Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
Гр. София, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. д. № 628 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 13989 от 06.09.2016 г. по гр. д. № 71612/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 123
състав, ответникът Д.К.М. е осъден да заплати на „Е.Б.” ООД на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД сумата от 20
625 лв. - дължима подлежаща на връщане
парична сума, получена без основание посредством три банкови превода, всеки от
които за по 6875 лв., реализирани съответно на 28.01.2014 г., на 25.02.2014 г.
и на 12.03.2014 г., ведно със законната лихва върху общата сума от 20625 лв.,
считано от 15.07.2015 г. до окончателното й плащане, както и сумата от
2553 лв. направени разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ответникът Д.К.М., който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По-конкретно поддържа,
че от представените два протокола от проведени общи събрания на ищцовото
дружество се установявал фактът, че въз основа на тях той е предоставил
временната финансова помощ в общ размер от 165 000 лв., а преводите на сумите,
чието връщане се претендира, са с посочено основание "по протокол от
ОС". Следователно, щом платецът е посочил основание за плащането, това е
извънсъдебно признание, че основанието съществува. Затова искането му въм
въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове.
Въззиваемото дружество "Е.Б." ООД в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата по
съображенията, изложени в нея.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд
служебно се произнася по валидността на цялото решение, по допустимостта - само
в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При така очертаните правомощия като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения, съдът
намери от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1
от ЗЗД и с предмет - връщане на платената от ищцовото дружество "Е.Б."
ООД по сметка на ответника Д.К.М. сума от общо 20 625 лв., представляваща сбор от три банкови
превода, извършени на 28.01.2014 г., на 25.02.2014 г. и на 12.03.2014 г., всеки
от които за сумата от по 6875 лв.
Ищецът "Е.Б." ООД твърди, че през 2014
г. тогавашният му управител А.К.под предлог, че изпълнява решение на ОС на
дружеството за връщане на предоставена финансова помощ отобщо 165 000 лв.,
превела на съпруга си - ответника Д.М., процесната сума от 20 625 лв. при липса
на каквото и да е основание, тъй като такава парична помощ никога не е била
предоставяна. Поради това моли ответникът да бъде осъден да върне така
получаните парични средства.
Ответникът Д.М. в срока по чл.131 от ГПК е противопоставил две
възражения: че ищецът като търговец не се е противопоставил веднага на
плащанията след като е узнал за тях (чл. 301 от ТЗ), както и че сумите са
преведени на валидно правно основание - взети единодешно решеиния на ОС по
протоколи от 2012 г. и от 04.04.2013 г.
От фактическа страна
по делото не се спори, че с процесните три преводни нареждания от 28.01.2014 г., на 25.02.2014 г. и на 12.03.2014
г., всяка от които за сумата от 6875 лв., ищецът е превел на ответника сумата от общо
20 625 лв., като посоченото основание за превода е "по протокол ОС". По
делото е представен протокол от проведено общо събрание на съдружниците на
"Е.Б." ООД от 17.07.2012 г.,
на което е взето решение, че съдружникът Д.К.М. "ще подпомогне дейността на дружеството, като внесе 165 000 лв. като временна финансова
помощ до края на 2012 г. Представени са и два протокола от проведени Общи
събрания на съдружниците на 04.04.2013 г., по единия от които е взето решение
възстановяването на временната финансова помощ да започне от края на 2013 г.
или най-късно от 01.01.2014 г. (т.1 от дневния ред) и че всеки месец в
продължение на 24 месеца дружеството трябва да възстановява по 6875 лв.
Установява се от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна ексрертиза, че няма отчетени плащания в
брой или по банков път от Д.К.М. на суми в лева или валута към "Е.Б."
ООД, включително и в размер на 165 000 лв. съгласно протокол от ОС на
дружеството от17.07.2012 г.
При така установената фактическа
обстановка в правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е
приел, че предявените искове се явяват основателни. Както това е
разяснено с Постановление на пленума № 1/1979 г. на ВС, в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване.
Първият от тях изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото даване липсва основание за разместване на блага от имуществото
на едно лице в имеществото на друго. Този кондикционен иск е приложим както в
случаите, когато е получено нещо въз основа на изначално нищожен акт, така и
когато предаването е станало без наличие на някакво правно отношение. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума, а на ответника - да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно - за задържането му. В настоящия случай няма
спор относно факта, а и от представените писмени доказателства, както и от
заключението на ССчЕ се установи несъмнено, че исковата сума от 20 625 лв. е платена от ищеца на ответника посредством три банкови превода, всеки от
които за по 6875 лв., извършени съответно на 28.01.2014 г., на 25.02.2014 г. и
на 12.03.2014 г.
Същевременно ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи,
че между страните е налице твърдяното от него договорно правоотношение за
предоставяне на временна финансова помощ,
не е установил това обстоятелство. Предоставянето на временна финансова помощ в
размер на сумата от 165 000 лв. представлява договор за заем, а той винаги е
реален. Поради това, обстоятелството, че дружеството е взело решение да получи
заема, както и волята на ответника да му предостави такъв, все още не води до
възникване на заемно правоотношение - такова ще е налице едва от момнта на
предаването на сумата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че такава сума не е предоставяна от ответника на ищеца. Следователно,
взетото решение от ОС тя да бъде връщана, само по себе си не може да създаде
основание за ответника да задържи получените от него парични преводи. Ето защо
искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, се явява основателен и
следва за бъде уважен.
В упражнение на правомощията си по
чл.271, ал. 1 изр.1 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното
решение.
При
този изход на делото на въззивника и ответник не следва да бъдат присъждани разноски
по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13989 от
06.09.2016 г. по гр. д. № 71612/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.