Р Е Ш Е Н И Е
№ 433 22. 11. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 22. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Роман Николов
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 619 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство са две
въззивни жалби срещу решение № 1192 от 04. 07. 2019г., постановено по гр. д. №
04344 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд :
- Едната
въззивна жалба е подадена от особения представител на ответниците А.Н.П. и А.П.П.
– адвокат М.К., срещу решението, в частта му, с която са уважени предявените
установителни искове. В жалбата се моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано и предявените установителни искове в тези им части да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от особения представител на
жалбоподателите – адвокат М.К..
Насрещната страна
„Топлофикация София“ ЕАД не е депозирала писмен
отговор на жалбата.
- Другата
въззивна жалба е подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н.К., срещу решението, в частта
му, с която са отхвърлени предявените установителни искове като погасени по
давност.
Насрещните страни по тази жалба - А.Н.П. и А.П.П., чрез
особения им представител адвокат М.К., са подали писмен отговор на тази жалба,
с която я оспорват като неоснователна и молят решението в обжалваната му част
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да постанови
решението си Пернишкия районен съд е
приел следното:
Въз основа на
заверено копие от Нотариален акт №51,
том III, дело №470/1998г. на нотариуса при СРС, е приел, че топлоснабденото
жилище е било дарено на тяхната дъщеря, но ответниците
са си запазили правото на ползване.
Въз основа заключението на
съдебно-техническата експертиза, на вещото лице З.З. е приел следното: ответниците са
потребители на топлинна енергия за процесния период за
топлоснабден имот находящ се в ***, с
абонатен № ***. От посоченото заключение се установява; за процесния период редовно са били отчитани
показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла
ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за
дяловото разпределение и действащата нормативна уредба; през жилището на ответника преминават тръби, които са част от сградната
инсталация и не може да бъдат отделени; за процесния
период ответниците са потребявали битово гореща вода, на стойност 1102.55 лева,
отопление 345.60 лева и дялово разпределение 52.50 лева. В тази връзка и предвид изявленията на ответника П., че не
е подписвал протокол от Общо събрание на етажната съсобственост в жилищната
сграда в която се намира топлоснабденото жилище за сключване на договор с фирма
за дялово разпределение, съдът е приел, че
решенията взети по законоустановен ред от Общо събрание на етажната
съсобственост, са задължителни за всички собственици в етажната съсобственост, независимо дали са
подписани от отделните собственици, като същите могат да бъдат обжалвани по
съдебен ред .
Отбелязал е, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, като по делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът е приел, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Съдът е отбелязал, че Общите условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който
закон урежда договорните отношения между страните само по отношение на
договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. С оглед изложеното е направил
извод, че договорът се счита
сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
Пернишкият районен съд е отбелязал, че освен
съществуването на договорни отношения, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответника. От заключението на съдебно - счетоводната
експертиза на вещото лице В.В., съдът е приел : след проверка в отдел „съдебни вземания към Правна дирекция” на ищцовото
дружество експертизата е установила, че
за периода от 01.05.2014 г до 30.04.2017 г. за
абонат на адрес се в *** аб.№***, стойността на доставената и ползувана и
неплатена топлинна енергия е в размер на 1186,22 лева и лихва за забава за
периода от 16.09.2015г. до 26.01.2018г. в размер на 182,26 лева или общо
1368,48 лева; сумата за дялово разпределение за процесния период, за
процесния имот е в размер 62,45 лева, от които 52,50 лева главница и 9,95 лева
лихва, като сумите за топлинна енергия, касаещи
процесния период от м. 05.2014гдо м.04.2017г. не са платени. Отбелязал е, че в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД са
отразени изравнителните сметки изготвени от фирма „Бруната България” ООД за
процесния имот за процесния период, като
следва : Изравнение подадено от ФДР за периода 05.2015г. до 06.2015г. в размер
на 0,43 лв. отразено за периода м.09.2016г.; изравнение
подадено от ФДР за периода 07.2015г. до 09,2015г. в размер на 1,19 лв отразено
за периода м.09.2016г.; изравнение подадено от
ФДР за периода 10.2015г. до 03.2016г. в размер на 2,16 лв, е отразено за
периода м.09.2016г.;
изравнение подадено от ФДР за
периода 04.2016г. до 04.2016г. в размер
на 0,56 лв, е отразено за периода м.09.2016г.; изравнителните
сметки са въведени в м.09.2016г. със срок на плащане 15.11.2016г.
Съдът е отбелязал, че съгласно заключението на вещото лице -
дължимата сума за топлинна енергия за процесния период за процесния имот е в
размер на 1186,22 лева; дължимата сума за дялово
разпределение за процесния период за процесния имот е в размер на 52,50 лева; размерът на законната лихва
върху главницата 1186,22 лева от датата на изпадане в забава 16.09.2015г. до
26.01.2018г. е 182,26 лева; размерът на законната лихва върху главницата 52,50 лева от
датата на изпадане в забава 16.09.2015г. до 26.01.2018г, е 9,95 лева.
Съдът е
давл вяра на заключението на вещото лице и приел, че предявените искове следва да се уважат до
установения от него размер, така както и
са предявени. Съдът
е отбелязал, че липсват доказателства фирмата за топлинно счетоводство да е
подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане, няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното
отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. Съдът е отбелязал, че
неплащането на сумите представлява отричателен факт, а по делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, поради което така предявеният иск за претендираната
главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.
Съдът е отбелязал, че задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за
забавено плащане. Отбелязал
е, че по делото не са
представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно
плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то
съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния
месец. С
оглед изложеното е направил извод, че следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответникците бъдат осъдени да заплатят и
законната лихва върху главницата, считано от
16.09.2015г. до 26.01.2018г., както и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.04.2018г., до окончателното и изплащане.
Съдът е обсъдил възражение за изтекла потасителна давност
и е направил извод, че
вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди
10.04.2015г., /предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК - 10.04.2018г.,/ са погасени по давност. Въз основа на това обстоятелство
и след преизчисление съгласно
таблиците за дължими суми и периоди в заключението на вещото лице, съдът е приел, че дължимата се сума за периода от 10.04.2015г., до 30.04.2017г. от ответните страни е 658.33 лева,
представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлоенергия, таксата мощност за топлофициран процесен имот и законна лихва
за забава на месечните плащания е в
размер на 55.42 лева, за периода от
10.05.2015г., до 26.01.2018г.
Съдът е отбелязал, че съгласно §41б от ПЗР на ЗЕ, потребител на енергия е собственика или ползвателя на жилището,
като под ползвател се има предвид носител на вещно право на ползване на
недвижимия имот, а не реалния ползвател. Отбелязал е, че съгласно чл.32 от СК, разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съобразно ал.2
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството.
Въз основа на
изложеното Пернишкият районен съд е направил извод, че исковете се явяват основателни до размера на сумите, които не са погасени по давност, като за разликата до
пълните размери исковете следва да бъдат отхвърлени.
След
като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивните
жалби се явяват редовни. Жалбите са процесуално допустими – подадени са от
активно легитимирани страна, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението в обжалваната му част /т.е. изцяло/ се явява допустимо.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбите. Изхождайки от изложеното в жалбите, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
По
жалбата на А.Н.П. и А.П.П. – адвокат М.К.. Пред настоящата съдебна инстанция, не
са спори, по отношение на следните отбстоятелства: че от 29. 12. 1998г.
процесния апратамент, находящ се в ***,
с абонатен № ***, е собственост на дъщерята на ответниците, а те са носители на
ограниченото вещно право на ползване, както и че този апартамент се намира в
топлоснабдена сграда етажна собственост. Следователно облигационното
правоотношение между топлофикационното дружество и ответниците, за доставка на
топлинна енергия е възникнало на основание обстоятелството, че те са носителите
на ограниченото вещно право на ползване на процесния топлофициран апартамент по
силата на закона – чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.1, ал.3 от
Общите условия. Следователно ищцовото дружество е доказало, наличието на
облигационна връзка между него и ответниците за доставка на топлинна енергия. Без
значение е дали този апартамент е ползван фактически от А. и А. П. или не. Неоснователни
са доводите на защитата на ответниците, сега жалбоподатели, че топлофикационното
дружество следвало да докаже, че е налице договор между него и етажната
собственост от една страна, както и да докаже, че между ищцовото дружество и
“Бруната България“ ООД е налице договор за дялово разпределение на топлинната
енергия за процесния период от време, с което е нарушен чл. 139 б, от ЗЕ, които
обстоятелства са останали недоказани по делото. По делото е приложено решение
на общото събрание на етажната собственост и договор ***. От заключението на съдебно-техническата експертиза,
на вещото лице З.З.,
която съдът изцяло приема като обективно и компетентно дадено, се установява следното: ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
период за топлоснабден имот находящ се в ***, с абонатен № ***; за процесния
период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за
топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки
са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата
нормативна уредба.
Вещото лице устно е пояснило в съдебно заседание, че е черпил информация за
своето заключение от фирмата за дялово разпределение „Бруната България“ ООД.
Следователно въззивната жалба на А. и А. П. се явява неоснователна.
По
жалбата на ищцовото дружество, сега жалбоподател. В нея се навеждат доводи, че
вземанията са станали изискуеми след датата на изтичане на погасителната
давност, а не преди това. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията на ищеца. Ищцовото дружество претендира заплащане на топлинна енергия за периода от м. 05. 2014г. до м. 04. 2017г. и на
лихви за забава за периода от 16. 09. 2015г. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано пред Софийския районен съд на 07. 02. 2018г. и то е
било изпратено на Пернишкия районен съд, където е било образувано ч. гр. д. № 02260
/ 2018г. на 10. 04. 2014г. Следователно меродавна е датата 07. 02. 2019г., а не
10. 04. 2019г. както е приел Пернишкия районен съд. Във въззивната жалба обаче няма
оплакване за това кога е било предявено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което Пернишкият окръжен съд приема, че това е станало на
10. 04. 2019г. и всички вземания преди 10. 04. 2015г. са погасени по
давност. Следователно за периода от 01. 05. 2014г. до 10. 04. 2015г. вземанията
и за главница и за лихви за забава са погасени по давност. Съдът не възприема
доводите на дружеството жалбоподател, че
след като е издадена една обща фактура, то за този период, то вземанията са
станали изискуеми след издаването на фактурата. Касае се за отделни вземания,
изчислени по прогнозни данни, като всяко отделно вземане е станало отделно
изискуемо от съответната дата. В общата
Фактура е
посочена изравнителната сума.
Видно
от заключението на вещото лице В.В. размерът на главницата е 1186,22лв.,
размерът на лихвата за забава е 182,26лв., размерът на дължимата сума за дялово
разпределение е 52,50лв., а на законната лихва за забава върху нея е в размер
на 9,95лв.
Изчисленията
на Пернишкия районен съд са правилни и от главницата следва да се приспадне
сумата 527,89лв., а от лихвите за забава следва да се приспадне сумата 126,84лв.
Въззивната
жалба и на топлофикационното дружество се явява неоснователна.
Следователно
и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд
с тези на Пернишкия районен съд.
С оглед
изхода по делото разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Адвокат
К. изрично изрази съображенията си в съдебно заседание, че не й се следва
внесеното възнаграждение в размер на 300лв. от страна на ищцовото дружество,
тъй като ще претендира възнаграждение от Бюрото за правна помощ, то следва да
се изпрати писмо до дружеството ищец, в което да се изискат данни за банковата
му сметка, за му бъде върната сумата от 300лв., внесена по настоящето
производство, за адвокатски хонорар.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение № 1192 от 04. 07.
2019г., постановено по гр. д. № 04344 / 2018г. по описа на Пернишкия районен
съд.
Да се
изпрати писмо до „Топлофикация София“ ЕАД, с което се изискат данни за
банковата им сметка, за да им бъде преведена обратно сумата от 300лв. внесена
като депозит – възнаграждение на особения представител на А.Н.П., с ЕГН **********
и А.П.П., с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: 1. 2.