МОТИВИ към присъда № 43/23.04.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена  по НОХД № 551/2014г. по описа на същия съд

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите  В.Д.И. и И.Л.Х. и същите са предадени на съд  с обвинение  за извършването на следните престъпления:

 

Спрямо подсъдимата В.Д.И. :

1.  За престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК- за това, че на 17.12.2012г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с И.Л.Х.,***, последния като помагач, е направила опит умишлено да умъртви другиго – Г.Ж.Х. ***, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

2.  За престъпление по   чл.339 ал.1 от НК- за това, че през периода от 1997г. до 17.12.2012г. в гр.Пловдив е държала огнестрелни оръжия – бойна карабина „Winchester” модел „1873” тип „3” кал.”44 WCF”, боен пистолет „Browning” модел „1922”, кал. 7,65 х 17 мм и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 52 броя патрони кал. 9 х 18 мм, без да има за това надлежно разрешение.

 

Спрямо подсъдимия И.Л.Х. - за престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК- за това, че  на 17.12.2012 г. в гр.Пловдив в съучастие като помагач с В.Д. ***, последната като извършител,  е направил опит умишлено да умъртви другиго – Г.Ж.Х. ***, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Пловдив поддържа повдигнатите обвинения, със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния  акт и същата правна квалификация на деянията. Не поддържа повдигнатото обвинение частично досежно престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК спрямо подсъдимата И., което намира за недоказано в частта относно държането на боен пистолет „Browning. В останалата част поддържа обвинението, намира престъпленията  за доказани  от събраните по делото доказателства. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 58 б.”а” във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК за престъплението чл.115 вр. чл.20 ал.4 и ал. 2  вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК за всеки един от подсъдимите, като бъде наложено наказание  в размер от пет до седем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален  „ общ” режим в затворническо общежитие от открит тип или „строг” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК предлага на подсъдимата И. да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, в размер между три и четири години лишаване от свобода. Счита, че за тази подсъдима са налице основанията на чл. 23 ал. 1 от НК, без приложение на чл. 24 от НК.  Предявения солидарно спрямо подсъдимите граждански иск намира за основателен и доказан в пълния претендиран размер. Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимите.

По делото беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител, поради претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.115 вр. чл.20 ал.4 и ал. 2  вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, пострадалият Г.Ж.Х..  Приет беше за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за причинени неимуществени вреди, насочен солидарно спрямо двамата подсъдими,  в размер на  70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното издължаване. Гр. ищец и частен обвинител лично и чрез защитата си изразява становище за доказаност на това обвинение. Иска ангажиране на наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите.  Пледира гражданският иск да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

Защитата на подсъдимата  И. счита, че обвинението за престъпление по  чл.115 вр. чл.20 ал. 2  вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК не е доказано. Същата не обективирала поведението, субсимирано в посочената норма, не е имала и субективно намерение за причиняване на смърт на пострадалия. Твърди, че е налице престъпление по чл. 129 от НК, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на тази подсъдима. По отношение на възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК сочи, че същото е доказано само за държането на бойна карабина „Winchester”. Счита, че наказанията на подсъдимата следва да бъдат определени в размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК. Гражданският иск намира за недоказан в предявения по делото размер. Подсъдимата И. формално се съгласява с изразеното от защитника й и за двете престъпления. Досежно по- тежкото от тях обаче личното й становище е, че не е имала каквото и да е намерение да наранява пострадалия. Доколкото нараняването е факт, тя го свързва с предприети от нея действия  за неизбежна отбрана- за защита на нея самата и най- вече на съпроцесника й -  на подсъдимия  Х. от нападателни действия на пострадалия Х..

Подсъдимият Х. се ползва от правото си да не дава обяснения. Защитата му пледира за недоказаност на възведеното обвинение. Счита, че не са налице нито обективните, нито субективните признаци на престъплението, за което подсъдимият И.Х. е предаден на съд. Излага доводи за извършване на деянието в условията на неизбежна отбрана, в ситуацията на „жесток побой, който побой е продължил изцяло по вина на частния обвинител и граждански ищец”. Пледира за изцяло оправдателна присъда, с отхвърляне изцяло и на гражданската претенция.

 

Съдът, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди изразеното от страните, намира за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка на извършеното:

Подсъдимата В.Д.И. е родена на *** ***, жител и живуща ***, българка, българска гражданка, вдовица, със средно специално образование, неосъждана, безработна към момента на постановяване на присъдата.

Подсъдимият И.Л.Х. е  роден на *** г. в гр.Пазарджик, жител и живущ ***, българин е, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан – реабилитиран по право.

Подсъдимите В.Д.И. и И.Л.Х. се познавали от около 5 години преди инкриминираното деяние. Подсъдимият Х. бил приятел на дъщерята на подсъдимата И. – свид. Д. Р.И.. Подсъдимите си помагали един на друг в различни дейности и си извършвали взаимно услуги.

Подс. В.И. била собственик и управител на ЕТ **-В.И.” със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив. Основен предмет на дейност бил извършване на хранене в безплатни трапезарии за социално слаби граждани и диетично – диабетично хранене на нуждаещите се граждани на територията на ОБЩИНА П..

Пострадалият свидетел Г.Ж.Х. бил управител и собственик на ЕТ **-Г.Х.” и „***” ООД със седалище в гр. Пловдив. Посочените търговски предприятия имали същия предмет на дейност, какъвто и фирмата на подсъдимата И.. Двамата се познавали от около 5 – 6 години преди инкриминираното по- тежко деяние. Повод за познанството им било  често участие в едни и същи конкурси по ЗОП. През последните три години преди инкриминираните по делото събития конкурсите преобладаващо печелел пострадалият Г.Х.. При последните проведени два конкурса той сигнализирал тръжната комисия по ЗОП, че фирмата на подсъдимата И. не притежава минималните необходими изисквания за участие в тези конкурси. По повод на тези сигнали Комисията изпратила писмо до Областната дирекция по „Безопасност на храните” – гр. Пловдив. Целта била да се проверят удостоверенията, представени от подсъдимата, които били задължителна част от тръжната документация. Оказало се, че три от представените удостоверения са недействителни. Това била причината подсъдимата И. да бъде отстранена от посочените два конкурса по ЗОП. Те били спечелени от фирмата на пострадалия и на него била възложено изпълнението на обществената поръчка. Тези обстоятелства довели до създаване на крайно отрицателно отношение у подсъдимата спрямо пострадалия Х..

Х.Т. М. бил  дядо на подс.И.. След неговата смърт през 1997 г. тя „наследила” от него бойна карабината „Winchester” модел „1873” тип „3” кал. „44 WCF” с прибор за безшумна стрелба, изработен саморъчно (заглушител) и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 52 броя патрони кал. 9 х 18 мм. След посочената дата, по неустановен по делото начин се сдобила  и с боен пистолет „Browning” модел „1922”, кал. 7,65 х 17 мм. Посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси подсъдимата започнала да държи в дома си в гр. Пловдив в периода от 1997 г. / за пушката и патроните/  до 17.12.2012 г., /без установен начален период на държане за пистолета/, без да има за това надлежно разрешение.

На 16.12.2012 г., под предлог, че личният й автомобил е повреден и следва да бъде оставен за ремонт, подсъдимата И. помолила свид. А.М. да наеме лек автомобил, който да й предостави за нуждите й. Уведомила го, че тя самата не може да стори това, тъй като свидетелството й за правоуправление е с изтекъл срок на валидност. Свидетелят й предложил да й предостави автомобила си, който ползвал като собствен- л.а. марка „Фолксваген джета” с рег. № РВ ** НН. Вечерта на посочената дата го закарал пред дома й, предоставил го. На 16.12.2012 г. след обяд подс.И. се обадила на подс.Х. и му казала, че иска да се срещнат. Като се видели подсъдимата поискала от подсъдимия  Х.  на другия ден в 5.30 часа сутринта да бъде пред дома й, за да й помогне да свършат някаква работа. Когато на другия ден в уречения час двамата се видели, подс.И. казала на подс.Х., че иска да отидат до дома на пострадалия Х., като целта й е да го убие. Подсъдимата поискала от подс.Х. да й помогне в извършването на намисленото от нея и той се съгласил. Поискала той да управлява л.а. марка „Фолксваген джета” с рег. № РВ ** НН / предоставен й от свидетеля А.М.М./. С двата автомобила, управлявани от двамата, те се отправили към обособения паркинг пред МБАЛ „Пловдив” АД. По пътя заредили гориво в предоставения им автомобил. На посочения паркинг  оставили л.а. „Рено Меган” с рег. № РВ ** КА, собственост на подс. И., прехвърлили се в  л.а. „Фолксваген джета”. Там подсъдимата И. прехвърлила от собствения си автомобил в другия бойната карабина „Winchester” (Уинчестър) с прибор за безшумна стрелба, изработен саморъчно (заглушител). В пълнителя на пушката имало 7 бр. патрони. В автомобила на подсъдимата И. останали носените от нея  боен пистолет „Browning” (Браунинг) и 47 патрона калибър 9 х 18 мм. Подс.Х. носел от дома си собствена гумена палка с дължина 58 см. и с диаметър 3.5 см. Потеглили към дома на пострадалия свидетел Х.. Подсъдимата не била ходила на гости, но  знаела адреса на който живее бизнес- конкурентът й. Познавала и автомобила, ползван от него по повод работата му.

След 6.00 часа  на 17.02.2012 г. подс.Х. паркирал л.а. „Фолксваген джета” на 3-4 метра зад автомобил „Рено канго”, собственост на пострадалия. Автомобилът на пострадалия се намирал на ул. „**” до ел.трафопост, в близост до дома , в който живеел в гр. П. ул. „***  № ***. Около 6.20 часа пострадалият Х., както обичайно правел всеки ден,  излезнал от дома си. Насочил се към своя автомобил. В двете си ръце държал чанти с багаж. Отворил предната дясна врата на автомобила и оставил на седалката носеният от него багаж. През това време подс.И. излязла от л.а. „Фолксваген джета”. На главата си носела черна текстилна маска, прикриваща напълно лицето й,  с цял отвор за очите. Била облечена  и в черни дрехи. В ръцете си държала бойната карабина, описана по- горе, насочена към главата на пострадалия. Когато пострадалият я забелязал, разстоянието между двамата било около 3 метра. Постр. Х., силно изплашен за живота си от ситуацията, която възприел,  веднага се хвърлил към тялото на подсъдимата и успял да я повали на земята. При падането подсъдимата И. изпуснала карабината. Успяла да я вземе отново. И двамата се изправили. Подсъдимата  се опитала с обратната страна на карабината, откъм мястото за приклада, да нанесе удар в главата на пострадалия Х.. Той приклекнал, поради което подсъдимата не успяла да го удари. Веднага след това пострадалият Х. хванал оръжието с две ръце, като същевременно нанесъл удар  с крак на нападателя си в областта на корема. Оръжието  издърпал с ръце, отнел го и като го държал в областта на цевта успял да нанесе удари със задната част  на оръжието, където би следвало да е приклада, в областта на главата на нападателя си, все още неизвестен му към онзи момент- подсъдимата И.. От тези удари подсъдимата И.  паднала на земята. В този момент подс.Х., който бил тръгнал да излиза от автомобила почти едновременно с подсъдимата И., но се подхлъзнал и паднал, са доближил до пострадалия свидетел Х. и с гумената палка, носена от него,  нанесъл силен удар по гърба на пострадалия. От удара пострадалият Х.  паднал на земята, а подс.Х. го хванал с ръце през кръста. Започнал и да го души. Пострадалият започнал да вика за помощ. Подсъдимият Х. сложил ръката си върху устата му, за да не вика. Пострадалият успял да захапе с уста пръстите на подсъдимия и той го пуснал. Двамата се изправили. Пострадалият Х. успял да хване палката, държана от подсъдимия Х.  и я издърпал от ръцете му, след което започнал да нанася с нея удари по главата, гърба и ръцете на подсъдимия. В един момент пострадалият видял, че подс. И. взема карабината от земята и я насочва към него, поради което преустановил ударите върху подсъдимия и се насочил към подсъдимата. Той не бил чул и не възприел първият произведен към него изстрел, който не го засегнал. Чул зареждането на пушката за втори изстрел.  В този момент пострадалият Х.  инстинктивно бил вдигнал лявата си длан пред тялото, в областта между гърдите и лицето, за да се предпази, а в дясната ръка държал палката. Подс.И. стреляла отново  срещу пострадалия. Вторият изстрелян куршум попаднал в лявата длан на постр. Х., която той бил вдигнал инстинктивно. След втория изстрел гилзата се заклинила в патронника на бойната карабина и стрелбата с нея станала вече невъзможна.

Междувременно, в момента непосредствено преди възпроизвеждането на изстрелите,  от същия блок и вход, от който бил излязъл пострадалият Х., излизал и съседът му- свид. Д.П.. Той чул виковете на пострадалия, чул и две „пляквания”, които с оглед познанията си на ловец, оприличил на изстрели. Решил да му се притече на помощ. Движейки се към мястото, където била паркирана колата на пострадалия, забелязал потеглящата кола на нападателите.  Двамата подсъдими  вече били успели да влезнат в л.а. „Фолксваген джета”, като подс.Х. бил седнал на шофьорското място, а подс.И. била на място до шофьора. Тогава пострадалият  се приближил към автомобила, в който били подсъдимите и с палката започнал да нанася удари по предното обзорно стъкло на потеглящия автомобил, при които удари то се напукало. Подс. Х. успял да приведе в движение лекия автомобил, потеглил с висока скорост и се отправил в посока на запад по улица „Н. Войновски”, към бензиностанцията „Лукойл”, намираща се на ул. „Васил Левски”. Пристигнали на обособения паркинг пред МБАЛ „Пловдив” АД, където изоставили л.а. „Фолксваген джета” и се прехвърлили в л.а. „Рено Меган” с рег. № РВ ** КА, собственост на подс.И., който същия ден рано сутринта бил закаран  и оставен там.

Двамата подсъдими решили да укрият оръжията и боеприпасите. С лекия автомобил на подсъдимата отишли до землището на с. Йоаким Груево. Бойната карабина „Winchester” (Уинчестър), в която имало 5 броя патрони, подсъдимите хвърлили в един водоем в землището на с. Йоаким Груево. Тъй като водоемът бил замръзнал, карабината не потънала във водата. След разкритие на извършителите  разследващите органи успели да я намерят и приобщят към делото като веществено доказателство със съставен протокол за оглед на местопроизшествие. Отново се върнали на паркинга, преместили лекия автомобил „Фолксваген Джета”  в най- далечния край. Преди да напуснат паркинга, в неговия югозападен край,  по указание на подсъдимата И., подсъдимият Х. изхвърлил бойния пистолет „Browning” (Браунинг) завит в бял текстил и 47 бр. патрони, намиращи се в общо 4 бр. бели картонени кутийки, а те самите поставени в найлонов чорап. Подсъдимите се прибрали в дома на подсъдимата И..

 В хода на досъдебното производство е била изготвена, а в хода на съдебното такова беше прочетена и приета по надлежния процесуален ред съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 138/2012 г. на пострадалия Г.Х.. От заключението й  се установява, че на пострадалия Х. е било причинено пронизващо (транзиторно) огнестрелно нараняване на дланта на лявата ръка с входна рана в областта на главичката на ІV-та дланна кост с размер около 0,5 см и изходна на гърба на дланта (входната е на предната повърхност) с размер около 1 см със счупване на главичката на ІІ-ра дланна кост. Дължина на раневия канал  била около 5 см.

Счупването на главичката на дланната кост е причинило трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за около 1,5 месеца. Телесната повреда се явява средна по смисъла на чл.129 от НК.

В хода на досъдебното производство е била изготвена, а в хода на съдебното такова беше прочетена и приета по надлежния процесуален ред съдебно- медицинска експертиза на живо лице № 20/2012 г. на подсъдимата И.. Според заключението на същата, по време на инкриминираните по делото събития, на подс. И. са били причинени следните травми:  оток, кръвонасядания и охлузване на лява половина на лицето, оток зад лявото ухо, разкъсно-контузна рана на главата. Касае се за наранявания, посочени  като леки телесни повреди в  чл.130 ал.1 от НК.

 

В хода на досъдебното производство е била изготвена, а в хода на съдебното такова беше приета по надлежния процесуален ред съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 21/2012 г.  Според заключението й на подс. Х. на местопроизшествието са били причинени следните травматични увреждания:  оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на устата, счупване на коронките до венеца на два предни зъба и избИ.е на други два предни зъба, охлузване и разкъсно-контузна рана на гърба, оток и кръвонасядане на палеца на лявата ръка. ИзбИ.ето на зъбите е затруднило дъвченето и говоренето му за срок, позволяващ според настоящия състав на съда да се направи извод, че това нараняване съответства по степен  на телесните увреждания, посочени в чл.129 от НК.

В хода на досъдебното производство е била изготвена, а в хода на съдебното такова беше прочетена и приета по надлежния процесуален ред  химическа експертиза / л. 128 т. 1 дос. произв./. Според заключението на същата, при изследването на 19.12.2012 г. на 1 бр. пушка, самоделна, без приклад и на пистолет „Браунинг”,  са установени следи от бездимен барут в цевите на оръжията. Заключението на експерта е, че с всяко едно от тях е възпроизвеждан изстрел.

 В хода на съдебното следствие беше изслушана и приета по надлежния процесуален ред  изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза, изследваща наличието на частици от барут по обтривките, иззети  от ръцете на двамата подсъдими / л. 126 т. 1 дос. произв./. Според заключението на експерта не са установени наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут.

В хода на досъдебното производство е била изготвена /л. 87-94 т. 2 дос. произв./, а в хода на съдебното такова беше прочетена и приета по надлежния процесуален ред и  съдебно-балистичната експертиза. Според заключението на същата  карабината „Winchester” (Уинчестър) модел „1873” тип „3” кал. „44 WCF” е бойна, доработена за стрелба с пистолетни патрони кал. 9 х 18 мм. Същата е технически неизправна, но е годна да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони от посочения калибър.

Пистолетът „Browning” (Браунинг) модел „1922”, сериен № 20321 е боен, кал. 7,65 х 17 мм. Същият е технически изправен и е годен да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони от посочения калибър.

Изследваните 52 патрона са стандартни, бойни, кал. 9 х 18 мм. Същите са изправни и годни да възпроизведат изстрели. Всички патрони са изстреляни по време на извършване на съдебно-балистичната експертиза.

 В хода на досъдебното производство е назначена, а в хода на съдебното- изслушана и приета и Комплексна СППЕ на подсъдимата И. / л. 8-14 т. 2 дос. произв./ Според заключението на същата подсъдимата И. страда от психично заболяване- рецидивиращо депресивно разстройство и се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Пловдив. Тя е с нормално за възрастта си психично състояние  и не се установяват данни за отклонение от това състояние по време на извършеното деяние и след него.  Към същия момент е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Била е в ясно съзнание, с подредено поведение, без данни за разстройство на съзнанието, на патологичен или физиологичен афект. Емоционалното й състояние не е болестно  и е в рамките на нормалнопсихологичните реакции, характерни за личността й. В състояние е да възприема и възпроизвежда правилно фактите и да дава достоверни обяснения. Може да участва пълноценно в наказателното производство.

В хода на съдебното производство беше назначена, изготвена и приета по надлежния процесуален ред Комплексна съдебно- медицинска експертиза на подсъдимата И. / л. 232-265 съд. дело/ за изясняване на  актуалното й здравословно състояние към момента на изготвяне и приемане, както и на  причинените й на инкриминираната дата травматични увреждания, механизма на причиняването им, характера и степента им, съответствието на този механизъм със заявеното от подсъдимата, респ. пострадалия относно броя, вида, начина на нанасяне на удари.

Според заключението на експертите, подсъдимата страда от Захарен диабет тип 2, средно-тежка форма на Диабетична полиневропатия; артериална хипертония; остеодистрофични изменения на прешлените ; дегенеративна миопия на двете очи.

При инцидента на 17.12.2012 г. на подсъдимата са били  причинени наранявания, подробно описани от експертите, както в областта на главата, така също и в областта на лявата длан и лявата коленна става.

За механизма на получаване на уврежданията в областта на главата вещите лица сочат, че са причинени от удар с твърд тъп предмет, при действието на сравнително малка сила. Възможно е всяко от тези увреждания  да е  получено както от удар с пушката, приложена като веществено доказателство по делото, така също и с палката, също приложена като веществено доказателство по делото. С изключение на разкъсно-контузната рана на кожата на главата сочат възможно причиняване и при удар с юмрук, а за последната посочена рана- и възможност да е получена по време на самото падане.  Кръвонасядането на кожата по гърба на лявата длан  също е възможно да се получи след удар с палката, пушката или юмрук. То има изразен защитен характер.

Контузията на лявата коленна става с разкъсване на двата мениска и предна кръстна връзка вещите лица изключват да е получена  от директни удари с крак или друг твърд тъп предмет, каквото обяснение за това увреждане дава самата подсъдима. Вещите лица сочат  индиректен механизъм на получаване на това увреждане- при изправянето на подсъдимата на местопроизшествието в крайната фаза на сблъсъка, преди да напусне местопроизшествието.

 Счупването на двата зъба и разкъсването на лигавицата на устната кухина вещите лица изключват да са наранявания, получени на инкриминираната по делото дата.  Те аргументират становището си с липса на описание на такива увреждания в първоначалната медицинска документация и появата на писмени данни за тях едва на 04.01.2013 г.

 Вещите лица изключват връзка между нараняванията, получени от подсъдимата на 17.12. 2012 г. и констатираните увреждания на здравето- дегенеративна миопатия и травматични увреждания на прешлените.

 Обсъждайки заключението на тази експертиза и останалите кредитирани доказателства, съдът приема, че телесните увреждания, посочени да са получени като вероятен механизъм при удар с пушката, или с палката  или с юмрук, всъщност са получени при ударите с пушката. Няма доказателства пострадалият да е нанасял юмручни удари или удари с палката на подсъдимата И.. Това експертно становище дава основание да не се възприемат обясненията на подсъдимата в частта, в която сочи множество ритници от пострадалия по тялото й в момента, в който е била на земята. Такъв възможен механизъм на получените увреждания вещите лица не сочат.

Съдът кредитира изцяло всички изготвени по делото експертизи. Добросъвестно и задълбочено са изследвани от лица с необходимите специални знания и опит факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Пловдивският окръжен съд възприема като установена по несъмнен и категоричен начин гореописаната фактическа обстановка от следните доказателства, които кредитира:

Подсъдимият И.Х. се възползва от правото си да не дава обяснения.

Съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимата В.И.. Депозираните в хода на съдебното следствие обяснения  следва да бъдат възприети в частите относно: осъществяваната от нея чрез притежаваното търговско предприятие дейност; фактът, че  е със силно влошено здравословно състояние; че сериозни здравословни проблеми имат и двете й пълнолетни деца, поради което тя се явява стожер във всяко едно отношение за  тях; че се грижи за още едно дете, с чиито баща- И.Б., живее на семейни начала, което е малолетно и също е със здравословни проблеми; че познава пострадалия Х. от няколко години преди инкриминираните по делото събития, знаела е къде живее; че търговските предприятия, управлявани от двамата, са със сходен предмет на дейност, поради което са развивали дейността си в условията на конкурентност и са имали разногласия по повод печелени от пострадалия обществени поръчки, в които е участвала и тя самата; че  в деня преди инкриминираната дата  е помолила св. А.М. да наеме кола за нея, но той й предложил да й предостави своята за 2- 3 дни, докато тя отремонтира собствената си; че вечерта  на 16.12. 2012 г. й предоставил, като закарал автомобила си пред дома й; че на инкриминираната по делото дата рано сутринта, около 05.30 часа потеглили с подсъдимия  Х. от дома й, находящ се в гр. П., ул. „***” № ** към Бензиностанция „Шел”, находяща се до ***” на бул. „***” в гр. Пловдив, където следвало да заредят  с газ автомобила „Фолксваген Джета”, при което на входа на бензиностанцията, при движение назад на управлявания от нея лек автомобил ударила случайно преминаващ там друг автомобил; че при това придвижване от дома й  тя управлявала  собствения си автомобил, а подсъдимият Х. автомобила „Фолксваген Джета”; че след зареждането с гориво отишли с  двата автомобила до паркинга на Окръжна болница- Пловдив, където оставили нейния автомобил, от него в л.а. „Фолкваген Джета” прехвърлили притежаваната от нея бойна карабина марка „Уинчестър” без приклад, но със заглушител, както и боеприпаси за нея, намиращи се в пълнителя, но две кутии боеприпаси, както и пистолетът „Браунинг”  останали в лекия автомобил на подсъдимата; че след това потеглили с л.а. „Фолкваген Джета” към дома на пострадалия, където на паркинг пред блока забелязали автомобила му, тип „баничарка”, който тя познавала и паркирали автомобила си точно зад автомобила на пострадалия; че било още тъмно и валял дъжд, при наличие и на малка снежна покривка; че след около 5 минути пострадалият Х. се появил, носейки торби, при което тя взела пушката, излязла и се приближила към пострадалия; че разстоянието между двата паркирани автомобила било близко, по нейна преценка около 1,5- 2 метра; че в това време и подсъдимият Х., с гумената палка в ръка тръгнал да излиза от лекия автомобил, но се подхлъзнал и паднал непосредствено преди пострадалият да я забележи; че след като се обърнал и я видял той се нахвърлил и отнел оръжието, а нея съборил на земята и й нанесъл удари с оръжието; че в този момент и подсъдимият Х. се насочил към пострадалия с палка в ръка, но пострадалият Х. успял да отнеме палката от него и му нанесъл удари с нея; че изстрели, два на брой,  с пушката на мястото на произшествието е възпроизвела именно тя; че двамата с подсъдимия Х. са съумели да се доберат до паркирания съвсем наблизо л.а. „Фолксваген Джета”, при което подсъдимият Х. съумял да приведе автомобила в движение и потеглили, но пострадалият с палката, отнета преди това от подсъдимия  Х. успял да счупи предното стъкло; че решили да изхвърлят бойната карабина и го сторили във водоем до с. Йоаким Груево, след което се върнали в района на Окръжна болница, където изхвърлили остатъка от патроните, завързани в дамски чорап, които не били прехвърлени в л.а. „Джета”, че оставили този лек автомобил на същия паркинг, а с лекия автомобил на подсъдимата И. двамата подсъдими се придвижили до дома й, където останали до момента, в който нейна работничка от училище „С.Б.” в гр. П., където подсъдимата стопанисвала ученическия стол, й съобщила, че там са отишли лица,  поради което тя и дъщеря й веднага отишли на място и заварили там полицаи. Съдът кредитира обясненията й относно полицейското й задържане, хоспитализиране, последващо оперативно лечение, без да възприема оценката на подсъдимата относно правомерността на тези действия и основателността за предприемането им. Изцяло следва да бъде ценено заявеното от подсъдимата относно факта, че е боравила с огнестрелно оръжие, преминала е обучение за това, работила е известен период на длъжност, на която е било необходимо това обучение.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която тя сочи неправомерно поведение спрямо нея от страна на пострадалия преди инкриминираната дата с думи и действия спрямо нея лично и спрямо дъщеря й, както и отправяни обиди с оглед здравословното състояние на сина й. Не следва да бъдат кредитирани обясненията й и относно отправени реплики към пострадалия на местопроизшествието. В тази част обясненията й противоречат на останалите кредитирани от съда доказателства и имат ярко изразен защитен характер. Не следва да бъдат кредитирани обясненията й и в частта, в която заяви, че пистолетът  не е бил държан от нея и тя няма никакво отношение към тази вещ. За обстоятелствата, за които бяха констатирани по надлежния процесуален ред противоречия, съдът кредитира заявеното от подсъдимата в протокола й за разпит в хода на досъдебното производство- (л.73-75 т.2 от досъдебното производство). От тях се установява, че решението да причака  рано сутринта на инкриминираната дата пострадалия Х. е взето от подсъдимата предварително, че идеята й е била при тази „среща” да е придружавана от подсъдимия  Х.; че „самоделката” и патроните са били в нейно владение, но гумената палка, използвана от подсъдимия  Х. при нападението над пострадалия, а впоследствие отнета от последния и използвана за самозащита е била  носена именно от подсъдимия  Х. и е била негова; че тя е била с маска при слизането от автомобила и с пушката в ръка; че на местопроизшествието не е имало никакъв словесен контакт между нея и пострадалия, който при забелязването й се е нахвърлил към подсъдимата в момент, в който тя е била с насочена към него пушка и я е отнел.  Следва да бъдат възприети обясненията на подсъдимата от досъдебното производство, депозирани в протокола й за разпит на  20.12.2012 г., / л.70, т.I от делото/, при които същата сочи отношението си към оръжията и боеприпасите, за които й е повдигнато обвинение – „оръжията и боеприпасите бяха в дома ми и бяха собственост на моя дядо… за мен тези оръжия имаха сантиментална стойност и се предаваха от поколение на поколение”. Заявеното от подсъдимата и свидетелите- нейни близки родственици и приятелка, че  пострадалият е организирал чрез трети, неустановени по делото лица нападение над дъщеря й, не следва да бъде кредитирано. Касае се за защитна теза. Нелогично е за това нападение да не са уведомени надлежните органи при заявеното от нея изключително притеснение за детето й.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Х.. Същите бяха съпоставени с изводимото от другите доказателствени източници. Този свидетел, с оглед на качеството му на граждански ищец и частен обвинител, несъмнено е заинтересован от изхода на делото. Следва да се отбележи, че показанията му са последователни и се подкрепят от останалите кредитирани от съда доказателства.  От тях се установява осъществяваната от този свидетел идентична търговска дейност,  участието и на двамата в процедури за обществени поръчки, местоживеенето му и местодомуването на автомобила му, където всъщност са станали инкриминираните събития за по-тежкото престъпление, поведението на подсъдимата като неразпознато към онзи момент от него лице, появило се неочаквано като маскиран човек с насочена към главата му пушка; обличането на това лице /подсъдимата/ в тъмни дрехи и с маска само с прорез на очите; хвърлянето на пострадалия към нападателя, при което го съборил на земята, изпуснал пушката и двамата започнали  да се борят за нея, при което той в един момент успял да я отнеме от нападателя и да нанесе удар с оръжието в главата му; нападението в този момент в гръб от друго лице с последващо душене и запушване на уста, при което пострадалият успял да го захапе за ръка и да извика за помощ, последвали удари между пострадалия Х. и вторият нападател, вкл. и с палка, която пострадалият също успял да отнеме и да нанесе удари на втория нападател (подсъдимият Х.); подгонването на втория нападател до момента, в който възприел зареждане на пушка от намиращия се на земята първи нападател и отправянето на пострадалия отново към нападателя с пушката, за да я отнеме преди стрелящият да има добра позиция за стрелба; произвеждането в този момент на изстрел към него, при който бил  прострелян в ръката; отправянето на двамата нападатели към паркирания в близост автомобил и нанесените от пострадалия удари с палката по стъклото преди отдалечаването му, с цел да бъде засечен автомобилът от камерите по пътя и да бъдат разкрити нападателите му, последващите действия на полицейските органи, при които той не е споделил подозрения, че нападателят му може да е подсъдимата, тъй като не я е бил разпознал и не очаквал да е тя, преживените от него ужас, болки и страдания по време на самото нападение и след това.  

За обстоятелствата, за които бяха констатирани противоречия между заявеното от пострадалия свидетел в хода на съдебното и досъдебно производство, съдът кредитира показанията от досъдебното производство, дадени в протокола му за разпит на л. 84-86 т. 1 досъдебното производство. Единствено за описаните пред съда действия  по душене от втория нападател и запушване на уста, с последвало захапване от  пострадалия, възприема заявеното пред съда. В първоначалния разпит тези факти не са упоменати, но свидетелят е категоричен, че е имало и такива действия. С посоченото по- горе изключение, в частта, в която свидетелят описва поведението си на 17.12.2012г. и противоправното поведение спрямо него съдът възприема заявеното в хода на досъдебното производство, тъй като показанията са депозирани непосредствено след деянието и свидетелят ги потвърди. В показанията на този свидетел се очертава едно незначително, според настоящия съд, противоречие. Първоначално той сочи наличие на приклад на пушката. При предявяването на вещественото доказателство беше констатирано, че това оръжие е без приклад. В тази насока са и обясненията на подсъдимата, които следва да бъдат кредитирани.  Самият свидетел даде логично обяснение на заявеното от него относно наличието на приклад- бил е в изключителна ситуация, не е имал време да оглежда пушката, /било е и тъмно/. Държал я е в предната и средна част, а не в задната и логически е останал с впечатление, че има приклад. Именно със задната част на пушката, където мислел, че има приклад, нанесъл и ударите.  Следва да се отбележи, че свидетелят сочи собствено възприятие само на един изстрел- този, при който е бил прострелян. Безспорно е установено, че изстрелите са били два, в непродължителен отрязък от време. Невъзприемането и на другия изстрел е логична последица от заявения от пострадалия ужас, който е изпитвал през цялото време на нападението.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д.П.. Същият е незаинтересован от изхода на делото. Той, в качеството си на очевидец, възпроизвежда възприятията си относно обстоятелството, че е чул два изстрела, описани от него като „пукот”, поради което ги е оприличил на изстрели от ловна пушка „Флоберка”; че е чул виковете за помощ на пострадалия, видял е двете лица, които са се качили в колата и са се отдалечили от местопроизшествието, както и действията на пострадалия по счупване на стъклото на автомобила. Той лично е уведомил за случващото се на тел. 112. Лицата описва като облечени в тъмни дрехи, със шапки на главите. За обстоятелствата в каква поредност точно какви действия е възприел този свидетел, съдът кредитира показанията му от досъдебното производство, депозирани в протокола му за разпит на л. 87-88 т. 1 от досъдебното производство, които бяха присъединени като доказателство по делото по надлежния процесуален ред. Тях свидетелят потвърди, като депозирани в период по- близък до събитията.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. Т.Т.. Същият не е заинтересован от изхода на делото. Показанията му са относно провежданите преди инкриминираната дата процедури по ЗОП, участието на двамата – подсъдимата И. и пострадалият Х. в тях, причините за отстраняването на пострадалата - обективни и стоящи извън действия на Х.; влошените отношения между двамата по повод тези процедури; отправяните пред него задочни упреци между подсъдимата И. и пострадалия Х. относно наличие на нерегламентирани контакти, които другият използва при участието си в провежданите конкурси за обществени поръчки. За обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред показанията на свидетеля от досъдебното производство, съдът възприема именно тях, тъй като свидетелят ги потвърди, като депозирани по- близко до събитията, за които свидетелства.

Съдът кредитира и показанията на свид. А.М., от които се установяват както данни за дейността на подсъдимата като търговец, така и начинът, по който тя го е мотивирала да й намери лек автомобил, при което той й е предоставил в деня преди инкриминираните събития собствения си. За обстоятелствата, за които бяха присъединени като доказателство по делото показанията на свидетеля от досъдебното производство, депозирани при разпита му – протокол на л. 90 т. 1 от дос. производство, съдът възприема първоначално заявеното от свидетеля. То съдържа по- голяма конкретика относно проведените между двамата разговори и срещи. Разпитът е проведен по- скоро след инкриминираните събития и е нормално споменът на свидетеля за тези обстоятелства да е бил по- ясен.

Следва да бъдат ценени изцяло и показанията на свид. С.Я., като за обстоятелствата, за които по реда на чл. 281 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 2  предл. 2 от НПК бяха  присъединени показанията му от досъдебното производство, съдът възприема последните. От показанията на този свидетел се установява фактът, че л.а. „Фолксваген Джета” е бил във владение на свид. М. още преди инкриминираните по делото събития, макар да не му е бил прехвърлен с договор в предписаната от закона форма.

Съдът кредитира отчасти показанията на свид. М.Т.. Същата е сестра на подсъдимата, заинтересована е от изхода на делото. Показанията й в частта, в която не подлежат на кредитиране, имат ярко изразен защитен характер, обслужвайки изцяло невъзприетата от съда защитна версия на подсъдимата. Съдът кредитира показанията на свидетелката досежно родството си с подсъдимата и силните семейни връзки, относно приятелството на дъщерята на подсъдимата И.- св. Д. И. с подсъдимия  Х.; относно трудовата ангажираност на подсъдимата, семейното и здравословното й състояние; здравословните проблеми на нея, децата й и детето на мъжа, с когото живее на фактически начала и за което се грижи. Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно споделено й от сестра й  продължително силно агресивно отношение на пострадалия към подсъдимата И. и дъщеря й преди инкриминираната дата, както и относно разказаното й за поведението на подсъдимата и пострадалия по време на самия инцидент. Показанията на свидетелката, че пушката, държана от подсъдимата И. по време на инцидента е била собственост на дядо им, следва да бъдат  възприети, като съответни на кредитираната част на обясненията на подсъдимата. Показанията й относно здравословни проблеми на подсъдимата непосредствено след разкрИ.е на престъплението също следва да бъдат кредитирани, поради съответствието им с останалите възприети от съда доказателства, вкл. писмени медицински и СМЕ.

Съдът кредитира отчасти и показанията на свид. Д. И.. Същата, в качеството си най- вече на дъщеря на подсъдимата И., а така също и на близка приятелка на подсъдимия  Х., е заинтересована от изхода на делото. В некредитираната част показанията й обслужват изцяло защитната версия на майката. Съдът възприема показанията на свид. И. относно семейното и здравословно състояние на подсъдимата, децата й и детето, за което тя полага грижи; относно трудовата ангажираност на майка й към инкриминираните по делото събития; относно притежавания от подсъдимата лек автомобил; за външния вид на двамата подсъдими при прибирането им в дома на И-ви на инкриминираната дата сутринта около 8.30-9-00 часа; относно факта на полицейско задържане на двамата подсъдими. Кредитира изцяло и описанието от свидетелката на мястото, където семейството живее, в съседство с дома на И.Б.- в кв. ** на гр.Пловдив, стопанисваните от фирмата на подсъдимата И. два училищни стола, традиционния маршрут от дома им до с. П. в случаите, в които  са извършвали зареждане на стоки от борсата там. Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно многократно упорито вербално и физическо насилие на пострадалия над подсъдимата И., вкл. и организиран от него опит за отвличане на самата свидетелка И.. В тази част показанията й са недостоверни и с оглед липсата на каквото и да е оплакване до компетентните органи, което съдът намира за изключително нелогично поведение с оглед описаното силно застрашаващо свидетелката И. нападение, породило страх и от бъдещи такива. Описаното от свидетелката поведение на полицейските служители в училище „С.Б.” в момент, когато са отишли да търсят майка й - на лица, които изобщо не са се представили, нападнали са брат й  и с действията си противозаконно са довели до прилошаването му, без каквато и да е причина за това, съдът също не кредитира. Макар и извън основния предмет на доказване по делото, в тази част показанията на свидетелката са насочени към подкрепа на изградената защитна позиция на подсъдимата И.- жертва във всяко едно отношение- и като неправомерно отстранен от конкурента- пострадал търговец, и като неправомерно силно физически увредена на местопроизшествието,  и като обект на неправомерни полицейски действия при разкриване на престъплението. Всички тези обстоятелства съдът намира за недоказани. 

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. И.Д., дадени в хода на досъдебното производство и присъединени като доказателство по делото по надлежния процесуален ред. Същите установяват собствеността и ползването на л.а. „Фолксваген Джета” непосредствено преди и по време на инкриминираните събития.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. Ц.П.. Същият, в качеството на полицейски служител разказва за посещението си на мястото, където е търсена подсъдимата, но е заварен първоначално синът й, а по- късно е отишла и тя самата, за поведението на полицейските служители  и намирането на оръжието на престъплението на място, на което е присъствал самият подсъдим Х.. Този свидетел дава показания за факти и обстоятелства, които е възприел лично. Същите оборват описаното от подсъдимата поведение на полицейски служители, които са се държали на мястото, където е бил синът й, като хора с престъпни намерения- „нападатели”. За обстоятелствата, за които бяха констатирани по надлежния процесуален ред непълноти в показанията на свидетеля и бяха присъединени като доказателство по делото депозираните такива в хода на досъдебното производство, съдът възприема именно последните, тъй като свидетелят ги потвърди след прочитането им.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д.Ш., като за обстоятелствата, за които бяха констатирани непълноти и противоречия възприема заявеното от него в хода на досъдебното производство. Този свидетел е незаинтересован от изхода на делото. Същият последователно и добросъвестно възпроизвежда факти относно поведението на двамата подсъдими  около 25-40 минути преди инкриминираното поведение. Той е станал случаен участник в ПТП между неговия автомобил и автомобила, управляван от подсъдимата И. минути преди 06.00 часа. Възприел е лично и подсъдимата, и зареждащият гориво друг автомобил, разговор между водачите на двата автомобила, външния им вид. От неговите показания се установява истинността на заявеното и от подсъдимата И., че тя е управлявала при придвижването си от дома й собствения си автомобил, а подсъдимият  Х. е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Джета”. Подсъдимата не е била с шапка в този момент, което опровергава и твърдението й, че тя по принцип си е носела зимна шапка, но не по начина, описан от пострадалия.

Съдът кредитира отчасти показанията на свид. С.К. - близка приятелка на подсъдимата. Същите следва да бъдат възприети в частта относно заявеното за трудовата ангажираност на подсъдимата, семейното й състояние, здравословното състояние на нея и близките й. В частта, в която свидетелката описва споделени й обидни и нападателни действия от пострадалия спрямо подсъдимата и децата й, както и лично възприета от нея вербална агресия на конкретно посочена дата, съдът не кредитира показанията на тази свидетелка. Същите, както и останалите дискредитирани за тези обстоятелства доказателствени източници, се появяват по делото след първоначалните обяснения на подсъдимата И., в един по- късен момент, в който тя самата започва да изгражда защитната си позиция на тотална жертва преди, по време и след инкриминирания инцидент.

Възприетата като несъмнено установена фактическа обстановка следва и от анализа на  приложените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

При посочената фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд счита за установено по безспорен начин, че подсъдимата В.Д.И. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в  чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като на 17.12.2012г. в гр.Пловдив, в съучастие, като извършител с  И.Л.Х.-  помагач, е направила опит умишлено да умъртви другиго – Г.Ж.Х. ***, като опитът е останал недовършен, поради независещи от волята на дееца причини.

И двамата подсъдими са пълнолетни, вменяеми лица и като такива- годни субекти на престъплението. Изготвената по делото СППЕ на подсъдимата И. не внася никакви съмнения относно вменяемостта й.

Основното наведено от защитниците на подсъдимите и подсъдимите възражение е относно липсата на обективирано поведение, насочено към умъртвяване на пострадалия. Това възражение е в очевидно противоречие с доказателствата по делото и фактическата обстановка на извършеното, която те изграждат.

Подсъдимата И. е извършила действия, целящи умъртвяването на пострадалия свидетел Х.. Безспорно е установено по делото, че приближаването на подсъдимата И. към пострадалия Х. е било на неосветено, а с оглед часа  и неоживено място, с насочено към главата му  оръжие- пушка, годно да предизвика сериозни увреждания, несъвместими със живота. В този момент е началото на изпълнителното деяние на престъплението, визирано в чл. 115 от НК. Обстоятелството, че в този начален момент на възприемане на нападателя пострадалият свидетел е съумял да реагира светкавично, осуетявайки настъпването на целения вредоносен резултата, не налага извод, че обективираното от подсъдимата намерение не е било  с цел умъртвяването на свидетеля. Последващите действия на подсъдимата, след  активната защита на пострадалия, също са били подчинени на преследваната цел и са били насочени към умъртвяването му. Фактът, че  изстрелът, насочен към главата на пострадалия, но наранил го в областта на лявата длан, е произведен в един по- късен момент, когато подсъдимата е била на земята, съборена от пострадалия свидетел, който в същия този момент се е защитавал от непосредствено активно  противоправно нападение на втория подсъдим- Х., не налага извод, че произведеният изстрел не е бил в резултат на предварително взетото решение за умъртвяване на пострадалия. Св. Х. в момента на произвеждането на изстрела, причинил нараняването му, все още е бил в ситуация на активно отбраняващо се лице от неправомерно противоправно нападение. Изпълнителното деяние на престъплението в този момент е било довършено. Резултатът не е настъпил по независещи от волята на дееца причини. Възникналата непредвидена ситуация - неочаквана активна защита на самия пострадал, довела до нараняване на двамата подсъдими и създадена реална опасност същите да бъдат разкрити, е причина те да напуснат местопрестъплението. В посочения смисъл е и практиката на ВС и ВКС. В Решение  № 386 от 6.IX.1995 г. по н. д. № 308/95 г., I н.о. на ВС се сочи, че за разлика от доброволния отказ от опит при  неуспялото престъпление деецът е довършил изпълнителното деяние, но в конкретния случай то не е успяло да породи целения престъпен резултат. Неуспялото престъпление съставлява довършен опит, при който деецът е извършил престъпното деяние. От обективна страна той е направил онова, което обикновено е необходимо, за да се причини резултатът, но в конкретния случай деянието му се е оказало неуспешно. Поради липсата на едно или друго обективно условие за настъпване на резултата извършеното деяние не е успяло да породи предвидените в закона общественоопасни последици. Обстоятелството, че деецът не е повторил многократно  неуспялото въздействие, не изключва отговорността за довършения до този момент опит за престъпление. Той на общо основание следва да отговаря за осъществения довършен опит към престъпление. В същия смисъл са и Решение № 4/26.02.1986 г. по н.д. № 79/85 г. на ВС, Решение № 80/01.03.2010 г. на ВКС по н.д. 580/2009 г., ІІ н.о.; Решение № 48/03.02.2012 г. на ВКС по н.д. 3099/2011 г., ІІІ н.о..  Съобразно т. 7 от Постановление № 2/1957 г. на Пленума на ВС, в случая важното е, че подсъдимите са искали настъпването на смъртта на пострадалия и следва да отговарят с оглед на целения вредоносен резултат, непостигането на който определя престъплението като останало във фазата на опита,  а не съобразно реално причинената телесна повреда.

Наведените доводи от подсъдимата И., че е действала в ситуация на неизбежна отбрана, като е възпроизвела изстрелите с цел защита на подсъдимия Х. от нападението на пострадалия Х., не могат да бъдат възприети. По делото е безспорно установено, че пострадалият Х. е нанесъл установените по делото телесни повреди на всеки от двамата подсъдими в ситуация на неизбежна отбрана. Той се е защитавал при условията на пряко, започнало и неприключило нападение върху него от две лица, въоръжени  с пушка и гумена палка. Защитавал е живота си. Качеството на подсъдимата И. на нападател, каквото качество се установява и за подсъдимия  Х., препятства възприемането на лансираната от нея защитна теза, че е действала в ситуация на неизбежна отбрана. Същото е относимо и досежно подсъдимия Х..

Извършването на престъплението от подсъдимата И. в съучастие с подсъдимия Х., като тя е била извършител, е несъмнено установено.

Несъмнено е установено и качеството на съучастник на подсъдимия Х.. Наказателната отговорност на този подсъдим следва да бъде ангажирана с оглед възведеното спрямо него обвинение- за извършено престъпление по чл. чл.115 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК-  за това,  че на 17.12.2012 г. в гр.Пловдив, в съучастие като помагач с В.Д. ***, последната като извършител,  е направил опит умишлено да умъртви другиго – Г.Ж.Х. ***, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

 Обективираното от двамата подсъдими поведение  изпълва обективните признаци на посоченото престъпление. И двамата са отишли на неосветено и неоживено място, пред дома на пострадалия, в ранните часове на деня. И двамата са носели тъмни дрехи. Този подсъдим е бил наясно и с носената шапка- маска от подсъдимата И.. Той лично е възприел преместването от колата на тази подсъдима в л.а. „Фолксваген Джета” на огнестрелно оръжие. Самият Х. е носел гумена палка- средство, предназначено за физическо въздействие. И двамата почти едновременно са излезли от автомобила и са се насочили към пострадалия, при което всеки от подсъдимите е държал средството си за нападение. Обстоятелството, че подсъдимият Х. се е подхлъзнал и е паднал при излизане от автомобила е причина той да се включи активно в нападението над подсъдимия в един незначително по- късен момент.  Всички посочени факти налагат еднопосочния извод, че обективираното поведение на двамата подсъдими налага извод за общ умисъл за убийство на пострадалия Х., а не за сплашване, каквото настоящият състав на съда категорично не възприема. Координацията на действията на двамата подсъдими по делото е безспорно установена от момента на тръгването им от дома на подсъдимата И. до момента на връщането им в същия дом, вкл. и при самото нападение. За началото на деня следва да се подчертае и абсолютната несъстоятелност на заявеното от подсъдимата И., че подсъдимият Х. не е знаел за нападателните й намерения с оглед носенето от този подсъдим на лично негова гумена палка. Ако той е бил с намерение да придружи подсъдимата И. за покупка на плодове в с. Първенец е абсолютно необяснимо пристигането му в гр. Пловдив с лична гумена палка- средство за нападение и вземането на тази палка в автомобила „Фолкваген Джета”. Лансираната версия от подсъдимата, че тя винаги, от години  си носи навсякъде със себе си бойната карабина, тъй като се страхува от нападения и иска да се защитава е очевидно несъстоятелна. Данни подсъдимата някога да е била нападана не са налице. Обществено- политическите и икономически условия в страната ни не налагат извод за необходимост гражданите да се придвижват с носено незаконно притежавано огнестрелно оръжие - както инцидентно, още повече ежедневно. По същите причини съдът намира за нелогично и безпричинното придвижване на инкриминираната дата на подсъдимия  Х. с носена гумена палка с размери, установени по делото.  Мотивите да се приеме, че извършеното от този подсъдим деяние налага правна квалификация на извършеното като довършен опит са същите, като за подсъдимата И.. Не може да се приеме, че тя е извършила престъплението при „ексцес”. Вече обсъдените факти относно подготовката за извършване на престъплението, времето и мястото на осъществяването му, вида на носеното от подсъдимата И. оръжие- бойна пушка със заглушител, налагат еднопосочен извод, че намерението на подсъдимата И. да убие пострадалия е било обективирано и видно за съучастника й още преди пристигане на местопрестъплението. Обективираното поведение на подсъдимия  Х.  е било в синхрон с поведението на подсъдимата И.. И тъй като за умисъла на дееца следва да се съди по обективираното от него поведение, в случая е налице реализирано и от двамата поведение, налагащо еднопосочен извод за общо намерение на убият пострадалия. Доказателства, от които да се направи извод за създадено у подсъдимия  Х.  впечатление, че отива само да присъства на сплашване (действия за каквото не са реализирани, а веднага е пристъпено към действия за убийство),  по делото не се установяват.

Изхождайки от доказателствата за степента на участие на подсъдимия Х. в извършеното престъпление и фактическата обстановка, която те изграждат, Пловдивският окръжен съд констатира наличието на неправилно смекчена от държавното обвинение правна квалификация на извършеното от този подсъдим в рамките на настоящето наказателно производство.

Съдът, съобразно установеното в съдебната доктрина и  практика (вкл. Решение № 587/11.09.2006 г. по д. 1128/2005 г. на ВКС, І н.о.), е длъжен да се произнесе в рамките на възведеното спрямо подсъдимите обвинение. Фактическото и юридическо обвинение, възведено спрямо подсъдимия Х., е за помагачество към извършване на престъплението. До момента, в който той е бил в автомобила, може да се приеме  качеството му на помагач - лице, улесняващо извършителя на престъплението. В момента, в който този подсъдим е излязъл от автомобила и е започнал собствени активни действия по телесно увреждане на пострадалия, вкл. удар с палка, хващане в областта на корема, душене, той вече е имал качеството на съизвършител.  В този смисъл  са и задължителните за съда указания по приложението на закона, дадени в т. 6 от Постановление № 2/1957 г. на Пленума на ВС, допълнено с ТП № 7/1987г.

Поради липса на такова обвинение, явяващо се и по- тежко,  настоящият състав на съда се ограничава в ангажирането на наказателната му отговорност до безспорно установената негова активна помагаческа дейност.  Съдебната доктрина и практика са последователни и непротиворечиви във виждането си, че извършителството е по-тежко наказуема форма на съучастие от помагачеството. Този извод следва и от логическото тълкуване на нормата на чл. 58 б. „б” от НК, предвиждаща възможност за по- лека наказуемост на помагача, когато степента му на участие е малка, каквато възможност за по- благоприятно третиране на дееца законът не предвижда нито за подбудителя, нито за извършителя. Ето защо подсъдимият Х. следва да бъде осъден съобразно правната квалификация на извършеното, посочена от държавното обвинение, която е по- лека от доказателствено установената по делото.

Налице е пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия и за двамата подсъдими. Те са действали с общ умисъл за извършване на престъплението. Основанията за се приеме за доказано наличието на желание за задружна престъпна дейност са следните:

На първо място- поведението на двамата подсъдими преди пристигане на местопрестъплението. Описанието на траекторията им на движение, изводимо както от обясненията на подсъдимата И. и писмените доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие, налагат извод, че придвижването на подсъдимите от дома на подсъдимата И. до местопрестъплението е по маршрут,  съществено отклоняващ се както от обичайния такъв за посещение на пазара в с. П., обл. Пловдивска, описан подробно и от св. Д. И.. Двамата подсъдими са се отклонили от възможните преки маршрути, минавайки по възможно най- удължения и обикалящ в рамките на град Пловдив. Сочената от тях крайна цел- пазарът в с. Първенец, е предполагала движение от изток на югозапад из гр. Пловдив до излизането от града в посока с. Първенец, без изобщо да се преминава на север от река М.. Вместо това, те, преминавайки през бензиностанция „Шел” на бул. „Шести септември”, където непредвиденото ПТП е оставило свидетел на посещението им там, са се насочили от изток на северозапад / на север от река Марица/, като са се озовали в най-северозападната точка на града- паркинга на Окръжна болница. Обяснението на подсъдимата И., че това е било с оглед последващо оставяне на автомобила й за ремонт на неконкретизирано лице, работещо срещу х-л „Санкт Петербург”, също не дава логично обяснение на факта, че мястото на паркиране на автомобила е значително след соченото за ремонта място, отстоящо на северозапад от него. Логичен извод на тази необичайна траектория за движение е, че подсъдимите са искали да оставят автомобила на място, където паркирането и престоят му няма да направят впечатление на живущи наоколо лица- паркинг на голяма лечебно заведение. 

Двамата подсъдими са се върнали с л.а. „Фолксваген Джета” отново на изток, където е и местопрестъплението. На тъмно и неосветено място са причакали пострадалия до автомобила му. И двамата са били облечени с тъмни дрехи, и двамата са били със шапки, шапката на подсъдимата И. е била тип маска и е закривала изцяло лицето й, с изключение на очите. Тя  се е насочила към пострадалия свидетел по начин да не бъде възприета до момента, в който е била на няколко метра от него, с насочено към главата му оръжие- пушка. Самата пушка е била снарядена със заглушител - приспособление, целящо да минимализира възможността изстрелът да бъде чут, а стрелящият- видян.  Всички тези действия, както и мястото и начинът им на извършване, налагат извод за обективирано координирано целенасочено поведение към стрелба по пострадалия, осъществена по време, място и начин така, щото извършителите да не бъдат забелязани и разкрити. Действията и на двамата още до пристигането им на местопрестъплението са били координирани и носят всички белези на предварително взето решение за умъртвяване на св. Х., с положени максимални усилия за неразкрИ.ето им. Обективираното им премислено задружно поведение още до този момент носи белезите на съучастие и от субективна страна. Поведението им е било координирано и взаимно допълващо се  и по време на самото нападение. И двамата са излезли почти едновременно от автомобила; при осуетената възможност подсъдимата И. да възпроизведе изстрел, чрез отнемането на оръжието от пострадалия и падането на подсъдимата на земята, вторият подсъдим активно се е намесил за сломяване на съпротивата на пострадалия. В този момент подсъдимата е възпроизвела два изстрела. Съдът приема, че нараняването на пострадалия е станала именно при втория изстрел. Вече беше обсъден фактът,  че самият пострадал свидетелства само за едно зареждане на пушката и само за един изстрел, при който е бил наранен и след който нападателите му са побягнали към автомобила си.

Свидетелят П. - съсед на пострадалия и незаинтересован от изхода на делото, е чул два изстрела, които поради знанията си на ловец е разпознал от чутите „пляквания”. За два изстрела сочи подсъдимата в кредитираната част на обясненията си. За възпроизвеждането на два такива налагат извод и веществените доказателства, намерени на местопроизшествието и при изследването на пушката. Трети е бил е невъзможен за бързо възпроизвеждане поради засядане на гилзата, затрудняващо обичайното презареждане на оръжието.

С оглед на комплексната преценка на посочените по-горе обстоятелства, защитната версия на подсъдимата, че не е имала никакво намерение да стреля по подсъдимия изначално, а е искала да го „сплаши” чрез разговор с него, че подсъдимият Х. е присъствал именно за „сплашване” е несъстоятелна. Извън посочените по- горе обстоятелства следва да се отбележи и липсата на каквато и да е словесна комуникация от нейна страна към пострадалия. Не е била осъществявана такава и между двамата подсъдими. Това е още един факт в подкрепа на извода, че целта не е била „сплашване”, при което сплашваният е трябвало да разбере ясно отправено послание за въздържане от действия спрямо подсъдимата, а обективирано поведение към убийство. Ето защо настоящият състав на съда намира, че единственият възможен извод относно намерението на подсъдимата И.  и подсъдимия  Х. е било насочено към умъртвяване на пострадалия. Облеклото и шапката- маска, са изключвали каквато и да е възможност да бъде разпозната от него при тези си действия. За св. Х. подсъдимият Х. е бил изначално непознато му лице.

Съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата  В.Д.И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. чл.339 ал.1 от НК, като през периода от 1997г. до 17.12.2012г. в гр.Пловдив е държала огнестрелни оръжия – бойна карабина „Winchester” модел „1873” тип „3” кал.”44 WCF”, боен пистолет „Browning” модел „1922”, кал. 7,65 х 17 мм и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 52 броя патрони кал. 9 х 18 мм, без да има за това надлежно разрешение.

        От изготвената и приета по делото СБЕ (л. 87-94 т. 2 дос. производство)  се установява несъмнено, че карабината „Winchester” (Уинчестър) модел „1873” тип „3” кал. „44 WCF” е бойна, доработена за стрелба с пистолетни патрони кал. 9 х 18 мм. Същата е технически неизправна, но е годна да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони от посочения калибър. Неизправността й при разпита пред съда вещото лице аргументира с установените засечки след изстрел, при които гилзата засята и е необходимо да се извади ръчно.

Пистолетът „Browning” (Браунинг) модел „1922”, сериен № 20321 е боен, кал. 7,65 х 17 мм. Същият е технически изправен и е годен да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони от посочения калибър.

Изследваните 52 патрона са стандартни, бойни, кал. Идентичен с калибъра на пушката- 9 х 18 мм. Същите са изправни и годни да възпроизведат изстрели.

Съгласно чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ, карабината и пистолетът представляват огнестрелни оръжия, а съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, патроните представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. По делото е безспорно установено, че подсъдимата И. не е имала разрешително за държането нито на оръжията, нито на боеприпасите. Установено е също, че пушката е придобита /без да е налице обвинение за придобИ.е/  след смъртта на дядо й през 1997 г. и от тогава до инкриминираната дата е държана от подсъдимата. Обясненията й в частта, че това държане е започнало една през 2005 г., когато я е намерила, съдът не кредитира. Те противоречат на заявеното от нея в хода на досъдебното производство и кредитирано от съда изявления, че оръжията и боеприпасите, принадлежащи на дядо й, който я е учил да стреля с пушката,  са имали  за нея сантиментална стойност и са се предавали от поколение на поколение. Макар да не е установен начинът на придобИ.е / за каквото изпълнително деяние не е възведено и обвинение/ на пистолета, нито датата, на която това е станало, то с оглед на обстоятелството, че е несъмнено установен периодът на противоправно държане на пушката, а пистолетът и боеприпасите са държани и на инкриминираната по делото дата, обективните признаци на престъплението са несъмнено установени в рамките на възведеното обвинение за държане на оръжията и боеприпасите.

Основното възражение на подсъдимата и защитата й е за недоказаност на обвинението относно пистолета. В същия смисъл изрази становище и представителят на държавното обвинение. Съдът намира престъплението за несъмнено установено от кредитираните доказателства и досежно този предмет. Както беше вече отбелязано, подсъдимата е лице с по- висока от обичайната култура относно огнестрелните оръжия и боеприпасите. Същата е преминала специален курс  за боравене с огнестрелни оръжия, обучавала се е по стрелба на конкретно посочено от нея стрелбище в гр. Пловдив. Кредитираните й обяснения, депозирани непосредствено след разкриване на престъпленията, че „оръжията” са нейна собственост, предавани от поколение на поколение в рода й и тя ги е получила от дядо си, на фона на тези й знания, не могат да подкрепят защитната й теза, че е имала предвид само пушката.  Следва да се отбележи, че преобладаваща част от боеприпасите - 47 бр., с изключение 5 бр., намиращи се в самата пушка, са намерени и иззети в района на МБАЛ-Пловдив, в близост до паркинга, под храст, покрит с листа и клони от растителност. Подсъдимата признава, че всички боеприпаси са нейни и са изхвърлени там след деянието. Под същия този храст е намерен и пистолетът - факти, несъмнено установени от протокола за оглед на местопроизшествие, приложен на л. 31-32 т. 1 от дос. производство и фотоалбума към него- л. 33-39 т. 2 дос. производство. Намирането на посочените веществени доказателства на едно място налага логическия извод, че те са оставени там от едно лице. Нелогично е да се приеме, че в близост до оживено място, каквото е паркинга на  МБАЛ „Пловдив” по различно време, различни лица ще изхвърлят , респ. скрият, точно под един и същи храст  оръжия и боеприпаси. Този факт, преценен и с вече упоменатото признание на подсъдимата за „оръжията” налага единствено възможен извод, че престъплението е доказано и досежно държането на пистолета от подсъдимата И. до момента на захвърлянето му, заедно с патроните, на мястото, където са намерени.

По вида и размера на наказанията:

Наказанието на подсъдимата И. за престъплението по чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК следва да бъде определено при следните индивидуализиращи отговорността й обстоятелства: смекчаващи са чисто съдебно минало, трудова ангажираност към момента на извършване на престъплението; изключително тежко нейно здравословно състояние и тежко здравословно състояние на децата й; обстоятелството, че полага грижи за малолетно дете на фактическия си съжител.

Като смекчаващо отговорността й обстоятелство съдът взема предвид и наличието на частични самопризнания. Самопризнанието, съобразно установеното в константната съдебна практика, винаги следва да се има предвид като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, тъй като посредством него той съдейства за разкриване на обективната истина. Съдействието може да е пълно или частично и степента му също следва да бъде отчетена. В случая това самопризнание е в незначителна част съдействащо за установяване на обективната истина по делото- подсъдимата признава присъствието си на местопрестъплението заедно с подсъдимия Х., възпроизвеждането на изстрели.  Тези факти се установяват и от други доказателствени източници- показания на свидетели, огледни протоколи, веществени доказателства. Отегчаващи отговорността й обстоятелства са извършването на престъплението при усложнената престъпна форма на съучастие и безспорно установеното по делото нейно друго наказателно противоправно поведение, реализирано в продължение на 15 години и осъществяващо признаците на тежко умишлено престъпление- по чл. 339 ал. 1 от НК. Може да се направи извод за личност с установени престъпни навици. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъдат отчетени и мотивите за извършване на престъплението- отстраняването чрез ликвидиране на бизнес- конкурент. Подсъдимата, при оценката на обстоятелствата, довели до отстраняването й от конкурси по ЗОП, изцяло обвързва този факт с поведение на пострадалия. Писмените и гласни доказателствени източници налагат извод за обективни предпоставки, констатирани от компетентните органи и стоящи извън действия на пострадалия Х..  

Съдът, при определяне на наказанието намира, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 58 б” а” във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като същото е останало във фазата на опита, макар и довършен такъв. Цитираната разпоредба позволява по- благоприятно третиране на дееца в случаите на недовършеност на самото престъпление, каквато  е налице.

За престъплението по чл.115 от НК законът предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Съответно на установеното по делото за обществената опасност на деянието и дееца и годно да изпълни целите , визирани в чл. 36 от НК, Пловдивският окръжен съд намира наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Наказание в по- нисък размер не би постигнало нито специалната, нито генералната превенция на закона.

За престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК наказанието следва да бъде определено при следните индивидуализиращи отговорността на подсъдимата обстоятелства: смекчаващи са чисто съдебно минало, трудова ангажираност към момента на извършване на престъплението; изключително тежко нейно здравословно състояние и тежко здравословно състояние на децата й; обстоятелството, че полага грижи за малолетно дете на фактическия си съжител. Като смекчаващо отговорността й обстоятелство съдът взема предвид и наличието на частични самопризнания. Като отегчаващи- държането на повече от едно огнестрелни оръжия и немалко количество боеприпаси; продължителен период на държане, безспорно установен за пушката- 15 години. Като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид и фактът, че подсъдимата не само е държала оръжията и боеприпасите, но и че е използвала пушката за извършване на друго престъпление, засягащо основното човешко право - правото на живот. За това престъпление законодателят е предвидил санкция от две до осем години. Наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства. За съответно на деянието, дееца и целите, визирани в чл. 36 от НК, съдът намира наказание от  три години лишаване от свобода. Не се установява нито такава многобройност на смекчаващите отговорността й обстоятелства, нито наличие на изключителност, която да налага извод, че наказанието може да бъде определено под предвидения от законодателя специален минимум и да отговаря на изискванията за справедливост.

И двете престъпления са били извършени преди подсъдимата И. да е била призната за виновна с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимата В.Д.И. от така определените й с настоящата присъда наказания следва да бъде наложено  най-тежкото от тях – наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода.

За постигане целите на наказанието - както генералната, така и специалната, не се налага увеличаването на така определеното общо най- тежко наказание по реда на чл. 24 от НК.

На основание чл.59 ал.1 т.2 от НК следва да бъде приспаднато  от изтърпяването на така наложеното най-тежко наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода времето, през което подсъдимата В.Д.И. е била  с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 21.12.2012г. до 16.05.2013г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода, както и на основание чл.59 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НК и  времето, през което е била задържана по ЗМВР и НПК от 17.12.2012 г. до 21.12.2012 г.,като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 61 т.3 вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС  така наложеното общо най-тежко наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода подсъдимата В.Д.И. следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

По отношение на подсъдимия И.Л.Х., за извършеното престъпление по  чл.115 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1  от НК наказанието следва да бъде определено при следните индивидуализиращи отговорността му обстоятелства: смекчаващи- чисто съдебно минало и младежка възраст. Отегчаващи-  извършването на престъплението при усложнената престъпна форма на съучастие. Съдът, при определяне на наказанието  и на този подсъдим намира, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 58 б” а” във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като същото е останало във фазата на опита, макар и довършен такъв. Цитираната разпоредба позволява по- благоприятно третиране на дееца в случаите на недовършеност на самото престъпление, каквато  е налице. За съответно на установеното по делото за обществената опасност на деянието, дееца и годно да постигне и генералната, и специалната превенция, съдът намира наказанието от четири години лишаване от свобода. Наказание в по-нисък размер на посоченото не би постигнало нито предупредителната, нито превъзпитателната, нито възпиращата си роля.  На основание чл.59 ал.1 т.2 от НК от изтърпяване на така наложеното наказание в размер на четири години лишаване от свобода на подсъдимия И.Л.Х. следва да бъде приспаднато  времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 21.12.2012г. до 16.05.2013г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода, както и на основание чл.59 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НК се приспадне и  времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК от 17.12.2012 г.до 21.12.2012 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 61 т.3 вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС    така наложеното  му наказание в размер на четири години лишаване от свобода подсъдимият И.Л.Х. следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

 

По вида и размера на гражданския иск:

Предявеният солидарно спрямо двамата подсъдими граждански иск от пострадалия Г.Ж.Х.   е с правно основания чл. 45 и следващите от ЗЗД.

Претендираната сума за причинените му с престъплението по чл. 115 вр. с чл. 20 ал. 4 и ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК имуществени вреди- болки и страдания, е в размер на 70 000 лв., ведно с лихвите върху посочената сума от датата на увреждането до пълното издължаване. Пловдивският окръжен съд намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че пострадалият Х. е претърпял страданията, посочени като основание за гражданската претенция. От една страна той е изживял ужаса на лице, виждащо насочено спрямо главата му огнестрелно оръжие от маскиран нападател, този ужас го е съпътствал по време на продължилото нападение от две лица, при което е бил и прострелян. Полученото нараняване, наложило и оперативна интервенция, също е било съпроводено с болки и страдания. Ето защо заявената от него претенция за възмездяване на тези му вреди е основателна, но не в пълния претендиран размер. Справедливо и годно да възмезди причинените на пострадалия болки и страдания е обезщетение в размер на 30 000 лв. Над посочения размер гражданският иск се явява недоказан. Претенцията за лихви също е основателна и следва да бъде уважена. С оглед на изложеното, съдът  осъжда подсъдимите В.Д.И. и И.Л.Х. да заплатят солидарно на  Г.Ж.Х.  с ЕГН: ********** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115 вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 и ал. 4 вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума от 17.12.2012 г. до пълното й издължаване, като предявеният граждански иск над посочената сума до пълния предявен размер от 70 000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед на постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК,  подсъдимите В.Д.И. и  И.Л.Х. следва да заплатят солидарно на Г.Ж.Х. направените разноски за адвокатско възнаграждение на повереник  в размер на 500 лв. Всеки от подсъдимите В.Д.И. и И.Л.Х. следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от по 680 разноски по делото в хода на съдебното производство;  по сметка на ОД на МВР – Пловдив -  сумата от по 509   лева – разноски по делото в хода на досъдебното производство, както и да заплатят солидарно сумата от 1200 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

      Веществените доказателства по делото: 1 бр. метална гилза от патрон, 1 бр. черна шапка от текстил с бял надпис на латиница „SURUKU”, 1 бр. черна гумена палка – тип и модел – щурмова с кожена ремъчка при дръжката; 1 бр. черна на цвят шапка с прорези за очи; 1 бр. черен кожен калъф за автомобилен волан; 1 бр. лайсна от дръжка на лек автомобил „Фолксваген” - като вещи без стойност следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства по делото: 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател” с ИМЕИ № *****, ведно със зарядна батерия и СИМ карта на „Мтел” с № *********; 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа С 1” с ИМЕИ № *****, ведно със зарядна батерия и СИМ карта на „Глобул” с №**********; 1 бр. мобилен телефон марка „LG” с ИМЕИ № *******, ведно със зарядна батерия и СИМ карта на „Виваком” с № ****** следва да се върнат на подсъдимата В.И. след влизане на присъдата в сила.

 Веществените доказателства по делото: 1 чифт черни маратонки с надпис „NIKE” – следва да се върнат на подсъдимия И. Х. след влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 53 ал. 2 от НК веществените доказателства по делото 1 бр. огнестрелно оръжие - бойна карабина „Winchester”, модел „1873”, тип „3”; калибър 44 WCF, ведно с доработен ПБС /заглушител/ и 1 бр. доработена пълнителна кутия, 1 бр. боен пистолет „Browning” модел „1922”, сер. № ***, калибър 7,65 х 17 мм, без пълнител,  притежанието на които е забранено, следва да бъдат отнети  в полза на Държавата.

Вещественото доказателство - 1 бр. въздушна пушка с надпис върху корпуса „LION BRAND”, „МADE IN CHINA” , за което не са налице убедителни доказателства относно собствеността, следва  да остане по делото за произнасяне по реда на чл. 112 ал. 1 от НПК.

        Мотиви за извършване на престъплението- незачитане на основното човешко право- правото на живот, за подсъдимата И.- и създадени престъпни навици, незачитане на установените в страната ни принципи  за осъществяване на търговска дейност при спазване на законовите изисквания за това. За нея мотивът за убийство е бил ликвидиране на бизнес- конкурент, от когото се е чувствала засегната при неспазване от нейна страна на изискванията за участие в конкурси по ЗОП, в което неспазване пострадалият няма никаква роля.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: