Определение по дело №51593/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15297
Дата: 27 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20221110151593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15297
гр. София, 27.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110151593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. П., чрез пълномощника адв. Б.
З., срещу „*****************“ АД, с която е предявен частичен осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена въз
основа на нищожна клауза от договор за паричен заем
№*********/28.06.2018г., с която се уговаря неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави
обезпечение, сума в размер на 10 лева – частична претенция от общо платена
неустойка в размер на 500 лева.
Ищцата твърди, че на 28.06.2018г. между страните е сключен договор за
паричен заем №********* в размер на 1000 лева, при уговорен годишен
процент на разходите 41,78% и фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 35%. С договора страните се уговорили, че се съгласяват задълженията на
кредитополучателя да бъдат обезпечени с гарант – две физически лица –
поръчители, които следва да отговарят на посочени в договора условия, или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. За
неизпълнение на посоченото задължение страните уговорили неустойка в
размер на 500 лева, разсрочена заедно с погасителните вноски по договора.
Ищцата твърди, че е заплатила сумите по договора за кредит, включително
начислената неустойка за това, че не е представила в срок поръчители или
друг вид обезпечение. Излага доводи, че клаузата е неравноправна, поради
което е нищожна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
1
задълженията му да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не
била индивидуално уговорена. Налице било заобикаляне на правилата на
ЗПК, в които било установено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Клаузата била нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
договорената неустойка при непредставяне на обезпечение излизала извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и водела
до оскъпяване на кредита, като не било ясно какви точно вреди на кредитора
би покрила. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответникът да й заплати претендираната сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „*****************“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт М.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Излага
доводи, че процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение
на поетото договорно задължение от страна на заемополучателя за
предоставяне на обезпечение, като предназначението на неустойката било да
обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора Обичайните
вреди били пропуснати ползи – от пропуснатата възможност за печалба,
която кредиторът би реализирал, ако беше получил в срок паричната
престация, и претърпени загуби – евентуалните допълнителни разходи, които
кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на
свободния пазар. В случай на представяне на гаранция от страна на
заемополучателя, кредиторът щял да събере вземането си и нямало да търпи
посочените вреди. Липсвали основания за нищожност на уговорената клауза
за неустойка, не било налице накърняване на добрите нрави. В ГПР не
следвало да се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. ГПР бил посочен
ясно в сключения договор за заем и бил фиксиран, като била посочена общата
сума за плащане по договора. Поради изложеното счита, че не са налице
основания за нищожност на клаузата за неустойка и моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
2
условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
на оспорената клауза от договора, с която се уговаря неустойка в случай на
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а
ответникът следва да докаже наличието на основание за получаване и
задържане на сумата, както и фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявения частичен осъдителен иск за допустим, а
исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На
основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Направените от страните доказателствени искания са допустими и относими
към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими
за установяването им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.06.2023г. от 09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че между тях е сключен договор за паричен заем
№*********/28.06.2018г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата кредит в размер на 1000 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи в заверено копие всички
документи, свързани с процесния договор за паричен заем
№*********/28.06.2018г., като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че
непредставянето на документите ще бъде преценявано от съда, съгласно чл.
161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева,
3
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.А.Д..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на ищцата в срок до първото заседание по делото да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане, съобразно изискването на чл.127,
ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4