Решение по дело №515/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 70
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Дело: 20235240100515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пещера, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-

Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100515 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Т. А. М., ЕГН:********** от гр.*** и М. М. Г., ЕГН
********** от гр.***, и двамата представлявани от адвокат С. Б., със съдебен
адрес: гр.Пазарджик, ул. "Хан Омуртаг" №2, ет.2против ДЪРЖАВАТА чрез
Министерство на земеделиете, харните и горите ,представлявано от служебен
министър ЯВОР ГЕЧЕВ, на основание чл.124 от ГПК.
Твърдят ищците, че са съсобственици при равни идеални части на
недвижим имот представляващ: Поземлен имот с идентификатор
02837.503.521 /нула две осем три седем, точка пет нула три, точка пет две
едно/ по КККР одобрени със Заповед РД 18-42/06.07.20 Юг. на
Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри , засягащо поземления имот е от 06.08.2021г.
с адрес на ПИ гр.Батак, п.к.4580, ЯЗОВИР „БАТАК" - ЗОНА „А" с площ от 1
036 кв.м. /хиляда и тридесет и шест квадратни метра/ с трайно
предназначение на територията :Урбанизирана, начин на застрояване: ниско
застрояване /до 10м/, предишен идентификатор : няма, номер по предходен
план: 251, кв.28, парцел XVI, при съседи имота 02837.503.520, 02837.503.522,
02837.503.523, 02837.503.523, 02837.503.9576, 02837.503.9574.
Имотът е придобит в съсобственост при равни идеални части от
1
двамата ищци чрез договор за доброволна делба на недвижими имоти, вх.рег.
№1735, акт 197, том 1, парт.книга: том 3308-3313 от дата 27.11.2009 г.
Договорът за доброволна делба е извършен въз основа правата на
съделителите определени в нот.акт за установяване право на собственост
върху недвижим имот, вх.рег.№ 1697/03.11.2006г., акт № 167, том VI, дело №
1293/2006 г., парт.книга т.6833 с. 11711-11714.
Този нотариален акт е издаден въз основа на решение №
2129/29.05.1996 г. на ПК- Батак за възстановяване правото на собственост на
наследниците на А.Т.Б. на съществуващи в стари реални граници имот,
представляващ ливада от 3.000 дка /три декара/, седма категория в местността
„Топавичко дере" в землището на гр.Батак.
Решението на поземлена комисия е издадено въз основа на влязло в
законна сила съдебно решение по гр.дело № 169/1996 г. на PC Пещера.
Решението по делото е влязло в законна сила на дата 03.05.1996г. Решението
на ПК Батак е допълнено с решение №2317А от 13.06.2006 г. на ОСЗГ
гр.Батак, което е влязло в законна сила на дата 05.07.2006г. Впоследствие
този имота е разделен на части, като процесния имот е бил заснет като УПИ
XVI, 251, 253 в кв.28 по плана на „Язовир Батак" , община Батак с площ от
1035.50 кв.м. Ищците са получили съгласно договора за доброволна делба от
2009 г. имота в съсобствен дял при квоти по 1/2 ид.част.
През 2021 г. е извършено вписване в КККР засягащо поземления имот с
идентификатор 02837.503.521, като собственик без документ за собственост е
вписана Държавата, чрез МЗХГ. Вписването на промяната относно
собствеността на имота е извършено без уведомяване на ищците, липсва и
информация по отношение на правното основание и документите въз основа
на които е извършена промяната. Ако е въз основа на съдебно решение, по
което ищците не били страни и което решение няма сила за тях.
Независимо от това вписването на Държавата като собственик, макар и
без документ за собственост, създава пречки за доверителите ми и правна
несигурност.
Затова за тях се поражда правният интерес да установят по съдебен ред,
че Държавата не е собственик на имота.
С оглед гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се
2
признае за установено на основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, че ответникът -
Държавата Република България не е собственик на поземлен имот,
представляващ имот с идентификатор 02837.503.521 /нула две осем три
седем, точка пет нула три, точка пет две едно/ по КККР одобрени със Заповед
РД 18-42/06.07.20 Юг. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо
поземления имот е от 06.08.2021г. с адрес на ПИ гр.Батак, п.к.4580, ЯЗОВИР
„БАТАК" - ЗОНА „А" с площ от 1 036 кв.м. /хиляда и тридесет и шест
квадратни метра/ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на застрояване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 251, кв.28, парцел XVI, при съседи имота
02837.503.520, 02837.503.522, 02837.503.523, 02837.503.523, 02837.503.9576,
02837.503.9574.
Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, чрез юрк. Кр.К..
Оспорва иска по основание. Твърди че не било основателно
твърдението на ищеца в исковата молба, че Държавата не е собственик на
част от ПИ с идентификатор 02837.503.521 С Решение № 427 от 31.07.2013г.,
постановено по гр.д. №38/2011 г., влязло в законна сила на 12.06.2014г.,
Районен съд гр. Пещера приел за установено, че Държавата, представлявана
от министъра на земеделието и храните е собственик на недвижими имоти,
подробно изброени в съдебното решение, в това число и процесния имот с
кадастрален номер № 02837.503.521.
В постановения диспозитив на цитираното съдебно решение, съдът е
приел за установено, че държавата е собственик на имот с кадастрален номер
№. 000100, в който попада отдел 183, част от подотдел "Г", частна държавна
собственост, който е идентичен с имоти от масив 02837.503, с посочени
кадастрални номера на имотите, един от които е процесния имот.
От дефинитивния стопански план на Ракитовска общинска гора,
съставен 1930 г., утвърден с Указ № 129 от 26.07.1930 г. се установява, че
горите са с характеристиките на „балталъци", т.е. земи и гори от горския
фонд, предоставени от старо време на жителите на Ракитово за общо
ползване.. С протокол от 02.10.1927 г. по реда на чл.20 от Закона за горите
3
отстъпените от държавата гори, като балталъци на община Ракитово са
включени занапред, като предмет на горско стопанство с. Ракитово.
От мотивите на съдебното решение, постановено по гр.д. 38/2011 г. се
установява, че имот с пл. № 000100 се намира в източната част на
територията на Ракитовско горско стопанство, в границите на земите и горите
в ДГФ, върху части от отдел 81,82,83,85,89,96 по лесоустройствения план на
държавна горско стопанска единица „Ракитовска" от 1951 г., респективно
върху части oт отдели 180, 182, 183, 194, от лесоустройствения проект от
2000 г., с обща площ от 712 дка, от които 40 дка е горски разсадник.който е
включен в дефинитивния план за Ракитовска община и е представлявал
балталък, в т.ч. с процесния, не е загубила правото си на собственост върху
тях.Земите като „балталъци", са извадени от гражданския оборот и не
подлежат на възстановяване. Процесният имот е част от гори - балталъци,
част от горския фонд, конто не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
с оглед на което следва да упражните косвен съдебен контрол на решението
на ОСЗГ-Батак, тъй като същото е нищожно. При постановяването на
Решението от реституционния орган не са били изпълнени процедури по чл.
14-14г от ЗГ по промяна на предназначението на земите, в които попада имота
- с включването му в устройствен план (урбанизирана територия) не се е
променил титуляра на правото на собственост върху него. Ето защо оспорва
наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост и
оспорвам и правото на собственост на ищците, иска да се упражни косвн
съдебен контрол върху това решение. Предвид на гореизложеното
адмнистративният акт е издаден при изначална липса на правна норма, като
основание за издаване на акта, което води до неговата нищожност. В този
смисъл оспорва_представеното от ищеца решение № 2327А/13.06.2006г. . на
ОСЗГ гр. Батак.
Във връзка с гореизложеното и при съобразяване на цитираното TP №
5/2011 г. ОСКГ на ВКС, според т.1 от което "при спор за собственост
държавата не е обвързана от постановен административен акт за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ", върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен
съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.
Ето защо моли искът да бъде отхвърлен.Прави доказателствени искания
4
и претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните,
съдът прие за установено следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 124 ал.1 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител се
явява и поддържа исковата си молба.
Ответникът поддържа отговора си чрез процесуалния си представител.
Разпределението на доказателствената тежест е в следния смисъл –
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника правото му на
собственост върху имота.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На наследниците на А.Т.Б., е възстановен имот с решение № 2317А от
13.06.2006 г. на СЗГ Батак; нот.акт № 54, н.д. № 1106/03.11.2006 г. на
Нотариус Г.Карамитрев; договор за доброволна делба - Акт № 76, том 4, рег.
