№ 397
гр. гр.Несебър, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100039 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, изр.
последно вр. чл. 82 ЗЗД.
От ищците К.Б.С. и С.Б.С. срещу ответника „Д. – **********“ ЕООД са предявени искове
по 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, изр. последно вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане общо на сумата от
1034,20 лв. (по 517,10 лв. в полза на всеки ищец), формирана от 99 лв. – платена вода за периода
10.04.2022г. – 01.10.2022г. и 935,20 лв. – платено електричество за периода 10.04.2022г. –
01.10.2022г., начислени на основание Договор за наем от 07.04.2022г. и сумата от 213,20 лв. (по
106,60 лв. в полза на всеки ищец) – обезщетение за извършени разноски във връзка с
неизпълнението на договора, заплатени за изпращане на нотариална покана за доброволно
изпълнение. Ищците твърдят, че на 07.04.2022г. сключили с ответника, чрез пълномощника си –
„********“ ЕООД, Договор за наем на апартамент № ****, с площ от 82,68 кв. м. за периода
10.04.2022г. – 01.10.2022г. Излагат, че изпълнили точно задълженията си и предали имота за
ползване на ответника. Сочат, че съгласно чл. 7 от Договора ответникът се задължил да заплаща
консумативните разходи – електрическа енергия и вода, свързани с експлоатацията на имота.
Твърдят, че ответникът освободил имота на 30.09.2022г. Навеждат, че в комплекса са открити
самостоятелни партиди за електричество и вода на всички обекти, като всички задължения се
заплащали на „*******“ АД и се разпределяли между собствениците съобразно показания на
подотчетни водомери и електромери. Сочат, че за периода 10.04.2022г. – 01.10.2022г. ответното
дружество не заплащало разходи за вода и ток в посочените размери, като разходите били
заплатени от „********“ ЕООД, като пълномощник на ищците. С тези доводи молят предявените
искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Д. – **********“ ЕООД, е подаден отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Не се оспорва клаузата на чл. 7 от
1
договора, но се сочи, че в договора не е записано, че няма законно поставени отчислителни уреди –
водомер и електромери. Развиват се съображения, че фактурите са издавани на „********“ ЕООД
и сумите са заплащани от това дружество, а не от ищците, като се твърди, че няма доказателства за
твърденията им, че дружеството е било пълномощник на ищците за плащането на тези суми.
Излага се, че „*******“ АД не е енергиен оператор и не е лицензирано да продава електрическа
енергия и студена вода. Развиват се доводи в тази насока. Оспорва се контролните водомери и
електромери да са монтирани от доставчик на електрическа енергия. Сочи се, че е следвало да се
компенсират небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, което не било сторено с
издадените фактури. От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
В тежест на ищците е да докажат наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай трябва да установят, че между
страните е сключен Договор за наем от 07.04.2022г., по силата на който на ответникът е
предоставен процесният обект – апартамент № ****, с площ от 82,68 кв. м., за процесния период -
10.04.2022г. – 01.10.2022г., че от операторите на ВиК услуги и електрическа енергия са начислени
за плащане от ищците посочените суми, че сумите са заплатени от „********“ ЕООД, като
пълномощник на ищците, както и размера на претенциите си, вкл. притежаваните от всеки ищец
квоти в собствеността на апартамента. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга.
По делото е представен договор за наем от 07.04.2022г. (на л. 7 – л. 9 от делото), от който се
установява, че ищците (чрез пълномощника си „********“ ЕООД) са отдали под наем на
ответника (за периода 10.04.2022г. – 01.10.2022г.) апартамент № ****, с площ от 82,68 кв. м. От
нотариален акт № 2, том ***, рег. № ****, дело № **** от *******г. на нотариус Стоян Ангелов
(на л. 6 от делото) се установява, че ищците са придобили (при равни права в съсобствеността с
оглед липсата на друго отбелязване) собствеността върху посочения апартамент. Видно е (от
пълномощно на л. 48 от делото), че ищците са упълномощили „********“ ЕООД да ги
представлява във връзка с апартамент № ****, да сключва договори за наем, да събира наемни
суми, да заплаща комуналните разходи, както и да извършва всякакви правни и фактически
действия във връзка с имота. От тези писмени доказателства, неоспорени по делото, се доказва
наличието на облигационна връзка между страните, сключена между надлежен пълномощник на
ищците и ответника, а именно: договор за наем.
С разпоредбата на чл. 7 от договора за наем наемателят (ответникът) се задължил да
заплаща консумативните разходи (ел. енергия и вода), свързани с експлоатацията на имота
(посочената клауза съответства на разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД). Съдът намира за доказано
по делото (от заключение на съдебно-счетоводна експертиза на л. 56, което не е оспорено от
страните и се кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно), че „********“ ЕООД
заплатило на „*******“ АД сумата от 99 лв. – изразходвана вода за апартамент № **** за периода
10.04.2022г. – 01.10.2022г. и 935,20 лв. – изразходвана електрическа енергия за същия обект за
същия период. Както се установи „********“ ЕООД е било надлежен представител (по силата на
цитираното пълномощно на л. 48 от делото) на собствениците на имота, поради което издадените
фактури (на л. 10 и л. 12 от делото) надлежно са били издадени за плащане от това дружество –
2
като получател. Видно е, че по силата на пълномощното сумите са заплатени от дружеството на
„*******“ АД (заключение на експертизата и платежни нареждания на л. 11 и л. 13 от делото).
Съдът намира, че направеното от ответника оспорване на фактурите е неоснователно, тъй като
плащането по тях се установява и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Освен
това е представено пълномощно, от което е видно, че дружеството „********“ ЕООД е имало
представителна власт за заплащане на тези суми от името на ищците. Въпрос на вътрешни
отношения между упълномощителите и пълномощника е как са уредени отношенията между тях,
поради което без значение за настоящото производство е по какъв начин пълномощник се е отчел
за извършените от него действия (вкл. и дали са издадени фактури на ищците).
От събраните по делото доказателства се оборва и другото възражение на ответника,
свързано с качеството на „*******“ АД. По делото е приложена електронна кореспонденция (на л.
49 – л. 52 от делото), която представлява съобразно трайната практика на ВКС „неподписани
документи“ (Решение № 26 от 09.04.2020г. по гр.д. № 1764/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС и
цитираното в него - решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV
г.о.). Както е прието в цитираната съдебна практика - документи са не само подписаните и
официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи,
включително неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния
закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв
начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Такова доказателствено средство
следва да се преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, за
проверката му може да се допускат доказателства, а пълното доказване може да бъде извършено
не само с преки, но и с косвени доказателства. В настоящия случай тези доказателства се
подкрепят напълно от показанията на разпитания по делото свидетел С.А.. От показанията му се
установява, че именно той, като физическо лице, е бил натоварен с организационните въпроси,
свързани с отдаване на имота под наем, като е заснел показанията на електромера и водомера
както към момента на предаване на владението върху имота на наемателя, така и към момента на
освобождаването му. Тези показания на свидетеля не се оборват от друг доказателствен материал
и се потвърждават от всички останали писмени доказателства, вкл. издадените фактури. Освен
това от показанията му се установява, че измервателните уреди в апартамента са били
„подотчетни“, а за цялата сграда имало една обща партида, водена на името на „*******“ АД.
Съдът намира, че по този начин се доказва основанието, на което сумите са фактурирани за
плащане именно към „*******“ АД от собствениците на апартамента (чрез пълномощника им),
поради което и тези възражения на ответника са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, свързани с изправност на измервателните устройства,
тъй като по делото няма никакви доказателства да е възниквал спор, свързан с изправността по
смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (няма данни ответникът да е подавал заявление, или да е уведомявал собственика, че
дадено измервателно устройство не извършва верни измервания). Няма данни ответникът да е
уведомявал собствениците, или да е изисквал, да се извършва и проверка на място на монтираното
в обекта средство за търговско измерване на електрическа енергия. Ето защо неговите възражения
срещу изправността на измервателните уреди остават недоказани по делото.
Не намира приложение към случая и цитираното от ответника Решение № 739 на МС от
26.10.2021 г. за одобряване на Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на
3
електрическа енергия, тъй като видно от текста на решението периодът на подпомагане е
01.10.2021г. – 30.11.2021г. (т.е. извън процесния). Освен това видно от програмата същата касае
„небитови клиенти“ по смисъла на ЗЕ, т.е. клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване
и технологични нужди или природен газ за небитови нужди (арг. от пар. 1, т. 33 от ДР на ЗЕ), като
компенсирането се извършва по силата на договор между Министерството на енергетиката и
Доставчиците на електрическа енергия, които подават съответните заявления. В приложения
договор за наем по никакъв начин не е отбелязано, че обектът ще се ползва за небитови нужди, а
освен това няма данни доставчикът на електрическа енергия да е уведомен надлежно за това,
поради което от ответника не се доказва програмата да е била приложима към конкретния случай.
