№ 680
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502923 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от А. Г. Ц. и Г. Г. А., с която
обжалват решение от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта в която съдът е
отхвърлил предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл.
42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г.,
изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. е нищожно, в частта му по
т. 5 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с
правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание
от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. поради
насилие (психическа принуда), отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С.,
искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на А. Д. С., че ищците
са носители на правото на собственост (при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) на основание
наследство на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ ***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид. части от общите
части на сградата, както и отстъпеното право на строеж върху мястото - държавна земя и
апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе
№ 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на
строеж върху мястото и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
1
описаните по- горе имоти, оставил е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт № 106 том I, дело №79 от 21.03.2018 г., осъдил е А. Г. Ц. и Г.
Г. А. да заплатят на А. Д. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в
производството пред СГС в размер на 3 500 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, като пороците се
изразяват в несъответствие с разпоредби на Материалния и процесуалния закон, както и в
несъответствие на събрания по делото доказателствен материал и крайните изводи, до които
е достигнал съдебният състав. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 42,
б. „в" от ЗН оспорва изводите на съда по отношение възприетото, че завещателката е
изразила воля да завещае на ответника всичките си вземания по сметки в Пощенска банка,
като твърди, че съдът е извършил тълкуване, което не следва да се възприема. Твърди, че
при тълкуването следва да се търси действителната воля на завещателя, като отделните
разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла,
който произтича от цялото завещание. Твърди, че при извършване на преглед на
завещанието в останалите му части се откроява несъответствие между т. 5 и останалите
точки от завещанието. В тази връзка твърди, че съдът не е изследвал в достатъчна степен
защо разпореждането от т. 5 е формулирано по този начин, не го е съпоставил с останалите
разпореждания, с оглед на които същото се явява неясно и неконкретизирано, тъй като в
мотивите липсва анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени
средства, а е налице лаконично отбелязване на доказателствения материал, на основание на
който съдът е приел за установена фактическата обстановка по делото. Твърди, че с така
описаното завещателно разпореждане се поражда съмнение относно това кое точно движимо
имущество е завещано в полза на ответника А. С.. Завещанието е формален акт и като такъв
съществен елемент от неговото съдържание е посочване на конкретното имущество,
предмет на разпореждането. Оспорва мотивите на съда, като твърди, че същите са
неразбираеми в частта, в която съдът е приел, че ако завещателката е имала желание да
изключи някоя сметка, то тя би ги изброила подробно, което в случая не е сторено.
По отношение на иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б", пр. второ ЗН,
твърди, че съдът е приел, че не са установили при условията на пълно доказване да е
упражнена психическа принуда върху покойната М. К. от страна на ответника, тъй като при
формирането на този извод съдът не е взел предвид показанията на свидетелката М. Н.,
която свидетелства относно някои факти относно поведението на ответника спрямо
покойната М. К.. В тазои връзка твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
св. М., съгласно които ищците не са присъствали на погребението на леля си М. К.. Твърди,
че действително, това е така, но същото се дължи на настъпилото отчуждаване на
покойната, което е в резултат на влиянието и психическото насилие, оказано й от страна на
ответника. С оглед на изложеното твърдят, че в обжалваното решение са изложени
абсолютно неясни, противоречиви и неправилни мотиви, съдът не е обсъдил и приобщените
към делото доказателства в тяхната цялост и не е извършил задълбочено тълкуване на
мотивите на направеното завещателно разпореждане, поради което е допуснал съществено
2
процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилно решение. Ето защо молят
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с
което да уважи предявените искове, като претендират и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата А. Д. С. оспорва въззивната жалба. Твърди, че
атакуваното решение е решение е правилно и законосъобразно, като не е налице
несъответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че от събраните доказателства
се установява, че процесното завещание е съставено и подписано изцяло от М. Г. К., същото
е ясно и конкретно, като от неговото съдържание безспорно може да бъде изведена волята
на завещателката М. К.. По отношение на исковете по т. 5 от завещанието твърди, че от
доказателствата по делото се установява, че завещателката е имала и други сметки, в други
банки, различни от посочената в саморъчното завещание, които не е завещала, като е
ограничила завещанието си единствено до сметките в „Пощенска банка“ АД.
По отношение на частта от въззивната жалба, с която се оспорва
постановеното решение, с което е отхвърлен иска твърди, че твърденията за упражнена
принуда върху М. Г., са изцяло неверни и заблуждаващи. Прави анализ на събраните по
делото гласни доказателства, от които прави извод, че твърденията в депозираната въззивна
жалба са изцяло неверни и не кореспондират с дадените показания, отразени в протокола от
проведеното на 24.11.2022 г. открито съдебно заседание. Твърди, че съдът е обследвал
детайлно и пълно всички изслушани свидетелски показания, като при съобразяването им
съвкупно с всички останали представени по делото доказателства е постановил своето
решение. В този смисъл неоснователни са оплакванията изложени във въззивната жалба, не
са били взети предвид показанията на свидетелката М. Н. (за която отново подчертавам, че е
в дългогодишно фактическо съжителство със сина на една от ищците по делото). С оглед на
това моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно,
законосъобразно и обосновано, като претендира и разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение от
08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 9 състав, съдът е върнал исковата молба с вх. № 285 841 от
01.03.2021 г. по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 9 състав и е прекратил производството по делото, в частта по предявените от А.
Г. Ц. и Г. Г. А. против А. Д. С. искове с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1
ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г.
К., в полза на А. Д. С. е нищожно поради заличаване на текста на т. 4 от
завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с
правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от
3
15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. е нищожно,
в частта му по т. 5 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д.
С., искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на
саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза
на А. Д. С. поради насилие (психическа принуда), отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г.
А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на
А. Д. С., че ищците са носители на правото на собственост (при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка
от тях) на основание наследство на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се
в гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид.
части от общите части на сградата, както и отстъпеното право на строеж върху мястото -
държавна земя и апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с
принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова
ид. части от правото на строеж върху мястото и за осъждане на ответника да предаде на
ищците владението върху описаните по- горе имоти, оставил е без уважение искането по чл.
537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 106 том I, дело №79 от 21.03.2018
г., осъдил е А. Г. Ц. и Г. Г. А. да заплатят на А. Д. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски в производството пред СГС в размер на 3 500 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариален
акт № 13, т. I, per. № 3 436, дело № 189/00 г. на Д. Д. - нотариус с рег. № *** на НК, от
04.10.2000 г. М. Г. К. е била призната за собственик на основание наследство по завещание
на следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“
***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 ид. части от общите части на сградата,
както и отстъпеното право на строеж върху мястото- държавна земя.
Не се спори, а се установява и от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 52, том I, per. № 1 795, дело № 60/31.05.2000 г. на Лили Лакова - нотариус
с per. №151 на НК, че В. П. Т. и В. С. Т. продават на М. Г. К. следния свой, придобит по
време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност недвижим имот:
апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе
№ 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на
строеж върху мястото.
Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение за наследници
№ 0 379/26.03.2018 г. на Столична община, район „Изгрев”, че М. Г. К. е починала на
******** г. и е оставила за свои наследници по закон А. Г. Ц. и Г. Г. А. - дъщери на нейната
сестра Ц. Г. В., починала на ******** г.
От представеното и прието саморъчно завещание от 15.11.2017 г. се
установява, че М. Г. К. завещава на А. Д. С. следното движимо и недвижимо имущество:
апартамент в кв. „Изток“, ул. „***“ ***; апартамент в кв. Гоце Делчев, ж. к. „***“, ***,
апартамент 114 в гр. София; всички имоти, намиращи се в гр. Костинброд, Софийска област;
всички имоти, намиращи се в с. Карайсен, в село Сломер, област Велико Търново, община
Павликени; банковата й сметка в Пощенска банка. Така представеното саморъчно завещание
4
е обявено с протокол от 17.01.2018 г. на нотариус Т. В., с рег. № *** на НК, с район на
действие PC - гр. София, за което обстоятелство не се спори между страните.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че решение от 05.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2 992/21 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Гражданско отделение, 1- ви, влязло в сила на 29.03.2023 г., недопуснато до
касационен контрол с определение от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 2 475/22 г. по
описа на Върховен касационен съд, е отменено първоинстанционното решение на Софийски
градски съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от А. Г.
Ц. и Г. Г. Ц. против А. Д. С. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
установяване нищожност на саморъчното завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К. в
полза на А. Д. С., както и искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на
собственост на ищците при квоти по 1/2 ид. част за всяка от тях на процесиите имоти и за
осъждане на ответника да им предаде владението върху тях. Видно от мотивите на
постановено въззивно решение съдът е приел, че процесното завещание е действително, тъй
като е написано и подписано от завещателката, както и че липсата на т. 4 в завещанието не
обуславя порок на завещанието, тъй като текста на точка 4 присъства в завещанието. Приел
е, че в представения с исковата молба препис от завещанието заличаването на т. 4 е
извършено от нотариуса, за което свидетелстват поставените от него на мястото на
заличения текст подпис и печат, както и обстоятелството, че в протокола за обявяване на
завещанието нотариусът не е установил наличие на задрасквания и поправки.
Не се спори между страните, а се установява и от представеният констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства № 106, т. I, per.
№ 1 415, дело № 79/18 г. на нотариус Ю. К., с рег. № *** на НК, че на 21.03.2018 г. ответника
А. Д. С. е бил признат за собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда - апартамент № 8, с идентификатор 68134.802.2137.3.8 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, ведно с принадлежност- зимнично
помещение, ведно с 1,271% идеални части от общите части на сградата, в която е
разположен гореописания обект, ведно със съответните идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена гореописаната сграда.
Не се спори, а се установява и от представеното писмо от „Юробанк България“
АД - ЦУ от 21.02.2022 г., че М. Г. К. е била титуляр на банкови сметки при посочената банка
(общо 7 броя), открити в периода 2005- 2014 г., закрити на 09.11.2018 г., като в писмото са
посочени салдата по сметките към дати: 15.11.2017 г. и ******** г.
Не се спори между страните, а се установява и от представената и приета като
доказателства справка за банкови и платежни сметки на физическо лице, изд. от БНБ на
16.06.2022 г., че към 30.12.2017 г. М. К. е имала открити банкови и платежни сметки при
„Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД.
В показанията си свидетелката М. Г. Н., която е във фактическо съжителство
5
със сина на ищцата Г. А. твърди, че познава М. от семейни сбирки, считано от 2010 г.
Твърди, че М. живее самичка в кв. „Изток“, близко до КАТ в гр. София. Твърди, че нейните
свекър и свекърва помагали на М., и я посещавали по един, два пъти в седмицата, носели й
покупки, хранителни добавки, лекарства и др., както и че нейната свекърва посещавала М. и
в болницата, когато се наложило да влезе за извършване на интервенция. Твърди, че никога
не била чувала за А. С., тъй като М. не е споделяла това лице или някой друг да се грижи за
нея. В показанията си твърди, че през 2016 г. М. й съобщила, че била изключително
притеснена, като в последните разговори и затварила телефона. С оглед на това твърди, че
това я навело на мисълта, че нещо не е наред. Твърди, че през 2017 г. синът на ищцата Г. А.
посетил М., но никой не му отворил вратата, въпреки, че чувал гласове в жилището.
В показанията си свидетелката Е. К. П., работила като главен касиер на клон
на Банка „ОББ“ твърди, че през лятото на 2016 г. провела разговори с М. като повода било
нейното желание да обедини сметките си в „Пощенска Банка“, които били няколко на брой с
различни валути. Твърди, че разговаряла 3 - 4 пъти по телефона с М., като последно се чули
в края на м. септември 2016 г. Твърди, че тогава М. била много притеснена и затворила
много бързо телефона. Твърди, че не е чувала името А. С., нито е чула от нея, че лице с това
име е оказвало каквото й да било физическо или негативно въздействие върху нея.
В показанията си свидетелката Л. М. М. твърди, че М. Г. била приятелка на
нейната леля, за която свидетелката полагала грижи повече от 30 години. Твърди, че е била
много близка с леля си, и когато тя починала, М. й станала приятелка. Твърди, че М. почти
всеки ден се обаждала на свидетелката и й искала съвети, споделяла й битовите и житейски
проблеми, искала съвети за здравето си, тъй като свидетелката била лекар. Твърди, че М.
била самотна, защото нямала близки и искала да има човек, на когото да разчита. Твърди, че
когато починалата решила да направи завещание, запознала свидетелката с А. С. и
предварително споделила с нея, че може да разчита на него, същата разчитала него, когото
познавала повече от 5 години. Твърди, че М. е споделяла, че не може да разчита на двете си
племенници, защото са много ангажирани и няма как да се грижат за нея. Тогава М. решила
да намери добронамерен човек, на който да остави наследството. Твърди, че М. се хвалела,
че за всичко разчитала на А. и че той се грижел за нея, обаждал й се да пита дали има
проблеми и ако й трябва нещо, да се погрижи за нея и дори я завел на курорт, както и че А.
