Решение по дело №244/2022 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ

Към решение по НАХД № 244 по описа на Карловски районен съд за
2022 година

Д. СТ. В. с ЕГН: **********, от с. П., обл. П., ул. “И.Р.” №** е
привлечен като обвиняем и предаден на съд за това, че:
На на 18.06.2021 г. в с.П., обл. П., по хулигански подбуди е причинил
лека телесна повреда на Р. С. С. от с. П., изразяваща се в кръвонасядане и
оток на клепачите на лявото око, които са довели до болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал. 2 от НК.
В съответствие с правомощията си по чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия
докладчика по НАХД 244/2022г. е преценил, че са налице предпоставките за
прилагане на чл.78а от НК по отношение на обв. В., поради което с
разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на глава 28 от
НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по
несъмнен и категоричен начин установяват описаната в предложението
фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв. В. е автор на
престъплението за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да
наложи административно наказание „Глоба“ в минимален размер.
В с.з. обвиняемия се явява лично, дава кратки обяснения в които
признава вината си и изразява съжаление за стореното, като не оспорва
фактическата обстановка описана в постановлението на РП Пловдив, ТО
Карлово. В последната си дума моли за минимално наказание. За същото
пледира и защитника му - от адв.М..
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Д. СТ. В., ЕГН: ********** е роден на ***************г.
в гр. К., обл. П., ***************, постоянен адрес: с. П., обл. П., ул. ,,И.Р.”
№**, ***************/.
На 18.06.2021г., около 08.30 часа, обвиняемият Д.В. стоял на центъра на
с. П., заедно с множество жители на селото, живущи в ромската махала,
които изчаквали автобус за гр.К.. По същото време пострадалият Р.С.,
изпълнявал ежедневните си задължения, като почиствал кошовете за
отпадъци и измитал района пред сградата на кметството в с. П..
Св.С. се приближил към групата роми, които според него наброявали
1

около 15-20 човека и видял, че покрай тях се разхождали свободно две
кучета. Тогава св.С. чул, че един от ромите - св.Р.С. насъскал едно от
кучетата към него с думите „Дръж го“ . Кучето се спуснало към св.С. и той се
изплашил, че може да го ухапе, затова взел един камък и го хвърли по кучето,
като успял да го уцели. Това поведение на св.С. провокирало реакция на част
от ромите, които се развикали по негов адрес. Свидетелят А.А. тръгнал към
св.С. и се изправил пред него викайки му „Защо удряш кучето?“, „Кучето е
мое!“, при което С. започнал да му обяснява причината за това, като в същия
момент към тях се приближил обвиняемият В.. Без да отправя каквато и да е
реплика към св.С., обвиняемият му нанесъл силен удар с ръка, свита в юмрук,
който попаднал в областта на лявото око на св.С.. От удара св.С. почувствал
силна болка и се отдалечил от групата роми и тръгнал към кметството, когато
се разминал със св.Р.И., която вече била сигнализирала за случилото се на
тел.112, тя видяла, че лявото око на св.С. е насинено и под него в областта на
скулата имало отток, подутина, „бучка“ с размери на орех.
Отзовалите се на местопроизшествието полицейски служители също
установил, че лявото око на св.С. е било подутото и в полузатворено
положение.
Св.С. не е потърсил медицинска помощ и съответно не е бил
освидетелстван.
Видно от заключението по назначената съдебномедицинска експертиза
по писмени данни, на пострадалия Р. С. С. е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане и оток на клепачите на ляво око. Тези
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и
е възможно да са получени по механизма на нанасяне на удар с юмрук.
Описаните увреждания са довели до болка и страдание без разстройство на
здравето.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за категорично и
безспорно установена от събраните по делото доказателства, както от
свидетелските показания на разпитаните на досъдебното производство лица,
така и от самопризнанията на обвиняемия от досъдебното и съдебното
производство.
Всички тези показания са логични и последователни, както и
еднопосочни по отношение на основните факти от значение за разследването
и съответни на събраните писмени доказателства.
При постановяване на решението си съдът стъпва върху събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, каквито са - докладна
записка, справки за лица от АИС „БДС“, справка за съдимост и
характеристична справка за обвиняемия.
В подкрепа на установените факти се явява и изготвената по делото
съдебно - медицинска експертиза по писмени данни. Същата приема, че на
пострадалият Р. С. С. в резултат на удара, който му е нанесъл обв.В. било
причинено кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, което
2

травматично увреждане му е причинило болка и страдание без разстройство
на здравето – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съдът кредитира медицинската експертиза като изготвена с
необходимите професионални знания и опит.
При така установената фактическа обстановка и наличието на
обсъдените доказателства, съдът намира, че с деянието си обвиняемият Д. СТ.
В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал. 2 от НК, тъй като на 18.06.2021 г. в с.П.,
обл. П., по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Р. С. С.
от с. П., изразяваща се в кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
От обективна страна е налице извършване на действия, свързани с
посегателство срещу личността на свидетеля Р.С., като чрез нанасяне на удар
с ръка свита в юмрук, който попаднал в областта на лявото око на св.С.,
обвиняемия е причинил травматичните увреждания на пострадалия, описани
в експертизата / кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око/ и при това
е действал по хулигански подбуди.
Посоченото се установява категорично, както от показанията на
свидетелите от досъдебното производство, така и от самопризнанието на
обвиняемия от досъдебното и съдебното производство.
Всички свидетели възприели агресивното поведение на обвиняемия,
непредизвикано по никакъв начин от постр. С., като това и демонстрираното
от В. незачитане на правовия ред и изразеното явно неуважение към
обществото, предизвикало възмущение у тях от поведението на последния.
С оглед вида на травматичното увреждане, установено с експертизата,
то съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Според съда, от доказателствата по делото се установява наличието на
квалифициращия белег на вмененото на обвиняемия престъпление, посочен в
постановлението на прокуратурата на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК,
а именно - деянието да е извършено по хулигански подбуди.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК изисква, като своя специфична
характеристика на състава наличието и на хулигански мотив при
осъществяването му, което означава, че действията на извършителя следва да
са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за саморазправя,
без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието, като
обвиняемия действително следва без конкретна причина да е насочил
действията си към пострадалия, като изрази и неуважението си и
незачитането на обществените порядки. В конкретния случай е установено по
делото, че пострадалият и обвиняемия не са имали някакви предхождащи
инцидента влошени лични взаимоотношения. Следователно, в поведението на
обвиняемия не може да се търси някакъв траен личен мотив, при това свързан
конкретно с личността на пострадалия за осъществяване на престъпното му
поведение.
3

Цялостното поведение на обвиняемия, насочено към саморазправа, с
проява на груба сила и показване на надмощие над пострадалия, очертава
характеристиките на посочения задължителен елемент от субективната страна
на деянието, а именно хулиганският мотив. Друг мотив и друга цел не се
установява да е имал обв.В. тогава, когато нанесъл удар с дясната си ръка в
областта на лявото око на св. С..
В крайна сметка обвиняемия е демонстрирал именно това, че не се
смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за прилично и
сдържано поведение на обществено място, каквото е центъра на с. П..
Установява се, че като цяло поведението на обв. В. е било еднопосочно
и подбудено от една конкретна цел, да покаже надмощието си над св. С. по
груб начин и да се саморазправи с него напълно безпричинно.
Ясно изразен е хулиганският мотив, при който действията на
обвиняемия са били агресивни и необуздани, без особено съобразяване с
мястото на осъществяването им. Наличието на хулиганският мотив, чието
проявление в случая се описа именно като липса на съобразяване с реда и
установения в обществото начин за разрешаване на спорни ситуации, не
изисква като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред
или скандализиране на обществото, защото при това престъпление се
уврежда личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у
извършителя, подобни последици са включени имплицитно при неговото
реализиране. Затова и за наличието на този хулигански мотив се съди преди
всичко от фактическото поведение на извършителя на деянието.
За така извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Обв. В. не е
осъждан /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. При
наличието на материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а,
ал.1 от НК съдът е на становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С
оглед степента на обществена опасност на извършеното, както и данните за
имотното състояние на обвиняемия, като съобразява иначе добрите му
характеристични данни, съдът счита, че най-справедливо е за престъплението
да му бъде наложено административно наказание глоба в предвидения
минимален размер. Затова и с решението си съдът наложи наказание глоба от
1000 лева, което счита, че е справедливо и ще способства за предупреждаване
и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите, добрите нрави и
правилата за нормално общуване, като освен това държи сметка и за
характера и степента на обществена опасност на извършеното конкретно
престъпление.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обв. В. да заплати в полза на
държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 117лв. за
съдебно-медицинска експертиза, явяваща се разноски по делото от
4

досъдебното производство
По изложените мотиви съдът постанови своето решение.
С.А.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	106
Дата:	20 юли 2022 г. (в сила от 5 август 2022 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20225320200244
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Решение по дело №244/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите