№ 8142
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110104658 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Д. К. К. против „ЕОС
Маткрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1454,45
лева, представляваща задължение по договор за кредит от 12.05.2008 г., сключен
между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и Д. К. К., прехвърлено на
ответното дружество по силата на договор за цесия от 28.07.2010 г., поради настъпила
погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.05.2008 г. сключил договор за кредит
с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Поддържа, че по силата на
договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2010 г. сключен между „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението по
процесния договор за кредит били прехвърлено на цесионера – настоящ ответник.
Ищецът твърди още, че е уведомен за цесията посредством уведомление за
прехвърляне на вземания от 11.12.2024 г., изпратено на електронната поща на
пълномощниците на ищеца. Поддържа, че за периода от 28.07.2010 г. до 11.12.2024 г.
не е извършвал плащания, които да погасяват задължението по договора за кредит,
нито на първоначалния кредитор, нито на ответника. От своя страна последния не е
предприемал каквито и да е действия по отношение на задължението на ищеца от
датата, на която е извършено прехвърляне на вземането – 28.07.2010 г. С оглед
предходното, ищецът изразява становище, че в случая са налице предпоставките на
1
чл.110 ЗЗД и вземането се е погасило с изтичане на предвидената в тази норма 5-
годишна давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата
обосновава правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че поради неизпълнение
от страна на ищеца на задълженията по процесния договор за кредит било инициирано
заповедно производство по ч.гр.д.№ 26457/2012 г. по описа на СРС, по което била
издадена заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от 26.06.2014 г. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 1397/2014 г. по описа на ЧСИ
Кръсьо Ангелов, с рег.№ 766 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр.Стара
Загора, което в последствие било прекратено с постановление на съдебния изпълнител.
След това, въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 1273/2024
г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с район на действие СГС. Поддържа се, че по
образуваното пред ЧСИ Ангелов изпълнително дело давност не е текла до 26.06.2015
г., като е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но в хода на производството са
извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност за
вземането на изпълнителния лист. На 17.04.2024 г. било образувано и изпълнително
производство пред ЧСИ Якимов, в хода на което взискателят поискал извършване на
изпълнителни действия и такива били извършени, поради което твърденията в
исковата молба, че не са осъществени действия, довели до прекъсване на
погасителната давност за вземането, не отговарят на действителността. Отделно от
предходното се сочи, че давността е била спряна през периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. По изложените в отговора
доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено удостоверение, издадено от ответното дружество на
11.12.2024 г., в което е посочено, че дружеството е кредитор на ищеца по вземане,
произтичащо от договор за кредит от 12.05.2008 г., цедирано от цедента „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 28.07.2010 г. В
удостоверение е посочено още, че към датата на издаването му задължението възлиза
на 1454,45 лева, като ищецът е поканен да заплати посочената сума в 5-дневен срок от
получаването му.
По делото е приложено и уведомление с изх.№ от 11.12.2024 г. до длъжника за
2
цесията, което няма данни дали и кога е връчено на адресата.
По делото е постъпило писмо от ЧСИ Кръстьо Ангелов, с район на действие ОС
– Стара Загора, от което се установява, че в кантората му е било образувано изп.д.№
20147660401397, но поради постъпила молба от взискателя ЕОС Маткрикс ЕООД за
връщане на изпълнителния лист, производството е било прекратено на 24.01.2018 г. и
делото е унищожено.
По делото е приложен заверен препис от изп.д.№ 20248440401273 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, с район на действие СГС от което се установява, че същото е било
образувано на 17.04.2024 г. въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2014 г., издаден
по ч.гр.д.№ 26457/2012 г. по описа на СРС.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи, че не съществува едно правоотношение или едно право, когато има интерес
от това. В настоящият случай, видно от приложеното по делото удостоверение за
непогасено задължение, издадено месец преди депозиране на исковата молба в съда е,
че ответникът претендира от ищеца заплащане на суми по процесния договор за
кредит, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на
настоящото производство.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и
ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит; надлежно
осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за
продажба и прехвърляне на вземания със страни ответника и „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия, по силата на което ответникът е
активно легитимиран да получи изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже също, че са били налице основания за
спиране или прекъсване на давността.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приложеното по делото
уведомление и изпълнително дело се установява, че УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за
3
кредит.
Не се спори също, че вземането по процесния договор е прехвърлено на
ответното дружество. По делото няма доказателства установяващи, че е налице
валидно съобщаване на извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на
настоящото исково производство, но съдебната практика е категорична, че
получаването на уведомлението за извършената цесия в хода на производството /с
връчване на отговора на исковата молба и преписите към него/ е факт, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В конкретния случай,
ищецът сам представя препис от уведомлението към исковата молба, поради което се
обуславя извод, че е бил уведомен още преди образуване на настоящото производство.
Предвид гореизложеното, следва да бъде разгледано наведеното с исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност.
В процесния случай, от приложеното по делото изпълнително дело по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, с район на действие СГС се установява, че вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата
на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза
в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на
вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се
съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл. 414, ал.2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. Ето защо,
на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за
изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение, издадени
по реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от
чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК
/в този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т. дело № 2143/2019 г. на II т.
о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о./.
Видно от приложеното писмо от ЧСИ Кръстьо Ангелов, с район на действие ОС
– Стара Загора е, че образувано по негов опис изп.д.№ 20147660401397 е било
прекратено по искане на взискателя на 24.01.2018 г., докато изп.д.№ 20248440401273
по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с район на действие СГС е образувано на 17.04.2024
г., т.е.6 години и близо три месеца след прекратяване на първото. По делото не са
4
представени доказателства през този период да са били образувани други
изпълнителни дела, съответно предприети действия, които да са обусловили
прекъсване на погасителната давност.
С оглед предходното, дори и при съобразяване с периода, през който давност не
е текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото на обявеното извънредно положение в
страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от обнародване в ДВ/, т.е. период от общо
69 дни, то към датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. вземането е
било погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.
Предвид предявения отрицателен установителен иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от доказателствата
по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 58,18 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. Съдът намира за основателно
обективираното в писмения отговор от ответника възражение с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в едно открито съдебно заседание, на което процесуален
представител на ищеца не се е явил. Ето защо, съдът приема, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 400,00 лева. С оглед
предходното ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от общо 458,18
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. К. К., ЕГН **********
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6, Сграда Матрикс
Тауър, ет.6 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Д.
К. К., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 1454,45 лева, представляваща задължение по договор за кредит от 12.05.2008 г.,
сключен между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и Д. К. К.,
прехвърлено на ответното дружество по силата на договор за цесия от 28.07.2010 г.,
поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6,
Сграда Матрикс Тауър, ет.6 да заплати на Д. К. К., ЕГН ********** сумата от 458,18
лева, представляваща направени разноски в производството пред
5
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6