№ 121
гр. С., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
П. Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от П. Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252200600263 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 47 от 12.03.2025 г. постановена по НОХД № 1593/2023 г.
на Районен съд гр. С. подсъдимият П. С. П., подсъдимият А. Р. Г., подсъдимата
Р. Г. Е. и подсъдимата С. Р. Р.-Т. са признати за виновни в това, че на
27.04.2023г. в с.К., общ. С., в съучастие помежду си, като съизвършители
отнели чужди движими вещи, а именно: 1 брой мобилен телефон „Моторола
g62“ на стойност 350 лв., 1 брой синджирче златно със златно сърце 14 карата
с тегло 2,82 грама на стойност 282 лв., 1 брой златен пръстен 14 карата с
издължена форма като бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева, златни
обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева, дамски
златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на стойност 168 лева, 1 брой
дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева и
парична сума от 70 лева, всичко на обща стойност 1754,10 лева от владението
на собственичката им М. М. М. от с. К., общ. С., с намерение противозаконно
да ги присвоят, като за това употребили сила, поради което и на основание
198, ал.1, предл.1, вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 54 ал.1 от НК са ОСЪДЕНИ,
като са им наложени следните наказания:
На подс. П. С. П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На подс. А. Р. Г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. На осн.чл. 68 ал.1
от НК е ПРИВЕДЕНО в изпълнение наложеното на подс. А. Р. Г. по НОХД №
819/2020 г. на Сл РС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ
месеца, което подс. Г. следва да изтърпи ОТДЕЛНО от наложеното наказание
по настоящото производство при първоначален СТРОГ режим.
На подс. Р. Г. Е. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
1
години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На подс. С. Р. Р. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години
и ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
С присъдата подсъдимите С. Р. Р. и Р. Г. Е. са били ОПРАВДАНИ по
първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление в
съучастие, като подбудители.
С атакуваната присъда подсъдимите П. С. П., А. Р. Г., Р. Г. Е. и С. Р. Р. са
ОСЪДЕНИ да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-
С. сумата от 300 лева, представляваща направени разноски по време на
съдебното производство, на всеки по 75 лева и в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР - С. сумата от 468 лв., представляваща направени разноски по
време на досъдебното производство, на всеки по 117 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни
жалби от адв. И. Т. от АК – С., в качеството и на защитник на подсъдимата Р. Г.
Е., адв. С. П. от АК – С., в качеството и на защитник на подсъдимата С. Р. Р.-Т.
и адв. Т. К. от АК-С., в качеството му на защитник на подсъдимия П. С. П..
В жалбата на адв. И. Т. от АК – С., защитник на подсъдимата Р. Г. Е. се
твърди, че присъдата е неправилна , незаконосъобразна и явно несправедлива.
На първо място се твърди, че от събраните по делото доказателства, не се
установило по несъмнен и категоричен начин участието на подс. Е. в
извършване на деянието по чл. 198 ал. 1 предл.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, нито
от обективна, нито от субективна страна. На следващо място се сочи, че дори
да се приеме от събраните по делото доказателства, че подс. Е. има някаква
съпричастност към извършеното деяние, то наложеното наказание е завишено
и явно несправедливо, с оглед на ниската обществена опасност на дееца и
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. В заключение се прави
искане да бъде ОТМЕНЕНА изцяло ПРИСЪДАТА, като незаконосъобразна и
да бъде ОПРАВДАНА подсъдимата Е. за престъплението,за което е призната
за виновна, или алтернативно да бъде постановено решение, с което присъдата
бъде изменена, като й бъде наложено наказание и приложена разпоредбата на
чл. 66 ал. 1 от НК, или да бъде определено наказание при условията на чл. 55
ал. 1 от НК, което също да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК, или
делото да бъде върнато за ново разглеждане пред друг състав, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
В жалбата на адв. С. П. от АК – С., защитник на подсъдимата С. Р. Р.-Т.
се твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна,
необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила. Посочено е, че осъдителната присъда е постановена при неспазване
на правилата на формалната логика в оценъчната дейност, т е. касае се за
фактическа необоснованост. Твърди се, че съдът е направил неправилен
анализ и оценка на доказателствените материали събрани по делото, в
нарушение на установените процесуални, императивни правила, което е
довело до необоснованост на присъдата. Според защитата осъдителната
присъда спрямо подс. Р. е в грубо несъответствие със събраните доказателства
и установените въз основа на тях фактически обстоятелства и в тази връзка се
прави искане, да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена
нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана подс. С. Р. Р.-Т..
Алтернативно, се прави искане наказанието да бъде изменено.
В жалбата на адв.Т. К. от АК-С. защитник на подс. П. С. П. се изразява
несъгласие с размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за
2
срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Твърди се
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в тази и час. Посочва се,
че подс. П. е с чисто съдебно минало и средно образование, че подс. П. още в
досъдебното производство е признал всички обстоятелства и разкрива на
полицаите на следващия ден след процесното деяние всички участници, че е
бил манипулиран от подсъдимата С. Р. организатор на кражбата, че още в
началото на съдебния процес е било договорено споразумение за
прекратяване на наказателното производство с представителя на РП-С., в
което на подсъдимия П. е било определено наказание при условията на чл.55.
ал1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като не се е стигнало до одобряване
на споразумението, поради несъгласие на подсъдимата С. Р.. Сочи се, че в
пледоарията си в настоящия съдебен процес, представителят на държавното
обвинение е пледирал за налагане на наказание в размер на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода. От въззивния съд се иска присъдата да бъде
изменена, като на подс. П. бъде определена наказание при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че подадените жалби са
неоснователни, както и искането на неподалия жалба подсъдим за
присъединяване към тях. Представителя на Окръжна прокуратура- С. твърди,
че е доказано авторството на деянието за всики един от четиримата подсъдими
и моли присъдата да бъде потвърдена.
Адв. И. Т. от АК – С. развива доводи относно липсата на мотиви при
индивидуализацията на наказанието наложено на нейната подзащитна.
Същата е неосъждана и в тази връзка моли за прилагане на чл. 55 от НК при
определяне на наказанието и или чл. 54 от НК, но определеното наказание да
бъде отложено на осн. чл. 66 от НК, тъй като са налице процесуалните
основания за това.
Адв. С. П. развива доводи относно липсата на умисъл в нейната
подзащита за извършване на грабеж , доколкото уговорката според нейната
подзащитна е била за извършване на кражба, която кражба е преминала в
грабеж и тя няма участие в него. Моли съда да отмени присъдата и върне
делото за ново разглеждане. Алтернативно моли за намаляване размера на
наказанието на нейната подзащитна.
Адв.Т. К. претендира за наличие за прилагане на чл. 66 от НК по
отношение на неговия подзащитен и моли присъдата му да бъде условна.
Подсъдимия А. Р. Г. редовно призован се явява лично и със служебния
си защитник адв. С.. След дадената му възможност съгласно разпоредбата ва
чл.320 ал.6 от НПК заяви, че се присъединява или към въззивните жалби.
Защитникът му и подсъдимия изразяват желание присъдата по отношение на
подс.Г. да бъде изменена, като му бъде намалено наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“.
При последната си дума към съда подсъдивмите П. С. П., Р. Г. Е., С. Р.
Р. и А. Р. Г. заявяват, че че се присъединяват ксъм казаното от техните
защитници.
Окръжен съд -С., след като обсъди доводите в жалбите, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
В хода на производството пред първата инстанция са събрани всички
доказателства, нужни за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактите по делото. Въззивният съд възприема следната фактическа
3
обстановка:
Свид. Т. Йорданов Данаилов живеел на семейни начала с пострадалата
М. М. М. в с. К., общ. С.. Той работел като пазач в ЕТ „И. Славов“- гр. С..
Местоработата му била в гр. С., бул. „Самуиловско шосе“, срещу фирма
„Енигма“. По време на работа той се помещавал във фургон, който бил
оборудван като стая за почивка. Свид. Т. Данаилов се познавал с подс. Р. Е. и
нейната сестра Генка Стефанова, които били „момичета на повикване“, а подс.
С. Р. виждал покрай тях.
На 27.04.2023г. свид. Данаилов бил на работа, нощна смяна от 16,00
часа до 07,30 часа. Същата вечер, подсъдимите П., Е. и Р. повикали
таксиметров автомобил на фирма „ЕС- СИ“, който бил управляван от свид.
Станимир Дюлгеров. Качили се в таксито и отишли до местоработата на свид.
Т. Данаилов. Когато пристигнали, подс. П. П. слязъл от таксито и отишъл до
фургона, където се намирал свид. Т. Данаилов, който бил там и помислил, че
идва колегата му Ради, също пазач. Попитал „Ради какво има?“, но тъй като не
последвал отговор видял човек в гръб и вратата се тръшнала, след което
човекът избягал. Подсъдимият П. се върнал до таксиметровия автомобил и
казал на другите подсъдими за случилото се, след което се качил в превозното
средство. След като разбрала, че свид. Т. Данаилов не си е вкъщи, подс. Р.
решила да се обадят на подс. Г. и да отидат в дома на свид.Т. Данаилов да
вземат златни накити и пари. Казала на свид. Дюлгеров да тръгват като му
обяснявала в каква посока да кара. Стигнали до дома на подс. Г. с прякор
„Хищника“, който се присъединил към тях.
Четиримата подсъдими се качили в таксиметровия автомобил и
потеглили към дома на свид. Т. Данаилов и пострадалата М. М. в с. К., общ.
С.. Когато наближили адреса накарали св. Дюлгеров да спре автомобила.
Четиримата подсъдими слезли от таксито, а водачът му останал на мястото да
чака.
Подсъдимите стигнали до входната врата на пострадалата М. М., която
била заключена с катинар. Подс. С. Р. подканила подсъдимите П. и Г. да влязат
в имота, като показала къде е ключа на подсъдимия П.. След като подсъдимия
П. отключил пътната врата двамата с подс. Г. влезли в двора на къщата.
Подсъдимата С. Р. тръгнала след тях, навлязла малко навътре, след което се
върнала при подс. Е. и зачакали до вратата.
Подсъдимите П. и Г. видели през един от прозорците на постройка до
къщата, че телевизорът в стаята бил включен и почукали силно на стъклото.
Пострадалата М. М. се уплашила, скочила от леглото и взела мобилния си
телефон в ръка като ги предупредила, че ще звънне на полицията.
Подсъдимият Г. ритнал силно с крак вратата на помещението и тя се
отворила. Двамата подсъдими влезли вътре и поискали да им даде златните си
накити и парите. Подсъдимият Г. блъснал пострадалата и тя седнала на
леглото. Тогава той изтръгнал от ръцете й мобилния телефон марка
„Моторола G 62“, хванал я за ръцете и издърпал 3 бр. златни пръстена от
пръстите й, след което скъсал от врата й златното синджирче с висулка сърце
на него и го взел. Попитал къде са парите, а тя отговорила, че всички пари,
които имала били в чантата й. Подсъдимият Г. взел чантата на пострадалата и
я обърнал. Изсипал цялото съдържание и от нея изпаднали 70 лева, които взел
и заедно с подс. П. излезли от стаята. Двамата бързо се върнали и казали на
свид. М. М. да им даде и златните си обеци. Тя се притеснила да не ги
издърпат, свалила ги от ушите си и им ги дала. Подсъдимият Г. ги взел и
заедно с подс. П. напуснали дома на пострадалата като взели и мобилния й
4
телефон. На вратата ги чакали подсъдимите Р. Е. и С. Р.. Подсъдимият Г. дал
на С. Р. 2 бр. златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка сърце и 1
чифт златни обеци, след което четиримата подсъдими се качили в таксито и
потеглили към гр. Ямбол да заложат накитите в заложна къща. Свид.
Станимир Дюлгеров поискал да му платят за превоза, но подс. Р. му казала, че
не могли да вземат парите, които трябвало и не можела да му плати като го
приканила да кара към гр. Ямбол.
По пътя от телефона на подсъдимата Р. Е., подсъдимата Р. се свързала
със свид.Десислава Дончева, която работела като касиер в заложна къща
„Корона“- гр. Ямбол и я помолила да заложи златните накити, тъй като й
трябвали парични средства за лечение на болното й дете.
Въпреки късния час, свид. Десислава Дончева отворила заложната
къща. Подсъдимите С. Р., Р. Е. и П. П. влезли в заложната къща, подс. П. П. си
предоставил личната карта и на негово име отнетите златни предмети - 2 бр.
златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка под формата на сърце и 1
чифт златни обеци били взети в залог като свид. Дончева издала заложен
билет №1704 от 28.04.2023г.на името на подс. П. П. и изплатила за тях сумата
от 600 лева. Тази сума била поделена между подсъдимите, които се качили
отново в таксито, но преди да отпътуват за гр. С. свид.Дюлгеров отново
поискал да му платят. Тогава подс. Р. отказала категорично да плати и той се
ядосал като им казал, че няма да ги прибере. Подсъдимата Р. Е. му дала 30
лева и свид.Дюлгеров отпътувал за гр. С. заедно с четимата подсъдими.
Когато пристигнали в гр. С., той ги оставил пред ДКЦ 2, а подс. Р. му
обещала на следващия ден да му доплати сумата от 70 лева, но така и не го
сторила.
Свид. М. М. не могла да спи от страх до сутринта и тъй като нямала
телефон не можела да подаде сигнал.
Когато се зазорило тя отишла при съседката си, разказала какво се
случило и я помолила да ползва телефона й, след което се обадила на св. Т.
Данаилов и подала сигнал на ЕЕН 112.
На 28.04.2023г. подс. А. Г., който останал да спи в дома на майка си й
споделил, че след грабежа задържал 1 бр. златен пръстен с форма на бадем и
мобилния телефон на пострадалата. Подсъдимата Е. взела пръстена и отишла
в златарско ателие „Ахинора“, находящо се в гр. С., бул.„Цар Освободител“,
№35, където го продала на свид. Атанас Стоев за сумата от 195 лева, след
което се прибрала.
След разкрИ.е на престъплението, с протокол за доброволно предаване
и срещу разписка вещите, предмет на инкриминираното деяние, както и
сумата от 70 лева, били върнати на собственика, свид. М. М..
По делото е изготвената комплексна съдебно - техническа и
оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на
отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на
деянието възлиза общо на сумата от 1684,10 лева, както следва: 1 бр. мобилен
телефон „Моторола g62“ на стойност 350 лева, 1 бр. синджирче златно със
златно сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на стойност 282 лева, 1 бр. златен
пръстен 14 карата с издължена форма като бадем с тегло 3 грама на стойност
315 лева, златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на стойност
338,10 лева, дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на стойност
168 лева и 1 бр. дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама на
стойност 231 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка съвпада с фактите,
5
възприети от първата инстанция. Възприетата и от въззивната инстанция
фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, които са били подробно
обсъдени от районния съд, а именно – обясненията на подсъдимите
/обясненията им, дадени пред съда и тези от досъдебното производство,
прочетени изцяло – подсъдимите С. Р. Р. – Т., Р. Е., П. С. П. в съдебно
заседание по реда на чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК/, показанията на
свидетелите М. М. М., Станимир Руменов Дюлгеров/дадени пред съда и
показанията му от досъдебното производство, частично прочетени по реда на
чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК/, Атанас Стоев Стоев, Стефан Г. И.,
Десислава Дончев, проведената очна ставка между подс. Р. и свид. Данаилов в
съдебното производство, проведената очна ставка между подс. П. и свид.
Данаилов в съдебното производство, заключението на комплексната
техническа и оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване
подписан от подс. А. Г., протокол за доброволно предаване подписан от свид.
Десислава Дончева, протокол за доброволно предаване подписан от подс. А.
Г., разписка за върнати вещи на свид. М. М., разписка за получена сума от
свид. М. М. за възстановяване на причинените щети и вещественото
доказателство СД, характеристични справки на подсъдимите, справки за
съдимост. Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свид. М. М., тъй
като същите са последователни, подробни, логични и убедителни. При
преценката на тяхната достоверност неминуемо следва да се отчете
възможната /по принцип/ заинтересованост на св. М., в качеството й на
пострадала от деянието. Съдът обаче намира, че показанията на св. М. /която
се явява свидетел-очевидец и съответно източник на преки доказателства
досежно главния факт/ са достатъчно надеждни и достоверни, за да бъдат
поставени в основа на възприетата от съда фактология. И това е така, тъй като
в конкретния случай при тази свидетел не се установява мотив за даване на
лъжливи показания, респ. за набеждаване на двамата подсъдими - П. С. П., А.
Р. Г. в извършване на престъплението. По делото е безспорно, че преди
деянието св. М. и двамата подсъдими не са се познавали помежду си и в
тъмната част на денонощието на 27.04.2023г. двамата подсъдими са влезли в
къщата, в която е живеела и чрез употреба сила са отнели описаните в
експертизата вещи; в съдебното заседание проведено на 07.08.2024г. пред
първоинстанционния съд тази свидетелка ги посочва като извършители на
престъпното деяние. Св. М. е дала показания след като е била предупредена за
отговорността за лъжесвидетелство и при пълно съзнание за задължението и
да даде достоверни показания.
От решаващо значение за извода за цялостна достоверност на
показанията на пострадалата е факта, че същите се потвърждават /подкрепят/
от независими, обективни по своя характер доказателства и доказателствени
средства.
На първо място съдът цени като такива показанията на свид. Станимир
Руменов - таксиметровият шофьор откарал четиримата подсъдими в с. К. пред
дома на пострадалата М. М..
На следващо място съдът цени като обективни и дава вяра на
показанията на свид. Стефан Г. полицейски служител работил по разкрИ.е на
престъплението. Той е разговарял с пострадалата непосредствено след
инцидента и при разпита си пред съда възпроизвеждат факти, които са му
били съобщени от пострадалата и от други свидетели –таксиметровият
шофьор, управител на казино, относно престъпното деяние веднага след
6
неговото извършване, като е прегледал и видеозаписа на охранителната
камера; доколкото фактите, изнесени от този полицейски служител пред съда
кореспондират с фактите, изложени от пострадалата пред съда, показанията на
полицейския служител се явяват косвени доказателства, подкрепящи
достоверността на преките такива /показанията на свидетеля-очевидец М./.
На следващо място, показанията на св. Атанас Стоев сочат за
съпричастност към извършване на деянието на подсъдимите А. Г. и Р. Е.,
които свидетеля е разпознал в съдебната зала, като лицата продали му
пръстена на пострадалата свид. М. за сумата от 195 лева.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Десислава Дончева
служителка в заложна къща „Корона“ гр. Ямбол която в съдебната зала е
разпознала подсъдимите П. С. П., С. Р. и Р. Е., като лицата заложили след
извършения грабеж златните предмети отнети от постр. М. М., като това е
станало непосредствено след грабежа след полунощ между 00 и 1 часа на
28.04.2023г.
Съдът кредитира показанията на свид. Т. И. Данаилов относно
познанството му с подсъдимите Р. Г. Е., С. Р. Р.-Т., от които е ползвал
сексуални услуги. Кредитира и показанията му че около 23 часа на
27.04.2023г. докато е бил на работа като охранител е бил посетен на работното
си място от неизвестно лице, което после се е качило в такси и е отпътувало.
От друга страна, в обясненията на подсъдимите П. С. П., Р. Г. Е., С. Р.
Р.-Т. /подс. А. Р. Г. не е давал обяснения в наказателното производство/ се
съдържат достатъчно данни за съпричастност подсъдимите П. С. П., А. Р. Г.,
С. Р. Р.-Т., в извършването на грабежа, а на подсъдимата Р. Г. Е. в реализацията
на отнетото имущество.
От показанията на св. М. М. се установяват всички съществени
обстоятелства във връзка с извършеното престъпно деяние – време и място на
извършване, предмет на престъплението /отнетите от нейно владение 1 бр.
мобилен телефон „Моторола g62“, 1 бр. синджирче златно със златно сърце
14 карата с тегло 2,82 грама, 1 бр. златен пръстен 14 карата с издължена форма
като бадем с тегло 3 грама, златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22
грама, дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама и 1 бр. дамски
златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама./, едната форма на употребената
спрямо пострадалата принуда –приложена сила от страна на П. С. П., А. Р. Г..
По отношение обясненията на подс. Р. Г. Е., С. Р. Р.-Т. настоящата
инстанция също приема като такива целящи тяхното оневиняване. В този
смисъл са обясненията и на подс. П. П. дадени в съдебното производство. По
отношение на обясненията му дадени пред защитник-адвокат в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1 т.3 от
НПК съвсем обосновано първоинстанционния съд им е дал вяра. Настоящата
инстанция също споделя, че същите трябва да бъдат кредитирани доколкото са
дадени веднага след деянието, чистосърдечно и добросъвестно в присъствието
на защитник и с тях подсъдимия не цели оневиняването си. Неговите
обяснения, че е бил изпратен от подс. С. Р. да провери дали св. Данаилов е на
работа като охранител преди да тръгнат за с. К. за да извършат грабеж на
жената, с която живеел- св.М. напълно съвпадат с показанията на св.
Данаилов. От друга страна обяснението му за случилото се със св. М. в къщата
и напълно съвпадат с нейните показания. В обясненията на този подсъдим се
очертава участието на всеки от подсъдимите в извършването на грабежа и
реализацията на отнетото имущество.
При съвкупната преценка и съпоставка на показанията на пострадалата
7
с показанията на свидетелите – Станимир Руменов, Стефан Г., Атанас Стоев,
Десислава Дончева и разпознаването от тяхна страна на подсъдимите в хода на
проведеното съдебно следствие, настоящия съдебен състав, както и първият
съд намира авторството на деянието и участието на подсъдимите П. С. П., А.
Р. Г. и С. Р. Р.-Т. в него за доказано.
При гореописаната фактическа обстановка, въззивният съд прави
правни изводи, не съвпадащи напълно с тези на първата инстанция.
Настоящата инстанция споделя становището на първия съд, че
подсъдимите П. С. П., А. Р. Г. са осъществили от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимите П. С. П., А. Р. Г. в съучастие, като
извършители, отнели чужди движими вещи 1 брой мобилен телефон
„Моторола g62“ на стойност 350 лв., 1 брой синджирче златно със златно
сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на стойност 282 лв., 1 брой златен пръстен
14 карата с издължена форма като бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева,
златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева,
дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на стойност 168 лева, 1
брой дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева
и парична сума от 70 лева, всичко на обща стойност 1754,10 лева от
владението на собственичката им М. М. М. от с.К., общ. С., като употребили
за това сила.
Грабежът е осъществен при условията на съизвършителство, при което
непосредственото отнемане на вещите е извършено от П. С. П., А. Р. Г., чрез
използване на сила спрямо пострадалата посредством блъскане и бутане,
което в случая се явява конкретен метод /средство/ за сломяване на евентуална
съпротива от страна на пострадалата и за прекъсване на фактическата и власт
върху вещите – предмет на престъплението. Тъй като грабежът е съставно
престъпление, състоящо се от две деяния – принуда и отнемане, при
съизвършителство с разпределение на ролите участието на дееца в което и да
е от тези две деяния ангажира наказателната им отговорност, в качеството на
извършител, за цялостното престъпление.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
и двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Те са имали намерение противозаконно да присвоят вещите –
предмет на деянието. Налице е общност на умисъла между двамата
съучастника за извършване на престъплението при условията на задружна
престъпна дейност, което проличава от поведението им към пострадалата.
Доводите на защитата за недоказаност на авторството на извършеното
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК от страна на
подсъдимите П. С. П., А. Р. Г., настоящият въззивен съд намира за
неоснователни, тъй като в тази насока са събраните от първата инстанция
подробно изброени гласни и писмени доказателства. Извършването на
деянието и авторството на извършеното престъпление именно от страна на
тези подсъдими се установява от показанията на пострадалата свидетелка М.,
която в показанията си свидетелства за конкретните обстоятелства, при които
спрямо нея е било осъществено нападение на инкриминираната дата в дома й
в с. К., общ. Нова Загора от двамата подсъдими, които изрично посочва и в
съдебната зала.
При правилен извод относно съставомерността на извършеното от
подсъдимите П. С. П., А. Р. Г. деяние, районният съд правилно и
8
законосъобразно е индивидуализирал наказанието на подсъдимите в
законовия минимум на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 198, ал.1
от НК – три години лишаване от свобода.
Правилно районният съд е счел, че липсват основания за прилагане на
чл. 55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не се установяват
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на подсъдимите.
По отношение на наложеното наказание на подс. А. Р. Г. в размер на 3
/три години/ лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим,
настоящата въззивна инстанция счита, че е справедливо, с оглед на
обществената опасност на личността на подсъдимия, който е осъждан за
тежки умишлени престъпления многократно.
Внимателният прочит на справката му за съдимост налага извода за
трайни престъпни нагласи, спрямо престъпления против собствеността и
според настоящия състав този размер на наказанието ще е гаранция за
неговата ефикасност. С това наказание целите на закона по чл. 36 НК за
превъзпитаването и поправянето на извършителя на престъпното деяние биха
били постигнати.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК
настоящият състав установи, че Районен съд - С. незаконосъобразно на
основание чл.68.ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия
А. Р. Г. по НОХД № 819/2020г. по описа на Районен съд-С. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и е постановил това
наказание да бъде изтърпяно отделно от определеното му с атакуваната
присъда наказание при строг режим. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия А. Р. Г. по НОХД № 819/2020г. по описа на Районен съд-С. той е
бил осъден, като непълнолетен за извършена кражба на 25.12.2019г. за
престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т. 3, вр. чл.54, ал.1 от НК и му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
което на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от една
година. Това наказание е влязло в сила на 27.08.2020г., т. е. изпитателния срок
от една година е изтекъл на 27.08.2021г. и престъплението по настоящото
наказателно производство е извършено след изтичане на изпитателния срок и
не е било налице процесуално основание за привеждането му.
Основателни са доводите във въззивната жалба на защитата на подс. П.
С. П. за необходимост от прилагането на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на
наложеното му наказание. Настоящата въззивна инстанция счита, че е
несъразмерно тежко постановеното му ефективно изтърпяване с оглед на
обществената опасност на личността на подсъдимия, който за първи път
следва да търпи ефективно наказание лишаване от свобода, след като видно от
справката за съдимост по отношение на него същият е неосъждан. Размерът
на наказанието не е гаранция за неговата ефикасност, особено когато следва
да бъде изтърпяно в пенитенциарно заведение за първи път. Необходима е
определена постепенност на въздействие върху личността, с цел оптимално
постигане на целите на закона по чл. 36 НК за превъзпитаването и
поправянето на извършителя на престъпното деяние.
Въззивният съд намира, че в тази насока при отчитане на отегчаващите
и смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, следва да се отчете
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, още в досъдебната фаза е
направил пълни самопризнания и е съдействал за разкрИ.е на обективната
истина, като престъплението до голяма степен е разкрито благодарение на
9
неговото съдействие и на последно място обстоятелството, че щетите от
престъплението са възстановени.
По отношение на подсъдимите С. Р. Р.-Т. и Р. Г. Е. настоящата
инстанция не споделя становището на първоинстанционния състав, че те
участват в деянието също като съизвършители.
По отношение на извършеното от подсъдимата С. Р. Р.-Т. според
настоящия съд тя е осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 198, ал.1, предл.1, вр. чл. 20, ал.3 вр. ал.1 от НК, т. е. Т.
каквото е било повдигнато от държавното обвинение - съучастие като
подбудител, а не като съизвършители на престъплението по чл. 198 ал.1 от
НК.
Видно от събраните доказателства по делото участието на подс. С. Р.
Р.-Т. се състои в подбуждането на П. С. П. и А. Р. Г. да извършат грабеж, като
тя е знаела къде е къщата в с. К., извикала е двамата подсъдими и поискала от
тях да влязат в къщата и да вземат вещи от пострадалата, като е казала на
подсъдимия П. П. къде е ключа за дворната врата на къщата на пострадалата.
Подбудителя към престъплението е инициаторът за неговото извършване без
да взема участие в неговото извършване, и именно Т. е участието на подс. С. Р.
Р.-Т.. Нейните действия както от обективна така и от субективна страна
осъществяват престъпния състав на чл. 198, ал.1, предл.1, вр. чл. 20, ал.3 вр.
ал.1 от НК.
Доводите на защитата на подсъдимата С. Р. Р.-Т., че съдът е направил
неправилен анализ и оценка на доказателствените материали събрани по
делото, в нарушение на установените процесуални, императивни правила е
довело до необоснованост на присъдата и че осъдителната присъда спрямо
поде. Р. е в грубо несъответствие със събраните доказателства и установените
въз основа на тях фактически обстоятелства са също неоснователни според
настоящия състав. Обясненията на подсъдимите П. С. П. и Р. Г. Е. и
показанията на свид. Дончева, категорично доказват участието на тази
подсъдима като подбудител на извършения грабеж. В подкрепа на това са
показанията на таксиметровия шофьор превозвал четиримата подсъдими-
свид. Дюлгеров.
От анализа на така установените конкретни факти и обстоятелства въз
основа на доказателствата, следва правния извод, че подсъдимата С. Р. Р.-Т., е
действала с пряк умисъл да подбуди П. С. П. и А. Р. Г. да влязат в дома на
пострадалата и отнемат от нея процесното имущество. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите общественоопасни последици.
С осъждането от страна на Районния съд на подс. С. Р. Р.-Т. за това, че
подсъдимата е извършила инкриминираното деяние като съизвършител е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд. Съдът недопустимо е осъдил подс. Р.-Т. за по-тежко
деяние, без прокуратурата да е направила съответното изменение на
обвинението спрямо нея, което се явява съществено нарушение на
процесуалните правила. Безспорно са нарушени правата на обвиняемата
доколкото същата се е защитавала по обвинението за подбудителство, а не по
по-тежкото обвинение, за което е била осъдена от първоинстанционния съд.
Доказателствата по делото сочат, че тази подсъдима не е взела участие
в двете съставни деяния – принуда и отнемане необходими да е налице
съизвършителство при извършването на грабеж и съвсем доказателствено
необосновано и процесуално недопустимо Районния съд я е осъдил за по
10
тежко деяние от повдигнатото от прокуратурата обвинение .
Същото грубо процесуално нарушение е допуснато от първия съд по
отношение на подсъдимата Р. Г. Е..
Доводите на защитата за недоказаност на нейното участие в
извършеното престъпление по 198, ал.1 предл. 1 от НК, настоящият въззивен
съд намира за основателни.
Установените факти сочат за „вещно укривателство“ и поведението на
подсъдимата Р. Г. Е. се субсумира под състава на чл.215 ал.1 от НК.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимата Р. Г. Е.
заедно с подс. С. Р. Р.-Т. е чакала двамата подсъдими извън къщата и двора на
пострадалата, като стояла близо до таксито, с което са дошли и е взела
участието в реализацията на отнетото имущество, което не я прави
съизвършител или подбудител в извършения грабеж, доколкото тя и подс. С.
Р. Р.-Т. нямат пряко участие в принудата и отнемането от пострадалата на тези
вещи и за разлика от последната няма отношение към склоняването на
подсъдимите П. С. П. и А. Р. Г. да извършат престъплението. Видно от
показанията на свид. Стоев на 28.04.2023г., подсъдимата Р. Г. Е. му е продала
отнетия от пострадалата М. М. златен пръстен. От обясненията на другите
подсъдими се установява, че чрез нейния телефон са се свързали със
заложната къща в гр. Ямбол и заедно са отишли да заложат отнетите от
пострадалата М. златни предмети. От разпита на свид. Десислава Дончева се
установява, че на 28.04.2023г. подсъдимите С. Р., Р. Е. и П. П. влезли в
заложната къща , подс. П. П. си предоставил личната карта и на негово име
отнетите златни предмети - 2 бр. златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с
висулка под формата на сърце и 1 чифт златни обеци били взети в залог като
св. Дончева издала заложен билет №1704 от 28.04.2023г.на името на подс. П.
П. и изплатила за тях сумата от 600 лева.
С тези си действия от обективна страна подсъдимата Р. Г. Е. е
осъществила престъпния състав на чл.215 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на
28.03.2023г. в гр. Ямбол и гр. С., с цел да набави за себе си и за П. С. П., А. Р.
Г. и С. Р. Р. -Т. имотна облагана при условията на продължавано престъпление
е спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи собственост на М. М.
М. от с.К., общ. С. -1 брой мобилен телефон „Моторола g62“ на стойност 350
лв., 1 брой синджирче златно със златно сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на
стойност 282 лв., 1 брой златен пръстен 14 карата с издължена форма като
бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева, златни обеци комплект 14 карата с
тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева, дамски златен пръстен 14 карата с
тегло 1,60 грама на стойност 168 лева, 1 брой дамски златен пръстен 14 карата
с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева и парична сума от 70 лева, всичко на
обща стойност 1754,10 лева, за които е знаела че са придобити чрез
престъпление от П. С. П., А. Р. Г..
По-голямата част от вещите са отчуждени чрез залагането им в
заложна къща в гр. Ямбол, в което активно участие взела подс. Р. Г. Е. и друга
чрез извършената от нея продажба на златния пръстен в гр. С.. Деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като подс. Р. Г.
Е. в порядъка на няколко часа е извършила две еднородни деяния по чл.215 от
НК, които в своята съвкупност образуват едно престъпление.
От субективна страна категорично е установено, че подс. Р. Г. Е. е
знаела, че тези вещи са отнети с престъпление, доколкото тя е присъствала
при извършването на това престъпление и на последно място е имала
специалната цел да набави за себе си и за другите имотна облага чрез
11
реализация на придобитото чрез престъпление.
Този извод води до необходимостта по отношение на деянието на подс.
Р. Г. Е. да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление без
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а именно Т.
по чл.215 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като на 28.03.2023г в гр. Ямбол и гр.
С., с цел да набави за себе си и за П. С. П., А. Р. Г. и С. Р. Р. - Т. имотна
облагана при условията на продължавано престъпление е спомогнала да бъдат
отчуждени чужди движими вещи собственост на М. М. М. от с.К., общ. С. -1
брой мобилен телефон „Моторола g62“ на стойност 350 лв., 1 брой синджирче
златно със златно сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на стойност 282 лв., 1
брой златен пръстен 14 карата с издължена форма като бадем с тегло 3 грама
на стойност 315 лева, златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на
стойност 338,10 лева, дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на
стойност 168 лева, 1 брой дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама
на стойност 231 лева и парична сума от 70 лева, всичко на обща стойност
1754,10 лева, за които е знаела че са придобити чрез престъпление от П. С. П.,
А. Р. Г..
Налице са условията на чл.337 ал.1, т. 2 от НПК по отношение на тази
подсъдима за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление, без
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като
обекта на престъпно посегателство е свързан с обществените отношения
защитаващи собствеността и деянието по чл.215 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК е
по-леко наказуемо от това по чл.198 ал.1 от НК, което съгласно съдебната
практика на ВКС не е процесуално нарушение /Решение № 110 от 10.04.2014г.
на ВКС трето наказателно отделение по наказателно дело № 162/2014г/.
Това изменение не може да бъде извършено с решението на въззивната
инстанция доколкото при осъждането на тази подсъдима е допуснато същото
грубо нарушение на процесуалните правила от страна на Районния съд, който
е осъдил подс. Р. Г. Е. за това, че е извършила инкриминираното деяние като
съизвършител т. е . за по-тежко деяние, доколкото е била обвинена за
съучастие, като подбудител. Осъждането за по тежко деяние, без
прокуратурата да е направила съответното изменение на обвинението спрямо
нея се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно са
нарушени правата на обвиняемата доколкото същата се е защитавала по
обвинението за подбудителство, а не по по-тежкото обвинение, за което е била
осъдена от първоинстанционния съд.
Констатираните при разглеждане на делото в първоинстанционния съд
допуснати съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени
в хода на производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при
ново разглеждане на делото в първоинстанционния съд.
Ето защо присъдата на РС - С. следва да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК съдъ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда рег. № 47/12.03.2025 г. по НОХД № 1593/2023 г.
по описа на РС – С..
12
ВРЪЩА делото на РС - С. за ново разглеждане от друг състав на същия съд
от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13