Р Е Ш Е Н И Е
№261688/20.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година, П.ведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №15490 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се П.изнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т.Е.В., ЕГН ********** *** срещу „Е. – П. П.Д.” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи
сумата от 5883,86 лева, съставляваща начислена ел. енергия на адрес на
потребление гр. Варна, В.З., местност „М.р.“, вх.В, ет.3, кл.
№ **********, за периода 21.07.2020г. – 19.08.2020г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е начислил П.цесната сума, като консумирана ел. енергия на обекта на
потребление в гр. Варна, В.З., местност „М.р.“, вх.В, ет.3, кл.
№ **********. По отношение на този обект се сочи, че ищцата няма качество на
потребител на ел. енергия, доколкото такова качество има единствено собственик
или ползвател на имота, до който се доставя ел. енергия. В условията на
евентуалност се излага, че сумата съставлява стойност на осъществена корекция
на ел. енергия за П.цесния период, при което
неправилно е спазена П.цедурата за осъществяване на
същата по реда на ПИКЕЕ. Сочи, че за П.цесния период
през СТИ не могат да преминат П.цесните количества
ел.енергия, за които е издадена фактура от ответника в размер на П.цесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
се сочи, че предявеният иск е допустим но неоснователен. Излага се, че имота до
който се осъществява доставка на ел. енергия е собственост на наследодателя на
ищцата Евгений Вътев, на който от своя страна е придобил имота по реда на §4
ПЗР на ЗСПЗЗ, за което обстоятелство е съставен и НА № 38/1998г.Посочва, че
ищцата на 04.05.2018г. е депозирала заявление за П.дажба на ел. енергия.
На 11.05.2017г. по повод заявление от ищцата от 04.05.2017г. на обекта на
потребление е осъществен монтаж на СТИ № 1102 0110 0845 9372, за което
обстоятелство е съставен и КП №11195400. Началните показания на монтирания СТИ
са 6566 кВтч за нощна ел. енергия и 25297 кВтч за дневна ел.енергия. Излагат се възражения, като се
сочи, че от датата на монтажа до 19.08.2020г. до СТИ 1102 0110 0845 9372 не е осигуряван достъп за
снемане на показанията от отчетника на района, като на 16.05.2018г. ищцата сама
е подала показанията на електромера при показания
8838 кВтч нощна и 29652 кВтч
дневна ел. енергия. Посочва се, че в нарушение на чл. 16, ал.2 от ОУ
страната не е осигурила достъп до имота за отчитане на СТИ. На 19.08.2020г. П.цесния СТИ е демонтиран, при което от същия се снети
показания: нощна ел. енергия 18696 кВтч и дневна
ел. енергия 48956 кВтч. С П.цесната
фактура е осъществено и начисляване на количество ел. енергия и за предходни
неотчетени периоди.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
С КНА № 19/1998г. Е.В.В. е признат за собственик
на имот с площ от 526 кв.м. в местност „М.р.“, представляващ имот №2019, ведно
с построената в него сезонна постройка с площ от 39 кв.м.
С П.токол за въвод във владение от 12.12.2013г. Е.В.В., ЕГН **********
е въведен във владение на ПИ №2019 по ПНИ на местност „М.р., Б.ч.и Д.“.
Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че Е.В.В., ЕГН ********** б.ж. на гр. Варна, е починал на 03.03.2015г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №
0200/05.03.2015г., като негово наследници са неговата приживяла
съпруга и ищец в П.изводството Т.Е.В., както и
низходящите на страната Е.Е.В.и Е.Е.В..
Със заявление № 4494690/04.05.2018г. ищцата В. прави искане за П.дажба на
ел. енергия на обект представляващ „вила“ намиращ се в местност „М.р.“ ПИ
№2019, която ел.енергия да бъде предоставяне за битови нужди, при отчитане на
дневна и нощна тарифа. Посочва се, че обекта е с кр.
№ **********, ап. №**********, който имот се е ползвал до този момент от Е.В.В..
По делото са представени писмени изявления от Е.Е.В.и
Е.Е.В., с което се посочва, че лицата не се П.тивопоставят партидата на ел. енергия на вила в местност „М.р.“
да бъде на името на тяхната майка Т.Е.В..
Представен по делото е КП № 11195400 от 11.03.2017г., от който се
установява, че на така посочената дата на адрес на потребление в гр. Варна,
местност „М.р.“ е осъществен монтаж на СТИ №1102 0110 0845 9372, при показания
за дневна тарифа 25297 квтч. към момента на монтаж,
съответно нощна тарифа към този момент -6566 квтч.П.токола е подписан от ищцата В..
Представен по делото е КТ № 5129609/19.08.2020г., от който се установява,
че на така посочената дата на адрес на потребление в гр. Варна, местност „М.р.“
е осъществен демонтаж на СТИ №1102 0110 0845 9372, като към момента на
демонтажа показанията на СТИ за дневна тарифа са 48965 квтч,
а за нощна 18696 квтч.
С фактура № **********/15.09.2020г.
са остойностени
количество ел.енергия на обект на потребление в гр. Варна, местност „М.р.“ в
размер на 5883,86 лева, съставляващи стойност на предоставена ел. енергия на
обекта за периода 21.07.2020г.-19.08.2020г., от която 3813,12 лева без ДДС
представляваща стойност на дневна ел.енергия от 19304 квтч,
и 1090,10 лева без ДДС нощна ел.енергия в размер на 9858 квтч.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – техническа експертиза
на в.л. К., от което се установява, че електромера, който е бил монтиран на П.цесния обект на потребление е монофазен,
двутарифен, за директно мерене, същия е от одобрен тип, като и доколкото е
преминал през 2017г. през метрологична П.верка е
годно средство за измерване на ел.енергия доставена на адреса на потребление. В
експертизата се сочи, че технически е невъзможно за периода
21.07.2020г.-19.08.2020г. да бъде осъществена доставка на ел.енергия в размер
на 29162 квтч, която е на стойност от 5883,86 лева. Допустимото средно дневна потребление
възлиза на 35,30 квтч. или от по 4,41 квт. На час при
8-часобо потребление за битов клиент, какъвто е П.цесния
обект на потребление. Посочените 29162 квтч. ел.енергия биха могли да бъдат доставени на обектна
на потребление за по – голям период от време, обхващаш периода16.05.2018г.-19.08.2020г.
В П.цесния случай, се посочва, не е осъществена
корекция на потребена на адреса ел.енергия е същата е стойност на посочена от
абоната при самоотчет ел.енергия на 16.05.2018г., съответно такава, която е
снета при демонтаж на СТИ на 19.08.2020г.
Прието по делото е заключение на в.л. Д.П. по назначена съдебно –
счетоводна експертиза, в която се посочва, че за П.цесния
период от 21.07.2020г. до 19.08.2020г. стойността на доставената на адреса на
потребление ел.енергия възлиза на 207,76 лева, от която 133,85 лева без ДДС –
дневна ел.енергия и 38,28 лева без ДДС – нощна. Експерта изчислява размера на
тази стойност за П.цесните 29 дни, като съразмерно
отношение на общото посочено количество ел.енергия, за което е съставена
фактура № **********/15.09.2020г., при средно дневно натоварване от 35,30 квтч.
Разпитан по искане на ответника е свидетеля П. Валентинов В. – служител на
ЕРП – Север. Свидетеля посочва, че отговоря за местност „М.р.“ в гр. Варна,
където на 19.08.2020г. е участвал в дейност по подмяна и преместване на СТИ,
която дейност се е стояла в подмяна на стария електромер с нов „смарт“ такъв и монтирането на новия СТИ на границата на
имота. Свидетеля посочва, че към този момент не е видял титуляра по партида на
потребление на ел.енергия.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който се цели отричане
наличието на вземане на ответника, което се претендира посредством издаване на
фактура № **********/15.09.2020г., с която са остойностени
количество ел.енергия на обект на потребление в гр. Варна, местност „М.р.“ в
размер на 5883,86 лева, съставляващи стойност на предоставена ел. енергия на
обекта за периода 21.07.2020г.-19.08.2020г., от която 3813,12 лева без ДДС
представляваща стойност на дневна ел.енергия от 19304 квтч,
и 1090,10 лева без ДДС нощна ел.енергия в размер на 9858 квтч.
Предвид обърнатата доказателствена тежест, то в тежест на ищеца е да докаже, че
ищеца дължи П.цесната сума.
С оглед установяване дължимостта на П.цесната
сума, а и предвид твърденията в исковата молба, че ищеца на дължи същата
доколкото последния няма качество на потребител на ел.енергия на П.цесния адрес на потребление, ищецът ангажира писмени
доказателства. От последните съдът приема, че имота, който се намира в местност
„М.р.“, гр. Варна е собственост на Е.В.В., б.ж. на
гр.Варна, което обстоятелство е признато за последния по силата на КНА
№19/1998г. От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че наследници на починалият собственик на имот са неговата съпруга
– ищцата Т.В. и синове Евгений и Емил Вътеви.
По повод искане за П.дажба на ел.енергия на адреса на потребление в гр.
Варна, местност „М.р.“ ищцата В. е депозирала заявление през 2018г., като
изрично останалите наследници на Е.В.В., б.ж. на
гр.Варна са декларирали, че не са П.тивопоставят
ищцата да бъде титуляр по партида за доставка на ел.енергия.
Следва да бъде посочено, че облигационното
правоотношение във връзка с доставката на ел. енергия, в хипотезата когато
между титуляря на вещното право на собственост, респективно носителя на
ограниченото вещно право на ползване по отношение на имот, който е присъединен
към електрическата система, възниква по силата на Закона за енергетиката, този
принцип може да бъде извлечен от разпоредбата на чл. 97, ал.1, т.4
ЗЕ.Потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ (отм.), а след
отмяната на тази разпоредба „битов клиент“ по см. на §1, т.2а ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа за собствени битови нужди.
Ищцата
В. се явява собственик по наследство на П.цесния
обект, до който се доставя ел.енергия, като такъв направила искане за П.дажба
на ел.енергия от ответника до ответника, както и по отношение на който обект
останалите собственици на имота не са се П.тивопоставили
тя да бъде титуляр по партида на доставка на ел.енергия. Ищцата има качество на
потребител на ел.енергия и като такъв е задължено лице да заплаща стойността на
консумираната на обекта на потребление ел.енергия.
От
заключението на съдебно – техническата експертиза съдът приема, че П.цесното количество ел.енергия от 29162 квтч.
не съставлява стойност на осъществена корекция на ел.енергия, а е стойност на
реално доставена на дареса на потребление ел.енергия.
За това количество ел.енергия е съставена фактура № **********/15.09.2020г., в която се посочва, че ел.енергия е потребена
за периода 21.07.2020г. до 19.08.2020г. В заключението на съдебно –
техническата експертиза изрично се посочва, че технически е невъзможно за
период от 29 дни, какъвто включва П.цесната фактура,
на адреса на потребление да бъдат доставени 29162 квтч. ел.енергия. Съобразно
П.пускателната способност на СТИ средно дневното
натоварване възлиза на 35,30 квтч. или 1023,70 квтч. за периода, за който е издадена П.цесната
фактура. Експерта посочва, че стойността на общото количество ел.енергия от
29162 квтч. бива получена, като бъдат обединени данни
за количество ел.енергия доставено на обекта, която информация е получена при сабоотчета на абоната от 16.05.2018г. с тази при демонтаж
на СТИ на 18.08.2020г. или за общо 826 дни. В такава насока са и възраженията
на ответника изложени в отговора на исковата му молба и допълнени в първото по
делото съдебно заседание. При тези данни и доколкото в конкретната хипотеза
става дума за стойност на реално консумирана на адреса на потребление
ел.енергия не става ясно защо при изготвяне на фактура №
**********/15.09.2020г., стойността на ел.енергия, която е остойностена
с нея не е посочен този период 16.05.2018г. – 18.08.2020г., а се сочи период от
29 дни, в рамките на който технически такова количество ел.енергия не е
възможно да бъде доставено до обекта на потребление, чийто титуляр е ищцата.
Едно вземане освен по размер следва да бъде индивидуализирано и по основание, а
част от основанието на вземането освен видът на последното е и период, за който
то се претендира. В рамките на периода при съдебно оспорване, съдът следва да
осъществи преценка на релеватните за спора факти,
като прецени по същество дали се дължи или не това вземане, което се отрича с
предявяване на отрицателния установителен иск. Ответникът по такъв иск следва
да изчерпи възраженията си, като докаже, че П.цесната
сума се дължи в рамките на П.цесния период. При положение, че технически е невъзможно
доставката на 29162 квтч. ел.енергия за 29 дни
посочени във фактура от 15.09.2020г,. на обща стойност от 5883,86 лева, то няма
как съдът да приеме, че същите се дължат в пълен размер, така както са посочени
в цитирания счетоводен документ, дори и да бъде допуснато, че причина за това е
виновно поведение на потребителя, който не е допуснал служители при снемане показанията на
електромера. Именно в тази насока са и възраженията на ответника, за установяването на които в полза на
последния бяха допуснати гласни доказателства, които в хода на съдебното П.изводство не бяха събрани предвид заминаване извън страната
на поискания от страната свидетел. От показанията на другия допуснат на ответника
свидетел този факт не може да бъде установен. От неговите показания съдът
приема единствено, че демонтирания на 19.08.2020г. СТИ се е намирал в имота на
ищцата, а след това новия електромер е монтиран на границата на имота. Това
дали потребителят на ел.енергия е съдействал, съответно допускал в имота си
служители при снемане на показанията на електромера до неговото изнасяне извън
границите на имота, не може да бъде установено със събраните гласни
доказателства, при което тези възражения на ответника остават недоказани.
След като съдът прие, че ищцата е
потребител на ел.енергия, съответно до обекта за П.цесния
период се доставяла такава, следва да бъде поставен въП.са
от общо посоченото количество 29162 квтч. ел. енергия, в какъв размер е доставеното такова за
периода визиран в П.цесната фактура – от 21.07.2020г.
до 19.08.2020г. Отговорът на този въП.с съдът извежда
от заключението на в.л. по съдебно – техническата експертиза. В същото изрично
се посочи, че съобразено с техническата възможност на присъединителната линия и
самото СТИ, средно дневното потребление при 8 – часово потребление за битов
абонат, какъв е и обекта, на който титуляр е ищцата, възлиза на 35,30 квтч. Следователно за П.цесния
период 21.07.2020г. – 19.08.2020г.
(29 дни) това количество възлиза на 1023,70 квтч.
От заключението на в.л. П. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която също изцяло се кредитира, като обективно
и компетентно дадена съдът приема, че стойността на тези 1023,70 квтч. възлиза на 207,76 лева. Тази стойност експерта
получава при изчисление на съотношението на размера на потребената дневна и
нощна ел.енергия на обекта на потребление за периода от общо 826 дни, считано
от 16.05.2018г. до 19.08.2020г., съразмерно с П.цесния
период от 29 дни, така както период е посочен в П.цесната
фактура, с която се претендира сумата предмет на предявеният отрицателен
установителен иск. Изложеното налага извода, че за този период от
21.07.2020г. до 19.08.2020г. ищцата в качеството й на потребител на
ел.енергия на обект на потребление в гр. Варна, местност „М.р.“, дължи сумата
от 207,76 лева с вкл. ДДС стойност на
потребена на адреса ел.енергия, от която 133,85 лева дневна и 38,28 лева
нощна ел.енергия без ДДС. При тези съображения съдът намира, че ответникът
установи, че за П.цесния период, за който е издал
фактура № **********/15.09.2020г., задължението на ищцата възлиза на 207,76
лева, поради което за тази сума искът следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск
се явява основателен за сумата от 5676,10 лева, като за разликата над уважения
размер от 5676,10 лева до пълно предявеният размер от 5883,86 лева същия следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявеният иск, или сумата от
227,04 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. На ищцата е предоставена правна защита
от адв. К.И.Б. при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА,
поради което в полза на П.цесуалният представител на
страната следва да бъдат присъдено определено от съда възнаграждение в размер
на 602,15 лева, като за определяне на същото за основа съдът взима минимално
определеното по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
възнаграждение за П.цесуално представителство от
624,19 лева.
В
полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
предявеният иск. Общият размер, който съдът приема като сторени съдебно –
деловодни разноски за страната възлиза на 330 лева, от които 180 лева –
запратен депозит за техническа експертиза, 120 лева – депозит за счетоводна
експертиза и 30 лева депозит за призован свидетел. По отношение на останалите
30 лева – депозит за втори свидетел, същите не подлежат на съразмерно
присъждане, а на възстановяване на внеслата ги страна в едногодишен срок от
влизане в сила на решението, доколкото вторият свидетел на страната бе заличен.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение за основа бива определено от съда в
минималния по чл.25, ал.1НЗПП размер от 100 лева. така от общо признатите 430
лева на ответника са дължат съразмерно 15,18 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.Е.В., ЕГН ********** *** не дължи на „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от
5676,10 лева съставляваща
начислена ел. енергия на адрес на потребление гр. Варна, В.З., местност „М.р.“,
вх.В, ет.3, кл. № **********,за периода 21.07.2020г. – 19.08.2020г.,
за което обстоятелство е издадена фактура № **********/15.09.2020г., като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уваженият
размер от 5676,10 лева до пълно предявеният размер от 5883,86 лева, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
Осъжда „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Т.Е.В., ЕГН **********
*** сумата от 227,04
(двеста двадесет и седем лева и 4 ст.) лева съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
Осъжда „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН **********,***, офис – партер сумата от 602,15 (шестстотни и два лева и
15 ст.) лева определено от съда възнаграждение за предоставено в полза на
ищеца Т.Е.В.,
ЕГН ********** *** П.цесуално представителство в
П.изводството по гр.дело № 15490/2020г. на Варненски
районен съд, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Осъжда Т.Е.В., ЕГН ********** *** да заплати на „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 15,18 (петнадесет лева и 18 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на
предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: