Решение по дело №143/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700143
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер  99                          24.09.2020 г.                 град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд - Търговище                                        пети състав                        На осемнадесети септември                                                      2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ИВАНОВА

 

Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА

Като разгледа докладваното от  председателя

Адм. дело № 143 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във вр. с Наредба № 11/ 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211“Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

Делото е образувано по жалбата на М.И.С. ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 3427#1 от 27.05.2020 г. на зам. изп. директор на ДФ“Земеделие“- София в размер на 2 176, 42 лв.

Жалбоподателят сочи, че не е извършил така вмененото му нарушение. С писмо вх. № ПС-10-850/ 07.04.2015 г. до директора на ОД „Земеделие“ – Търговище ги уведомил, че имал притеснения относно сключения между него и МЗХГ договор за аренда № 32/ 25.02.2011 г. по отношение на изпълнението на ангажимент за засаждане на ябълкови насаждения до изтичане на гратисния период, даден на жалбоподателя по договор. В началото спокойно си изпълнявал ангажимента по договор, но през 2013 г. жалбоподателят е започнал да получава обаждания за предстоящото изграждане на трасе по проект „Набуко“ затова, че трябва да спре засаждането с овощни насаждения в някои от имотите, включени в договора за аренда. Според констативен протокол от 15.04.2015 г. на комисията, назначена със заповед № РД-05-815/ 01.04.2015 г. са били проверени площите и се констатирало, че от 2013 г. до 2015 г. няма допълнително засадени сливови и ябълкови насаждения. Комисията установила също и че върху остатъчната площ от 62, 060 дка не са засадени съгласно ангажимента овощни насаждения. В същия протокол назначената комисия е уточнила, че съгласно проекта на трасето „Набуко“- върху площ от 62 дка е предвидено преминаване на трасето. Това е същата причина и жалбоподателят да не засади овощни насаждения върху тази площ. На 19.11.2015 г. жалбоподателят е подписал с ОД“Земеделие“ допълнително споразумение към договор за аренда № 32/ 25.02.2011 г., съгласно което площта по договора е била намалена до 35, 89 дка. поради това, че периода между констативния протокол и допълнителното споразумение е бил период за очертаване на площи за кампания 2015 г., жалбоподателят не е успял да кандидатства и заяви схемата по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения“. Тези обстоятелства са станали причина жалбоподателят да прекрати договора за аренда, тъй като първоначално заложената идея и намерения, с които той е искал да създаде овощни насаждения в по-големи площи и направил инвестиции в тази насока са пропаднали от направеното наложително регулиране и отпадане на голяма част от плащта в договора, поради предвидения проект за изграждане на трасето „Набуко“, поради което според жалбоподателя нарушението попадало в графа „форсмажорни обстоятелства“ при изпълнението на ангажименти по схеми и мерки за подпомагане в ПРСР 2014-2020 г.  

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован не се явява, и не се представлява. От жалбоподателя са получени писмени бележки за даване ход на делото в негово отсъствие и изразено становище за отмяна на процесния адм. акт.

Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, редовно призован се представлява от ст. юрк. С., която оспорва жалбата и изразява мотивирано становище за потвърждаване на оспорения АУПДВ № 01-6500/ 3427#1 от 27.05.2020 г. Пледира за присъждането на разноски в минимален размер на юрк. възнаграждение и представя списък на същите по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, последната е неоснователна при следните  съображения:

Жалбоподателят М.С. не оспорва факта, че за кампания 2015 г. не е подал заявление за подпомагане по декларираната мярка 211, регламентирана в чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/ 03.04. 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. В тази връзка адм. орган е представил заявленията за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2011(стр. 80 до 102 от адм. преписка), кампания 2012 (стр.45 до 56 от адм. преписка), кампания 2013 (стр. 23 до 33 от адм. преписка) и кампания 2014 г (стр. 12 до 22 от адм. преписка)

На 07.04.2015 г. жалбоподателят изпратил писмо до ОД“З“ – Търговище (стр. 7 и 8 от делото), в което посочил, че е сключил договор за аренда с директора на ОД“З“ – Търговище – Т. Т. за създаване на ябълково насаждение за 4 години. Към момента жалбоподателят е бил засял 8 000 бр. и трябвало да продължи, но през 2013 г. е получил обаждане от г-жа Гр., която му обяснила, че през нивите, които той е арендувал ще преминава „Набуко“ и той не трябва да сади трайни насаждения. Имотите са следните: имот № 031015 – 3 дка; имот № 031018 – 5, 001 дка; имот № 031019 – 5 дка, имот № 031020 – 12 дка; имот № 031025 – 5 дка; имот № 031026 – 4, 001 дка, и имот № 031027 – 1, 890 дка. Поради това жалбоподателят спрял засаждането на други насаждения и заминал за чужбина.  

На 15.04.2015 г. на основание заповед на директора на ОД“З“ – Търговище № РД-05-815/ 01.04.2015 г. във вр. с изпълнението на задълженията на жалбоподателя М. С. – арендатор по договор за аренда № 32/ 25.02.2011 г. комисия от служители в ОД“З“ и ОС“З“ – Търговище констатирали в Констативен протокол (стр. 9 до 11 от делото), че съгласно т. 3 от горепосочения договор жалбоподателят е длъжен да създаде ябълково и сливово насаждение в рамките на 4-годишния гратисен период, като ежегодно засажда не по-малко от 24, 638 дка. Според направените констатации е видно, че арендатора не е изпълнил това свое задължение по договора. Справката, касаеща земеделски земи в землището на с. Долна Кабда, общ. Попово, обл. Търговище, отнасяща се до проект „Набуко“ засяга имоти с номера: № 031017, № 030021, № 031005, № 031007, №031008, №031012, №031023, №031035, № 031040, № 031041 и № 031043. Арендаторът е уведомен за това и от негова страна е подписана декларация. Попадащите под обхвата на проект „Набуко“ имоти, създават обективна невъзможност за арендатора за изпълни задълженията си по договора, засявайки тези площи с ябълкови и сливови насаждения. Поради това комисията предложила на директора на ОД“З“ – Търговище за горепосочените имоти да бъде сключено допълнително споразумение между директора на ОД“З“ – Търговище в качеството му на арендодател и жалбоподателя като арендатор. С допълнителното споразумение между страните да бъде договорено имотите, попадащи под обхвата на проект „Набуко“, да отпаднат от договора.

На 21.04.2015 г. жалбоподателят М.С. получил писмо от директора на ОД“З“ – Търговище (стр. 12 и 13 от делото) с предложение за сключването на допълнително споразумение към договор за аренда № 32/ 25.02.2011 г.

На 24.06.2019 г. адм. орган (АО) – зам. изп. директор на ДФ“З“ – София изпратил до жалбоподателя писмо изх. № 01-6500/ 3427 от същата дата (стр. 4 до 5 от адм. преписка), с което го уведомил на основание чл. 26 от АПК, че ДФ“З“ – РА открива производство по издаване на АКТ за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент, поради незаявяване за участие за кампания 2015 г. по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11/ 03.04. 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., с което не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от посочената наредба.

На 27.05.2020 г. АО издал процесния адм. акт – Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 3427#1 (стр. 1 и 2 от адм. преписка), на жалбоподателя за сумата от 2 176, 42 лв и с него изключил от подпомагане жалбоподателя.

Процесният АА е получен лично от жалбоподателя на 22.06.2020 г., а жалбата е подадена на 06.07.2020 г. според представената разписка от бърза поща (стр. 14 от делото).

Процедурата по издаване на процесния ИАА е стартирала и се е развила по реда на Наредба № 11/ 03.04. 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.

Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е изп. директор на Разплащателна агенция. Той организира и ръководи агенцията и я представлява. Според нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП „Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно разпоредбата на ал.6 (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В тази връзка по делото е представена заповед № 03-РД/ 2891 от 23.07.2019 г. на изп. директор на ДФ“З“ – София, с която в т. 3 на зам. изп. директор – г-жа П. Сл. са делегирани права да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки за директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. С т. 4 на същата заповед на зам. изп. директор са дадени правомощия да издава и подписва писма за откриване на производства за издаване на АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Със същата заповед в т. 8 на зам.изп. директор са дадени права да издава и подписва актова за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“.

Обжалваният адм. акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в Наредба № 11/ 03.04. 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 „кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да …подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане;..“. Видно от нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания заявленията за подпомагане се подават от 01.03. до 15.05. на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Според разпоредбата на чл.14 (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г.; изм. с Решение № 4401 на ВАС на РБ, бр. 13 от 2017 г.) Земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва:  1) след първата година - 100 %; 2) след втората година - 75 %; 3) след третата година - 50 %; 4) след четвъртата година - 25 %. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 3 (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г.) Средствата по ал. 1 се възстановяват заедно с натрупаните върху тях законни лихви от датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението му да възстанови сумата до датата на действителното възстановяване или приспадане на сумата. В настоящия случай видно от издадения АУПДВ през първата година от ангажимента за кампания 2011 г. жалбоподателят е получил сумата от 1 487, 39 лв.; през втората година от ангажимента за кампания 2012 г. жалбоподателят е получил сумата от 2 514, 57 лв.; за третата година от ангажимента за кампания 2013 г. жалбоподателят е получил сумата 2 423, 04 лв., а за четвъртата година от ангажимента за кампания 2014 г. жалбоподателят е получил сумата от 2 280, 66 лв. Общата изплатена сума по мярка 211“ Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ на жалбоподателя е в размер на 8 705, 66 лв. На основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/ 03.04.2008 г. жалбоподателят следва да възстанови сумата от 2 176, 42 лв. от получената субсидия, съставляваща 25 % от получената субсидия по мярката, поради прекратяване на участието си по мярка 211 след четвъртата година от поетия ангажимент.

По възраженията на жалбоподателя за наличието на форсмажорни обстоятелства предвид на прокарване през земите, които е арендувал на проект „Набуко“, съдът приема за неоснователни. Случаят не се покрива с поведението на земеделския стопанин при форсмажорни обстоятелства съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11/ 03.04.2008 г. Съгласно нормата „Случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това.“ Според представените доказателства от жалбоподателя за минаването през неговите земи на проекта „Набуко“ той е узнал още през 2013 г. от телефонни обаждания, както за проекта „Набуко“,  така и за земите, в които не следва да засажда трайни насаждения. Отделно от това е налице и Предложение за сключване на допълнително споразумение към жалбоподателя от директора на ОД“З“ – Търговище във вр. с трасето на проекта „Набуко“.

При изложеното съдът счита, че оспореният АУПДВ на зам.  изпълнителния директор на ДФ“З“ е издаден при правилно приложение на закона и в съответствие с целта на закона да не се допуска финансово подпомагане на земеделски стопани, по отношение на които не са изпълнени нормативно предвидените за това предпоставки и по този начин неправомерно да се разходват обществени средства. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При изхода от оспорването и наличието на претенция за присъждане на направените по делото разноски от страна на АО съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., за юрк. възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от НПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С. ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 3427#1 от 27.05.2020 г. на зам. изп. директор на ДФ“Земеделие“- София в размер на 2 176, 42 лв.

ОСЪЖДА М.И.С. ЕГН ********** *** да възстанови на ДФ“Земеделие“ направените по делото разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: