Решение по адм. дело №344/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Л. Л. – управител, чрез адвокат Т. Й. – САК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1920-000032 от 24.06.2025 г., издадена от А. Л. К. – началник на група в Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС“ (пътно превозно средство) за срок от 6 (шест) месеца, а именно за 180 дни.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна. По същество смята, че същата е издадена срещу лице, което не е страна в производството, както и, че е издадена от некомпетентен орган. Твърди, че административният орган, неправилно е възприел фактическата обстановка, тъй като субект на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е само управляващия собственик на ППС. Заявява, че собственикът на ППС, не може да носи отговорност за поведението на управляващия го несобственик, в този смисъл, от обжалваната заповед не става ясно, какво нарушение на ЗДвП е извършил собственикът на ППС, за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез приложената административна принуда. Счита, че извършилият проверката служител, не е легитимен контролен орган, както и, че в заповедта не са посочени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, механизма на осъществяването им, както и доказателствата, които ги потвърждават. По така изложените доводи иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Н. Г. – САК. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата доводи.

В съдебно заседание ответникът по жалбата А. Л. К. – началник на група в Първо РУ към ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище на ответника, чрез процесуалния му представител (л. 30), в което същият оспорва жалбата, с аргументи за нейната неоснователност. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в процесуално законосъобразно производство, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. По същество заявява, че в случая са били налице всички предпоставки за прилагане на процесната мярка, тъй като към момента на спирането за проверка на водача, управлявал собственото на жалбоподателя ППС, същият е бил с отнето СУМПС, които обстоятелства са мотивирали и последващото прилагане на процесната мярка, по отношение на собственика на МПС. По изложените съображения, иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2025 г. А. Е. М. – полицай в Първо РУ към ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля П. Е. П., съставя на лицето М. Н. Г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 4268012 от 24.06.2025 г. (л. 13) за това, че на 24.06.2025 г., около 16:03 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от спортна зала „***“, към кръстовище „***“, управлява товарен автомобил *** „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД, след като е лишен по административен ред с влязла в сила ЗППАМ № 24-3796-000115 от 23.11.2024 г. и не притежава СУМПС, обстоятелство установено въз основа на извършена справка с ОДЧ. Извършеното от водача е [жк], като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС след лишаване от това право по административен ред. Със съставянето на акта са иззети два броя регистрационни табели [рег. номер], както и СРМПС (свидетелство за регистрация на МПС) № *********.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 25-1920-000032 от 24.06.2025 г., предмет на настоящия съдебен контрол, А. Л. К. – началник на група в Първо РУ към ОДМВР – Перник, прилага спрямо „***“ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на собственик на ППС – товарен автомобил ***„***“ с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка – „Прекратяване на регистрацията на ППС“, за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни. Мярката е приложена чрез отнемане на СРМПС № ********* и на два броя регистрационни табели [рег. номер].

От фактическа страна ЗППАМ е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на АУАН серия GA, № 4268012 от 24.06.2025 г. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

От приложената по делото справка (л. 39), се установява, че жалбоподателят „***“ ЕООД, е собственик на товарен автомобил *** „***“ с рег. № [рег. номер].

Заповедта е връчена на представляващия дружеството управител, на 09.07.2025 г., видно от обективирана в акта разписка (л. 14, гръб). Жалба срещу същата е депозирана директно пред Административен съд – Перник на 14.07.2025 г.

По делото се приобщиха като доказателства още:

ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г., (лист 36), с която спрямо М. Н. Г., водач на процесния автомобил, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС с № *********, за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;

Справка за нарушител/водач - М. Н. Г. (л. 33-35), от която се установява, че ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г., обосновала издаването на процесната заповед, е със статус – „прекратен по административен ред“, а АУАН № [рег. номер] от 23.12.2024 г. е със статус – „издадена мотивирана резолюция“; и

Картон на ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г. (л. 38), в който е отразено, с дата 23.12.2024 г. - „ЗППАМ анулирана от акт серия GA № 673515“, а с дата 30.06.2025г. – „прекратен по административен ред“ - (Постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.06.2025 г. по пр. пр. № 4400/24 по описа на РП – Перник, не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества).

По делото като доказателство, относимо към компетентността на издателя на оспорвания административен акт се приобщи Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 12), с която в т. 1.5 са определени длъжностните лица, включително началниците на групи в ОП (Охранителна полиция) в РУ при ОДМВР – Перник, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност за обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Заповедта е издадена в изпълнение на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на служби за контрол по ЗДвП, служебно известна на съдебния състав.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед датата на връчване на оспорения административен акт – 09.07.2025 г., съответно датата на депозиране на жалбата директно пред съда – 14.07.2025 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, не е спорно, че атакуваният административен акт е издаден от старши инспектор А. Л. К., изпълняващ длъжност началник на група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ на ОДМВР – Перник – служба, определена да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен на свой ред и от директора на ОД на МВР – Перник, по силата на заеманата от него длъжност, да прилага с мотивирана заповед ПАМ, включително по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оглед изложеното, не е налице основание за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Макар и формално, е спазена и установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: „Прекратяване на регистрацията на ППС“ на собственик, който управлява МПС (1) без да е правоспособен водач, (2) не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, (3) или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, (4) или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс (4), както и на собственик, чието моторно превозно средство се управлява от лице, за което са налице тези обстоятелства (посочените в предходните четири предложения).

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1, както и на табелите с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2, които в случаите на чл. 171, т. 2а (настоящият), се изземват със съставянето на АУАН на лицето, управлявало превозното средство.

По делото няма спор, че процесното МПС е собствено на жалбоподателя – юридическо лице. Безспорен и е факта, че това МПС на дата 24.06.2025 г. е управлявано от лице, различно от законния представител на собственика на МПС – юридическо лице.

От анализа на цитираните по-горе нормативни разпоредби следва, че мярка от вида на процесната – „Прекратяване регистрацията на ППС“ чрез отнемане на СРМПС и на табелите с регистрационен номер, може да бъде насочена спрямо две категории субекти – управляващия собственик на МПС и неуправляващия собственик на МПС. С това се отхвърлят като неоснователни доводите в жалбата, че „субект на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е само управляващият собственик на ППС. Мярката е приложима, както спрямо управляващия МПС негов собственик, така и спрямо неуправляващия собственик на МПС, в случай че е предоставил за управление собственото си МПС на лице, спрямо което са налице обстоятелствата, сочени и за управляващия собственик, в някоя от цитираните по-горе четири хипотези.

В случая, оспорваната заповед е издадена въз основана на АУАН серия GA, № 4268012 от 24.06.2025 г. Актът е съставен на М. Г. – водачът-несобственик на процесното ППС, за извършено от него административно нарушение по чл. 150а, ал. 1, предл. четвърто от ЗДвП, наказуемо на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. четвърто от ЗДвП (в редакция към 24.06.2025 г.) - поради управление на МПС от лице, чието СУМПС е временно отнето, по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. На свой ред предоставянето на управлението на собствено МПС, на друго лице с временно отнето СУМПС, по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, изпълва самостоятелен административнонаказателен състав – чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“, във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП (ред. към 23.06.2025 г.), а извършването му е предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, хипотеза втора на ЗДвП – настоящият случай.

Въпреки че процесната заповед не е основана в АУАН, съставен на неуправляващия собственик на МПС, адресат на процесната мярка, съдът не счита това за съществен порок на производството. Редовно съставеният, по реда на ЗДвП, АУАН серия GA, № 4268012 от 24.06.2025 г., (които обстоятелства не са спорни по делото), има доказателствена сила до доказване на противното (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), що се отнася до частта му, съдържаща елементи от обективния фактически състав, предпоставящ прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и спрямо неуправляващият собственик на ППС.

Необходимо е обаче ЗППАМ от вида на процесната да съдържа освен относимите фактически и правни основания, посочени в съставения на водача на ППС АУАН, също и прецизиране и допълване на същите така, че адресатът на мярката – неуправляващият собственик на ППС, безпротиворечиво да узнае фактите и правното основание за прилагане на ПАМ конкретно спрямо него. С други думи, от съдържанието на заповедта за прилагане на мярка, по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, следва да е ясно, че мярката се прилага във втората хипотеза на разпоредбата, съответно че същата се прилага спрямо неуправляващия собственик на ППС, поради това, че е предоставил собственото си МПС за управление на лице, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Такъв извод не може да се формулира, относимо към съдържанието на процесната заповед поради следното:

В оспорената ЗППАМ не е посочено прецизно правното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, предвид съдържащите се в нормата четири хипотези и два възможни адресата.

Затруднява се извличането на приложимия материален закон, тъй като в нея буквално е възпроизведено съдържанието на АУАН серия GA, № 4268012 от 24.06.2025 г. В тази връзка не са включени допълнителните фактически обстоятелства, явяващи се материалноправната предпоставка за приложение на процесната мярка срещу неуправляващия собственик на ППС, а именно – предоставянето на собственото МПС за управление на друго лице, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП (арг. от чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП).

Посоченото в текста на заповедта обстоятелство …..“управлява МПС …“, възпроизвежда на свой ред предл. първо на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Т. фактическо описание обуславя прилагането на мярка спрямо управляващия собственик/законен представител на юридическото лице (арг. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), какъвто настоящият случай не е. Субект на процесната мярка е неуправляващият собственик, спрямо когото е насочена и разпоредителната част на оспорената заповед, а същият не е управлявал собственото си МПС към онзи момент.

В допълнение, следва да се отбележи, че оспорената заповед е аргументирана, като е записано, че процесното МПС се управлява от неправоспособен водач - М. Н. Г., като същият е лишен от това право по административен ред, с влязла в сила ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г., с дата на връчване – 24.12.2024г., с добавка и лишаване по „съдебен ред“.

Това съдържащо се в оспорената заповед фактическо основание не кореспондира, нито със ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г., нито с представени по делото други доказателства. По делото липсват данни водачът, управлявал процесното МПС да е неправоспособен. Липсват данни и да е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, от какъвто вид безспорно е мярката по ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г., не е равнозначно на лишаване по съдебен или административен ред от право на управление на МПС. Видно е от съдържанието на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, двете хипотези са изрично разграничени от законодателя. Т. разграничение е извършено и в разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, както и в тази, на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. За да е налице посоченото в процесната заповед фактическо основание – лишаване от право да се управлява МПС по „съдебен или административен ред“, следва да е издаден съответен акт, с който на конкретното лице да е наложено административно наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ (чл. 13, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН), в случая лишаване от право да се управлява МПС за извършено административно нарушение на ЗДвП (административен ред), или наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ (чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наказателния кодекс НК), в случая лишаване от право да управлява МПС за извършено престъпление по Особената част на НК (съдебен ред).

На свой ред, временното отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП (процесния случай) е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, не лишаване от право в горния смисъл. Такава е и процесната хипотеза – приложена спрямо М. Г., управлявал процесното МПС на 24.06.2025 г., с влязла в сила ЗППАМ – временно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Предвид изложеното, съдържащите се в оспорената заповед фактически основания, явяващи се съответно и материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ от вида на процесната, не кореспондират с приложения материален закон.

Следва да се отбележи, че и дори да се абстрахираме от гореизложеното, е налице е следващ, съществен порок на производството.

Мярката по ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г., основание за издаване на обжалваната заповед, е приложена спрямо водача на процесното ППС за срок – до решаване на отговорността му, но за не повече от 18 месеца (чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП). Т.е. мярката е приложена под прекратителни условия. С настъпването на едно от тях – решаването на въпроса за отговорността или изтичането на 18 месеца (което настъпи първо), се преустановява действието на мярката. Следва да се посочи, че без значение е, какъв ще бъде видът на отговорността – наказателна или административнонаказателна. От значение е въпросът да е решен – с влезли в сила присъда/наказателно постановление/постановление за прекратяване на образувано наказателно производство/резолюция за прекратяване на образувано административнонаказателно производство. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

Във връзка с изложеното, от съществено значение що се отнася до прилагане спрямо неуправляващия собственик на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е, че мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, приложена спрямо водача на собственото му МПС, да действа към момента на прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда, освен наличието на приложена ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, спрямо водача - несобственик на МПС, също и че мярката е действаща към момента на прилагането на процесната мярка.

Заповедта, обосновала процесната ЗППАМ е издадена на 23.12.2024 г., връчена на адресата ѝ на същата дата, като по делото, нито се твърди, нито се доказва да е обжалвана, поради което се приема, че е влязла в сила, каквото твърди и административният орган.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена в резултат на извършена проверка на пътя, след спиране на водача на процесното ППС на 24.06.2025 г. Т.е към този момент 18-месечния срок по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не е изтекъл.

Не може да се установи обаче, с оглед данните, внесени чрез приобщените по делото писмени доказателства, че към момента на прилагане на процесната ПАМ – 24.06.2025 г., не е настъпило другото обстоятелство, явяващо се алтернативна предпоставка за отпадане на приложената мярка – решаване на въпроса за отговорността.

От доказателствата по делото, безспорно се установи, че по повод проверката, извършена на пътя на 23.12.2024 г., е образувано наказателно производство – пр. преписка № 4400/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, прекратено с Постановление от 13.06.2025 г. по пр. пр. № 4400/24 по описа на РП – Перник, с мотиви „не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества“. На 30.06.2025 г. производството по ЗППАМ № 24-3796-00015 от 23.12.2024 г. е прекратено по административен ред (така, както е отразено в справката).

От горното следва, че независимо че към 24.06.2025 г. не са изминали 18 месеца от прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, спрямо водача на процесното МПС, по делото са налице данни, че към този момент въпросът за отговорността на М. Г. е разрешен. По делото, нито се твърди, нито се доказва, соченият прокурорски акт да е обжалван, поради това и като се отчете и датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 13.06.2025 г., следва да се приеме, че към 24.06.2025 г. – датата на извършване на процесната проверка, постановлението за прекратяване е влязло в сила (чл. 234, ал. 4 от НПК). Т.е. въпросът за отговорността на водача – несобственик на процесното ППС, към този момент е разрешен от компетентния за това орган, независимо че не са изминали 18 месеца от прилагането на мярката.

Следва да се посочи, че ирелевантно касателно „въпроса за решаване на отговорността“ е наличието или не на изричен акт за прекратяване на административното производство по ЗППАМ, обосновала процесното производство. Нормативното основание за алтернативното прекратяване на действието на мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (вън от изтичането на 18 месеца) е решаването на въпроса за отговорността на адресата на мярката. Въпросът не се решава с акт на административния орган, приложил мярката, тъй като не това е органът, компетентен да се произнесе по въпросa за отговорността. Съответно, издаден акт за прекратяване на административното производство по ЗППАМ се явява единствено последица от обуславящия го акт (в случая постановлението на прокурора), с който се решава въпросът за отговорността на лицето, спрямо което мярката е приложена и представлява обективирането в акт (недължимо според преобладаващата съдебна практика) на фактическото действие по връщане на СУМПС.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна – оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна, като издадена при липса на посочените в нея материалноправни предпоставки и е несъответна на целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски.

Независимо от изложеното, нито в жалбата, нито в хода по същество, е предявена претенция към съда за присъждането им. Съгласно константната съдебна практика, за да бъдат присъдени разноски, следва такива да са извършени, да се представят доказателства за заплащането им и да е отправено иска до съда, да бъдат възложени в тежест на изгубилата спора страна.

По изложените съображения, тъй като не сезиран с искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1920-000032 от 24.06.2025 г., издадена от А. Л. К. – началник на група в Първо районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с която спрямо „***“ ЕООД, [ЕИК] е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС“ (пътно превозно средство) за срок от 6 (шест) месеца, а именно за 180 дни, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.