разпечатка от дата 15.04.2022 г. 11:02 АМ от интернет страницата на Областна администрация Хасково, секция „Достъп до официална и служебна обществена информация“, в която за „нормативи за разходите при представяне на обществена информация“ са посочени нормативи „на основание Наредба №Н-1/07.03.2022 г. (обн.ДВ брой 22 от 2022 г.) на Министъра на финансите…“ и Решение за предоставяне на достъп до обществена информация на Областния управител на Област Хасково към АСД-10-2-/4/ от 18.04.2022 г., с което искането е уважено и е предоставена информация под форма на справка, като е посочено, че разходи за предоставяне на информацията не се дължат.

От Областния управител на Област Хасково по делото е постъпило писмо вх.№2965/09.05.2022 г. с приложени документи и изразено становище за неоснователност на жалбата.

Под вх.№3184/16.05.2022 г. е постъпило и писмено становище от адв.Т. Т., като упълномощен представител на Областния управител на Област Хасково, в което се развиват подробни съображения за недопустимост и неоснователност на оспорването. Излагат се доводи, че за оспорващия липсвал правен интерес от развитие на настоящото производство, доколкото същият бил надлежно уведомен за стойността на услугата с изрично писмо на Областния управител, а освен това данни за дължимите такси съобразно Наредба №Н-1/07.03.2022 г. от 15.04.2022 г. били налични и на сайта на Областна администрация – Хасково. Моли се да бъде прието, че липсва оспореното бездействие и предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим.

Претендира се в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, включително при прекратяване на производството. С молба вх.№3403/23.05.2022 г. се прилагат доказателства за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение във връзка с договореното с Договор за правна защита и съдействие то 13.05.2022 г. такова, платимо по сметка.

Под вх.№3170/13.05.2022 г. по делото е постъпило становище от оспорващия, в което се заявява, че съдът следва да присъди сторените от него разноски, тъй като с поведението си ответникът виновно дал повод за завеждане на делото.

В депозирани под вх.№3502/27.05.2022 г. писмени бележки оспорващият навежда съображение, че след образуване на делото на 12.04.2022 г. ответникът бил оттеглил оспореното бездействие, като на 15.04.2022 г. публикувал на сайта си актуалните разходи, уредени с Наредба №Н-1/07.03.2022 г. на Министъра на финансите. Оспорващият намирал, че жалбата е удовлетворена и предоставял на съда да обсъди хипотезите на чл.159, т.3, вр. чл.143, ал.2 от АПК. Поддържа претенцията си за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ответника.

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:

В чл.15а, ал.2 от ЗДОИ е предвидено, че в секция Достъп до информация на интернет страниците по ал.1 (т.е. на административните структури в системата на изпълнителната власт и на задължените субекти по чл.3, ал.2, т.1 от закона) се обявяват … нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2.

В чл.20, ал.2 от ЗДОИ е посочено, че разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.

Съгласно ал.4 на чл.15а от ЗДОИ, информацията по чл.15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок.

Няма спор, че Областният управител попада сред задължените субекти по чл.3 от ЗДОИ, както и че към датата на депозиране на процесната жалба – 11.04.2022 г., в секция „Достъп до информация“ на интернет страницата на административната структура на същия са били обявени нормативни разходи за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ, т.е. нормативи, определени от министъра на финансите, които към този момент не са били актуални, тъй като са били изменени с Наредба №Н-1 от 07.03.2022 г. на Министъра на финансите.

В случая се установява по несъмнен начин, че информация относно нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 е била обявена на интернет страницата на Областна администрация – Хасково още към датата на депозиране на процесната жалба в съда, т.е. не е налице бездействие, свързано с непубликуването й. Дали така обявената информация е обективирала актуалните дължими разходи,  не може да бъде контролирано по реда на чл.256 от АПК, тъй като тази норма визира случаи на пълно бездействие на органа да изпълни задължение, произтичащо от нормативен акт, а не лошо, или неточно изпълнение на такова задължение.

Тук следва да се отчете също, че разпоредбата на чл.15а, ал.4 от ЗДОИ препраща към чл.15 от същия закон, а конкретно публикуването на „нормативите за разходите…“ не е предвидено в чл.15, а в чл.15а, ал.2 от ЗДОИ. Тоест макар законът да вменява изискване за публикуване, той не посочва конкретния срок, в който следва да стане обновяването на информацията по отношение на „нормативите за разходите…“.

В Глава петнадесета, Раздел II от АПК е уредена защитата срещу неоснователни бездействия.

Съгласно чл.256, ал.1 от АПК (изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, а според ал.2 на чл.256, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

В процесния случай се оспорва бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, вменяващ на задължени по същия закон субекти да обявяват на интернет страница нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ. За изпълнението на това задължение от компетентния субект не е необходимо подаване на искане за извършването му. Самото задължение е разписано в закона, произтича пряко от него, и неизпълнението му може да се оспори безсрочно, т.е. без ограничение във времето.    

Настоящият съдебен състав споделя възражението на ответника, че в случая оспорващият няма правен интерес от иницииране на настоящото производство.

Нормата на чл.256, ал.1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.

Производството по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл.256 от АПК (съответно ал.1 и ал.2), е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

Наличието у оспорващия на правен интерес, който се извежда от неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от закона негови субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за чието наличие съдът е задължен да следи служебно.

В случая такъв интерес не се установява по делото.

Според изложеното от оспорващия в жалбата, във връзка с подадено от него до Областния управител Заявление от 10.03.2022 г., за предоставяне на поискана по реда на ЗДОИ информация, разгледал сайта на Областния управител и установил, че в секция „Достъп до информация“ се съдържала неактуална информация за дължими нормативни разходи за предоставяне на обществена информация. Въз основа на тази си констатация той имал правен интерес да обжалва бездействието на Областния управител да публикува актуалната информация, тъй като това бездействие го застрашавало, с оглед възможността да му се определят разходи по старата заповед на Министъра на финансите.     

Според настоящия съдебен състав, негативно засягане на правната сфера на П.Т.З., изразяващо се в неяснота за актуалните дължими нормативни разходи  по повод подаденото от него на електронната поща на Областния управител на Област Хасково Заявление за достъп до обществена информация с вх.№АСД-10-2/11.04.2022 г. в конкретния случай липсва.

Не се установява при подаването на заявлението по ЗОДОИ на 10.04.2022 г. оспорващият да е бил затруднен да установи дължимите нормативни разходи, и това да се дължи на липса на публикуваните на интернет страницата актуални такива, т.е. да се дължи на твърдяното бездействие на Областния управител на Област – Хасково.

Още с подаването на процесната жалба оспорващият потвърждава, че е бил наясно, че публикуваните на интернет страницата „нормативи за разходите…“ не са актуални, както и е бил запознат с новите такива, предвидени в издадената и обнародвана в Държавен вестник Наредба №Н-1 от 07.03.2022 г. на Министъра на финансите.

Освен това по делото е представена водената между него и Областния управител на Област Хасково кореспонденция, в която (писмо към АСД-10-2-/2/ от 15.04.2022 г.) последният писмено указва на П.Т.З. именно конкретните актуални нормативни разходи по подаденото от него заявление за достъп до обществена информация.

При тези обстоятелства не може да се приеме, че с необявяване на интернет сайта на Областния управител на Област Хасково на актуалните „нормативи за разходите…“ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, е било засегнато по някакъв начин правото на оспорващия на достъп до обществена информация, респ. за него липсва правен интерес от търсената по реда на чл.256, ал.2 от АПК защита.

След като е бил наясно, че публикуваните на страницата на Областна администрация – Хасково нормативи не са актуални, оспорващият би могъл да изрази гражданската си позиция чрез отправяне на сигнал до Областния управител същите да бъдат актуализирани. Недопустимо той е избрал като ред за защита предявяването на жалба по чл.256 от АПК, тъй като, ако се споделят съображенията му, следва да се приеме, че всеки гражданин, проверил интернет страницата на администрацията, би имал правен интерес от водене на същото производство.

По изложените съображения оспорването се явява недопустимо на основание чл.159, т.4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

В същия смисъл Административен съд – Хасково се е произнесъл по идентичен казус с Определение от 11.05.2022 г. по и.адм.дело №329/2022 г., оставено в сила с Определение №6728/06.07.2022 г. по адм.дело №5722/2022 г. на ВАС, Пето отделение.

Отделно от изложеното следва да се има предвид, че и към настоящия момент твърдяното в жалбата бездействие не съществува, доколкото от писмените доказателства, представени по делото, и от изявленията на двете страни се установява, че още към 15.04.2022 г. на интернет страницата на Областна администрация – Хасково, в секция „Достъп до официална и служебна обществена информация“, като „нормативи за разходите при представяне на обществена информация“ са посочени нормативите съгласно Наредба №Н-1/07.03.2022 г. (обн.ДВ брой 22 от 2022 г.) на Министъра на финансите, т.е. актуалните такива.

В специалното производство по реда на Раздел II от Глава петнадесета на АПК защитата е срещу бездействия, които продължават, тъй като в чл.256, ал.3 от АПК е предвидено, че с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това. При липса на продължаващо към момента на произнасяне на съда бездействие, производството по този ред е безпредметно.   

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на Областния управител на Област Хасково за присъждане на разноски, в доказания по делото размер от 350 лева, представляващ действително заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г., което съдът не намира за прекомерно, с оглед извършените действия и от двете страни по делото, както и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, за оспорване на неоснователното бездействие на Областния управител на Област Хасково по повод нормативно определеното му задължение по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по и.адм.дело 320/2022 г. по описа на Административен съдХасково.

ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***, да заплати на Областна администрация – Хасково, ***, разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

                                                                                                              СЪДИЯ: