№ 826
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110156159 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Т. П. П. ЕГН ********** предявява против ... ЕИК .... искове за признаване
за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение на ответника, поради изтекла
погасителна давност, сумата от 500 лева главница по договор за заем № ..., сключен с ....,
което вземане е прехвърлено на .... с договор за цесия, ведно със законна лихва от 17.6.2014г.
до окончателното й плащане, договорна лихва от 420,79 лева за период 28.12.2012г. –
24.9.2013г., такса разходи от 200 лева, лихва за забава в размер 77,09 лева за период
28.1.2013г.- 16.6.2014г., както и сумата от 225 лева разноски по делото – 25 лева държавна
такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр.д.№ 32981/2014г. от
СРС, 42- ри състав е издаден изпълнителен лист.
Ответникът, в срока за отговор, счита искът за недопустим, тъй като не е налице
висящо изпълнително производство, неоснователен, защото образуваното изпълнително
производство е прекъснало теченето на давностния срок. Счита, че тъй като взискателят
периодично е искал извършването на действия по изпълнението, то и самото искане
прекъсва погасителната давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че на 4.12.2014г. СРС, 42- ри състав по гр.д№
32981/2014г. –заповедно производство,е издал изпълнителен лист в полза на .., за сумата от
1
500 лева главница по договор за заем № ..., сключен с ...., което вземане е прехвърлено на ....
с договор за цесия, ведно със законна лихва от 17.6.2014г. до окончателното й плащане,
договорна лихва от 420,79 лева за период 28.12.2012г. – 24.9.2013г., такса разходи от 200
лева, лихва за забава в размер 77,09 лева за период 28.1.2013г.- 16.6.2014г., както и сумата от
225 лева разноски по делото – 25 лева държавна такса и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение; въз основа на който е образувано изпълнително дело, при взискател –
ответникът- 20147840401307.
От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че същото е образувано въз
основа този изпълнителен лист по молба на ответника от 13.12.2014г., в която молба
взискателят е възложил на ЧСИ извършване на изпълнителни действия. След
първоначалното изплащане на покани за доброволно изпълнение, запорни съобщения, и
уведомления, взискателят е подал молба на 23.3.2015г. за извършване на справка в имотен
регистър, на 30.11.2015г. – справка в КАТ за наличие на легистрирано МПС, с молба от
10.8.2016г., изявлението по чл.18 ЗЧСИ е оттеглено, направено е искане за изготвяне на
справка ЕСГРАОН на длъжника. На 26.1.2017г. е направено искане за налагане на запор
върху вземания на ищеца при кредитни институции, на 25.10.2016г, отново е възложено по
чл18 ЗЧСИ на ЧСИ извършване на действия по изпълнението. На 16.7.2018г. е направено
искане за изготвяне на справка за банкова сметка на ищеца, и налагане на запор, идентична
молба е подадена на 29.3.2019г.и на 7.11.2019г.ЧСИ е изотвил справка за осигурени лица и
справка за трудови договори от 14.7.2021г., като със запорно съобщение от същата дата,
върху трудовото възнаграждение на ищеца е наложен запор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, не съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона
за задълженията и договорите, като давността за вземането е петгодишна.
Давността за вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В настоящия случай, издаването на изпълнителен лист не прекъсва давността за
вземането, защото изпълнителният лист е издаден от заповедния съд служебно, а не по
молба на взискателя.
Следователно, давността е била прекъсната едва с подаването на молба за образуване
на изпълнително дело, на 13.12.2014г., С подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116,ал.1
ЗЗД. Давността за вземането в започналото производство по изпълнение е прекъсвана с
всяко изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. С подаването
2
от ответника на молбата за образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била
прекъсната на основание чл. 116, буква “в” ЗЗД.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на ОСГГТК/т.10/,
това Постановление беше обявено за изгубило сила. С Тълкувателните решения ВКС, в
съответната колегия, дава тълкуване на закона, което е задължително за всички. Съдът не
може да сподели възражението на ответната страна, че това ТР не се прилага, тъй като не е
било прието при образуване на изпълнителното производство. На основание чл.124 КРБ,
Върховният съд постановява ТР, когато е налице противоречива или неправилна съдебна
практика, като с ТР сочи, коя практика е правилната и как оттук насетне следва да се
прилага законът. Респективно, когато ВКС е постановило с ТР, че законът се прилага по
определен начин, съдът, като правоприлагащ орган, разглеждащ висящ правен спор, е
длъжен да го приложи по начина, посочен в ТР.
В ТР № 2/2013г. се прие, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, доколкото е налице разлика между исковия и и
изпълнителен процес.
В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не
съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на
вземането. В т.10 от тълкувателното решение е прието, че „ Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица“. По аргумент от това разбиране, се налага изводът, че
прекъсва давността конкретно предприетото действие в рамките на определения, по искане
на взискателя, изпълнителен способ– опис, оценка, запор и ако конкретното действие води
до събиране на вземането, в рамките на конкретния способ, давността е спряна до
постъпването на парична сума по сметка на съдебния изпълнител. Аргументът за това
разбиране е обстоятелството, че до този момент взискателят, който очаква плащане, по
посочения от него изпълнителен способ, няма интерес да иска изпълнение чрез друг
изпълнителен способ, защото получава изпълнение. До този момент не може да се приеме и
че взискателят бездейства, тъй като същият няма интерес да сочи нов изпълнителен способ,
3
докато вземането му се удовлетворява или докато съдебния изпълнител извършва действия,
годни да го удовлетворят. Не прекъсват давността и нередовните процесуални действия,
като нередовно проведена публична продан, защото същите не са годни да доведат до
събиране на вземането. По същия аргумент, макар взискателят да е подавал по
изпълнителното дело множество молби за извършване на изпълнителни действия, до
налагането на запора на трудово възнаграждение през 2021г., нито едно от исканията му не
е довело до събиране на вземането. Следователно, за период от 13.12.2014г., за събиране на
вземането не са изпълнявани редовни действия по изпълнението, годни да го съберат,
поради което и считано от тази дата, датата на образуване на изпълнителното дело, е
започнал да тече срокът по чл.433,ал.1, т.8 ГПК. На 14.12.2016г., изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона, поради което наложеният запор на
вземане през 2021г., е незаконосъобразен – изпълнителното дело е било прекратено. Друг
аргумент за основателността на иска е, че от 14.12.2014г. – денят, следващ деня на
образуване на изпълнителното дело, е започнал да тече давностния срок, а предвид
неизвършване на действия по изпълнението в продължение на 5 години, от 15.12.2019г.,
давността за вземането по изпълнителния лист е изтекла. Неприложима е разпоредбата на
чл.118 ЗЗД, тъй като заплатената от ищеца сума по запорното съобщение, не е платена
доброволно.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи изцяло.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски за 71,71 лева дъържавна такса и сумата 360 лева за платено адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно, защото минималното възнаграждение, с оглед
интереса, на основание чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, възлиза на сумата от 329,60 лева, а платеното
от 360 лева не е прекомерно.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Т. П. П. ЕГН ********** не дължи чрез принудително
изпълнение на .... ЕИК .... сумата 500 лева главница по договор за заем № ..., сключен с ....,
което вземане е прехвърлено на .... с договор за цесия, ведно със законната лихва от
17.6.2014г. до окончателното плащане, договорна лихва от 420,79 лева за период
28.12.2012г. до 24.9.2013г., такса разходи от 200 лева, лихва за забава в размер 77,09 лева за
пеиод 28.1.2013г.- 16.6.2014, както и сумата 225 лева разноски по делото – 25 лева държавна
такса, 200 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр.д.№ 32981/2014г. от
СРС, 42 – ри състав е издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА .... ЕИК .... да заплати на Т. П. П. ЕГН ********** сторените по делото
4
разноски от 431,71 лева, от които 71,71 лева държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5