Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2251
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа административно дело № 354/2022 година по описа на съда, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.156
и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Тайрон импорт експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Сопот,
обл. Пловдив против Ревизионен акт № Р-16001621002790-091-001 от 24.11.2021г.,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение
№24 от 19.01.2022г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, с който не му е признат данъчен кредит в общ
размер на 7097.60 лева с дължими лихви за забава в размер на 1644.89 лева по 6
бр. фактури, издадени от „Вино с история“ ЕООД за данъчен период м.06, м.07 и
м.09.2019г. и допълнително е начислен корпоративен данък за 2019г. в размер на 1959
лева, в едно с прилежащите лихви в размер на 278.64 лева.
В
жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт, като издаден в противоречие както
на материалния закон, така и на европейската правна уредба на ДДС, в нарушение
на административнопроизводствените правила и се иска отмяната му от съда. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Радев,
който поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора в писмено становище
излага съображения за законосъобразност на извършените доставки. Твърди се, че констатациите
на ревизиращите не се покриват от събраните писмени доказателства, които не са
подробно обсъдени, а само са посочени в РД, РА и решението на директора на Д
„ОДОП“ – Пловдив, без да са форирани правилни изводи. Конкретно се сочат
съображения за реалност на доставките от „Вино с история“ ЕООД, в която връзка
излага подробна фактическа обстановка и коментар на направените от приходната
администрация изводи, които счита за незаконосъобразни и противоречащи на
представени им документи. Подробно се обяснява механизмът на работа с
дружеството доставчик. Сочи, че дружеството-жалбоподател законосъобразно е
ползвало ДК по процесните фактури, а направеният от ревизиращите органи отказ е
незаконосъобразен, противоречащ на трайната съдебна практика и на практиката на
СЕС и ЕС, които жалбоподателят счита, че следва да бъдат съобразени в настоящия
казус. Иска от съда да отмени РА като незаконосъобразен. Претендира направени
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата- Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуалните си представители юрк. Д., която оспорват жалбата
като неоснователна и ангажира доказателства. По същество на спора в писмено
становище считат, че жалбата е неоснователна, липсват доказателства за реално
извършване на процесните доставки и за оборване на констатациите в ревизионното
производство, което считата, че е законосъобразно проведено. Прави се искане жалбата
да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните, съобрази събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ №
Р-16001621002790-020-001/13.05.2021г., издадена от Т.В.П.като Началник сектор
при ТД на НАП-Пловдив. С нея е възложена данъчна ревизия на „Тайрон импорт
експорт” ЕООД, с обхват установяване публични задължения по ЗКПО за периода
01.01.2019г. до 31.12.2019г. и по ЗДДС за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.,
като срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, осъществено на 19.05.2021г. по електронен път.
С издадената заповед е определен ревизиращия екип, състоящ се от П.Г.Д.,
заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив,
ръководител на ревизията, както и П.С.К., заемаща длъжност „главен инспектор по
приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, член на ревизиращия екип. Със Заповед за
изменение на ЗВР /съкр. ЗИЗВР/ № Р-16001621002790-020-002/17.08.2021г. и ЗИЗВР
№ Р-16001621002790-020-003/20.09.2021г., срокът за извършване на ревизията е
продължен до 19.10.2021г., като заповедите са връчени по електронен път. Дружеството
извършва дейност по внос и търговия на едро и дребно с пневматични гуми, джанти
и авточасти, стоманени въжета, дървесина, инструменти и други. За нуждите на
дейността си ползва обекти под наем- митнически склад на Българска Роза ЕАД на
територията на промишлената зона на гр. Карлово и сервиз за гуми на територията
на гр. Сопот, собственост на ЕТ Т.-Т.Т.. Счетоводството се води двустранно. В хода на ревизионното производство органите
по приходите установили, че за ревизираните периоди РЛ е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по издадени фактури с доставчик „Вино с история“
ООД за извършени СМР по изграждане на допълнителни помещения, преградна стена и
ремонт на покрив за обект „сервиз“, както и покупка на рекламни материали. Така
за извършваните СМР в периода м.06.2019г. са били издадени фактури с №179/10.06.2019г.
