№ 456
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500274 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, против определение №
12923/24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 13367/2022 г. на РС - Пловдив,
ХVІІІ гр. състав, с което е върната исковата му молба против М. С. М. като
процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 9535/2022 г. на РС -Пловдив. Иска се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството пред РС е образувано по предявени от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК ********* против М. С. М.
искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 9535/2022 г. на РС – Пловдив, ІІІ бр.с-в.
С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като
недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената
в полза на ищца заповед за изпълнение. За да достигне до този извод, РС е
счел, че липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете, и
предмета на заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9535/2022 г. на
ПРС, както и че тази липса на идентичност води до недопустимост на
предявените установителни искове.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9535/2022 г. на ПРС, ІІІ бр.с-в,
1
същото е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. М. за
сумата от общо 9325,69 лв., включващо задължения за главница по договор за
потребителски кредит № 30041979564/17.01.2020 г., допълнителни договорни
задължения и възнаграждения и законна лихва. По заявлението е издадена
Заповед № 4901/04.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът да заплати на заявителя
посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е предявено възражение от
длъжника против издадената заповед, поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането.
Интересът от установяване съществуването на вземания се обуславя
от издадената вече заповед за изпълнение на същите. Поради това допустимо
е установяване на вземания по реда на чл. 422 от ГПК само в субективните и
обективните предели на заповедта за изпълнение.
Според твърденията в исковата молба вземанията, предмет на
установителните искове произтичат от договор за потребителски кредит № №
30041979564/17.01.2020 г. и Анекс № 1 от 07.05.2020 г. и Анекс № 2 от
07.05.2020 г. към договора за потребителски кредит, с които се приема нов
погасителен план, като се променят броят на погасителните вноски и
сроковете за заплащането им.
От изложеното е ясно, че липсва идентитет между вземането по
заповедта за изпълнение и вземанията – предмет на установителните
претенции, тъй като за разлика от обстоятелствата, изложени в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в исковата молба са
въведени твърдения за нови обстоятелства, на които се основават исковете –
сключени Анекс № 1 от 07.05.2020 г. и Анекс № 2 от 07.05.2020 г. към
договора за потребителски кредит.
Производството по предявения иск с правно основание чл.422 от
ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното
производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено
нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ
иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за
идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по
иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум -
идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право,
в какво се състои това право, както и кои са носителите на правоотношението.
С решението в производството по предявен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на пресъдено нещо
от гражданския съд същото право, за което е издадена заповедта за
2
изпълнение.
Поради това субективната и материалноправна идентичност на
претендираното вземане в заповедното и исковото производство по предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК е предпоставка както за
допустимостта на предявения иск, така и за редовността на исковата молба, за
която съдът следи служебно.
Налага се изводът, че претендираните за установяване по реда на чл.
422 от ГПК вземания са различни от тези по заповедта за изпълнение, поради
което установителните искове са недопустими.
Ето защо съдът приема, че подадената частната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се
потвърди.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12923/24.11.2022 г., постановено
по гр. д. № 13367/2022 г. на РС - Пловдив, ХVІІІ гр. състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3