5784/26.11.2009 г.; решение от 03.05.1996 г. по гр.д. № 169/1996 г. по описа на
РС-Пещера; скица на поземлен имот № 15-924900-21.08.2021 г.;
удостоверение за наследници изх. № 526/16.12.2022 г., издадено от Община
Ракитово; решение № 2129/29.05.1996 г. на ПК Батак, който имот XVI-251,
253 в кв. 28 с площ от 1035,50 кв.м. по плана на курорт „Язовир Батак,
община Батак е предоставен с договор за доброволна делба от 2009 година
на ищците по делото Т. А. М. и М. М. Г..
Имот с идентификатор 02837.503.521 /нула две осем три седем, точка
пет нула три, точка пет две едно/ по КККР одобрени със Заповед РД 18-
42/06.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо поземления имот
е от 06.08.2021г. с адрес на ПИ гр.Батак, п.к.4580, ЯЗОВИР „БАТАК" - ЗОНА
„А" е с площ от 1 036 кв.м. /хиляда и тридесет и шест квадратни метра/ с
трайно предназначение на територията :Урбанизирана, начин на застрояване:
ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор : няма, номер по
предходен план: 251, кв.28, парцел XVI, при съседи имота 02837.503.520,
02837.503.522, 02837.503.523, 02837.503.523, 02837.503.9576, 02837.503.9574.

5
От допуснатата и изслушана съдебно лесотехническа експертиза се
установява, че Имот с идентификатор 02837.503.521 попада в територията
на имот № 00100 „Бяло петно" по КВС на гр. Батак. Имот с
идентификатор 02837.503.521 с площ 1036 кв. м. не е идентичен с имот в
отдел 183, част от подотдел „Г". Процесният имот 02837.503.521 е идентичен
с имот в отдел 183, част от подотдел „1".Установи се, че процесният имот с
идентификатор 02837.503.521 попада в имот с пл. № 00100 и е устроен в
отдел с подотдел, като държавен горски фонд спрямо ЛУП 2000 г., а именно
отдел 183 с подотдел „1".Имотът е част от държавния горски фонд и според
влязло в сила решение № 427/31.07.2013 г. на Районен съд Пещера,
постановено по гр. д. № 38/2011 г. по описа на същия съд. Според ЛУП 2000
г. имотът е устроен в отдел 183, подотдел „1" с площ от 2.1 ха или 21 дка.
Вид подотдел: Дворно място. Функция: вододайна зона, курортна гора,
Натура 2000: защитена зона хабитати. Собственост: Държавна.
Според възстановително решение 2317А/13.06.2006 г. имотът е
възстановен като бивш имот в стари реални граници - ливада в местност
Топавишко дере. Имот с планоснимачен номер 251 попада в кв. 28, УПИ 1
„Индивидуално вилно строителство и озеленяване". Възстановеният имот
следва да се ползва, застроява и опазва съгласно разпоредбите на ЗУТ.Според
АГКК имотът към настоящия момент е вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10 ш), площ 1036 кв. м, стар номер 251, квартал 28,
парцел XVI.
Според ГСП (ЛУП) 2020 г. имотът не е устроен в отдел с подотдел, а е
представен на горскостопанската карта като нива.
Процесният имот към 1951 г. е попадал в отдел 96, но не може да се
определи дали имотът е попадал в подотдел залесена или подотдел незалесена
горска територия - ливада или поляна.
Според лесоустройствен проект на ДГС „Ракитово" от 1990 г. имотът
попада в отдел 183, подотдел „2". В горскостопанската карта от 1990 г.,
имотът е очертан като дворно място.
Според лесоустройствен проект на ДЛ „Ракитово" от 2000 г. имотът е
устроен като държавна горска територия с отдел 183, подотдел „1". Вид
подотдел: Дворно място. Функция: вододайна зона, курортна гора, Натура
2000: защитена зона хабитати.
6
Според лесоустройствен проект на ДЛ „Ракитово" от 2010 г. имотът е
устроен като държавна горска територия с отдел 183, подотдел „1". Вид
подотдел: Дворно място. Функция: вододайна зона, курортна гора, Натура
2000: защитена зона хабитати.
В горскостопанския план (лесоустройствен проект) на ДГС „Ракитово"
от 2020 г. имотът не е устроен в отдел с подотдел. В горскостопанската карта
от 2020 г. имотът и съседните на него, които са образували отдел 183 с
подотдел „1" в предишните планове, са оставени без отдел и подотдел и са
очертани като нива.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че имотът не попада в
отдел 183, подотдел Г, така е записано според експертизата по гр.д. № 38/2011
г., при сравнение на картите се оказва, че имотът попада в отдел 183,
подотдел 1. В решението е прието по начина, по който е изготвена
експертизата, вещото лице при посочването в експертизата е объркало цвета
и оттам това е пренесено в решението, но попада в отдел 183, но в друг
подотдел. Част е от това оцветяване, но погрешно е посочен цвета, попада в
оцветяването в син цвят. Към онзи момент имотът е в лесоустройствения
проект като отделен подотдел. В решението е записано, че имот 183, подотдел
Г, е оцветен в зелено, но е установил, че този имот 521 е оцветен в синьо, а не
в зелено, с който син цвят са оцветени имотите, попадащи в подотдел 1.
Просто били променени цветовете, пише, че са оцветени в един цвят, а са
оцветени в друг. В заключението си е цитирал решение на ПК от 2006 г., и е
записал, че имотът е възстановен като бивш – в реални граници.
Лесоустройствен проект от 1990 г. и по картите същия този подотдел 1, в
който попада имота, там е отбелязан като подотдел 2, просто е сменено името,
като също е отбелязан като дворно място. Относно лесоустройствения проект
от 1990 г. вещото лице уточнява, че няма да се промени това, че имотът е
дворно място и е устроен в отдел 183, подотдел 2. Подотдел 1 и подотдел 2
съвпадат изцяло в различните планове.
Експертизата е приета в о.с.з.
Настоящия състав кредитира експертизата като компетентно изготвена.

По делото е безспорно и обстоятелството ,че с влязло в сила решение
по гр.дело № 427 от 31.07.2013 година по гр.дело № 38/2011 година по описа
7
на ПщРС по отношение на Община –Батак е прието за установено ,че
Държавата е собственик на имот ПИ 02837.503.521 попадащ в
лесоустройствен план в отдел 183 по Лесоустройствен план ДЛ-Ракитово от
2000г.
Приетото по делото решение по гр.д.№38/2011г. съобразно
разпоредбата на чл.297 от ГПК следва да се счита за задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България относно неговите
последици.
От представени доказателства, се установява че местността на
„Тупавичко дере“ е част от Ракивска общинска гора. Гората в изброените
местности са предоставени като „балталъци“ още от старо време на жителите
на село Ракитово / л. 189 от делото/ и че „балталъци“ са били включени в
дефинитивния план за Ракитовската общинска гора съставен 1936 г.. след
това е в сила Закона за стопанисване и ползване на горите от 1948 г. съгласно
който и действащата Конституция, горите са национализирани и са станали
държавна собственост. По отношение на тях не са извършени разпоредителни
сделки, ergo държавата не е загубила правото си на собственост. В подкрепа
на това са и представените писма и констативни протоколи , с които е
формулирано искане за промяна предназначение на имоти, констатирани са
липса на данни да промяна на предназначението на земи и гори от ДГФ
съгласно Закона за горите и за безвъзмедното им предоставяне на община
Батак .
Следва да се посочи, че доколкото според дефинитивния план горите
представляват „балталък“ и като съобрази, че „балталъците“ не подлежат на
възстановяване съгласно § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, съдът приема, че исковите
претенции са неоснователни.
Общините, като гражданско-правни субекти, са могли да притежават
гори-частна собственост, и гора- "балталък", по отношение на която
притежават "вечното право на ползване". Горите-частна собственост на
общината може да се установяват с доказателства, които безусловно
установяват правото на собственост и съставляват надлежен титул -
нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори,
вписани протоколи за съдебна делба, съдебни актове, а правото на ползване
на "балталъка" се установява с т. нар. "владетелски документи". Понятието,
8
според отменените Закони за горите, "общинска гора" не се покрива по
съдържание с общинска собственост, а е по-широко, тъй като включва и
правото на вечно ползване на "балталъците". С разпоредбите на ЗВСГЗГФ се
възстановява правото на собственост само на частните общински гори, но не и
правото на ползване на "балталъците". В подкрепа на разбирането, че е
налице забрана за възстановяване на балталъци е и съдебната практика,
постановена по реда на чл.290 от ГПК и явяваща се задължителна за
съдилищата – решение № 958/19.01.2010 г. на ВКС по гражд.дело №
3693/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 354/25.06.2010 г. по
гражд.дело № 152/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и др.
Освен това от приетата по делото експертиза се установява, че
процесния имот попадат отдел 183, но в друг подотдел. Част е от това
оцветяване, но погрешно е посочен цвета. Към онзи момент имотът е в
лесоустройствения проект като отделен подотдел. В решението е записано, че
имот 183, подотдел Г, е оцветен в зелено, но е установено, че този имот 521 е
оцветен в синьо, а не в зелено, с който син цвят са оцветени имотите,
попадащи в подотдел 1.
След включване на определен имот в устройствен план не се променя
принадлежността правото на собственост, респективно доколкото не се
установява собственикът да е предприел разпоредителни действия с имотите,
същите му принадлежат, т.е. след като държавата не се е разпоредила с
имотите, същите следва да се считат нейна собственост,макар имотите да са
включени в устройствен план на селищно образувание. С оглед това, че е
доказано, че горите са национализирани и при липсата на доказателства за
последващо разпореждане със същите, ответната страна е доказала правото си
на собственост. В този смисъл са и констатациите на комисията, назначена от
областния управител / на л.149-154 от делото/ във връзка с преустановяване
на процедури по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ в това селищно
образувание. Предвид на което издадените решения за възстановяване на
правото на собственост от Поземлени комисии при община Батак, касаещи
имоти Държавен горски фонд, се явяват незаконосъобразни. В настоящия
случай имот с идентификатор 02837.503.521 попада в границите на ДГФ и
няма доказателства за промяна на неговото предназначение, нито промяна на
статута му.
9
Имот с идентификатор 02837.503.521 попада в територията на имот №
00100 „Бяло петно" по КВС на гр. Батак. Имот с идентификатор
02837.503.521 с площ 1036 кв. м. не е идентичен с имот в отдел 183, част от
подотдел „а". Процесният имот 02837.503.521 е идентичен с имот в отдел 183,
част от подотдел „1".
Следва да се посочи и Разпоредбата на чл.86 от ЗС в редакцията му
ДВ,бр.31 от 17.04.1990 година изключва придобиването по давност на вещ,
която е държавна или общинска собственост, без оглед на това дали се касае
за публична или частна държавна или общинска собственост. С изменението
на чл.86 от ДВ, бр. ЗЗ от 1996 година, в сила от 01.06.1996 година, давността
е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична
държавна или общинска собственост, следователно за вещите частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в
сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ, бр. ЗЗ от 1996 година, давностният
срок започва да тече от 01.06.1996 година.
Тъй като ищецът е придобил правото на собственост върху имота от
несобственик на 13.06.2006г., кратката 5-годишна давност за него би
следвало да изтече на 13.06.2011г г. Давността обаче не е започнала да тече,
защото е била спряна с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006 г. първоначално за срок
от седем месеца, а с последващите изменения на правната норма с бр. 105 от
2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от
2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.,
доп., бр. 18 от 2020 г., този срок е бил съответно удължаван така, че с
последното изменение на закона е прието, че давността за придобиване на
имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни
или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование. Т.е. считано от
първоначалното спиране на давността с §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до
настоящия момент без прекъсване давността не е била възобновена, поради
което в полза на ищците изобщо не е текла придобивна давност по
10
отношение на спорния имот.
Предвид на изложеното съдът приема, че по предявения
отрицателен установителен иск ответника доказа че е собственик, поради
което предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен./ виж решение по в.гр.д.№28/2021 г. на ОС Пазарджик, решение по
в.гр.д.№447/2021г. на ОС Пазарджик и др./.
По разноските : Предвид изхода на делото в полза на Държавата
следва да се присъдят сторените разноски за експертиза – 1490 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева, или общо 1670,00лв.
Мотивиран от горното Пещерския районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. А. М., ЕГН:********** от гр.*** и М.
М. Г., ЕГН ********** от гр.***, срещу Държавата чрез Министерство на
земеделието и храните за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът -Държавата не е собственик на поземлен имот,
представляващ имот с идентификатор 02837.503.521 /нула две осем три
седем, точка пет нула три, точка пет две едно/ по КККР одобрени със Заповед
РД 18-42/06.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо
поземления имот е от 06.08.2021г. с адрес на ПИ гр.Батак, п.к.4580, ЯЗОВИР
„БАТАК" - ЗОНА „А" с площ от 1 036 кв.м. /хиляда и тридесет и шест
квадратни метра/ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на застрояване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 251, кв.28, парцел XVI, при съседи имота
02837.503.520, 02837.503.522, 02837.503.523, 02837.503.523, 02837.503.9576,
02837.503.9574.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН:********** от гр.*** и М. М. Г., ЕГН
********** от гр.***, да заплатят на Държавата чрез МЗХ разноски в размер
на 1670,00лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването ме на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11