№ 323
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско
дело № 20215300501605 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЯНК. В. Н.,ЕГН-********** от
гр.Карлово,Пловдивска област,чрез процесуалния му представител адв.Т.Д. против решение
№ 176/17.07.20г.,постановено по гр.д.№ 1020/19г.по описа на КРС,3-ти гр.с.,с което е
задължен ЯНК. В. Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по см.на чл.2 от
ЗЗДН-всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо ДР. Д. ДР.;забранено е
на ЯНК. В. Н. да приближава до ДР. Д. ДР.,до жилището му,находящо се в
гр.Карлово,ул.“***,до местоработата му,както и до местата за социални контакти и отдих за
срок от 12 месеца от влизането на решението в сила и е осъден ЯНК. В. Н. да заплати глоба
в размер на 200лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно.Поддържа,че съдът неправилно е
кредитирал показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители,като не ги
коментирал задълбочено.Иска неговата отмяна.Не претендира разноски.
Въззиваемият по жалбата ДР. Д. ДР.,ЕГН-********** от гр.Карлово изразява
становище,че жалбата е просрочена и следва да се върне.Намира същата за неоснователна по
изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва
1
отхвърлителното спрямо нея решение,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Пред КРС се е развило производство на осн.чл.4,ал.1 от ЗЗДН по подадена молба от
ДР. Д. ДР. против ЯНК. В. Н..
В молбата се твърди,че молителят и ответника са роднини по съребрена линия от
трета степен-племенник и калеко,за което се представя и удостоверение за родствени
връзки.Н. живеел на адрес гр.Карлово,ул.“*** в къща,от която първият и приземният етаж
били собственост на молителя,а третият етаж бил собственост на ответника.Молителят
притежавал и две стопански сгради,в една от които отглеждал прасе и десетина кокошки,но
той самият не живеел на адреса.Всеки ден обаче ходел там-той сам или с майка си да храни
животните,като за приготвяне храната на прасето ползвал фуражомелка.От години
отношенията с калеко му били влошени.Твърди се,че на 07.07.19г.около 17,30ч.молителят и
майка му отишли в къщата на ул.“***“ да нахранят животните,но първо останали на етажа
си,за да си починат.Около 19,30ч.Д. започнал да мели храна за прасето,а майка му-да храни
кокошките.След като свършила,майка му отишла при него да го изчака да приключи.След
около половин час токът спрял и Д. излязъл на двора да разбере какво се случва.Видял
ответника да стои облегнат на парапета на стълбите и го попитал той ли е спрял тока.Н.
отговорил „Ела,откога те чакам“,хванал една права лопата,предварително приготвена и
тръгнал с нея срещу молителя.Замахнал да го удари,а Д.,за да се предпази,вдигнал лявата си
ръка и ударът попаднал върху нея.Вторият удар попаднал в областта на задната част на
предмишницата,предизвиквайки силна болка у молителя.В това време излязла майка му и
като видяла случващото се,извикала и спуснала срещу ответника,за да предпази детето си от
други удари.Н. ударил и майката на молителя по лявата ръка.Д. успял с помощта на майка
си да вземе лопатата от ответника,който започнал да го псува и заплашва,а също и да хвърля
камъни по него.Молителят се обадил на тел.112 и на мястото дошли полицаи.Още същата
вечер Д. бил прегледан в Спешна помощ,понеже изпитвал силни болки,а на другия ден
отишъл на лекар,който го прегледал и му предписал лекарства.Бил притеснен и стресиран
както от станалото,така и от болките,които изпитвал.Изпитвал страх,че като ходи да храни
животните,може ответникът отново да му посегне.
Ответникът оспорва молбата.Също посочва,че отношенията между двамата са
влошени от може би повече от 20 години,като в продължение на години страните имали
роднински спорове и водили дела.По отношение на описания в молбата акт на насилие
ответникът твърди,че молителят започнал с актове на агресия.Въпреки че знаел,че в дома
на Н. има малко бебе и малко дете,никога не се съобразявал с тях,а използвал инсталираната
от него индустриална машина за производство на фураж и я пускал всеки ден в най-
неуместното време,когато детенцето спяло.Не вземал предвид правените му многократно
забележки.Същият ден,след като отново не се съобразил с молбите на майката на детето-
дъщеря на ответника и на самия ответник,последният се обадил на тел.112 и се оплакал на
висок глас от шума от машината.Това провокирало молителя,агресията ескалирала,страните
2
си разменили словесни нападки,започнали от страна на молителя.Отричат се останалите
факти,свързани с нарушаване на физическата неприкосновеност на молителя.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо,(постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.)
По същество решението е правилно,а жалбата-неоснователна.
Безспорно е по делото,а това е видно и от представените в тази връзка писмени
доказателства,че молителят и ответникът са роднини по сватовство от трета степен,тъй като
ответникът е съпруг на лелята на ищеца,поради което молителят има право да търси защита
от домашно насилие по силата на чл.3,т.7 от ЗЗДН.Безспорно е също,че отношенията между
страните са влошени от дълго време.
По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,според която спрямо Д. е
извършен акт на домашно насилие на 07.07.19г.от ответника,който акт е описан в
декларацията.Разпитани са шестима свидетели,двама от които-Д.Ж. и Д.П.-са полицейските
служители,посетили мястото на скандала.От останалите свидетели двама са на ищеца-П.
Д.а,негова майка и С.И.,и двама-на ответника:М.Ч.,негова дъщеря и М.Ч.,роднина по
сватовство на ответника.Приети са писмени доказателства-удостоверение за родствена
връзка,нотариален акт № 14/23.07.97г., скици на имота,карта от преглед на ищеца в ЦСП и
амбулаторен лист от преглед пи лекар,рецепта,докладна записка за извършена проверка на
07.07.19г.от полицейски служители,предписание от Карловски общински инспекторат и
писмо от Община Карлово до Я.Н..
От разпитаните свидетели настоящата инстанция приема за преки очевидци на
твърдяното домашно насилие майката на молителя-П. Д.а и съседът С.И..Свидетелките
М.Ч.,дъщеря на ответника и М.Ч.,нейна свекърва,са пристигнали по-късно и нямат
непосредствени впечатления какво се е случило между страните.
За да постанови обжалваното решение,КРС е приел,че е извършен акт на домашно
насилие по отношение на ДР. Д. ДР. от ЯНК. В. Н.,като е намерил,че молителят,върху
когото лежи доказателствената тежест,е установил това при условията на напълно и главно
доказване.Съдът подробно се е аргументирал защо не възприема показанията на свидетелите
на ответника,както и защо е дал вяра на показанията на свидетелите на молителя,въпреки
наличието на родствена връзка на св.Д.а с молителя и наличието на съдебен спор между
св.И. и Н..Изрично е посочил,че не може да ползва показанията на разпитаните полицейски
служители,които логично не помнели подробности предвид естеството на работата им.В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя,че районният съд неправилно
кредитирал показанията им,които били коренно различни,като ги коментирал общо и
3
незадълбочено.В действителност съдът изобщо не е кредитирал показанията на тези
свидетели именно защото е приел,че са твърде общи.И двамата свидетели-полицаи,(а не
само единият,както твърди жалбоподателя)заявяват,че имат само бегли спомени,тъй като
посещават много сигнали и е логично да има несъответствия в показанията помежду
им,както и с показанията на останалите разпитани по делото свидетели именно поради
това,че не помнят добре случилото се.Спомените им са твърде общи и в определена степен
погрешни (напр.че скандалът е между брат и сестра,че единият се дразнел от лаещо куче,а
другият-от прасето на двора и миризмата от него).Правилно районният съд не е кредитирал
тези показания,които не разкриват никакви детайли от случилото се на 07.07.19г.,а
спомените на полицаите са и неточни.
Съдът е съпоставил свидетелските показания на останалите свидетели с писмените
доказателства и е приел,че действително молителят е бил ударен от ответника с
лопата,което се потвърждава не само от показанията св.Д.а и И.,но и от представените
медицински документи-карта от Спешна помощ,амбулаторен лист и рецепта.С тези
нанесени с лопатата удари Н. е осъществил състава на чл.2 от ЗЗДН и същите представляват
акт на домашно насилие.
Изводите на районния съд са подробни и правилни,съобразени са изцяло със
събрания по делото доказателствен материал,който е обсъден обстойно.Поради горното
настоящата инстанция напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви и
препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Ето защо решението на КРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По отношение на разноските-с оглед изхода на спора такива се дължат на
въззиваемата страна за адв.възнаграждение за въззивното производство в размер на
400лв.съобразно представеният ДПЗС.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/17.07.20г.,постановено по гр.д.№ 1020/19г.по
описа на КРС,3-ти гр.с.
ОСЪЖДА ЯНК. В. Н.,ЕГН-********** да заплати на ДР. Д. ДР.,ЕГН-**********
сумата от 400 (четиристотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5