№ 115
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Постъпило е искане от осъдения С. П. С. за възобновяване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 913/2020 г. на РС-Враца и потвърждаващото го решение по
в.н.о.х.д. № 592/2021 г. на ОС-Враца.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при решаване на горните дела, а също и за необоснованост на съответните съдебни
актове. Необосноваността се претендира за налична, доколкото изводите на съда не се
подкрепяли от събраните доказателства. Твърди се в тази връзка, че решаващите
органи са дали безусловно доверие на показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, като са игнорирали разказаното от свидетелите на защитата Л.
К., М. П. и М. Д., от които се извежда липса на умисъл у осъдения за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества. Акцентира се върху факта, че отказът на
осъдения да даде кръв за изследване не е документиран по реда, предвиден в Наредба
№1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Наличието на
съществено процесуално нарушение се обосновава с липсата на мотиви в
първоинстанционния и въззивен съдебен акт, с отсъствието на дължимия
доказателствен анализ, с липсата на аргументи по всички възражения на защитата, а
също и с това, че съдът не е оценил доказателствените материали съобразно
изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 ал. 5 от НПК. Наведено е твърдение и за
възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на
1
наказанието, необосновано с конкретни аргументи. Направено е искане за
възобновяване на наказателното производство и за оправдаване на осъдения на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или алтернативно – за връщане на делото за
разглеждането му от друг състав на районния или въззивен съд.
В хода на съдебните прения пред САС упълномощеният в това производство
адвокат П. П. поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания.
Две от тях - съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон,
подробно аргументира с начина, по който е сторено това и в самото искане.
В лична защита пред САС осъденият С. П. С. се присъединява към казаното от
своя защитник. Моли производството да бъде възобновено и той да бъде оправдан.
Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането. Смята за
ирелевантно кога и по какъв начин е приет наркотика. Счита значимо за
производството единствено обстоятелството, че осъденият е управлявал превозно
средство след такъв прием. Като подкрепени с достатъчно фактически и правни доводи
определя мотивите в тази насока на двете редовни съдебни инстанции. Пледира
искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо поради спазване на установения в чл. 421,
ал. 3 НПК шестмесечен срок за подаването му; поради това, че е срещу акт, подлежащ
на проверка по реда на глава ХХХIII НПК и поради това, че изхожда от процесуално
легитимирано лице – осъдения С. П. С.. Разгледано по същество искането е
неоснователно.
С присъда от 16.09.2021 г. по н.о.х.д. № 913/2020 г. Районен съд - Враца е признал
С. П. С. за виновен в това, че при условията на повторност – след като е бил осъждан
по н.о.х.д. № 1076/2018г. на РС-Враца, на 10.07.2020 г., около 22.40 часа, на път ІІ-15
км. 4+000 /след бензиностанция „Лукойл" на пътя гр. Враца - гр. Оряхово/, е
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6, с рег.
№ ***, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установена по надлежния
ред – с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен номер ARLK 0022, поради
което и на основание чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 НК и член 54 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, а също и на
глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
По жалба на осъдения срещу първоинстанционната присъда е било образувано
в.н.о.х.д. № 592/2021г. по описа на ОС-Враца. С решение от 23.02.2022г. по това дело
присъдата на първия съд е била потвърдена в цялост.
В искането за възобновяване, чрез словесното им изписване - нарушение на закона,
съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание, са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от НПК.
І. Допуснатото нарушение на процесуалните правила-възобновително основание
2
по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е мотивирано с твърдения, че :
-показанията на свидетелите на защитата Л. К., М. П. и М. Д., са тълкувани
превратно и за сметка на тези, подкрепящи обвинението - показанията на полицейските
служители Р. Р., Л. А., Н. Н. и Т. Т.. Поради това и неправилно е счетено, че С. е
управлявал автомобил със съзнание, че е употребил наркотични вещества;
-превратно е прието, че употребата на наркотични вещества е установена по реда,
установен в Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй
като отказът на изследваното лице да даде кръв за изследване не е бил удостоверен от
медицински специалист в амбулаторния журнал на лечебното заведение;
-липсват мотиви в първоинстанционния и въззивен съдебен акт, доколкото не е
направен доказателствен анализ и не е отговорено на всички възражения на защитата
относно обективната и субективна несъставомерност на деянието по член 343б, ал. 4,
вр. с ал. 3 от НК.
Във връзка с тези доводи САС отбелязва следното:
1. На първо място - въззивният съд с дължимата по закон грижа е обследвал всички
събрани доказателства - обвинителни (показания на свидетелите Р. Р., Л. А., Н. Н. и Т.
Т., справка от техническото средство, талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, лист за преглед на пациент и писма от МБАЛ "Христо Ботев"
АД - гр. Враца и ЦСПМ - Враца) и защитни (обяснения на осъдения и показания на
свидетелите Л. К., М. П. и М. Д.). Следва да се посочи, че различните по вид
доказателства са еднопосочни и не внасят съмнение в това, че на 10.07.2020 г.
осъденият е управлявал превозно средство след като преди това е бил употребил
наркотични вещества. Основният спор пред двете редовни инстанции, а и акцент в
искането за възобновяване, е дали осъденият е бил наясно, че в безалкохолната
напитка, която е пил преди да поеме управлението на автомобила, е имало разтворен
амфетамин. Окръжният съд е извел преценка за недостоверност на показанията на
свидетелите М. П. и М. Д., които в разпита пред съда са потвърдили тази теза на
осъдения. Характерът й на защитна е несъмнен и за настоящия състав по няколко
причини.
На първо място, свидетелите П. и Д. са от близкото приятелско обкръжение на
осъдения. В този смисъл те са заинтересовани от даването на показания в негова полза
и в ущърб на обвиненето. Това означава, че информацията, получена от тези лица,
следва да бъде преценявана особено внимателно, на основата на вътрешната й
последователност и при съпоставка с останалите доказателствени данни. При
сравняване на коментираните показания и на обясненията на подсъдимия се
наблюдават противоречия относно момента, в който свидетелите са споделили със С.,
че в бутилката кока-кола, от която е пил, е имало наркотик. Относно това
обстоятелство свидетелят М. П. твърди, че е станало "седмица след инкриминираните
събития", свидетелят М. Д., че е било "няколко дни по-късно", а подсъдимият - цял
месец след това. На пръв поглед противоречието не е съществено. То обаче има
значение за преценка на достоверността на показанията и обясненията, тъй като стои
привидно встрани от главния факт и би могло да бъде пренебрегнато при евентуално
съгласуване на позиции. От друга страна, свидетелят М. Д. демонстрира отличен
спомен за поставянето на амфетамина в бутилката от кока-кола, но няма спомен за
датата, на която е станало това, нито пък дава ясна информация за лицето, от което се е
снабдил с наркотика. По този начин отнапред изключва възможността показанията му
да бъдат проверени чрез т.нар. контролни доказателства. При преценката за
достоверност в показанията на свидетелите Д. и П. не може да бъде подминат още един
факт - двамата твърдят, че не са казали на подсъдимия, че в напитката има разтворен
3
амфетамин, защото са били "много пияни" и са забравили това, но точно за този
момент - поставянето на наркотика в бутилката, пред съда демонстрират отличен
спомен при това в значителен период след инкриминираните събития.
Заслужава да се отбележи, че по време на проверката и след като е видял
положителния резултат за амфетамин подсъдимият не е отрекъл употребата на
наркотик пред полицаите. Нещо повече - в болничното заведение е отказал да даде
кръв, което изследване би потвърдило версията му, ако тя е била вярна. Разбира се -
тези действия на подсъдимия са част от законните му права да избере позиция,
съвместима с неговата защита. Едновременно с това правилата на справедливия
процес по отношение на всяка от страните при обсъждане на отделните тези и версии
за случилото се не само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната
житейска логика и натрупания социален опит (Решение № 9 от 27.05.2013 г. по н.д. №
597/2012 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС).
В тази връзка, неподценявайки конкретния житейски опит на подсъдимия, който е
в зряла въраст и с нормален интелект, но най-вече в конктекста на цялата налична
доказателствена маса, съдът не би могъл да приеме тезата на С., че по време на
управление на превозното средство не е знаел, че е употребил амфетамин. До такива
изводи са стигнали и решаващите инстанции в редовните съдебно производство. Ето
защо и твърдяното от защитата превратно тълкуване на доказателствата не се приема
за налично в процедурата по възобновяване.
2. На второ място - инстанциите по фактите и правото не са тълкували превратно
доказателствата, като са приели, че употребата на наркотични от подсъдимия вещества
е установена по реда, установен в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На 10.07.2020 г. по време на полицейската проверка
подсъдимият е бил изследван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство Drug Test 5000, с фабричен номер ARLK 0022, което е отговаряло на всички
изисквания за годен измервателен прибор по Закона за измерванията (справка на л. 18
от д.п.). От данните по делото - протокол за медицинско изследване на л. 20 от
досъдебното производство и лист за преглед на пациент от 10.07.2020 г. на л. 107 от
съдебното дело, е видно, че въз основа на издадения талон за медицинско изследване и
придружен от свидетелите Р. и А., подсъдимият е отишъл в болнично заведение,
където е отказал да даде проба за изследване. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г. правилно употребата на
наркотичните вещества е била установена въз основа на резулатите от Drug Test 5000, с
фабричен номер ARLK 0022.
Основателни са възраженията на защитата, според които отказът на осъдения да
даде кръв за изследване не е бил удостоверен от медицински специалист в
амбулаторния журнал на лечебното заведение. Такова изискване действително е
поставено в член 15, ал. 7 от Наредба №1/2017. В конкретния случай обаче
несъблюдаването му не поставя под съмнение отказа на С. да даде кръв за изследване.
Отказът на лицето да даде кръвна проба е отразен в протокола за медицинско
изследване на л. 20 от досъдебното производство и в листа за преглед на пациент на л.
106 от съдебното дело. И в двата документа има подписи на медицинския специалист и
на осъдения, включително дата и час на явяване на С. в здравното заведение. При това
положение обстоятелствата, които по принцип би следвало да бъдат установени чрез
удостоверяването в амбулаторния журнал, както изисква чл. 15, ал. 7 от Наредбата, са
непоколебимо изяснени чрез други доказателствени източници. Нарушението е
налично, но то не е съществено и не рефлектира върху надлежността на реда, по който
е установена употребата на наркотични вещества от осъдения.
4
3. Несподеляема е тезата в искането за възобновяване, че липсват мотиви в актовете
на инстанциите по същество. Освен като изискване в процесуалния закон
мотивировката на съдебния акт е установена в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на
Република България и е била обект на тълкуване по к.д. № 11/2019г., в което е прието,
че съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването
му. В принципен план обсъжданият недостатък /липса на мотиви/ опорочава акта на
съда в качеството му на основен процесуален акт, лишава заинтересованите страни от
възможността да узнаят фактическите и правни аргументи, мотивирали
постановяването му, и прави невъзможна съдебната оценка за неговата
законосъобразност и обоснованост. В конкретния случай обаче в мотивите към
първоинстанцонната присъда, но основно във въззивното решение е даден подробен
отговор на всички възражения на защитата. Коментирани са редът, по който е
установена употребата на амфетамин, отказът от пробовземане на осъдения и
показанията на свидетелите на защитата през призмата на възможна субективна
несъставомерност на деянието, за която е настоявано и пред двете инстанции по
същество. Макар и кратко, е отговорено на възражението на защитата, че нарушението
на чл. 15, ал. 7 от Наредба №1/2017 не опорочава цялостния начин на установяване на
употребата на наркотични вещества.
В заключение следва да се обобщи, че при осъществената проверка САС не
установи редовните инстанции да са допуснали съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на
доказателствените материали. Инстанциите по фактите не са основали изводите си по
същество на несъществуваща или недостатъчна доказателствена основа, нито са
интерпретирали наличните по делото доказателствени материали избирателно,
едностранчиво или превратно. Съдебните актове са мотивирани щателно и в
съответствие с изискванията на закона. В производството по възобновяване
вътрешното убеждение на решаващите съдилища не може да бъде поставено под
съмнение, щом са били спазени всички процесуални правила, които регулират
формирането му и гарантират правилността му.
ІІ. Допуснатото нарушение на материалния закон - възобновително основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, е мотивирано с твърдения, че :
-неправилната оценка на доказателствата и толерирането на едни доказателства за
сметка на други е довело до неправилно приложение на материалния закон и до
осъждане на С. за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 от НК, което което той не
е извършил;
-по отношение на деянието липсва и умисъл, тъй като осъденият е управлявал
автомобила, без да знае, че в потребената от него безалкохолна напитка е имало
разтворен амфетамин.
Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение
при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на
доказателствени източници. В този смисъл са изложените и коментирани по-горе
съображения, че въззивният състав е възприел неправилния подход на първия съд и
избирателно е кредитирал само доказателствата подкрепящи обвинителната теза, и без
основание е игнорирал всички останали доказателства, подкрепящи тезата му за липса
на извършено съставомерно деяние. С тях по същество се оспорва начина на
формиране вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което е суверенно
право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка. Всеки
съд е самостоятелен при решаване на въпроса за достатъчността и достоверността на
5
доказателствените източници при изграждане на фактическите изводи. На последваща
проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали
изводите му почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали те са
оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им
съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях информация и дали при
противоречието между тях е мотивирано решението кои противоречиви
доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на тези правила ограничава
правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е
доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
Както и по-горе бе посочено, Софийски апелативен съд прие, че инстанциите по
същество не са тълкували превратно доказателствата. В този смисъл и на това
основание не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон.
В пределите на установените и доказани фактически положения
първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон.
Законосъобразно е прието, че поведението на осъдения от обективна и субективна
страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 343б, ал. 4 от НК.
Изложените в тази насока съображения от въззивното решение почиват на вярно
разбиране на закона и се споделят от настоящия съдебен състав.
ІІІ. По довода за възобновяване, поради явна несправедливост на наложеното
наказание-възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
В писменото искане за възобновяване и в пледоарията пред САС този довод е
маркиран бланкетно, поради което настоящият състав не би могъл да вземе конкретно
отношение по него. Все пак отбелязва, че при проверката на атакуваното въззивно
решение не се констатира заявената в искането за възобновяване претенция за явна
несправедливост на наложеното на осъдения наказание - една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лева. Не е налице очевидна диспропорция между
наложеното наказание с обществената опасност на деянието и дееца. Оценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, направена от инстанциите
по същество, е съответна на доказателствата и е изчерпателна. С оглед наличните
съществени по тежест отегчаващи обстоятелства - обременено съдебно минало на
осъдения, недобра характеристика, осъждане за друго деяние (извън съставомерното)
отново свързано с наркотични вещества, следва да се приеме, че деянието на С. се
отличава с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случаи от същия
вид. Освен оказаното по време на полицейската проверка първоначално съдействие,
липсват други фактори, които смекчават отговорността на дееца. Поради това и
отказът на съда да приложи член 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил правилен. Едновременно с
това наложеното наказание лишаване от свобода е в минималния предвиден от закон
размер, а глобата - в средния такъв. Първият съд е пропуснал да наложи и
кумулативното наказание лишаване от правоуправление, което нарушение поради
липсата на съответен протест въззивният съд не е могъл да коригира, макар да е
маркирал като пропуск в мотивите си. Ето защо несправедливост на наказанието не
може да бъде обоснована.
По изложените съображения САС намери, че не са налице основанията за
възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от НПК, поради което искането не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 състав
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. С. за възобновяване на
наказателното производство по н.о.х.д. № 913/2020 г. на РС-Враца и потвърждаващото
го решение по в.н.о.х.д. № 592/2021 г. на ОС-Враца.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения С. П. С. и на защитника му адв. П. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7