№ 5152
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110143039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
В исковата молба ищецът М. Ф. П. твърди, че с фактура № *********, издадена
за главница за м.07.2019 г. ответното дружество [фирма] начислило по партида с аб.№
200255, открита за апартамент № 1А, находящ се на адрес в [адрес] сума в общ размер
на 1578,27 лева. Сочи се, че според ответника титуляр на горепосочената партида бил
наследодателя на ищеца, а от последния се претендирала 5/8 части от горепосочената
сума за главница. Излага доводи, че не дължи посочената в исковата молба сума, тъй
не е налице облигационно правоотношение между наследодателя и ответното
дружество. Оспорва се ищецът, както и неговия наследодател да са притежавали
качеството собственик на гореописания недвижим имот, вещен или облигационен
ползвател. Оспорва се, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги
на процесната стойност. Поддържа се, че в случай, че се докаже, че процесното
вземане е възникнало на годно основание и съществува, то същото е погасено по
давност. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че описаните в
исковата молба вземания имат периодичен характер и се погасяват по давност по реда
на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
ищецът, в качеството на наследник на Е.Т.А., не дължи сумата от 100,00 лева,
представляваща частичен иск от сумата от 986,41лева, представляваща 5/8 части от
1
начислена от ответника сума от общо 1578,27 лева по фактура № *********, издадена
за главница за м.07.2019 г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който излага доводи за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата
неоснователност. Поддържа се становище, че предявяване на отрицателен
установителен иск е недопустимо, тъй като когато се отрече съществуването на
правопораждащия факт, това означава че не съществува цялото вземане, а не само
съдебно предявената него част. По отношение на възражението за настъпила давност
се поддържа становище, че изтеклата давност не води до погасяване на вземането, а
единствено до невъзможността да бъде принудително изпълнено. Поддържа се, че
ищецът в качеството му на съсобственик на процесния недвижим имот е клиент на ТЕ
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и като такъм е длъжен да плаща доставената от
дружеството топлинна енергия. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 11.06.2019 г.
от Столична община, район Л., в което е отразено, че ответникът, наред с други три
неучастващи по делото лица, е наследник по закон на Е.Т.А., починала на 03.06.2021 г.
По делото е приложено решение от 08.12.2020 г., постановено по гр.д.№
29884/2020 г. по описа на СРС, 27-ми състав, без данни за датата на влизане в законна
сила, от което се установява, че по исковата молба от други двама от наследниците по
закон на горепосоченото лице, състав на съда е признал за установено, че не дължат на
[фирма] сумата от по 37,50 лева, представляваща част от общата сума от 1578,27 лева,
претендирана от дружеството по партида с аб.№ 200255, открита на името на
наследодателя Е.Т.А. за ап.№ 1А, находящ се в [АДРЕС], по фактура № *********.
По делото е приложена фактура № **********/31.07.2019 г., издадена от
ответното дружество с получател наследодателя на ответника, от която се установява,
че към 17.08.2019 г. за процесния недвижим имот е дължима сума за топлинна енергия
в размер на 4447,78 лева, от която сумата от 1578,27 лева – доплащане от изравнителна
сметка.
По делото е приложена изравнителна сметка, изготвена от трето за делото
дружество по отношение на процесния недвижим имот за отчетен период м.май 2018 г.
– м.април 2019 г., на стойност 243,60 лева.
По делото е приложен протокол от проведено на 16.10.2007 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с [ФИРМА]. Към протокола е приложен списък на
2
присъствалите на събранието.
По делото е представен договор от 29.11.2007 г., сключен между ответното
дружество и [ФИРМА] за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към процесния
исков период.
По делото са представена справка за издадени фактури през процесния период,
както ОУ от 2016 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. в имота
са функционирали отоплителни тела без индивидуални разпределители на разходите за
отопление /ИРРО/, поради което е начислена служебно сума за топлинна енергия по
МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. Количеството ТЕ за БГВ е
изчислено въз основа на отчетите на общия и индивидуалния водомер за топла вода. В
заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в
АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че през м.юли 2019 г. ответното дружество е издало обща
фактура, представляваща изравнителна сметка за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. на стойност 1578,31 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
недвижим имот – ап.№ 1А, находящ се в [АДРЕС].
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
3
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай процесната фактура, касае начислена сума за изравнителна
сметка за доставяна топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. С
оглед доказателствата по делото за датата на откриване на наследството – 03.06.2019 г.,
ответникът следваше да проведе пълно и главно доказване, че през горепосочения
период наследодателят на настоящия ответник е бил собственик или вещен ползвател
на процесния недвижим имот, обуславяща качеството му на клиент на топлинна
енергия, съответно задължението на ответника, в качеството на наследник за
произтичащото от наследственото правоприемство задължение за заплащане на
припадащата му се идеална част.
В конкретния случай ищецът оспорва наследодателя му да е бил в облигационно
отношение с „Топлофикация София” ЕАД, като ответникът, въпреки изричните
указания на съда, че в негова тежест е да докаже наличието на облигационно
правоотношение между него и ищеца, както и че не сочи доказателства за
горепосочените обстоятелства, не проведе пълно и главно доказване в тази насока.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че ищецът, съответно
наследодателят му притежава или са притежавали качеството „потребител“ на
топлинна енергия през процесния период, искът следва да бъде уважен само на това
основание, без да се обсъждат наведените доводи за погасяване по давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса и такса за банков превод в общ размер на 52,40 лева. Видно от
документа за банков превод е, че заплатената такса към банката е 1,41 лева, а не
претендираната от 2,40 лева. Въпреки предходното, съдът приема, че като разноски
следва да бъде призната и присъдена единствено сумата от 50,00 лева. Това е така, тъй
като платените банкови такси нямат характер на разноски по смисъла на чл.78, ал.1
ГПК, т.е. разноски, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на
определени правни действия в процеса. Разходите за банкова такса са във връзка с
предоставени услуги от трети лица и като такива не следва да бъдат присъждани. С
оглед предходното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
единствено направените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата и адвокат М.Л. е, че същите са се договорили, че
процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.38,
4
ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Ф. П., ЕГН **********
срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата 100,00 лева, представляваща частичен иск от сумата от
986,41лева, представляваща 5/8 части от начислена от ответника сума от общо 1578,27
лева по фактура № *********, издадена за главница за м.07.2019 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
да заплати на М. Ф. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 50,00
лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
][АДРЕС]1, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5