№ 20945
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110144296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против
В. Н. М. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3070.94лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот – апартамент №19, находящ се в гр.С*** аб. № *,
инсталация № *, ведно със законна лихва от 31.05.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 427.46лв. за периода от 15.09.2022 г.
до 16.05.2024 г., както и сумата от 61.82лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от
13.75лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за които
има издадена заповед по чл.410 ГПК от 17.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32743/2024 г.
по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
1
известни общи условия за имот, съставляващ апартамент №19, находящ се в
гр.С*** аб. № *, инсталация № *, като за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на
3070.94лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради
неплащане била начислена лихва за забава в размер на 427.46лв. за периода от
15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., като се дължала и сумата от 61.82лв. - главница
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата
от 13.75лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г.
Твърди, че ответникът бил собственик на процесния имот за посочения
период. Въз основа заявление на ищеца от 31.05.2024 г., на 17.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 32743/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани
от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Н. М.. Ответникът оспорва през исковия период да е
съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца, а с това и
да е бил потребител на топлинна енергия. Намира, че не са представени
доказателства да е собственик и вещен ползвател на имота. Счита, че не
дължи заплащане и на претендираните вземания за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, тъй като не е поставен в забава по
предвидения в общите условия начин с публикуване на издаваните от ищеца
фактури в интернет сайта на дружеството. Като самостоятелно основание за
неоснователност на претенциите за цена на услугата дялово разпределение
сочи обстоятелството, че тази услуга е извършвана от трето за спора лице.
Намира, че не са представени доказателства относно уговорен и съобщен на
клиентите ред за заплащане на услугата дялово разпределение, съобразно
изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Оспорва доказателствената стойност на
приложените към исковата молба документи, респ. годността им да установят
сочените от ищеца обстоятелства. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия и количеството на
доставена енергия в процесния имот, като моли съдът да не назначава
експертизи. Във възражението по чл.414 ГПК е релевирано възражение за
погасяване на сумите по давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД.
2
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 32743/2024г. по описа на СРС, се установява,
че е образувано въз основа на заявление от 31.05.2024г., въз основа на което е
издадена заповед № 18203 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 17.06.2024г. по ч.гр.д. № 32743/2024г. по описа на СРС, 27 състав, с
която е разпоредено: В. Н. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***, да
заплати на заявител ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр.
София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, тел: **********, e-mail:
**********, сумите 3 070,94 лева (три хиляди и седемдесет лева и 94
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№ *, ведно със законна лихва за
период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 427,46 лева
(четиристотин двадесет и седем лева и 46 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., 61,82лева
(шестдесет и един лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 13,75 лева (тринадесет лева и 75 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 71,48 лева (седемдесет и един лева и 48
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет
лева). В срока е подадена възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът е дал
указания до заявителя по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които е
предявен настоящият иск.
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за топлоснабден имот -
апартамент №19, находящ се в гр.С*** аб. № *, инсталация № *, за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил топлинна енергия,
3
остойностена в размер на 3070.94лв., представляваща главница за топлинна
енергия за процесния период; че лихвата за забава върху тази сума за
процесния период от 15.09.2022г. до 16.05.2024г. е в размер на 427.46лв.; че в
имота е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума от
61.82лв. за главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и че лихвата за
забава върху сумата за главница за дялово разпределение за процесния период
от 16.07.2021г. до 16.05.2024г. е в размер на 13.75лв.
Приет е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 13.08.1990г., по силата на който на Х* М.а се продава ап.19 на ет.6 в
бл.12, вх.А, в гр.Со*. Същата е подала заявление-декларация от 30.11.2016г. за
разкриване на партида за посочения имот, като е разкрит аб.№ *. Видно от
удостоверение за наследници от 26.04.2010г. се установява, че съпругът Н* М.
е починал на 26.12.1989г., т.е. преди продажбата на държавния недвижим
имот. На следващ място, видно от саморъчно завещание от 28.11.2018г. Х*
М.а завещава на сина си В. М. всичките си движими и недвижими имущества,
като съгласно протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2018г. –
доколкото Х* М.а е починала на 07.12.2018г. е обявено саморъчното
завещание, в което с оглед декларация за вписване на препис от обявено
саморъчно завещание – в завещанието с н.д.№ 14/2018г. обявено на
20.12.2018г. със завещател Х* М.а и заветник В. М. е включен ап.№ 19, в
гр.Со*.
Приет по делото е Договор от 03.06.2020г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в
ЗЕ, сключен между ищеца и ТЛП, така и Договор от 27.09.2002г. между ТЛП и
етажната собственост, така и протокол от ОС на ЕС за избор на ТЛП като ФДР.
Приети са и индивидуални справки от ТЛП за дялово разпределение и
протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
4
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно
сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано
доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството
на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача,
остойностено в размер на претендираната сума, както и в имота да е
извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на
претендираната сума (отделено за безспорно).
Спорът по делото се концентрира по качеството на потребител на
топлинна енергия на ответника (в качеството на собственик), по поставяне в
забава на ответника за вземанията за топлинна енергия, както и по
възражението за погасяване на сумите по давност.
По качеството на потребител:
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства - договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 13.08.1990г.,
удостоверение за наследници от 26.04.2010г. за Н* М., саморъчно завещание
от 28.11.2018г., протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2018г.
и декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание, съдът
приема за установено, че В. М. има качеството потребител като собственик на
процесния имот на основание чл.153, ал.1 ЗЕ вр. §1, т.2а ДР ЗЕ. С оглед
отделеното за безспорно количество доставена топлинна енергия, то искът се
явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение
в срок на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на
5
Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е
осъществявана услугата в размер на 61,82лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84,
ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за
плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на
заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 13.75лв. за периода от
16.07.2021г. до 16.05.2024г. върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г.
по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
Процесният период е от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като с оглед
фикцията по чл.422, ал.1 ГПК исковата молба се счита подадена на
31.05.2024г. Вземанията за топлинна енергия се погасяват с тригодишна
давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на
вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то възражението за погасяване на сумите по давност се явява
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 121.48лв. за заповедното
и 218.46лв. за исковото, поради което и с оглед частичната основателност на
исковете следва да му се присъдят разноски в общ размер на 338,63лв.
Ответницата е била представлявана по реда на чл.38 ЗАДВ. ,а именно от
адв. С. К. К., САК, гр.С* поради което съдът определя по чл.38, ал.2 ЗАдв. адв.
възнаграждение в размер на 400лв. С оглед частичната неоснователност на
исковете в полза на адв. К. следва да се присъдят разноски в общ размер на
1,54лв.
6
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.149 ЗЕ вр. чл.153
ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че В. Н. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО
СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, тел: **********, e-mail: **********, сумите 3
070,94 лева (три хиляди и седемдесет лева и 94 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ***, аб.№ *, ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 427,46 лева (четиристотин двадесет и седем
лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 16.05.2024 г., 61,82лева (шестдесет и един лева и 82 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 18203 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 17.06.2024г. по ч.гр.д. № 32743/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 13.75лв. за периода от 16.07.2021г. до 16.05.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. Н. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ***, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, разноски делото в размер на 338,63лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв вр. чл.78, ал.3 ГПК
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на адв. С. К. К., САК, гр.С*
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1,54лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8