№ 81
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500250 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
С Решение № 63/ 01.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 150/ 2021 г.
по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. М. Г., с. Беляковец, *******, против
разпределение на суми по и.д. № 1394/ 16 г. на ЧСИ В. Г., предявено на
30.09.2020 г.
Недоволен от постановеното Решение, жалбоподателят ИВ. М. Г., ЕГН
**********, от с. Беляковец, е подал частна жалба. Навежда се довод, че
обжалваното Решение е постановено при сериозно нарушение на процедурата
по администриране на жалбата до Окръжния съд, като се излагат
съображения в тази насока. Твърди се, че разпределението е изготвено на
29.09.2020 г., а е било предявено на 30.09.2020 г., което представлява порок,
който поставя под съмнение узнаването му от всички страни по
изпълнителното дело, съответно възможността им да го оспорват. Твърди се
1
също така, че при изготвяне на разпределението са допуснати съществени
пороци по определяне реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗЗД, като се излагат съображения в подкрепа на доводите. Иска се от
Апелативния съд да отмени обжалваното Решение и постанови изготвяне на
ново Разпределение от съдебния изпълнител.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор са подали взискателите Община Велико Търново и
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София.
В отговора на Община Велико Търново, чрез Директора на Дирекция
„МДТ“ Вежен Пенев, се изразява становище за частична основателност на
жалбата. Твърди се, че при извършеното разпределение на постъпили от
публична продан суми не са били удовлетворени вземанията на общината за
такса битови отпадъци, като се цитира съдебна практика, която признава и
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и на вземанията на общините за
такса битови отпадъци. Иска се разпределението, в тази му част, да се
отмени, като се отдели сума за общината, включваща дължимата такса битови
отпадъци и дължимата лихва върху главницата.
В отговора на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
чрез юрисконсулт А. Б., е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Изложени са подробни съображения относно всеки от доводите в жалбата,
като е цитирана и съдебна практика. Иска се от Апелативния съд да остави
без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
претендират се разноски в размер на 300 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Видно от приложеното копие на и.д. № 20167250401394 по описа на
2
ЧСИ В. Г., рег. № 725 към КЧСИ, с район на действие Великотърновския
Окръжен съд е, че то е било образувано от взискателя „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, срещу
длъжниците: „Г.“ ЕООД, ЕИК ********* и ИВ. М. Г., ЕГН **********, въз
основа издаден Изпълнителен лист от 12.12.2016 г. в рамките на заповедно
производство по ч.гр.д. № 816/ 12.12.2016 г. по описа на РС – гр. Берковица, в
рамките на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Изпълнението е било насочено
срещу имущество, собственост на „Г.“ ЕООД, като на 22.07.2017 г. е
извършен опис на недвижими имоти, находящи се в с. Емен,
Великотърновска област, ипотекирани в полза на взискателя с първа и втора
по ред договорни ипотеки. На 13.11.2018 г. с постановление на съдебния
изпълнител, по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ/АСВ/“
ЕАД, същата е била конституирана като взискател на мястото на
първоначалния взискател , въз основа на договор за цесия от 15.10.2018 г., с
който цедентът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е прехвърлил на цесионера
„АСВ“ ЕАД вземането си срещу длъжниците по изпълнителното дело. По
изпълнителното дело са присъединени и следните взискатели: „ЕКОБИ 1“
ЕООД – обезпечен с първи по ред особен залог след първа и втора ипотеки в
полза на първоначалния взискател; „СДРУЖЕНИЕ БИТИЕ“ – обезпечен с
втори по ред особен залог след първа и втора ипотеки в полза на
първоначалния взискател и първи по ред особен залог в полза на „ЕКОБИ 1“
ЕООД; Община Велико Търново, ТД на НАП – гр. Велико Търново и ТД на
НАП – Велико Търново, офис Монтана – за публични общински и държавни
вземания. По изпълнителното дело са били проведени 5 бр. публични
продажби, като по последната за купувач е бил обявен взискателя
„СДРУЖЕНИЕ БИТИЕ“. След невнасяне на предложената цена в рамките на
законовия срок, за купувач е бил обявен класиралия се на второ място
купувач – взискателят „АСВ“ ЕАД.
На 29.09.2020 г. ЧСИ В. Г. е изготвил Протокол за разпределение на
сумата 791 210 лева – предложената цена от взискателя „АСВ“ ЕАД, по
следния начин: Към ЧСИ – сумата 18 897,98 лева, с привилегия от първи,
втори, трети и четвърти ред по чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗД; Към
„АСВ“ ЕАД – сумата 756 549,19 лева, с привилегия от трети и четвърти ред
за обезпечено с първа и втора по ред договорна ипотека по чл. 136, ал. 1, т. 3
3
от ЗЗД; Към Община Велико Търново – сумата 1 090,14 лева, с привилегия от
втори ред за местен данък върху недвижимия имот по чл. 136, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД; Към „АСВ“ ЕАД – сумата 14 672,69 лева, с привилегия от първи, трети
и четвърти ред и разноски за изпълнение върху недвижимия имот по чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД и за такси за запор с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
При тази фактическа обстановка, Апелативният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Несъстоятелен се явява довода във въззивната жалба за допуснато
сериозно нарушение на процедурата по администриране на жалбата. За да се
приеме, че е налице съществено процесуално нарушение при разглеждането
на делото, следва да се установи, че е налице съществено нарушение на
процесуална норма, което се е отразило на правилността на решението на
съда. В случая внасянето на държавна такса в размер на 10 лева от съдебния
изпълнител, вместо жалбоподателя и възстановяването й от жалбоподателя
след постановяване на решението, в никакъв случай не са се отразили на
правилността му, поради което това възражение на жалбоподателя следва да
се остави без уважение.
Несъстоятелен се явява и довода във въззивната жалба, че
разпределението е изготвено на 29.09.2020 г., а е предявено на страните на
30.09.2020 г., което е порок, който поставя под съмнение узнаването му от
всички страни по изпълнителното дело, съответно възможността им да го
оспорят. Предявяването на разпределението от съдебния изпълнител следва
изготвянето му, има информативен характер за страните по изпълнителното
дело и слага началото на срока за обжалване на изготвеното Разпределение,
като предявяването му на страните в един и същи ден позволява срокът за
стабилизирането на акта да изтече в един и същи ден и в никакъв случай не
поставя под съмнение узнаването му от всички страни по изпълнителното
дело, съответно възможността им да го оспорят.
Неоснователни се явяват и доводите за така наречените „пороци по
същество“ в жалбата, по следните съображения:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в
4
разпределението не е било конкретизирано за какво са били заплатени
авансово внесените такси, поради което не може да се определи дали касаят
конкретния изпълнителен способ, както и че таксата по т. 26 се разпределя по
чл. 137 от ЗЗД, не е била определена коректно, като е изчислена върху
отделните вземания, а не върху събраната сума.
Видно от раздел 1.2 на разпределението „Погасени такси“ е, че срещу
сумата на всяка от таксите е посочена точка от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, в която е визирано основанието за събиране на
конкретната такса, поради което настоящия състав на Апелативния съд
приема, че е било конкретизирано за какво са били авансово заплатени
внесените такси, а имено – във връзка с извършената публична продан на
процесните недвижими имоти, с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Единственото изключение е във връзка с налагането на запори на банкови
сметки и МПС, които са посочени неправилно с привилегия чл. 136, ал. 1, т. 3
от ЗЗД – според привилегията на вземането, което е събрано, а не с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, което обаче не опорочава
изготвеното Разпределение.
Същото касае таксата по т. 26 от тарифата, като несъстоятелен е
довода, че следвало да се разпредели по реда на чл. 137 от ЗЗД, тъй като
представлява разноски по осъществяване на конкретния изпълнителен способ
– в случая публична продан на процесните недвижими имоти, т.е.
представлява разноски, сторени за имотите. Таксата е изчислена върху
събраната сума, съобразно изискванията на т. 26 от тарифата като в табличен
вид, за по-голяма прегледност и яснота, е посочена дължимата такса за всяко
отделно вземане, поради което доводът за некоректното й изчисляване е
несъстоятелен.
Несъстоятелен се явява и довода на жалбоподателя за
незаконосъобразно незаделяне от съдебния изпълнител, по реда на чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД, на суми за такса битови отпадъци за процесните недвижими
имоти в изготвеното от него Разпределение, тъй като с привилегията в
цитираната по-горе законова разпоредба се ползват само вземанията на
държавата и общините за данъци върху определен имот върху стойността на
този имот. При тази редакция на нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД,
настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд намира, че същата
5
не може да се тълкува разширително, като включването на друго публично
вземане на държавата или общините, освен за данъци, дори да е свързано със
същия имот, предмет на публичната продан, представлява разширително
тълкуване на разпоредбата и не съответства на духа и разума на закона. На
настоящия състав на Апелативния съд е известно наличието на противоречива
съдебна практика по въпроса, част от която е цитирана в жалбата, но споделя
и се придържа към изложеното по-горе становище до уеднаквяване на
практиката посредством тълкуване или по законодателен път.
В жалбата си срещу разпределението пред Великотърновския Окръжен
съд жалбоподателят е направил оплаквания за незаконосъобразно заделени
суми по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за целия размер на адвокатското
възнаграждение, прието в изпълнителното производство, както и за платените
такси за вещо лице, като в жалбата си пред Апелативния съд жалбоподателят
подържа само второто оплакване – за незаконосъобразно заделени по реда на
чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД разноски за платени такси за вещо лице. Независимо
от това, настоящия състав на Апелативния съд намира, че следва да се
произнесе и по двете оплаквания.
Същите са неоснователни, по следните съображения:
Ипотекарният взискател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, който е
получил вземанията от първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, по договор за цесия, ведно с
обезпеченията им – две договорни ипотеки – първа и втора по ред – върху
недвижимите имоти, предмет на публичната продан, има право да се
удовлетвори с привилегията по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, за
вземанията си за разноските – държавни такси и адвокатско възнаграждение,
направени в заповедното производство, по което са били издадени двата
изпълнителни листа. Тези вземания за разноски се включват в обезпечените с
ипотеки вземания, поради което се удовлетворяват с поредност по чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД. Видно от приложените в изпълнителното дело два нотариални
акта за учредените договорни ипотеки за обезпечаване вземанията на
кредитора по отпуснатите банковите кредити, в раздел втори на всеки от
договорите за учредяване на договорна ипотека изрично се посочва, че
6
ипотеката обезпечава всички вземания на кредитора по договора за кредит –
главница, лихви, такси, комисионни и разноски. Следователно, договорните
ипотеки обезпечават и вземанията на кредитора за съдебните разноски, а това
са имено вземанията му за разноските в заповедното производство. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 174, изр. трето от ЗЗД, съгласно която
ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и
за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението, т.е.
както законовата разпоредба, така и изрично уговореното между страните в
договорите за ипотеки предвижда, че вземането на кредитора за съдебните
разноски е обезпечено с ипотека. Тъй като в случая се касае за вземането за
съдебни разноски на ипотекарен кредитор, по отношение на който важат
специалните разпоредби на ЗЗД спрямо ипотеката и уговорките в договорите
за учредяване на ипотеките, то не намира приложение посоченото в жалбата
пред великотърновския Окръжен съд ТР № 2/ 26.02.2015 г., постановено по
т.д. № 2/ 2013 г. на ВКС относно удовлетворяването на присъдените съдебни
разноски.
В изготвеното Разпределение съдебният изпълнител е включил с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД направените разноски за вещи лица
по изпълнителното дело. Тези разноски на ипотекарния кредитор са във
връзка с изпълнението и са обезпечени с ипотеките – съгласно чл. 174, изр.
трето от ЗЗД ипотеката обезпечава, както съдебните разноски, така и
разноските по изпълнението, поради което настоящия състав на
Великотърновския Апелативен съд намира, че правилно тези разноски са
включени в разпределението с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно
за какви банкови такси и разноски за справки са заделени посочените в
разпределението суми и че е недопустимо разноските за извършване на
справки и изготвяне на документи в изпълнителния процес да се разпределят
с привилегията на ипотекарния взискател. Видно от Изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д.№ 816/ 2016 г. по описа на РС – гр. Берковица е, че на
първоначалния взискател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е присъдена сумата
1 158,89 евро /2 266,59 лева/, представляваща банкова такса, поради което е
напълно ясно за каква банкова такса е заделена посочената в разпределението
сума. Видно от разпределението в обезпеченото вземане на ипотекарния
7
взискател са били включени и суми за направени разноски по изпълнителното
дело във връзка с получаване на информация, изискване на документи, скици
и др. подобни, свързани с длъжника, без които справки съдебният изпълнител
не би могъл да пристъпи към принудителната публична продан на процесните
недвижими имоти, т.е. касае се за разноски по изпълнението, които съгласно
уговореното в договорите за ипотеките и чл. 174, изр. трето са обезпечени от
ипотеката и се удовлетворяват по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
По изложените съображения подадената въззивна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
Решение – да се потвърди.
Тъй като в случая се касае за проверка действията на съдебния
изпълнител, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят
отговорност, не може да се ангажира отговорността им за разноски във
връзка с атакуването на съответните изпълнителни действия, респективно
актовете на съда, поради което искането на „АСВ“ ЕАД за присъждане на
разноски за изготвяне отговор на жалбата, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/ 01.03.2021 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 150/ 2021 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8