помагал на М. за всичко - за битови и ежедневни проблеми, тъй като тя искала майстор да й
боядиса апартамента, купил й легло, водил я на лекар. Твърди, че знае, че той и съпругата му
се грижели за М., и че когато била болна, те я взели при тях за няколко дена. Твърди, че е
присъствала на погребението на М., което било организирано от А., като племенниците на
починалата не дошли на погребението, даже три месеца след него не знаели, че М. е
починала.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
6
от ищците уточнения същите са предявили субективно и обективно съединени искове, с
правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване на установено, че
саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., в полза на А. Д. С. е нищожно
поради заличаване на текста на т. 4 от завещанието, с правно основание чл. 42, б.
„в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от
М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. е нищожно, в частта му по т. 5 от
завещанието, с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на
саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза
на А. Д. С. поради насилие (психическа принуда), с правно основание чл. 108 ЗС за
установяване по отношение на А. Д. С., че ищците са носители на правото на собственост
(при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) на основание наследство на следните недвижими
имоти: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, заедно със
зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид. части от общите части на сградата, както и
отстъпеното право на строеж върху мястото - държавна земя и апартамент № 114, находящ
се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594% ид. ч.
от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху мястото и за
осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описаните по- горе имоти и
искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 106 том I, дело №79
от 21.03.2018 г.
С атакуваното решение от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2 773/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, съдът е върнал исковата
молба с вх. № 285 841 от 01.03.2021 г. по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 9 състав и е прекратил производството по делото, в частта по
предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. против А. Д. С. искове с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН,
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г.,
изготвено от М. Г. К., в полза на А. Д. С. е нищожно поради заличаване на текста на
т. 4 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С.,
искове с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно
завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д.
С. е нищожно, в частта му по т. 5 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г.
А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за
унищожаване на саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на
******** г., в полза на А. Д. С. поради насилие (психическа принуда), отхвърлил е
предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл. 108 ЗС за
установяване по отношение на А. Д. С., че ищците са носители на правото на собственост
(при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) на основание наследство на следните недвижими
имоти: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ ***, заедно със
зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид. части от общите части на сградата, както и
отстъпеното право на строеж върху мястото - държавна земя и апартамент № 114, находящ
7
се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594% ид. ч.
от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху мястото и за
осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описаните по- горе имоти,
оставил е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален
акт № 106 том I, дело №79 от 21.03.2018 г., осъдил е А. Г. Ц. и Г. Г. А. да заплатят на А. Д. С.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер
на 3 500 лв.
Решението е атакувано в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове
и искането за отмяна на констативния нотариален акт, поради което в частта, имаща
характер на определение, в която е върнал исковата молба с вх. № 285 841 от 01.03.2021 г. по
гр. д. № 2 773/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав и е
прекратил производството по делото, в частта по предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. против
А. Д. С. искове с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване на
установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., в полза на А. Д.
С. е нищожно поради заличаване на текста на т. 4 от завещанието същото е
влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена в установените срокове, от
упълномощени лица и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба въззивниците са
релевирали твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на изводите съда по
отношение на извършеното тълкуване на волята на завещателката, обективирана в т. 5 от
завещателното разпореждане, както и необоснованост и незаконосъобразност на изводите на
съда, относно липсата на доказателства за упражненото психическо насилие върху
завещателката.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното
приложение на императивните материално правни норми. Трайна е практиката на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 202 от 31.10.2018 г., постановено по т. д. №
57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др., съобразно която въззивният съд не следва да
се произнася по въпрос, за който не е сезиран във въззивната жалба и който не е спорен
между страните, без да са налице изключения за служебно действие на съда по приложение
на императивна материалноправна норма, без да са налице изключенията на т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, за които съдът следи служебно. В изпълнение правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо,
8
а наведените доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост за неоснователни.
Липсва спор в правната доктрина и съдебната практика, че завещаниетое
едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. При него, като
еднострА. сделка, за разлика от договорите, няма размяна на блага между две страни, няма
насрещна престация, а само едната страна предоставя облага. Предвид този едностранен и
безвъзмезден характер, мотивите на завещанието, изразени в съдържанието му, имат важно
значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в
границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради,
да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият
се, да се накаже безотговорният - това са съображения, които разкриват моралния интерес на
завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен
случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява
моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер
не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив,
обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на
закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или
отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42,
б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или
единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и
на добрите нрави.
Съгласно приетото в ТР № 2/21.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГК на
ВКС завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и
с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е
нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН; в такъв случай при тълкуване волята на завещателя
не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който
противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното
разпореждане.