с посочена данъчна основа в размер на 7200лв и начислен ДДС в размер на 1440лв,
ф-ра №180/12.06.2019 с данъчна основа 6820лева и начислен ДДС в размер на
1364лв, ф-ра №183/14.06.2019г с данъчна основа от 5990лева и начислен ДДС в
размер на 1198лева, всичко общо облагаема стойност 20010.00лева, начислен ДДС в
размер на 4002.00 лева. В тази връзка
било връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001619002712-040-002/08.10.2021г. и ИПДПОЗЛ №
Р-16001621002790-040-003/08.10.2021г. от
РЛ са изискани всички документи, удостоверяващи извършените доставки, писмени обяснения, справка за
лицето, с което са договаряни и което е отговорно за тяхното осъществяване,
критериите и причини за избор на посочения доставчик. С опис-декларация
изх.№21-00045/18.10.2021г. и изх.№21-00047/18.10.2021г. и изх.№
21-00048/18.10.2021г. са представени издадените фактури, придружени с фискален
бон, както и количествено- стойностни сметки, Протокол за извършени СМР /акт
обр.19/, копия от РКО за авансово плащане, договор за извършване на строително-
ремонтни дейности от 01.04.2019година, хронологичен опис, дневник на сметка
401/1 за периода 01.01.2019г-31.12.2019г., снимков материал. Изложени са
обяснения за начина на избиране на този доставчик. За доставка на рекламни
материали и за софтуерна оптимизация на ползван електронен продукт, били
осчетоводени фактури с №188/10.07.2019г. с данъчна основа 6030.00лева и
начислен ДДС в размер на 1206.00лева, ф-ра №209/04.09.2019г. с данъчна основа
2228.00лева и ДДС в размер на 645.60 лева, ф-ра №215/16.09.2019г. с данъчна
основа 6220.00 лева и начислен ДДС в размер на 1244.00лева, които са платени в
брой. Всички процесни фактури са били отразени в дневник за продажби и справки-
декларации по ЗДДС, подавани за сътоветният период от „Вино с история“ ЕООД,
като декларираният размер на ДДС не е бил внесен. Назначена е насрещна проверка
на доставчика, в която връзка е било изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221220169373-040-001/15.10.2020г.
и други, които не са връчени поради отсъствие на лице за контакт на
декларираният за кореспонденция с органи по приходите адрес. В тази връзка били приобщени Протоколи за
извършените проверки с №1667472 от 11.11.2020г. и №1667476 от 19.11.2020г.. С
протокол №1697496/18.10.2021г. бил приобщен протокол за извършена насрещна
проверка №П-22221220169373-141-001 от 16.12.2020г.. Установено е, че през
ревизирания период доставчикът е бил регистриран по ЗДДС, но в последствие от
12.11.2019г. е дерегистриран на основание чл.176 т.1 ЗДДС. За представляващото
„Вино с история“ ЕООД лице Й.Й.са извършени справки относно други дружества, на
които е съдружник, общо 14 броя. Установено е, че той не се осигурявал в нито
едно от тях, а за същият в ревизирания период са регистрирани трудови договори
на редица заемани от него нискоразредни длъжности. В тази връзка била приобщена
и подробна справка относно регистрацията им. Извършена
е проверка в ИС на НАП, при която е констатирано, че за доставчика няма
регистрирано ФУ, което е свръзано с НАП, както и че за 2019г не е подадена ГДД
и не е отчело никакви приходи от дейността си, липсва внесен ДДС. При така
направените констатации от страна на ревизиращите органи е изграден извод, че
липсват данни за реалност на фактурираните доставки от „Вино с история“ ЕООД. В
тази връзка констатирали липса на назначени по трудов договор лица и
доказателства да може да изпълни дейностите, предмет на процесните фактури.
Затова представените от страна на „Тайрон импорт експорт“ ЕООД доказателства не
били възприети. Направен бил извод, че от страна на ревизираното дружество не е
положена грижата на добър търговец, като вземе мерки да се увери, че
получаваните доставки не водят до негово
участие в привидни сделки. Затова възприели, че е налице негово съзнателно
участие в привидни доставки и е ползвало данъчен кредит по процесните фактури с
цел да намали задълженията си за ДДС. Изградили обосновката си за липса на
основания за ползване на данъчен кредит с аргумента, че задължението за
издаване на данъчна фактура по чл.113 ал.1 ЗДДС може да бъде само в следствие
на реално възникнало данъчно събитие по чл.25 ЗДДС при реални доставки по чл.6
и чл.9 ЗДДС, на които субект е само и единствено посоченият доставчик, но не и
друго, различно от него лице. Затова приели, че по отношение на „Тайрон импорт
експорт“ ЕООД не са налице обстоятелства по чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС, налице е
неправомерно начислен ДДС затова не е налице възможност да бъде упражнено
правото на данъчен кредит по процесните фактури с доставчик „Вино с история“
ЕООД. Затова не признали приспадането на данъчен кредит по тях за посочения
данъчен период м.06, м.07 и м.09 на 2019г. в общ размер на 7097.60 лева.
По
отношение на извършена ревизия за целите на облагане по ЗКПО органите по
приходите установили от посочените обстоятелства по липса на реални доставки от
доставчик „Вино с история“ЕООД, че със сумата на отчетените разходи по
процесните фактури за доставка на рекламни материали на основание чл.26, т.2 от ЗКПО следва да бъде увеличен финансовия резултат за 2019г. на ревизираното
дружество със сумата в размер на 9448,00 лева. Същите изводи формирали и за
отчетени разходи за електронно надграждане на уеб сайт в размер на 6030,00лева
по фактура №188/10.07.2019г. с доставчик „Вино с история“ ЕООД. Изводът, който
изградили бил на обоснован с обстоятелството, че тези разходи не са
документално обосновани и затова не могат да послужат за данъчни цели. Финансовият
резултат на дружеството бил увеличен и със сума в размер на 4112,52лева по
издадена фактура за авансово плащане по договор № **********/02.12.2016г. с Министерство
на отбраната на РБ, която органите по приходите приели, че е документално
необвързана, защото в хронологията на счетоводна сметка 503-Банка не е наличен
запис, удостоверяващ полученото плащане от страна на МО, поради което приели,
че сумата от 4112.52лева неоснователно през 2019г. е отчетена за отписано
вземане, поради което с тази сума следва да бъде увеличен финансовия резултат
за периода. Затова
на
основание чл.26, т.2 ЗКПО с формирани общо суми в размер на 19590,52лева по
отчетени, но документално необосновани разходи, е бил увеличен финансовия
резултат. От нея били приспаднати пренесени формирана по реда на чл.70, ал.2 ЗКПО данъчни загуби за 2018 година в размер на 9121,71 лв., с което е
намален финансовия резултат за 2019 г.. На база констатациите е установен
данъчна основа за облагане за периода 01.01.2019 – 31.12.2019г в размер на
33282,23лева и дължим корпоративен данък в размер на 3328,22лева. Установено е,
че за периода дружеството е внесло корпоративен данък в размер на 1369,17лева и
разлика за довнасяне в размер на 1959,05 лева, върху която да се начисли
дължима лихва за забава в размер на 266.13 лева.
За така установените
обстоятелства на осн. чл.117 ал.1 ДОПК от ревизиращия орган бил съставен
Ревизионен доклад № Р-16001621002790-092-001/01.11.2021г., връчен на 02.11.2021г.
по електронен път. Срещу него от страна на „Тайрон импорт експорт“ ЕООД
постъпило възражение вх.№70-00-11784/18.11.2021г., с което се оспорвали установени
задължения по ЗДДС и ЗКПО във връзка с направените от органите по приходите
констатации, които дружеството считало за недействителни, основаващи се на ненастъпили
факти и обстоятелства. В тази връзка били представени допълнителни
доказателства. След обсъждането му, било преценено същото като
неоснователно, а констатациите в РД били потвърдени и затова бил издаден Ревизионен
акт № Р-1600162190027906-091-001 от 24.11.2021г., подписан с електронен подпис
от възложилият ревизията и
ръководителят на ревизията, връчен по електронен път на 24.11.2021г..
Недоволен от него ревизираното дружество
го обжалвал по административен ред пред горестоящият административен
орган, като се позовал на неправилни изводи от ревизиращите органи относно
допълнителноустановените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Със
свое Решение № 24/19.01.2022г. Директор
на Дирекция “ОДОП” – Пловдив е оставил без уважение жалбата, а констатациите в
оспорения РА били изцяло потвърдени като правилни и законосъборазни. За да
потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип,
като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови
отношения, обсъдил е и посочил неприложимостта на цитираните в жалбата до него
решения от практиката на ВАС и СЕС в тази насока. Позовал се на обстоятелството, че представените протоколи за извършени СМР
имат редица пропуски, поради което не могат да се счетат за приемо-
предавателни протоколи обр.19 на съответните обекти. Извършил анализ и на
представените разходно оправдателни документи за рекламни материали и проведена
софтуерна оптимизация, като приел, че липсват доказателства за техните нужди.
Приел, че законосъобразно са направени констатациите в ревизионното
производство и са обосновани правните основания за процесното данъчно облагане,
поради което потвърдил изцяло издадения РА. В предвид този резултат,
жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство, в хода на което
ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за липса
на основания за допълнително данъчно облагане по ЗКПО и за непризнаване на
правото му на приспадане на данъчен кредит. Установявава се от заключението на
проведената ССчЕ, че по отношение на доставчика „Вино с история“ ЕООД, не са
установени нарушения в представените по делото фактури, като плащанията са
извършвани в брой, срещу което от РЛ са издавани РКО. Платените суми са
отразени по сметка 501 –каса в левове. В сметка 401- доставчици, за периода
01.01.-31.12.2019г. процесните доставки са осчетоводени в оборотите на Дт и Кт
със сума в размер на 42585.60 лева, която сума е равна на общата сума по
издадените фактури. Всички получени услуги и доставки също са редно
осчетоводени, с коректно отразяване по синтетични и аналитични сметки. Посочено
е, че воденото счетоводство осигурява синхронизирано, хронологично и
систематично счетоводно отчитане. Според направените изводи в него, налице е
документална одитна следа в счетоводството на „Тайрон експорт импорт“ ЕООД,
която позволява обвързване на фактурите за доставка от „Вино с история“ ЕООД с
осчетоводените материали на база фактури и ППП. Спазени са изискуемите се
счетоводни стандарти. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на
ревизираното дружество е редовно воденов съответствие с принципите на чл.26
ал.1 ЗСч.. Посочено е, че извършената СЕО оптимизация е допринесла уеб сайта на
дружеството да се класира на челни позици в резултатите от търсенето със
съответните търсачки, което е довело до значително увеличаване на оборотите, на
годишна база с 12%, което включва и продажби в електронния магазин. С гласни доказателства, показанията на свидетелите Д.Х.Д.,
В.М.И. и С.И.И.ревизираното дружество излага факти и обстоятелства по механизма
на избор на доставчика „Вино с история“ЕООД, както и за действително извършени
СМР от работници на същият и предоставяне на рекламни материали от негова
страна.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
приобщените по делото доказателства: гласни доказателства- показания на
свидетелите Д.Х.Д., В.М.И. и С.И. И., които съдът кредитира като логични,
обосновани, непредубедени, незаинтересовани, непротиворечиви и взаимнодопълващи
се, подкрепени и от събраните писмени доказателства по делото: заключение на
проведената ССчЕ, което съдът кредитира като методологичски правилно изготвено,
обосновано със съответните задълбочени познания в счетоводството, без
възникнали съмнения в неговата правилност и съответно на останалите писмени
доказателства – материалите по административната преписка по издаване на
обжалвания административен акт, както и представените доказателства , приети в
съдебно заседание от 14.06.2022година- справка за декларирани продажби от
регистрирани по ЗДДС лица 3 бр, хронологичен опис за платено ДДС за 2019г..
При така изяснената фактическа обстановка, на база
приобщените писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в законовоустановения срок от надлежна страна, за която акта е
неблагоприятен, след изчерпване на възможността за обжалване по административен
ред, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Ревизионният акт е издаден в предвидената за това
форма, като неизменна част от него са констатациите по съставения ревизионен
доклад и доказателствата към него съобразно възможностите по чл.120 ал.2 от ДОПК. Процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това
органи по приходите, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118
ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК. За делегираните
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени Заповед
№ РД-09-2433/16.12.2019г. и Заповед №РД-09-2514/29.11.2021г., издадени от Директор
на ТД на НАП Пловдив. Представени са сертификати за електронен подпис на
длъжностните лица, изготвили административния акт, приложени и на електронен
носител – приобщеното веществено доказателство CD. Обсъдени са
в РА възраженията на ревизираното лице, на което е дадена възможност да
представи всички съотносими доказателства. Изложеното до
тук налага да се приеме, че не е налице съществен порок на проведения
административен процес, обосноваващ нищожност на атакувания административен
акт.
По отношение
съответствието на РА с материалните правила, съдът прие следното: Спорът е
по правилното установяване на фактите, довели до преценка на административният
орган за приложимост на разпоредбата на на чл.26 т.2 ЗКПО и извършеното в тази
връзка от органите по приходите начисляване на допълнителен корпоративен данък
за данъчнен период 2019г., както и по отношение на отказ да се признае упражнено
право на РЛ на приспадане на данъчен кредит съобразно чл.68, ал.1 т.1 ЗДДС по
отношение на доставките от „Вино с история“ ЕООД. В конкретният случай за приложение на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС липсва
основание да се приеме, че не е налице облагаема доставка. Доказа се от
приетото заключение на ССчЕ, че липсва незаконосъобразност при осъщественото
счетоводно записване на посочените доставки. Извършени са всички необходими
счетоводни операции, с което се оборва извода на органите по приходите за липса
на упражнен принцип на грижа на добрия търговец. ружа на Установените при ревизията обстоятелства, послужили за постановен отказ на
упражнено право на данъчен кредит по ЗДДС са в противоречие със събраните в
съдебното производство гласни и писмени доказателства, оборващи изводите на
органите по приходите. Така по отношение на непризнатите услуги за СМР по
изграждане на допълнителни помещения и преградна стена към ползвания нает
сервиз, ремонт на покрив и покупка на рекламни материали по фактури № №179/10.06.2019г.
с данъчна основа 7200лв и начислен ДДС в размер на 1440лв, ф-ра №180/12.06.2019
с данъчна основа 6820лева и начислен ДДС в размер на 1364лв, ф-ра
№183/14.06.2019г с данъчна основа от 5990лева и начислен ДДС в размер на
1198лева, с доставчик „Вино с история“ЕООД, са представени протоколи за влагане на
тези материали в извършени СМР в ползваните от РЛ офиси. Тези обстоятелства се
припокриват и с установените факти по извършването на СМР, посочени в
показанията на разпитаните свидетели Д.Х.Д.,
В.М.И. и С.И. И., както и от заключението на проведената ССчЕ, която е посочила
издадените РКО за периода 02.04.2019г. – 14.06.2019г., както и от приложения
договор за изпълнение на СМР. С тях по безспорен начин се установява
действителност на извършените разходи, като се касае за материали, необходими с
оглед дейността на дружеството. С оглед на горното и незаконосъобразно е бил
отказан данъчен кредит по тях.
По отношение на изводите на приходната
администрация за ползван данъчен кредит за разходи на дружеството по доставки
за стоки и услуги, които считат извършени от „Вино с история“ ЕООД без
съответното основание за тях, касаещи заплатени суми по фактури
№188/10.07.2019г. с данъчна основа 6030.00лева и начислен ДДС в размер на
1206.00лева, ф-ра №209/04.09.2019г. с данъчна основа 2228.00лева и ДДС в размер
на 645.60 лева, ф-ра №215/16.09.2019г. с данъчна основа 6220.00 лева и начислен
ДДС в размер на 1244.00лева за доставка на рекламни материали и за
софтуерна оптимизация на ползван електронен продукт, същите се явяват
оборени от събраните по делото гласни доказателства, касаещи показанията на
свидетеля С.И. И., както и от писмените доказателства по
заключението на проведената ССчЕ, което е направило анализ на тяхното
счетоводна обоснованост, вкл. като е посочил променящите се обороти в резултат
на електронната оптимизация, с което извършената услуга попада в
хипотезата на чл.9, ал.1, т.1 от ЗДДС, която норма определя, че се счита за
възмездна услуга продажбата
или прехвърлянето на права върху нематериално имущество. Установява се, че рекламните
материали и електронната оптимизация са ползвали дейността на дружеството и
направените за тях разходи са действително извършени. Ето защо извършените
доставки се явяват обоснован разход за дружеството, като то законосъобразно е
упражнило за тях и правото на прииспадане на данъчен кредит. Процесните разходи
безспорно са били действително извършени и са във връзка с дейността само на РЛ
през ревизирания период. Незаконосъобразни, необосновани и немотивирани са направените
изводи в РА за липса на документална обоснованост от тях и липса на основание
да се приспадне ДДС във връзка с тяхното извършване.
По отношение увеличаване на финансовия резултат на
ревизираното дружество на основание чл.26 т.2 ЗКПО за данъчната 2019г., съдът
счита, че органите по приходите са изградили неправилни изводите си, като са
приели липса на доставки от „Вино с история“ЕООД и липса на
документална обвързаност за получено
плащане от страна на МО по договор за доставка, защото в хронологията на
счетоводна сметка 503-Банка на ревизираното дружество не е наличен запис,
удостоверяващ полученото плащане. Така
направените изводи на приходната администрация се опровергават от събраните в
съдебното производство гласни и писмени доказателства. Направеното възражение
на жалбоподателят, че липсата или не на документална обоснованост е обвързана с
разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗКПО е основателно. В настоящото производство са
ангажирани категорични доказателства за за осъществяването на
фактурираните с посочените първични счетоводни документи услуги с доставчик
„Вино с история“ЕООД за СМР, рекламни материали и електронно обновяване. За
същите има издадени първични счетоводни документи- данъчни фактури с приложен
фискален бон, които отразяват съответната стопанска операция. В този смисъл
липсват основанията да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството със
сумата на извършените от него разходи. По отношение на непризнаването на сумата
в размер на 4112.52 лв. за отчетен разход като отписано вземане през 2019 г.,
изводите на органите по приходите са произволни и са базирани само на един
единствен факт- хронологията на счетоводна сметка 503-Банка на ревизираното
дружество и липса на запис за полученото плащане. Данъчната администрация е свела своята
проверка единствено до установяване на един факт, а е следвало да вземе предвид
и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. В тази
връзка данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице
доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се
допусне исканото отписване на вземане, като извърши цялостна проверка на
фактите. Безспорно е изяснено, че
ревизираното дружество е получило авансовото плащане на 19.12.2016г.,
като е извършило и съответната доставка. В последствие поради рекламация, част
от доставените гуми са върнати обратно
и за издадени съответните кредтни известия. Извършени са други 3 доставки, в
които е отразено приспадане на аванс, т.е. налице е частично изпълнение чрез
прихващане на вземането. С това договор № ********** от 02.12.2016г. с
Министерство на отбраната е породил действие и вземането по него е прехвърлено. Същевременно именно през 2019година са
настъпили обстоятелствата по чл.37 ал.1 т.1 ЗКПО, определящи тригодишен
давностен срок за тези вземания, като именно тогава е налице правна възможност
да се извърши тяхното отписване. Решението на РЛ да се отпишат като
несъбираеми вземанията от Министерство на отбраната е валидно и може да породи
съответните за това правни последици. Липсват
каквито и да е законови основания за направения от органите по ревизията извод,
че тези отписвания на разходи са документално необосновани и следва да увеличат
финансовия резултат за 2019година. По тези съображения обжалвания
ревизионен акт като незаконосъобразен поради неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателят. Същите са констатираха в размер на 1640.00 (хиляда шестстотин
и четиридесет) лева, касаещи разноски за ДТ 50.00 лева, депозит вещо лице 590.00
лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1000.00 лева.
Водим от горното, на осн. чл.163 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Тайрон импорт експорт“ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр.Сопот, обл. Пловдив Ревизионен акт № Р-16001621002790-091-001/24.11.2021г.,
издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №24/19.01.2022г. на
Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с
който не му е признат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 7097.60 лева, с
лихви за забава в размер на 1644.89 лева и допълнително е начислен корпоративен
данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 1959 лева, в едно лихви за забава в размер
на 278.64 лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „Тайрон импорт експорт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Сопот, обл. Пловдив сумата от 1640.00 (хиляда шестстотин и четиридесет
лева) разноски по производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС по реда на Глава XII АПК в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: