МОТИВИ към присъда № 16 / 26.05.2009 г. по НОХД 61 /
2009 г. по описа на
Районен съд град КОТЕЛ
Срещу подсъдимия А. А. Я.
е повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2008
г. в град Котел причинил средна телесна повреда на А. М. Ч., изразяваща се в
избиване на зъби, с което се затруднява дъвченето и говоренето, с което е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.129 от НК.
Пострадалият А. М. Ч. по
реда на чл.76 от НПК е конституиран в качеството на частен обвинител в наказателния
процес и е встъпил в същия, упражнявайки своите права чрез повереника си адв. Е.
М. от АК Сливен.
Пострадалият е
конституиран и като граждански ищец в процеса по реда на чл.84 от НПК. Съдът е
приел за съвместно разглеждане предявените срещу подсъдимия два обективно
съединени граждански иска, първия от които с правно основание чл.45 от ЗЗД, с
който се претендира сумата 840.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, заедно със законната лихва от момента на причиняването на
вредата до окончателното изпълнение на задължението, втория с правно основание
чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, с който се претендира сумата 2 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди
заедно със законната лихва от момента на причиняване на вредата до
окончателното изпълнение на задължението. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа
обвинението така, както е повдигнато и пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи
за определен изпитателен срок, ако са налице основанията на чл.66 от НК за това.
Счита, че размерът на претендираните имуществени вреди е завишен, а относно
размера на обезщетението за неимуществените вреди предоставя на съда да реши по
справедливост.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец подкрепя становището на прокурора, като приема, че
фактическата обстановка е несъмнено доказана и от обективна, и от субективна
страна. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от
свобода, изтърпяването на което да се отложи за четири години изпитателен срок.
Алтернативно моли, ако не са налице условията на чл.66 от НК, съдът да наложи
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК наказание пробация. Поддържа
гражданските искове в размери, в които са приети за разглеждане и пледира, че
са доказани и по основание, и по размер.
Подсъдимият не оспорва
фактите по обвинението, дава подробни обяснения как е нанесъл побоя на
пострадалия, но счита, че не е виновен, тъй като бил подразнен от това, че пострадалият
и друг клиент на заведението си били плеснали силно ръцете зад главата му.
Съдът, след като обсъди всички доказателства, събрани по
делото – обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите, приетата
съдебно-медицинска експертиза и приложения по делото писмен доказателствен
материал, намира за установено следното:
Подсъдимият А. А. Я. е роден на 05.07.1963
г. в град Котел, завършил е средно образование, няма постоянна работа, реабилитиран
е по давност по предходните осъждания, живее постоянно в град К. на съпружески
начала.
На 25.09.2008 г. след обяд
подс. Я. играел на покер автомати в казино „Кристал” в град Котел. Бил седнал в
гръб към вратата и към залата. В казиното в това време били и свидетелите С. П.,
М. М. и Г. С. – последният крупие. Освен посочените свидетели, в казиното имало
и други посетители. В казиното влязъл пострадалият Ч., който на висок глас поздравил
всички с ”Гепи, мутри !” и зад гърба на подсъдимия си плеснали ръцете с
неустановено по делото лице. Подсъдимият, раздразнен от шума, се обърнал и
казал „Какво става тук ?”, на което пострадалият отвърнал : „Ти кой си, че се
обаждаш ?”. Подсъдимият се ядосал от отговора, взел стола, на който стоял, с
намерение да удари с него пострадалия. Останалите клиенти на заведение,
виждайки ставащото, се намесили и дръпнали стола от ръцете на подсъдимия. И
пострадалият, и подсъдимият псували и взаимно се обиждали и се настървявали все
повече един срещу друг. Подсъдимият хванал пострадалия за дрехите и го задърпал
към вратата и до вратата ударил с глава пострадалия в областта на устата и го
оставил. От удара паднал 11-ти зъб на пострадалия, а 12-ти зъб се разклатил, а
от устата му течала кръв. На следващия ден пострадалият бил прегледан от д-р Т.
Ч., който му издал съдебно – медицинско удостоверение, в което описал
резултатите от прегледа : травматично избиване на централния горен десен резец
(11-ти зъб), разклащане на централния горен ляв резец (12-ти зъб), натъртвания
и разкъсвания на меките тъкани в областта на избития зъб и кръвонасядане н
областта на горната устна пред увредените зъби.
За да установи какви
увреждания са причинени на пострадалия, съдът изслуша и прие като неоспорена
съдебно – медицинска експертиза, според която липсата на 11-ти и 12-ти зъб е
затруднила дъвченето и говоренето на подсъдимия.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия и показанията на всички разпитани по делото свидетели
и след като ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, прецени, че те се
допълват взаимно и въз основа на тях изгради горната фактическа обстановка.
Съдът кредитира и експертното заключение, след като го прецени като обективно и
компетентно изготвено.
Към доказателствения
материал съдът приобщава прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Всички доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безпротиворечив начин
обстоятелствата, предмет на доказване от състава на престъплението – чл.102 от НПК.
При така приетото за
установено съдът стигна до правния извод, че подсъдимият А. Я. в
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението на чл. 129, ал. 1 от НК. Същият на 25.09.2008
г. в град Котел причинил на А. М. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъби, с което затруднил дъвченето и говоренето.
Безспорно се установи както времето, така и мястото на
извършване на престъплението. Не се спори по делото, че като ударил с глава
пострадалия, подсъдимият избил един горен зъб, а друг зъб разклатил, който бил
изваден на следващия ден от стоматолог. Това увреждане по правната си същност е
средна телесна повреда, тъй като е довело до трайно затруднение на дъвкателната
функция във фазата на отхапването, както и на говора. И до настоящия момент
пострадалия не е възстановил липсващите два зъба, тъй като не разполагал със
средства за това.
Престъпното деяние е извършено с пряк умисъл от подс. Я. и
по този начин престъплението се явява съставомерно и от неговата субективна
страна. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел.
С оглед на гореизложеното,
съдът счита, че подс. Я. следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото
обвинение.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и на
подсъдимия, прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съгласно изискванията на закона.
След задълбочен анализ на
фактите и обстоятелствата по делото и
след като събра лични впечатления по време на съдебното производство, съдът
прецени, че отегчаващо отговорността обстоятелство са предишните осъждания, по
които подсъдимият е реабилитиран по давност, а като смекчаващи обстоятелства
съдът възприе признанията на подсъдимия по фактите по обвинението. За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години. Съдът прецени, че шест месеца лишаване от свобода е най–адекватното
наказание, съответстващо на тежестта на извършеното престъпление и на
обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и отложи наложеното наказание за три години изпитателен срок,
след като прецени, че са налице формалните изисквания за това : наложеното
наказания е до три години лишаване от свобода и подсъдимият се счита за
неосъждан. По този биха се постигнали и целите на индивидуалната и генералната
превенция, като условното наказание съдът счита, че ще подейства
превъзпитателно на подсъдимия и ще го възпира за в бъдеще да извършва
противообществени прояви.
Предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 2 000.00
лева, причинени от непозволено увреждане, е доказан и по основание, и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Гражданският ищец доказа
елементите от фактическия състав на чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените
му неимуществени вреди.
Първият елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, деянието, е налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на
чл.129 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на
гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има
предвид постановената присъда.
Съдът приема, че причинените болки и страдания от
пострадалия са пряка и непосредствена последица от увреждането, с което е установена и причинната връзка. Тя трябва да се търси между деянието и
настъпването на неблагоприятните последици в сферата на пострадалия – вредите,
в случая неимуществените. Тази връзка е от значение за определяне на
подлежащите на обезщетяване вреди, тя е критерий за обема на отговорността с
оглед нормата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите
нематериални последици, възникнали от деликта. По справедливост съдът прецени,
че не следва да се ограничи до болките и страданията на ищеца, изживени в
момента на престъплението, а следва да се имат пред вид и тези, изживени и след
това. При нанасянето на удара, от който са избити зъбите, ищецът несъмнено е
претърпял болки и страдания, но те не са прекратени с прекратяването на
ударите, а са продължили по време на лечението и след него, включително и към
настоящия момент. Избити са зъби, които имат основна функция при храненето, при
говорено и съвсем не на последно място – оформят външния образ на личността.
Правилно се поддържа от повереника на гражданския ищец, че чувството на
неудобство при общуването е сериозна вредна нематериална последица, която
подлежи на обезщетяване. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по
справедливост съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за занижен, но тъй като съдът не може да присъди повече от
това, с което е сезиран, следва да уважи изцяло предявения иск.
С исковата молба ищецът е
претендирал и присъждането на законна лихва от деня на увреждането до
окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от
деня на увреждането, без да е необходима покана.
Съдът отхвърли предявения
от гражданския ищец иск за сумата 840.00 лева, представляваща причинени от
престъплението имуществени вреди, тъй като по делото ищецът не доказа, че е
претърпял такива. Ищецът представи като доказателство бележка, подписана от стоматолог, на която са
записани няколко цифри, за които ищецът твърди, че са стойността на сумата,
която ще му е необходима, за да си възстанови избитите зъби. Искът е
неоснователен, тъй като искът по чл.45 от ЗЗД е иск за обезщетение на
претърпени имуществени вреди, докато в случай няма доказателства за претърпени
такива вреди, а и няма такива твърдения. Предвид неоснователността на чл.45 от ЗЗД, съдът следва да отхвърли и съединения иск за лихви. На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител сумата
400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
На основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт направените по делото разноски в размер на 132.00 лева, както и сумата 80.00
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :