№ 63478
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110111900 по описа за 2025 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „КИИ бг“ ЕАД с ЕИК ******, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу Н. М. М., за сума в размер на 562,10 лева, от която
главница в размер на 381,02 лева, 158,66 лева – неустойка и 21,42 лева – договорна лихва за
периода от 14.07.2022 г. до 14.112022 лв. Претендира се задължението да произтича от запис
на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението на договор за паричен заем № 624621,
сключен между Н. М. М. в качеството на заемополучател и „КЙ“ в качеството на
заемодател. С уточнителна молба заявителят сочи, че претендира вземането по реда на чл.
417 ГПК, а посочването на договора за заем в заявлението е представен съгласно чл. 417, ал.
1, т. 10 ГПК. Поддържа, че дружеството е кредитор на вземането, тъй като е придобило с
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. вземанията по договор за кредит
№ 624621, сключен между длъжника и „КЙ“ ООД.
Съдът като съобрази депозираното заявление, изложените в него твърдения и
приложените доказателства, намира следното:
За да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в
чл.417 от ГПК, който документ съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК трябва да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя
срещу длъжника.
В случая заявителят претендира в негова полза да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на
заповед, издаден от длъжника в полза на трето лице – „КЙ“ ООД. Действително, както
твърди заявителят, възможно е правата по записа да бъдат прехвърлени чрез цесия. В
производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,
т.10 ГПК /запис на заповед/, обаче е необходимо да бъде надлежно установено извършеното
прехвърляне именно на правата по менителницата, което в случая не се установява от
заявителя по следните съображения:
1
На първо място с представения договор за цесия, видно от съдържанието му и от
извлечението на Приложение №1, е извършено прехвърляне на вземания по договор за
кредит, а не на вземания по запис на заповед. Дори и записът на заповед да обезпечава
именно вземанията по този кредит, то прехвърлянето на правата по каузалното
правоотношение не е равнозначно на прехвърляне на правата по менителничния ефект,
поради което и договорът за цесия на вземанията по каузалното правоотношение не
легитимира цесионера като кредитор по абстрактната сделка.
На следващо място представеният договор не е сред документите по чл. 417 ГПК, с
какъвто съгласно разясненията по т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се легитимира частният правоприемник на
посочения в документа по чл. 417 ГПК длъжник.
За пълнота следва да се посочи, че при преценката на представения съгласно
изискването на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК договор за заем, налага извод, че претенцията за
сумата 159,66 лева противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. Видно от представения договор за заем с чл. 6
страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен от гарант/и, отговарящ/и на условията по
чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и с ценна книга, издадена в полза на заемодателя. С
разпоредбата на чл. 8, ал.1 от договора е предвидено, че в случай че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок или обезпечението не
отговаря на изискванията, посочени в общите условия, същият дължи неустойка, която се
заплаща съгласно погасителния план.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно
развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK
и след преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, се налага
извод, че уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и
санкционната й функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение,
различно от главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят
всякога ще дължи парична неустойка, ако в краткия тридневен срок, не осигури обезпечение
съгласно посочените изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той
е изправна страна по отношение на основното си договорно задължение – да връща на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е
удовлетворен интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това,
в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума,
кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и
в този случай, уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и
кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо обезпечение. От друга
страна неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
2
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, какъвто е процесният, може да бъде
санкционирано само с възникване на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което потребителят ще дължи,
не може да надвишава законната лихва. Поради това уговарянето на неустойка, при
съобразяване включването на неустойката в размера на погасителната вноска, и в този
случай също е нищожно, но на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 - поради противоречие с
императивна правна норма. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2
т.5, 19 и т. 20 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, защото не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
Изложеното налага извод за нищожност на разпоредбата на чл. 8 от договора за заем
на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД.
Следователно дори и да бъде установено надлежно прехвърляне на правата по ценната
книга, то искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение би се явявало частично
неоснователно на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
По изложените съобразения съдът намира, че заявителят не установява да е надлежен
кредитор на вземането по приложения запис на заповед и заявлението, с което се
претендира издаване на ЗИ въз основа на документ по чл. 417 ГПК, следва да бъде
отхвърлено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 11900/2025 г., депозирано от „КИИ бг“ ЕАД с ЕИК
******, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу Н. М. М..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
процесуалните действия за останалата част от заявлението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3