Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 92 от 19.07.2012г., постановено по гр. д. № 1236/2011год. Свищовският районен съд е осъдил „Б. и К. С.”, Е., гр. С., ЕИК * да заплати на И. А. В. от гр. С. сумата 570,00лв., представляваща обезщетение при командировка за м. септември – 50,00лв., за м. октомври – 270,00лв., за м. ноември 2009год. – 250,00лв., ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 28.12.2011год. до окончателното изплащане. Със същото съдебно решение СвРС е отхвърлил предявения иск от И. А. В. от гр. С. против „Б. и К. С.”, Е., гр. С. за разликата до пълния заявен размер от 810,00лв., която разлика включва обезщетение при командировка за м. декември 2009год., в размер на 240,00лв., като неоснователен. Присъдени са съответно направените разноски и държавна такса. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от И. А. В. от гр. С. в отхвърлителната част. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. В депозиран отговор на жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответник жалба „Б. и К. С.”, Е., гр. С., ЕИК * моли решението на СвРС бъде потвърдено. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 1236/2011год. Свищовският районен съд за да постанови решението си в отхвърлителната част, основно се е аргументирал с липсата на наличие на основание. Не е доказано, че ищецът през м. декември 2009год. е изпълнявал трудовите си задължения на място, различно от мястото му на работа – седалището на дружеството ответник, така както е уговорено с трудовия договор – чл.66, ал.3, пр.1 от КТ. Аргументацията на районния съд е правилна. В настоящото производство жалбоподателят отновоне установява да е полагал такъв труд, доколкото ангажираните доказателства не установяват релевантни факти, а по делото липсват каквито и да е данни в този смисъл. Въззивният съд приема, че не се установи при условията на пълно и главно доказване от страна на жалбоподателя, че през процесния месец декември 2009 година е положил извънреден труд на място, различно от мястото му на работа – седалището на дружеството ответник. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на СвРС. При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 100,00лв. Водим от горното Окръжният съд , Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/19.07.2012год., постановено по гр. д. № 1236/2011год., по описа на Свищовския районен съд в обжалваната част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА И. А. В. от гр. С., ул. „П. Е.”, №*, ЕГН – * да заплати на „Б. и К. С.”, Е., гр. С., ул. „3. С. П.”, № *, ЕИК * направените по делото разноски, в размер на 100,00лв. РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |