№ 940
гр. София, 19.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601078 по описа за 2022 година
Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.
Постъпила частна жалба от адв.Е. П. от САК, защитник на
подс.С. С. Б., срещу протоколно определение от 20.09.2022г. постановено по
НОХД№94/22г. по описа на МОС. С определението съдът е приел, че няма
основания за прекратяване на на осн. чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248, т. 3 от
НПК съдебното производство по НОХД№94/22г. по описа на ОС – Монтана
и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата са изложени оплаквания за незаканосъобразност на
атакувания акт. Твърди се, че в хода на досъдебното производство е
допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,
изразило се в повдигане на обвинение, провеждане на разпит и предявяване
материалите по делото на обвиняемия в присъствието на служебен защитник,
при наличие на упълномощен такъв.
Иска се отмяна на определението и прекратяване на съдебното
производство, както и връщане на делото на ОП Монтана за отстраняване на
допуснатите нарушения.
Срещу частната жалба е постъпило възражение от адв.И. К.,
пълномощник на М. Б. и С. А., в което са изложени съображения за
законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените
в протеста оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима съгласно на чл.249,
ал.3 от НПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
С обжалваното определение от 20.09.2022г. постановено по
НОХД№94/22г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, съдът е счел, че
няма основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото за доразследване.
Въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че частната
жалба е неоснователна. В нея се твърди, че извършените процесуални
действия в присъствието на служебен защитник са незаконосъобразни, тъй
като обвиняемият е имал упълномощен такъв. Въззивният съд констатира, че
при извършване на 19.04.2022г. привличане на обвиняем, провеждането на
разпит на същия и предявяване на материалите по разследването не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Тези процесуални
действия са извършени в присъствието на служебен защитник, с което е
спазено изискването на чл.94, ал.1, т.3 от НПК. Обвиняемият изрично е
заявил, че е съгласен действията да бъдат извършени в присъствието на такъв
защитник и не желае упълномощеният от него адв.Б. да присъства на тях.
Твърдението на защитника, че „при наличието на упълномощен защитник
всяко действие извършено по делото с участието на служебен такъв
представлява допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
накърнява правото на защита на обвиняемия е необосновано. То почива на
грешното разбиране, че обвиняемият никога в хода на разследването не може
да даде съгласие определени действия да се извършат в отсъствието на
упълномощения защитник. Напротив, по всяко време обвиняемият има
процесуално право да заяви, че за определено действие не желае да присъства
защитника му, както и да изрази съгласие адвокатската защита да се
осъществи в лицето служебен защитник, така, както по всяко време може да
оттегли упълномощаването. За участието на служебен защитник при
извършването на отделни действия по разследването не е наложително
обвиняемият да е оттеглил упълномощаването, а е достатъчно да е изразил
съгласие. Видно от протокола за разпит обв.Б. недвусмислено е заявил, че не
желае на конкретните процесуални действия да присъства упълномощения
защитник. Това, както и факта, че при изискването за задължителна защита
той е бил представляван от служебен защитник, категорично сочи, че
процесуалните му права не са били нарушени.
Твърдението в частната жалба, че присъствието на упълномощения
защитник било задължително е неоснователно от гледна точка нарушаване
правото на защита. Само по себе си ограничаването на възможността на
защитника да участва в определени процесуални действия не води
автоматично да накърняване правата на обвиняемия, когато последния
изрично е заявил, че не желае в конкретен момент такова участие. Това може
да доведе до ограничаване възможността на защитника да упражни свои
правомощия, но ако последните са изпълнени от друг защитник, както е в
случая, не е налице съществено отстранимо нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.248, ал.1, т.3, вр.чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като
2
обвиняемият е имал защитник, който е участвал в процеса с негово съгласие.
Това съгласие е израз на упражняване на процесуални права от обвиняемия и
не може да обоснове наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила както се твърди в частната жалба.
С оглед на изложеното съдът намира, че частната жалба е
неоснователна, а определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от
НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част протоколно определение
от 20.09.2022г. постановено по НОХД№94/22г. по описа на МОС.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за продължаване
на процесуалните действия за разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3