Решение по дело №221/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Началник сектор Районно Управление – Лом при ОДМВР Монтана против Решение № 45/04.04.2024 г. на Районен съд – Лом, постановено по НАХД № 550/2023 г., с което е отменено НП № 23-0294-001087/28.09.2023 г., издадено от Началник сектор Районно Управление – Лом при ОДМВР Монтана. С НП на касатора е наложено административно наказание, за това че използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели различно от тяхното предназначение за превоз на пътници и товари.

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение, тъй като умишленото подаване на газ от жалбоподателя не се отрича от него при разглеждане на делото. От техническа гледна точка счита, че при движение с нормална скорост, е невъзможно автомобилът да се поднесе, въпреки разкъсаната задна дясна гума, което поднасяне е възможно единствено умишлено. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват, и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и състоянието на превозните средства. Актосъставителят е възприел това, като умишлено действие, именно поради факта, че задната част на автомобила се е поднесла при извършеното движение. Счит, че Районен съд Лом е допуснал нарушение на материалния закон, поради което моли да отмяна на въззивното Решение като неправилно и необосновано и се потвърди издаденото Наказателно постановление. Моли отмяна и на разноските направени за съдебното производство, за които е осъдена ОДМВР Монтана.

Ответникът по касационната жалба, в с.з. чрез адв. П*** оспорва жалбата. Счита, че от същата, не става ясно какви са основанията за отмяна на въззивното решение. Моли решението да остане в сила.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че решението на районния съд е правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Счита, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушението не е доказано по несъмнен начин.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да отмени издаденото НП, въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал лек автомобил „БМВ 525 Д“ като при навлизане в кръговото движение и предприемане на ляв завой въпросното МПС се е поднесло. В тази насока са показанията на полицейските служители Т*** и Е*** и на св. Ц*** Г*** и А*** Ц*** . Самото поднасяне на автомобила не се отрича от И.. За изясняване на въпроса дали това поднасяне е било самоцелно (с идеята да се извършва т.нар. „дрифт") или е станало случайно е назначена съдебна видеотехническа експертиза на представения с административнонаказателната преписка видеозапис на DVD-диск Verbatim. Записът е изгледан и в съдебно заседание и от него се установява, че управляваният от В.И. автомобил „БМВ 525 Д" действително се поднася при ляв завой. Това поднасяне, обаче е съвсем кратко /1-2 сек./ без излизане на черен пушек и без завъртане на автомобила, което да изведе автомобила извън пътното платно. Не се установява да е създадена опасност за останалите участници в движението, както е описано в АУАН и НП. Възможно е поднасянето да е поради подаване на повече газ на управлявания автомобил, но не може да се приеме, че това е направено именно с цел да се извърши „дрифт". В подкрепа на тези изводи е фактът, че на жалбоподателя И. е съставен още един АУАН и е издадено и съответно влязло в сила НП за това, че управлява МПС „БМВ 525 Д" с per. № М*** със значителна техническа неизправност - разкъсване на задна дясна гума. Прави извод, че съставът на административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП не е осъществен най-малкото от субективна страна - дори да се приеме, че пътят в гр. Лом, по който се е движил жалбоподателят с въпросното МПС не е използван в съответствие с предназначението за превоз на хора и товари, тъй като не се доказва с категоричност, че е налице умисъл за това деяние. Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото НП № 23-0294-001086/28.09.2023 г., към момента на извършената проверка МПС-то е било със значително неизправна задна дясна гума, което навежда на мисълта, че е напълно възможно поднасянето му да е именно в резултат на тази неизправност, а не на умишлено поведение на жалбоподателя, затова и издаденото НП, с което И. е санкциониран на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП се явява незаконосъобразно, в който смисъл е и Решение № 402 от 14.09.2020 г. по КАНД 344/2020 г. на АС - Монтана/. С решението, в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на касационната проверка е решението на първоинстанционния съд и неговото съответствие с материалния закон.

Настоящият състав при Административен съд Монтана приема, че при постановяване на съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, които да водят до постановяване на неправилно решение, което да подлежи на отмяна.

Съставът на този съд е събрал всички относими към спора доказателства, включително непосредствено преглеждане на видеозаписа, въз основа на които е извел правилни и обосновани правни изводи, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Твърдението в касационната жалба, че от техническа гледна точка не е възможно при разкъсана задна дясна гума автомобилът да се поднесе, остава неподкрепено с доказателства, поради което не може да бъде прието и като достоверно. Същевременно позоваването на текстовете на чл. 20 от ЗДвП, установяват друг вид нарушения, различни от вмененото с издаденото НП, поради което не са релевантни към настоящия спор.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

При изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 45/04.04.2024 г. постановено по НАХД № 550/2023 г. на Районен съд – Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.