РЕШЕНИЕ
№ 1968
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110100341 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Ю.” ЕООД, действащ чрез адв. В. Г.,
срещу М. ИВ. П., действаща чрез адв. Ж.Н., специален положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 46.20 лева, представляваща главница за
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с кл. № *, сключен между
ответника и „Б.“ ЕАД на 26.10.2016 г. за отчетен период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г.,
което вземане е прехвърлено от „Б.“ ЕАД на „С.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г.,
което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на ищеца с анекс към
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 6337/09.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16149 по
описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като
срещуиздадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в тази връзка у ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се, че вземането произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с кл. № * от 26.10.2016 г., сключен между ответника и „Б.“ ЕАД за срок от 24 месеца,
с който ответникът е добавил за ползване интернет услуга по избран тарифен план V. F. *, с
уговорената месечна абонаментна такса в размер от 21.80 лева с ДДС. Към договора е
добавена телевизионна услуга по тарифен план V. T. * с месечна абонаментна такса в
размер от 19.99 лева с ДДС.
1
За отчетния период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. се сочи, че са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно фактура №
**********/01.11.2018 г. и фактура № **********/01.12.2018 г., като общо претендираната
сума в размер от 46.20 лева е формирана както следва:
- за отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. - сумата в размер от 44.84 лева с
ДДС с падеж 29.11.2018 г.;
- за отчетен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. - сумата в размер на 1.36 лева с
ДДС с падеж 29.12.2018 г.
Излага се, че ответникът е ползвал, но не е заплатил в срок предоставените му
услуги, чиято парична равностойност възлиза общо 46.20 лева, поради което абонаментът е
автоматично деактивиран, считано от 01.12.2018 г.
Твърди се, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „Б.“ ЕАД е цедирал вземанията по
процесния договор в полза на „С.*“ ЕАД, като ищецът от своя страна е закупил процесното
вземане от „С. *“ ЕАД на 01.10.2019 г. по силата на последващ договор за цесия. Сочи се, че
ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за частното правоприемство, като към
исковата молба е приложено уведомление за цесия и с връчване на препис от исковата молба
ведно с уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се счита за надлежно уведомен.
По същество се моли предявеният иск да бъде уважен и се претендират сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва дължимостта на вземането и моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен. Не оспорва твърдението, че между ответника и мобилния оператор „В.“ е
имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № * от
26.10.2016 г. със срок на действие от 24 месеца. Поддържа се, че цената на интернет
услугата по договора е 11.80 лева с ДДС, а на ТВ услугата е 15.90 лева с ДДС или общо
27.70 лева с ДДС, като след приспадане на месечните отстъпки за двете услуги се дължат
общо 21.79 лева с ДДС, която сума ответникът сочи, че е заплащал редовно и в срок, докато
е действал договорът през тези 24 месеца – от 26.10.2016 г. до 26.10.2018 г. Твърди се, че
процесният договор е прекратен от ответника, като на 02.11.2018 г. е съставен и подписан и
приемо-предавателен протокол за върнато оборудване. След срока на договора м.10.2018 г. е
било преустановено ползването на всички услуги, поради което се оспорва дължимостта на
вземането, доколкото същите са за период след м. октомври 2018 г. Оспорва твърдението, че
договорът е едностранно прекратен поради неизпълнение на задължението за заплащане на
фактурираните суми. След изтичане срока на договора ответникът се обвързал с друг
оператор и ползвал неговите услуги. Оспорва договорите за цесия и уведомяването за
частното правоприемство, още повече че първият договор е сключен на 16.10.2018 г., т.е.
преди периода, за който се претендира процесното вземане. Счита договора за цесия за
недействителен поради липса на предмет, доколкото вземането спрямо ответника не е
индивидуализирано по основание, период и размер, респективно че същият не е годен да
установи вземане в полза на ищеца.
По същество моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 17.05.2022 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи
предявения иск като основателен.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и
2
поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки чрез адв. Ж.Н.
развива подробни доводи досежно неоснователността на предявените искове.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 16149 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, която е предмет на настоящото производство, а именно
46.20 лева, представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга
по договор с кл. № *, сключен между ответника и „Б.“ ЕАД на 26.10.2016 г. за отчетен
период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г., което вземане е цедирано в полза на ищеца и е
оспорено от ответника в срока по чл. 414 от ГПК.
Не се спори по делото, че между ответника и „Б.“ ЕАД е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № * от 26.10.2016 г. за срок от 24 месеца,
т. е. до 26.10.2018 г., който факт се констатира по несъмнен начин и от ангажирания писмен
документ на л. 14. Видно е от съдържанието на договора, че избраните от ответника услуги
за ползване са „интернет услуга“ и „телевизионна услуга“ срещу оферта „комбинирай и
спести“ на обща стойност 21.80 лева с ДДС на месец. Съгласно договора след изтичане на
минималния срок споразумението автоматично продължава действието си за неопределен
срок, като потребителят може да прекрати споразумението с 30-дневно писмено
предизвестие, без да дължи неустойка.
Видно е от представеното допълнително споразумение към договора за електронни
съобщителни услуги /л. 50/ от 01.11.2018 г., че ответникът-потребител е заявил желанието си
да прекрати договора за ползване на интернет и телевизионна услуга.
От приобщения приемо-предавателен протокол за предоставено “V.-N.” оборудване
от 02.11.2018 г. /л. 54/ е видно, че ответникът е върнал на оператора приемник и модем.
Представени са и издадените от оператора счетоводни документи – фактура от
01.11.2018 г., материализираща сумата в размер от 44.84 лева с ДДС с падеж 29.11.2018 г.,
дължима за доставените интернет услуга за 19.73 лева и ТВ удлуга за 17.63 лева и фактура
от 01.12.2018 г., материализираща сумата от 1.36 лева ДДС с падеж 29.12.2018 г., дължима
за доставените интернет услуга за 0.59 лева и ТВ услуга за 0.54 лева.
По делото е приобщен и договор № ********* от 17.10.2018 г., подписан между
ответника и оператора „А* Б.“ ЕАД, с предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги.
От приобщените договори за цесия от 16.10.2018 г. /л. 19/, сключен между „Б.“ ЕАД
и „С.*“ ООД и от 01.10.2019 г. /л. 17/, сключен между „С.“ ООД и „Ю.“ ЕООД и извлечение
от приложение № 1 от 10.03.2020 г. към договора за цесия от 01.10.2019 г. /л. 10/ се
установява, че вземанията спрямо ответника са прехвърлени на ищцовото дружество, което
е овластено да съобщи на длъжника-ответник новия титуляр на вземанията.
По делото е ангажирано и потвърждение за прехвърляне на вземане /л. 11/, от което
се констатира, че първоначалният цедент „Б.“ ЕАД потвърждава, че прехвърля в полза на
„С.“ ООД сумата в общ размер от 46.20 лева, дължима от М. ИВ. П..
Към сезиралата съда искова молба е приложено и уведомление за цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
3
Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 16149/2021 г. на РС-Варна е
видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение за претендираното вземане, срещу която е подадено възражение в срока по чл.
414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск, а имемно твърдяното облигационно
отношение между ответника и „Б.“ ЕАД, учредено въз основа на договора за мобилни
услуги от 26.10.2016 г.; изправността на праводателя – предоставянето на уговорените
мобилни услуги за отчетния период от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г.; изискуемостта на
главното задължение и изпадането на длъжника в забава, включително едностранното
преустановяване на облигационна връзка; размера на предявените граждански притезания,
както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което
обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен; че предявеното вземане е предмет на
издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите вързажения и положителни твърдения, а при установяване на
горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно
погасяването на сумите за предоставените мобилни услуги.
Не се спори между страните, а и от представеното допълнително споразумение към
договора за електронни съобщителни услуги с кл. № *, се констатира по неъсмнен начин, че
ответникът и първоначалният цедент „Б.“ АД са страни по договор за доставка на интеренет
и телевизионни услуги за срок от 24 месеца – считано от 26.10.2016 г. до 26.10.2018 г. При
така разпределената доказателствена тежест ищецът е представил фактури, обективиращи
дължимите суми, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че „Б.“ ЕАД е
изправна страна по договора за релевирания период – от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г.
Напротив, констатира се по делото, че договорът е преустановен от страна на потребителя с
писмено изявление от 01.11.2018 г. Дори да се приеме, че това е 30-дневното писмено
предизвестие за прекратяване на договора, то по делото се установи по несъмне начин, че
още на следващия ден – 02.11.2018 г., между страните е подписан приемо-предавателен
протокол, от който се констатира предаването на оборудването, посредством което се
доставят услугите, за които се претендират процесните суми, а именно приемник за
телевизионните услуги и модем за интеренет услугите, а видно от ангажирания договор №
********* /л. 56/, считано от 17.10.2018 г. същите тези услуги се доставят от оператора „А*
Б.“ ЕАД.
Крайният извод на съда е за неоснователност на иска поради недоказаност на
изправността на „Б.“ ЕАД по договора от 26.10.2016 г. за периода от 01.11.2018 г. до
31.12.2018 г.
Не на последно място, следва да се отбележи, че възраженията на ответника за
нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет по арг. от чл. 26, ал. 2, предл.
1-во от ЗЗД, сключен между „Б.“ ЕАД и „С. *“ ООД на 16.10.2018 г., в частта, в която са
цедирани вземанията спрямо ответинка М. ИВ. П., са основателни. Цесията е правен способ
за прехвърляне на субективни права (взмания), по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
4
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. В
конкретния случай с договора за цесия от 16.10.2018 г. са цедирани вземания за период,
следващ датата на подписването му, а именно от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. В договора за
цесия бъдещите вземания спрямо ответника нито са определени, нито са определяеми към
момента на сключването му, доколкото в сключения между „Б.“ ЕАД и „С. *“ ООД договор
бъдещите вземания не са определни нито като абсолютна стойност, нито като процент от
общо договорената сума. Бъдещите вземания изобщо може да не възникнат, ако
потребителят е изправна страна по договора за далекосъобщителни услуги, или ако същият
бъде прекратен поради виновното поведение на оператора. В конркетния случай
претендираната сума има характер на бъдещо вземане, поради което цесионерът няма
основание да я претендира, тъй като договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание /Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д. № .
При този изход от спора в полза на ищеца не следва да се присъждат сторените във
връзка с неоснователно заведеното производство съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договора за правна защита и съдействие,
представляващ разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Обективираното в молбата
от 17.05.2022 г. искане на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно, доколкото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което в полза на ответника следва да се
присъди сумата в размер от 300.00 лева по арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото материалният интерес
предмет на делото е под 1 000.00 лева.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * срещу М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: *, специален положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 46.20 лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор
с кл. № *, сключен между ответника и „Б.“ ЕАД на 26.10.2016 г. за отчетен период от
01.11.2018 г. до 31.12.2018 г., което вземане е прехвърлено от „Б.“ ЕАД на „С.“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията
в полза на ищеца с анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 6337/09.11.2021 г. по реда на чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 16149 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * да заплати на М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата в
размер на 300.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
5
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6