№ 296
гр. Разград , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100084 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка със Закона за
потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу Д.
ИБР. Д., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата
353,92 лв. главница по договор за паричен кредит, сумата 31,78 лв. възнаградителна лихва
и сумата 93,96 лв. обезщетение за забава за периода 20.01.2018 г. – 16.10.2020 г. и законната
лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство
разноски. Твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен кредит на
08.04.2017 г. за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца до
20.04.2018 г., че сумата е била преведена на упълномощения търговски партньор, че
ответникът е дължал връщане на 12 месечни вноски по 77,14 лв., че в договора е посочено и
задължение за заплащане на обезщетение при забава, че е преустановил плащането по
кредита на 20.12.2017 г. Счита, че на 20.01.2018 г. вземането е станало предсрочно
изискуемо. Сочи, че след изпадането на ответника в забава е начислено обезщетение за
забава. Обосновава допустимостта на установителния иск с издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1724/2020 г., която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от
ГПК.
Исковата молба и приложенията са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Назначеният му особен представител счита иска за неоснователен. Сочи, че крайният падеж
на задължението е след датата на депозиране на заявлението, а по делото не са представени
доказателства за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост. Твърди
1
недействителност на договора за заем. Сочи, че не са спазени императивните изисквания на
чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Така счита, че ответникът дължи само
получената сума, която в случая е изплатена с платените от ответника 2 913,07 лв.
Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1724/2020 г. на РзРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX – 14734008 на 08.04.2017 г. Размерът на
отпуснатия кредит е 761,91лв., като стойността на стоката е 699,00 лв. Общата дължима
сума е 925,68 лв. при годишен процент на разходите от 41,52 % и 35,23 % лихвен процент.
Уговорено е изплащане на кредита на 12 месечни вноски всяка по 77,14 лв. Последната
погасителна вноска е с падеж 20.04.2018 г. В договора изрично е записано, че с подписа си
кредитополучателя удостоверява, че е получил стоката, както и че по този начин –
посредством стоката е получил уговорената в договора за кредит сума.
В този договор е посочен адрес на ответника – гр. *** В раздел удостоверявания на този
договор е посочено задължението на кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна
на адреса, месторабота, телефон и др.
В извлечение от сметка е отразено, че ответникът е изплатил първите седем вноски по
кредита на обща стойност 539,98 лв. Уговорената като дължима и неплатената сума е 385,70
лв., от които 31,78 лв. мораторна лихва и 353,92 лв. главница.
По делото не са представени доказателства за платени суми по договора.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените искове за главница и мораторна лихва са основателни и доказани. Между
страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер
на възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на разходите, уговорен по
договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит като условие за действителност на договора. Задължението на
ответника за заплащане на уговорените вноски не е изпълнено. Ето защо искът за
установяване на задължението за заплащане на остатъка от главницата в размер на 353,92
лв. е основателен. Това задължение е следвало да бъде изпълнено на части, като към датата
на подаване на заявлението – 27.10.22020 г. е настъпила редовната изискуемост и на
последната вноска – тази от 20.04.2018 г. Следователно в случая не се касае за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, поради което е неоснователно възражението на
2
ответника, че кредиторът е следвало да уведоми длъжника за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем.
Основателен е и искът за установяване на задължението за заплащане на възнаградителна
лихва в размера на 31,78 лв. Това е цената на получения кредит, същата е договорена между
страните и също се дължи от ответника на ищеца, с оглед прехвърлянето на вземането от
първоначалния кредитор.
Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на договора, от датата на забавата на
всяка от вноските същият дължи заплащане на мораторни лихви в размер на законната
лихва за забава, регламентирана в чл.86 от Закона за задълженията и договорите върху
забавените вноски. Обезщетението за забава обаче следва да бъде начислено на база на
забавените вноски, а не върху цялата дължима сума. Това е така, защото по делото не се
твърди и не бяха представени доказателства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Изчислена по този начин с помощта на електронен калкулатор лихвата е 103,89
лв. като сбор от сумите 22,08 лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.12.2017 г.,
21,42 лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.01.2018 г., 20,75 лв. законна лихва
върху вноската, дължима на 20.02.2018 г., 20,15 лв. законна лихва върху вноската, дължима
на 20.03.2018 г., 19,49лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.04.2018 г. Ето защо
така предявеният иск за установяване на задължението на ответника за заплащане на
обезщетение за забава за периода 20.01.2018 г. – 16.10.2020 г. е основателен и доказан в
целия размер от 93,96 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно на уважената част от иска, а именно в заповедното производство разноски в
размер на 25 лв. и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на
правната помощ., както и разноските по настоящото дело в размер на 325 лв., както и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ИБР. Д., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. *** че същият дължи на БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.
№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със
седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата
сумата 353,92 лв. / триста петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ главница в
качеството си на кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит за
покупка с № CREX –14734008 от 08.04.2017 г. и законната лихва от 27.10.2020 г. до
3
изплащане на вземането, сумата 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.12.2017 г. – 20.04.2018 г. и сумата 93,96 лв.
/ деветдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ мораторна лихва за периода 20.01.2018
г. – 16.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №3115/29.10.2020 г.
по ч.гр.д.№1724/2020 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Д. ИБР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на БНП
“Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, общ.”Младост”,
ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 25 лв. / двадесет и пет лева / разноски
и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1724/2020 г. по описа
на РС Разград и сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева / разноски и 100 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№1724/2020 г. на РзРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4