№ 144
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Н.а
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000237 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
„Ива пласт“ ЕООД ЕИК ********* гр. Бяла, представлявано от ДАД
чрез мл. адвокат К. П. З. подава въззивна жалба срещу решение № 98 от
12.05.2022г. по гр. д. № 932/2021г. на Районен съд гр. Бяла, с което е уважен
предявеният от „Ипокредит“ ООД против „Ива пласт“ ЕООД иск за
установяване съществуването на вземане за сумата 586,87 лв. дължима по
запис на заповед от 5.09.2019г. Жалбоподателят счита решението за
неправилно – необосновано, постановено в противоречие д материалния
закон и процесуалните правила. Моли Русенския окръжен съд да отмени
решението на първата инстанция и да присъди разноски.
И. И. Д. ЕГН ********** гр. Бяла чрез Еднолично адвокатско дружество
„Я. П.“ Булстат *********, представлявано от управителя Я. Д. П., също
подава въззивна жалба срещу решение № 98 от 12.05.2022г. по гр. д. №
932/2021г. на районен съд гр. Бяла. Жалбоподателят счита решението за
неправилно – необосновано, постановено в противоречие с материалния
1
закон и процесуалните правила. Моли Русенския окръжен съд да отмени
решението на първата инстанция и да присъди разноски.
Жалбите са подадени в законния срок от надлежни страни по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След
указание от районния съдия жалбоподателите са внесли държавна такса по
жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими. Същите са редовни -
съдържат реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Преписи от жалбите са изпратени на другата страна. Постъпил е писмен
отговор от „Ипокредит“ ООД ЕИК *********, представлявано от управителя
АП чрез юрисконсулт РС в който страната заявява, че въззивните жалби са
неоснователни и окръжният съд следва да ги остави без уважение.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
събраните доказателства и доводите на страните и установи следното:
На 5 септември 2019г. е сключен договор за потребителски кредит №
РСХБ304/5.09.2019г. между „Ипокредит“ ООД ЕИК ********* кредитор и И.
И. Д. ЕГН ********** потребител и „Ива пласт“ ЕООД ЕИК *********
съдлъжник, по силата на който „Ипокредит“ ООД предоставя на И. И. Д.
потребителски кредит на чиста стойност 1750 лв. Срокът за ползване и
връщане на сумата, включително размерът, броят, периодичността и датите
на погасителните вноски и общият размер на тези плащания са посочени в
„Схема на плащанията – Приложение 1“ към договора. Срокът на кредита е
осем месеца, тоест до 5.05.2020г. В приложението, което също е подписано от
потребителя и съдлъжника, е посочена лихва 3,40% като се разбира, че това е
месечна лихва, и е представен погасителен план: осем месечни вноски до 5-то
число /от 5.10.2019г. до 5.05.2020г./ като всяка вноска съдържа конкретно
посочена част от главница и част от лихва. Посочена е и общата дължима
сума към 5.05.2020г.: главница 1750 лв. + лихва 307,93 лв. = 2057,93 лв.
На 5.09.2019г. И. И. Д. е издала запис на заповед, с която се задължила
да заплати без разноски и без протест на „Ипокредит“ ООД или на негова
заповед сумата 2057,93 лв. Като авалист записът на заповед е подписан от
ДАД в качеството му на представител на „Ива пласт“ ЕООД. По делото няма
2
спор, че записът на заповед е издаден като обезпечение изпълнението на
задълженията по договора за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от
договора. Падежът по записа на заповед е 5.10.2019г., тоест към датата на
изискуемост на първата вноска по кредита, а това е съобразено с условията за
предсрочна изискуемост по чл. 18 - забава дори на една вноска.
На 5.09.2019 г. И. И. Д. е подписала разписка, че е получила от
„Ипокредит“ ООД сумата 1750 лв. по договор за потребителски кредит №
РСХБ304/5.09.2019г. Съдебно-счетоводната експертиза пред първата
инстанция дава заключение, че И. И. Д. е заплатила по договора общо сумата
1471,06лв., с която са погасени следните задължения: 1174.38 лв. - изплатена
главница, като изцяло е погасена главница от 1-ва вноска с падеж 05.10.2019г.
до 6-та вноска вкл. с падежна дата 05.03.2020г. и частично погасена главница
в размер на 45.54 лв. от седма вноска с падежна дата 05.04.2020г.; 296.68 лв. -
изплатена договорна лихва, като изцяло е погасена договорна лихва от 1-ва
вноска с падеж 05.10.2019г. до седма вноска вкл. с падежна дата 05.04.2020г.
За всяко постъпило от потребителя плащане по Схема на плащанията -
Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, е издавана разписка,
осчетоводявана по надлежния ред. Кредиторът не е отбелязвал плащанията по
кредита върху записа на заповед, както го задължава чл. 22, ал.2 от договора.
Частта от паричното задължение по договора, която не е върната, е 586,87 лв.,
от които 575.62 лв. - неизплатена главница /1750,00 лв. – 1174.38 лв./ и 11.25
лв. - неизплатена договорна лихва /307.93 лв. - 296.68 лв./.
Предмет на делото е установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата
586,87 лв., за която сума е издадена заповед № 225/11.06.2021г. по ч. гр. д. №
542/2021г. на Районен съд Бяла за изпълнение на парично задължение въз
основа на запис на заповед. В исковата молба е посочено, че записът на
заповед обезпечава изпълнението на задължението за връщане на
потребителски кредит по № РСХБ304/5.09.2019г.
Районният съд при постановяване на решението се е водил от
тълкуването в т. 17 на ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК.
Основателно е приел, че в производството по установителния иск по чл. 422
422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор е доказал вземането си, основано на
менителничен ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Изследвал е и каузалното
3
правоотношение – договора за потребителски кредит и правилно е приел, че
възраженията, основани на това правоотношение, биха могли да имат за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. В конкретния
случай ако договорът за потребителски кредит е нищожен поради нарушение
на императивни норми на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите, задължението по записа на заповед също няма да се
дължи. Такова противоречие обаче не е установено, следователно договорът
за потребителски кредит е действителен. Съществените елементи на договора
за потребителски кредит са уговорени в текста на договора и приложението.
Условията са ясни, разбираеми, напечатани с шрифт не по-малък от 12.
Районният съд е посочил в мотивите, че няма препращане към общи условия.
В чл. 33 от договора потребителят декларира, че е получил и е запознат с
общите условия към договора. Следователно е обвързан от общите условия.
Приетото от районния съд в мотивите означава, че няма препращане към
общите условия по отношение съществените елементи на кредитната сделка,
че индивидуалният договор може да се прилага самостоятелно без да се
допълва с клаузи в общите условия. Размерът на възнаградителната лихва е
фиксиран 3,4% месечно, а годишният процент на разходите 49,364%, който е
в законния лимит по чл. 19, ал.4 ЗПК, не включва друго оскъпяване освен
договорна лихва. В договора не е уговорен референтен лихвен процент, а
фиксиран такъв, поради което изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.9а от ЗПК са
спазени.
Окръжният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания
за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл. 272 от ГПК. В обжалваното решение са обсъдени
доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на
доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод
се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98 от 12 май 2022г. по гражданско дело №
932 по описа за 2021г. на Районен съд Бяла.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5