В конкретния случай видно от обстоятелствената част на исковата молба и
направените уточнения ищците извличат основанието на предявеният иск за нищожност на
завещанието по т. 5 от същото от твърдението, че в него не е налице яснота по отношение на
волята на завещателя, тъй като същият не е посочил конкретно номера на сметката/ките в
„Пощенска банка“ АД. За да се определи дали вписаното в завещанието разпореждане след
смъртта с банковите сметки/а от завещателя е нищожно, е необходимо тълкуване на волята
на завещателя по правилата на чл. 20 ЗЗД като се изхожда от целта на завещанието, обичая и
добросъвестността, и отделните клаузи се тълкуват във връзка една с друга. При извършване
на тълкуването на действителната воля на завещателя по правилата на чл. 20 ЗЗД е
необходимо да се търси действителната воля на завещателя, като отделните клаузи на
завещанието се тълкуват във връзка една с друга и всяка една от тях да се схваща в смисъла,
който произтича от завещанието като цяло с оглед неговата цел (извършване на
разпореждане с цялото, идеална част от цялото или реално обособена част от цялото
9
имуществото в полза на друго лице за след смъртта), обичаите в практиката и
добросъвестността. В този см. са решение № 855/11.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1
497/09 г., по описа на Първо ГО на ВКС, решение № 380/31.05.2012 г., постановено по гр. д.
№ 580/10 г., по описа на Първо ГО на ВКС и др. По отношение на банковата сметка/ки,
предмет на завещателно разпореждане в т. 5 от процесното завещание, волята на завещателя
може да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и
добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга, но и в смисъла,
който произтича от целия текст на завещанието. Макар посочването на имуществото
(номера на банковата сметка), предмет на разпореждането, да представлява съществен
елемент от съдържанието на завещанието, доколкото законът не изисква в случаите, когато
се завещава банкови сметки, те да бъдат индивидуализирани в завещанието с всички техни
индивидуализиращи белези (номер, IBAN, аналитичен номер, вида на валутата, размер на
средствата към определен момент), следва да се приеме, че е достатъчно
индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави банковата сметка/и,
предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки
отделен случай, като волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед
употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната житейска
логика. С оглед на събраните и неоспорени от страните доказателства, че завещателката е
притежавала банкови сметки и в други банки, то законосъобразен и правилен е извода на
първоинстанционния съд, че с оспореното завещателно разпореждане действителната воля
на същата е да бъдат завещани сумите по собствените й сметки в „Пощенска банка“ АД,
независимо от техния брой. Използвания израз в единствено число, не може да обоснове
законосъобразен извод, че е налице недействителност (нищожност) на завещателното
разпореждане в тази част, най-малкото с оглед основанията за нищожност, посочени в
закона - завещателното разпореждане или изразения в него мотив са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. Такива обстоятелства не се твърдят от самите ищци.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение в тази баст е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на частта от решението, с което съдът е отхвърлил предявените
субективно съединени искове с правно основание чл. 43, ал.1, б. „б“ от ЗН съдът намира, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на ЗН завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено поради грешка, насилие или измама. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и направените уточнения ищците навеждат
твърдение, че волеизявлението е извършено под влияние на психическа принуда. Трайна е и
практиката, че саморъчното завещание не е унищожаемо на основанията визирани в
разпоредбите на чл. 43, ал. 1, б. "а" и "б" ЗН, когато волята на завещателя е изразена
свободно от него и той е бил способен за завещава. С въззивната жалба се оспорват изводите
на съда относно доказването на факта на насилието и грешката. Твърди се, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на свидетелката М., а не е кредитирал показанията на
10
свидетелката Н. и свидетелката П.. Така наведените доводи съдът намира за неоснователни.
Липсва спор по делото, че разпитаният свидетел Н. е във фактическо
съжителство със сина на ищцата Г. А.. С оглед на това съдът следва да извърши преценката
на дадените от същата показания при условията на чл. 172 от ГПК. По приложението на
цитирания текст има непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение по гр. д.
№ 3 244/2016 г., по описа на IV г.о., в което са цитирани предхождащи решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение по гр. д. № 1 499/18 г., по описа на IV г.о. и
мн.др., според която съдът е длъжен да извърши преценка за обективността на показанията
на заинтересовани от изхода на делото лица и доколко поведението на свидетелите и
данните по делото изключват заинтересоваността им да е повлияла на достоверността на
показанията им; съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но трябва да
аргументира защо ги кредитира, или защо ги отхвърля и съответно какво приема за
установено по отношение на правнорелевантните факти. Както се посочва изрично и в
постановеното, служебно известно на състава решение № 159/22.02.2016 г., постановено по
т. д. № 1 871/14г., по описа на ТК, 2 т.о. на ВКС, по действащото гражданско процесуално
право не съществува ограничение по отношение на една или друга категория лица, които е
допустимо да бъдат разпитани като свидетели, с изключение на тези, имащи качеството на
страна в процеса, на съдия или на повереник на страната по същото дело. Дори и да са
заинтересовани от изхода на спора лица, съдът не може да игнорира допустимите и
относими към факти от спорното право показания на свидетеля само на това основание, а е
задължен да прецени достоверността им чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. Същото задължение има съдът и когато двама свидетели дадат противоречиви
показания - да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и след като прецени
правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по
делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат на това да приеме
едното или другото твърдяно обстоятелство. Следователно с доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само това, че един свидетел твърди
противното на това, което казва друг по отношение на относими към спорното право факти
и се намира в близка родствена връзка със страната, посочила го за свидетел, без съдът да е
изложил мотиви защо приема, че именно този свидетел не е безпристрастен и не
възпроизвежда вярно възприетите факти, не е достатъчно, за да се отрече достоверността на
показанията. Нещо повече съдебното решение може да бъде основно и само на показанията
на лицата по чл. 172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и
изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. В последователната си практика ВКС
поддържа разбирането, че преценявайки данните за заинтересованост на свидетелите по
правилото на чл. 172 ГПК съдът може да приеме, че макар и заинтересован, свидетелят е
възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда
добросъвестно в показанията си, а друг свидетел, който няма данни да е заинтересован, да е
възприел фактите погрешно, да не е способен да ги възпроизведе в показанията си, или да ги
възпроизвежда недостоверно. Във всички случаи, обаче, необсъждането във въззивното
решение на показанията на всеки един от разпитаните свидетели и неизлагането на
11
съображения защо съдът приема едните за достоверни, а другите отхвърля без аргументация
за онези обективни обстоятелства, които са свързани с възприемане на установяваните
факти, изключва формираното въз основа на преценката вътрешно убеждение на решаващия
съд, което е негово суверенно право, но не е произволно, а трябва да е в съгласие с
процесуалния закон, изискващ постановеният съдебен акт да е обоснован и убедителен.
Настоящият състав напълно споделя така формираната практика на Върховен касационен
съд.
Дадените от свидетелката Н. показания, че завещателката затваряла телефона и
не искала да говори с нея, не могат да обосноват законосъобразен извод за осъществена
принуда. От същите показания се установява, че свидетелката е завещателката не са
поддържали близки отношения. Това ведно, с показанията на свидетелка М., от които се
установява, че завещателката и ответника са се познавали повече от 5 години, че тя изцяло
разчитала на него, че той й помагал за разрешаване на битовите и здравословните проблеми,
че М. не можела да разчита на племенниците си - ищците, които даже не дошли на
погребението на леля си обосновават извод, че дадените показания от свидетелката Н. в тази
част (относно твърдяното насилие) не следва да бъдат кредитирани. Правилни и
законосъобразни са изводите на съда в оспореното решение, че от показанията на
свидетелката М. се установява несъмнено, че завещателката е имала ясното съзнание и
намерение да извърши завещателния акт, в резултат на което да прехвърли права на
ответника след нейната смърт върху имуществото си, без върху нея да е упражнено каквото
и да било насилие, предвид професията на същия свидетел.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски съдът
намира същото за допустимо и разноски се дължат на въззиваемата страна. С оглед на
изявлението на същата, че претендира разноски, то такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2 773/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в обжалваната част, в която съдът е
отхвърлил предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с правно основание чл.
42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г.,
изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. е нищожно, в частта му по
т. 5 от завещанието, отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С., искове с
правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание
от 15.11.2017 г., изготвено от М. Г. К., починала на ******** г., в полза на А. Д. С. поради
насилие (психическа принуда), отхвърлил е предявените от А. Г. Ц. и Г. Г. А. срещу А. Д. С.,
искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на А. Д. С., че ищците
12
са носители на правото на собственост (при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) на основание
наследство на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ ***, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 % ид. части от общите
части на сградата, както и отстъпеното право на строеж върху мястото - държавна земя и
апартамент № 114, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ***, заедно с принадлежащото му мазе
№ 18, заедно с 0,594% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на
строеж върху мястото и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
описаните по- горе имоти, оставил е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт № 106 том I, дело №79 от 21.03.2018 г.като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13