Определение по дело №1392/2020 на Окръжен съд - Бургас

                           

                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 1650       18.06.2020 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на   осемнадесети юни през  две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                               Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                         Членове:1.Пламена Върбанова

                                                        2.мл.с.Марина Мавродиева

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1392  по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес: гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител юрисконсулт Янка Табакова с адрес за призоваване: гр.Елхово,ул.“Морава“№1 против Решение № 56/24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 183/2019г. по описа на РС-Малко Търново, с което въззивникът е осъден   да заплати  на Д.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 1738,77лева,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143;мораторна лихва  от 195,59 лева, изчислена върху главницата за периода от 31.10.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до окончателното изплащане;присъдена е сумата от  133,50лева, представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 222, 5нощни дежурства за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до окончателното изплащане, като за сумата от 96лева до размера от 229,50лева искът е отхвърлен като неоснователен,присъдени са в тежест на ответника разноски за адв. възнаграждение на ищеца  в размер на 363,24 лева.

              Решението в частта, с която е отхвърлен обективно съединен иск, не е обжалвано и е влязло в законна сила. 

             Твърди се във въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР , че решението на РС-М.Търново  е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и  е  необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено от ищеца,съответно за компенсиране на положения  извънреден труд,  не била приложена нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от  МВР,според която редът за организация ,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е  Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от 19.08.2014г.- 02.08.2016г., както и Наредба 8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3 от  Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и 06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време,  в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се доводи за това- защо НСОРЗ била неприложима за служителите на МВР-  ЗМВР бил специален закон, обосновавал различен метод и правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и т.н., като били предвидени и компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези на работниците и служителите по трудово правоотношение,напр.-по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на служителите по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ.
Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове от РС  препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР цитира се практика  на Окръжен съд-Руси, ОС-Велико Търново и ОС-Хасково. Подробни и обстоятелствени съображения са изложени и относно претенцията за заплащане на ищеца стойността на непредставени ободрителни напитки, като в тази връзка е проследена правната уредба, като крайният извод е,че „ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари“. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което решението в уважаващата исковете част бъде отменено и се постанови решение за отхвърлянето им изцяло; претендира се присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции;заявено е и възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение предвид  фактическата и правна сложност на делото.

              Препис от въззивната жалба е връчен за писмен

отговор на въззиваемия ,който в указания срок чрез процесуалния си представител В.Б.  представя такъв със становище и доводи   за неоснователност на въззивната жалба;моли се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските пред втората инстанция.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА  на страните проекто-доклада  по в.г.д.№ 1392/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд,насрочено  за  разглеждане в открито съдебно заседание  на 05.08.2020г. от 10.30 часа, за което да се уведомят страните и им се изпрати препис от  настоящето определение; на въззивника се изпрати препис от писмения отговор на въззиваемия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                    

 

                                                                         Членове:1/

 

 

                                                                                           2/мл.с.