С оглед всичко изложено до тук са налице всички предпоставки за уважаване претенциите
на ищците. Доказа се, че за процесния период от тях (чрез пълномощник) са заплатени разходи (по
смисъла на чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 7 от договора за наем) в общ размер от 1034,20 лв., от които 99
лв. – изразходвана вода за апартамент № **** и 935,20 лв. – изразходвана електрическа енергия за
същия обект. При това положение претенцията на всеки ищец (за присъждане на по 517,10 лв.) е
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. последно вр. чл. 82 ЗЗД:
В тежест на ищците е да докажат, че е налице облигационно отношение между страните –
Договор за наем от 07.04.2022г., като поради неизпълнение на договора от страна на ответника са
извършили разноски на стойност 213,20 лв., заплатени за изпращане на нотариална покана за
доброволно изпълнение. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед изводите по иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, то за ответника са възникнали задължения за
плащане на сумите на ищците по смисъла на чл. 7 от договора. В договора не е предвиден срок за
изпълнението на това задължение, поради което на основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД ищците са могли да
искат изпълнението му веднага. Т.е. налице е неизпълнение на предвидено в договора задължение
от страна на ответника, при което ищците могат да претендират обезщетение за претърпените
загуби от това, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Както се посочи – в договора не е предвиден
срок за изпълнение на задължението, поради което е било необходимо ответникът да бъде поканен
от ищците да изпълни задълженията си (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Следователно изготвянето на
нотариална покана (с оглед вписаната в договора писмена форма за уведомления по него – чл. 11
от договора) е било пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на
ответника и е можело да бъде предвидено при сключването му (с оглед цитираните клаузи на чл. 7
и чл. 11 от договора). Видно е, че нотариална покана е изготвена (на л. 14 – л. 15 от делото) и
връчена на ответника чрез нотариус Цвета Дечева в района на Районен съд **********. Доказано
е, че от „********“ ЕООД, като пълномощник на ищците, са заплатени 213,20 лв. във връзка с
връчване на поканата (сметки-фактури на л. 18 и л. 19 от делото, в които е удостоверено и
извършено плащане на съответните дати – 18.10.2022г. и 21.10.2022г.). Ето защо всички елементи
от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски
в общ размер от 1100 лв., от които: 150 лв. – платена държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за
4
вещо лице и 450 лв. – адвокатско възнаграждение. При липсата на разграничение каква част от
разноските от кой ищец са направени, на всеки от тях следва да се присъдят по 550 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. - **********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
гр. **********, бул. ******* № 135, да заплати на С.Б.С., гражданин на В., родена на *******г., с
постоянен адрес в к.к.********* ап. ****, БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата от 517,10 лв., представляваща ½ част, съответна на квотата в собствеността от общо
дължими 1034,20 лв., формирани от сумата от 99 лв. – заплатено количество потребена вода за
периода 10.04.2022г. – 01.10.2022г. и сумата от 935,20 лв. – заплатено електричество за периода
10.04.2022г. – 01.10.2022г., начислени на основание чл. 7 от Договор за наем от 07.04.2022г.
относно апартамент № ****, находящ се в хотелски комплекс „*********“, на основание чл. 79,
ал. 1, изр. последно вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 106,60 лв., представляваща ½ част, съответна на
квотата в собствеността от общо дължими 213,20 лв. - обезщетение за извършени разноски във
връзка с неизпълнението на договора, заплатени за изпращане на нотариална покана за доброволно
изпълнение, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба –
23.01.2023г., до окончателното плащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 550 лв., представляваща ½ част от направените по делото разноски в общ размер от
1100 лв., от които: 150 лв. – платена държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 450
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д. - **********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
гр. **********, бул. ******* № 135, да заплати на К.Б.С., гражданин на В., роден на ******г., с
постоянен адрес в к.к.********* ап. ****, БУЛСТАТ: ********, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата от 517,10 лв., представляваща ½ част, съответна на квотата в собствеността от общо
дължими 1034,20 лв., формирани от сумата от 99 лв. – заплатено количество потребена вода за
периода 10.04.2022г. – 01.10.2022г. и сумата от 935,20 лв. – заплатено електричество за периода
10.04.2022г. – 01.10.2022г., начислени на основание чл. 7 от Договор за наем от 07.04.2022г.
относно апартамент № ****, находящ се в хотелски комплекс „*********“, на основание чл. 79,
ал. 1, изр. последно вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 106,60 лв., представляваща ½ част, съответна на
квотата в собствеността от общо дължими 213,20 лв. - обезщетение за извършени разноски във
връзка с неизпълнението на договора, заплатени за изпращане на нотариална покана за доброволно
изпълнение, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба –
23.01.2023г., до окончателното плащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 550 лв., представляваща ½ част от направените по делото разноски в общ размер от
1100 лв., от които: 150 лв. – платена държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 450
лв. – адвокатско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума в полза на ищците:
IBAN: **********, титуляр: „********“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6