ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820
гр.Плевен, 25.04.2023
г.
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№319 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 2в, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Производството е образувано въз основа на искова молба
с вх.№2400/24.04.2023 г. подадена от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, против Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София и Върховен административен съд на Р България,
гр.София.
В исковата молба се твърди, че в резултат на административен
акт Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от
17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден от ДФЗ
при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския съюз,
свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на
стопанствата по мярка 112, и на постановено от втория ответник Решение
№5435/25.04.2018 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е
отхвърлена, на ищеца са причинени вреди.
Посочват се конкретните норми от правото на ЕС, които
са нарушени:
Чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията,
приложим и действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор
№15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с
Приложение ІІ, т.“А“, и чл. 5, §1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във
вр. с Приложение ІV, т.1, подт.“в“, както и
Чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на
Комисията, който е бил в сила при издаване на Уведомително писмо за отхвърляне
на плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ –
Плевен по мярка 112, във вр.с Приложение V, т.“А“, и чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, във вр. с Приложение VІ, т .1,буква „в“.
Твърди се, че нарушението е извършено, като посочените
ответници са тълкували и приложили неправилно нормите на правото на ЕС и са
изчислили икономическия размер на стопанството на ищеца за 2016 г. на база не пълни
12 месеца от една стопанска година 2015-2016 г., а само на база 292 дни от
текущата стопанска година, като от това за ищеца са последвали посочените в
исковата молба вреди :
24446 лв. пропуснати ползи от отказаното второ плащане
по проекта;
1378 лв. деловодни разноски пред АдмС – Плевен,
посочени в Решение № 105/16.03.2017 г. по описа на АдмСПлн;
10 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в
усещане за несправедливост и безизходица, породени от недостиг на финансови
средства вследствие на спрения проект, непрестанен стрес и депресивно
състояние, довели до разпадане на брака на ищеца.
Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят на
ищеца обезщетение в общ размер на 35824 лв. за претърпените материални и
нематериални вреди, в размерите посочени по-горе.
Настоящият съдебен състав счита иска за допустим за
разглеждане по реда на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ – претендират се обезщетения за
вреди, които са резултат от постановен акт от длъжностно лице на ДФЗ, при или по
повод административна дейност, както и от правораздавателна дейност на ВАС с постановено
съдебно решение, с позоваване на нарушения на правото на ЕС – нарушени норми от
регламент.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) регламентът е акт с общо приложение,
задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото
на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС - в случай на извъндоговорна
отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са
общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите
институции или служители, при изпълнението на техните задължения.
Условията за ангажиране на отговорността на държавата
за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, е
при наличието на три условия, а именно:
- предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти,
- нарушението на нормата да е достатъчно съществено и
- да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.
При липсата дори само на един от елементите на
фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде
реализирана. Тези кумулативно предвидени предпоставки се извличат от
постановените от СЕС решения по разглежданите от него дела (Решение на Съда
(голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от
решението).
Правото на Европейския съюз има особено положение в
системата на българското право, което налага неговото автономно тълкуване и го
поставя в особено положение с оглед чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.
Искът е предявен срещу пасивно процесуално
легитимирани ответници, разполагащи с правосубектност като юридически лица по
смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК, солидарно срещу тях, съобразно предписаното в
чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото
на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за
нейната отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на
кой от нейните органи са причинени вредите. За отговорността по ЗОДОВ вината е
без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна.
Искът е предявен от лице с правен интерес, което
твърди, че в рамките на проведени административно и съдебни производства са
били нарушени защитени от правото на ЕС негови права. Посочват се нарушения на
Общностното право, извършени от двамата ответници, които се твърди, че са непосредствена
и пряко причина за настъпване на имуществени и неимуществени вреди за ищеца,
тъй като неправилното тълкуване и прилагане на нормите на Общностното право са
обусловили изводи, довели до издаване на уведомително писмо за отхвърляне на
плащанията от първия ответник и потвърждаването му със съдебно решение от втория
ответник - т. е., вредите за ищеца не биха настъпили, ако посочените актове
бяха издадени в съответствие с нормите на Общностното право.
Съдът счита, че исковата молба е редовна, следва да се конституират страните,
да се връчат преписи от иска за отговор и да се насрочи делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. По допускане и приемане на доказателствата, и по
направените доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото заседание
след изслушване на страните, представяне на допълнителни доказателства и
евентуалното им оспорване.
Воден от горното, Плевенски административен съд,
десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
І. КОНСТИТУИРА като ищец по делото П.Т.Л. с ЕГН **********,***.
УКАЗВА на ищеца, че трябва да докаже твърденията в
исковата молба –
Съществено нарушение на норми на правото на
Европейския съюз, с които се предоставят права на частноправни субекти, в
случая на ищеца, реално настъпили вреди и наличие на пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и настъпилите вреди в претендирания размер.
При необходимост от специални знания за изясняване на
делото от фактическа страна, следва да се направи своевременно искане за
допускане на експертиза с поставени относими въпроси.
ІІ. КОНСТИТУИРА като ответници по иска:
1.
ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, гр.София 1618, бул. „Цар Борис
ІІІ“.
2.
ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ №136.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от исковата молба и приложенията
на ответниците.
УКАЗВА на ответниците, че могат да представят писмени
отговори в 14-дневен от получаване на препис от настоящото определение.
Писменият отговор следва да съдържа:
1.Посочване на съда и номера на делото.
2.Името и адреса на ответника, както и на неговия
законен представител или пълномощник, ако има такива.
3.Становище по допустимостта и основателността на
исковата молба така, както е уточнена.
4.Становище по обстоятелствата, на които се основават
исковете.
5.Възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които
те се основават.
6.Подпис на лицето, което подава отговора.
УКАЗВА на ответниците, че в отговора са длъжни да
посочат доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях,
както и да представят всички доказателства, с които разполагат, в заверени
копия.
УКАЗВА на ответниците, че към отговорите на исковата
молба се представят:
1.Пълномощно, когато отговорът се подава от
пълномощник.
2.Преписи от отговора и приложенията към него според
броя на ищците.
ІІІ. Съдът УКАЗВА на страните, че са длъжни да
изчерпят доказателствените си искания и възражения най–късно в първото съдебно
заседание, както и да представят всички писмени доказателства, с които
разполагат.
Съдът УКАЗВА на страните, че в случай, че причинят
отлагане на делото, поради несвоевременно направени доказателствени искания и
представяне на писмени доказателства, ще са налице основания за прилагане на
чл.144 от АПК във вр. с чл.92а от ГПК.
ІV. НАСРОЧВА делото за 22.05.2023 г. от 10,30 ч., за
която дата на страните да се изпратят призовки, като се отбележи, на основание
чл. 138, ал. 2 от АПК, че при редовно призоваване, не се изпращат последващи
призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или
по-нататъшният му ход е бил преграден.
V. ДА СЕ ВРЪЧАТ ПРЕПИСИ от определението на ищеца и на
ответника.
След депозиране на писмени отговори, същите да се
връчат на ищеца.
VІ. ДА СЕ УВЕДОМИ Окръжна прокуратура – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: /п/