РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105757 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Софавто“ ООД срещу В.Х. Б. и Н. В. Б., иск за
обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца договора за дарение,
материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по
нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С. Я., рег. № 542, РД РС Бургас, с който В.Х. Б. е
дарила на Н. В. Б. ½ ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ I-
189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници:
север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота
паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на основание чл.
135 ал. 3 от ЗЗД.
Твърди се, че В.Х. Б. има към ищеца парично задължение в размер от 6500 евро,
произтичащо от подписан в нейна полза запис на заповед от 25.08.2017 г. Сочи се, че
вземането на ищеца е съдебно установено с влязло в сила решение постановено по
гражданско дело № 3722/2018 г. РС Бургас и е образувано изпълнително дело № 328/2018 г.
пред ЧСИ Т. М., но ответницата не разполага с имущество, от което ищецът да се
удовлетвори. Излага се, че на 18.08.2016 г. ответницата е дарила на сина си Н. В. Б.
процесните имоти. С уточнителна молба от 02.02.2022, депозирана от ищеца е
конкретизирано, че ответницата е дарила на сина си ½ ид. ч. от процесните имоти.
Поддържа се, че сключеният преди възникване на процесното вземане договор за дарение от
18.08.2016 г. е предназначен от ответниците да увредят ищеца.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни
разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че ответницата е прехвърлила на ответника само ¼ ид. ч. от правото на
собственост върху процесните имоти, като е запазила пожизнено правото на ползване върху
тях, което би могло да послужи за получаване на доходи от наем за в бъдеще. Твърди се, че
към датата на договора за дарение ищецът не е притежавал качеството кредитор на
ответницата, поради което същият не е увредил интересите му.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни
разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 21.04.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, строителен
протокол и договор за покупко-продажба от 07.04.2018 г. /л. 122 – л. 124/ се установява, че
Х.Н.К. по време на брака си с К.Т.Л. е придобил процесния недвижим имот и върху него е
построена процесната сграда, за които имоти страните не спорят, че са идентични с имотите
предмет на настоящото дело.
От приобщените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници /л. 120 и л. 121/, се установява, че Х.Н.К. е починал на * г., като негови
наследници по закон са преживялата му съпруга К.Т.К и дъщеря му В.Х. Б..
На 22.12.2014 г. ответницата е продала осем свои недвижими имота – ниви, видно от
Нотариален акт № 82/22.12.2014 г. по нор.д. № 859/22.12.2014 г. на нотариус с рег. № 285
РД РС Бургас.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С. Я., рег. № 542, РД РС Бургас
/л. 9/ се установява, че на 18.08.2016 г. К.Т.К и В.Х. Б. са дарили процесните недвижими
имоти – УПИ I-189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м.
при граници: север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и
построената в имота паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв.
м., на Н.В. Б. внук на първата дарителка и син на втората дарителка – ответница по делото.
По делото са представени удостоверение за данъчна оценка и скица за процесните
имоти /л. 50 и л. 51/.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото запис на заповед,
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /л. 6 – л. 8/, се установява, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 6500 евро по подписан от ответницата запис на
заповед от 25.08.2017 г. с падеж на плащането 05.09.2017 г.
От представените по делото удостоверение от ЧСИ Т. М. и справка от АВ по партида
на ответницата /л.109 – л. 117/ се установява, че ответницата не разполага с движимо или
недвижимо имущество.
От показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел А.З. /на длъжност
„Управител на външно-търговски отдел при ищеца и син на управителя на дружеството/, се
установява, че свидетелят познава ответницата от 2016 г. – 2017 г. във връзка с
осъществявано от нея посредничество за закупуване от ищеца на леки автомобили от
Италия. Установява се, че във връзка с посредничество през 2017 г. ищецът е следвало да
2
даде на ответницата процесната сума от 6500 евро като аванс, но тъй като същата не
притежавала имущество на свое име се съгласила да гарантира, че ще върне сумата с
подписването на запис на заповед. Установява се, че около 2017 г. ответницата разказала
пред свидетеля, че е прехвърлила цялата си собственост, като на въпрос на процесуалния
представител на ответника свидетелят е уточнил, че това е станало в хода на разговор с
ответницата от типа на „никой не може нищо да ми направи, защото съм прехвърлила
всичките си имоти“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иска е с правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в процеса
при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки сключването на
процесния договор за дарение от 18.08.2016 г. с твърдяното в исковата молба съдържание и
страни, качеството си на кредитор на ответницата възникнало след сключване на договора
за дарение от 18.08.2016 г. и че договора за дарение от 18.08.2016 г. е бил предназначен от
ответниците да увреди ищеца, като презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД няма сила в
случаите по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД - р. 345-1999-II ГО на ВКС. В тежест на ответника е да
докаже, че направените възражения.
По делото се установи, че Х.Н.К. по време на брака си с К.Т.Л. е придобил процесния
недвижим имот и върху него са построени процесните постройки, за които имоти страните
не спорят, че са идентични с имотите предмет на настоящото дело. Доколкото липсват данни
за посочен от лицата режим на имуществени отношения различен от СИО, съдът приема, че
процесните имоти са придобити в режим на СИО, на основание пар. 103, вр. чл. 13 от СК/85
г. (отм.). Установи се, че Х.Н.К. е починал на * г., като негови наследници по закон са
преживялата му съпруга К.Т.К и дъщеря му В.Х. Б.. Следователно, съобразно правилата за
наследяване по закон, преживялата съпруга е придобила ¾ ид. ч. от правото на собственост
върху процесните имоти /1/2 ид. ч. при прекратяване на СИО и 1/4 ид. ч. по наследство/, а
ответницата е придобила 1/4 ид. ч. от същите. От представения по делото Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С.
Я., рег. № 542, РД РС Бургас /л. 9/ се установява, че на 18.08.2016 г. ответницата е дарила
своята 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти – УПИ I-
189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници:
север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота
паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на сина си Н.В. Б.,
който към този момент е бил малолетен.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото запис на заповед,
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /л. 6 – л. 8/, се установява, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 6500 евро по подписан от ответницата запис на
заповед от 25.08.2017 г. с падеж на плащането 05.09.2017 г.
По изложените съображения и доколкото процесното дарение е акт намаляващ
актива на ответницата и като такъв уврежда кредитора, съдът приема за установени
обективните елементи от фактическия състав на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД до размера на
притежаваната от ответницата ¼ ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти.
По отношение на субективния елемент – намерение за увреждане, съдът приема
следното: Намерението за увреждане предполага установяване на факта, че увредителната
сделка към момента на сключването е била предназначена от ответниците по делото да
увредят кредитора, а намеренията им, тоест субективното им отношение след сключването
на сделката е правноирелевантно за иска по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД. За установяване на това
обстоятелство ищецът е ангажирал като доказателства - Нотариален акт № 82/22.12.2014 г.
по нор.д. № 859/22.12.2014 г. на нотариус с рег. № 285 РД РС Бургас, от които се
3
установява, че на 22.12.2014 г. ответницата е продала осем свои недвижими имота – ниви,
удостоверение от ЧСИ Т. М. и справка от АВ по партида на ответницата, от които е видно,
че ответницата не разполага с движимо или недвижимо имущество, както и е разпитан един
свидетел. Съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля – работник в
дружеството-ищец и син на управителя му, съдът дава вяра на депозираните от него
показания, тъй като са основани на непосредствени впечатления и се подкрепят от другите
две писмени доказателства – удостоверение на ЧСИ и справка от АВ, в частта относно това,
че ответницата се е разпоредила с цялото си имущество. Тези показания обаче нито сами по
себе си, нито оценени в съвкупност с другите доказателства не доказват наличие на
намерение за увреждане на ищеца към момента на сключване на процесния договор за
дарение. Установява се, че ответницата е имала работни отношения с ищцовото дружество,
които са възникнали около 2016 г. – 2017 г., както и че на ответницата са предоставени като
аванс 6500 евро, за което тя е подписала процесния запис на заповед. Свидетелят е посочил,
че около 2017 г. ответницата разказала пред него, че е прехвърлила цялата си собственост,
като на въпрос на процесуалния представител на ответниците свидетелят е уточнил, че това
е станало в хода на разговор с ответницата от типа на „никой не може нищо да ми направи,
защото съм прехвърлила всичките си имоти“. От показанията не се установява, че
ответницата е заявила процесната фраза, а напротив, от същите се установява, че последната
е заявила само, че се е разпоредила с цялото си имущество, а в останалата си част
показанията на свидетеля представляват негова интерпретация на разказаното от
ответницата, че е прехвърлила цялото си имущество и на нейното поведение по време на
прцесния разговор. По тези съображения, съдът не кредитира показанията в частта, в която
същият не възпроизвежда своите възприятия относно релеватни за делото факти, а дава
оценка на поведението на ответницата и казаното от нея по време на разговора проведен
около 2017 г., а именно „разговор като: „никой не може нищо да ми направи, защото съм
прехвърлила всичките си имоти““. Освен това разпореждането от ответницата с цялото
имущество не доказва наличие на намерение за увреждане към момента на сключване на
процесното дарение, доколкото е възможно нейната мотивация за тези разпоредителни
сделки да се дължи на други причини напр. изгодна оферта за продажба на имотите или
освобождаване от бремето за поддръжката и стопанисването им, или от задължението за
заплащане на данъци. Следва да се отчете и изминалия значителен период от време между
разпоредителните действия на ответницата и поемане на задължението по записа на заповед
- процесното дарение предхожда възникването на задълженията на ответницата по записа на
заповед с около година, а разпродажбата на нивите с около три години, който в още по-
голяма степен разколебава вероятността към момента на извършването им ответницата да е
възнамерявала да увреди свои бъдещи кредитори, а още по-малко конкретен кредитор-
ищеца по делото. В допълнение следва да се посочи, че от показанията на свидетеля се
установява, че разговора между ответницата и свидетеля е проведен около 2017 г., тоест
около година след сключване на процесното дарение. От една страна, от тези показания не
могат да се направят правнообосновани изводи за това какво е било намерението на
ответниците към момента на сключване на дарението, а от друга, ирелевантни са
намеренията им след сключването на увредителната сделка, доколкото субективния елемент
от фактическия състав уреден в чл. 135 ал. 3 от ЗЗД изисква намерение за увреждане към
момента на сключване на сделката. Тоест дори и хипотетично да се приеме, че впоследствие
ответницата е решила да се възползва от това, че не разполага с имущество, като поеме
задължения без намерение да ги изпълнява, то това би било ирелеватно за основателността
на иска по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, доколкото от значение при този иск е единствено
намерението на длъжника към момента на сключване на увреждащата сделка. По
изложените съображения, настоящият състав приема, че независимо от ангажираните от
процесулания представител на ищеца доказателства в изпълнение на дадените с
неоспорения доклад по делото указания по чл. 146 ал. 2 от ГПК, за установяване на
наведените в исковата молба твърдения, че договора за дарение от 18.08.2016 г. е бил
предназначен от ответниците да увредят ищеца, това обстоятелство не бе доказано.
Мотивиран от гореизложеното и при липса на една от кумулативните препоставки по
4
чл. 135 ал. 3 от ЗЗД – намерение за увреждане, съдът приема предявеният иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза
на ответниците се полагат направените в производството съдебно-деловодни разноски. По
делото са ангажирани доказателства за заплатен от ответницата адвокатски хонорар в размер
от 1000 лева. Направеният извод налага разглеждане на своевременно направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имотите е
видно, че същата възлиза на общо 2468,40 лева. Следователно цената на предявения иск
възлиза на 1234,20 лева, доколкото същият е предявен само за ½ ид. ч. от правото на
собственост. Като взе предвид изложеното и че делото не представлява фактическа и правна
сложност значително надхвърляща обичайната за този тип дела, тъй като не са събирани
множество доказателства и не са разпитвани многобройни свидетели, съдът приема, че
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
отчитане на обстоятелството по чл. 7 ал. 9 от същата, а именно, че делото е протекло в
рамките на три съдебни заседания. Определено по тези правила претендираното от
ответниците със списъка по чл. 80 от ГПК /л. 141/ възнаграждение за един адвокат възлиза
на 416,40 лева /316,40 по чл. 7 ал. 2 т. 2 и 100 лева по чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1/. По
изложените съображения, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
416,40 лева, представляваща заплатено от ответницата възнаграждение за един адвокат, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, вр. 7 ал. 2 т. 2, вр. ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Софавто“ ООД, ЕИК * с адрес * срещу В.Х. Б., ЕГН
********** и Н. В. Б., ЕГН ********** /със съгласието на своята майка/ и двамата с адрес *,
иск за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца договора за
дарение, материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016
г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С. Я., рег. № 542, РД РС Бургас, с който В.Х. Б. е
дарила на Н. В. Б. ½ ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ I-
189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници:
север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота
паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на основание чл.
135 ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Софавто“ ООД, ЕИК * с адрес * да заплати на В.Х. Б., ЕГН ********** с
адрес * сумата от 416,40 лева /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени в ч. гр. д. № 8407/2020 г. на РС Бургас съдебно-деловодни
разноски и сумата от 416,40 лева /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща заплатено от ответницата възнаграждение за един адвокат, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, вр. 7 ал. 2 т. 2, вр. ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6