№ 990
гр. Благоевград, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500751 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 54/18.03.2024г., постановено по гр.д. № 743/2023г. по описа на РС
Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. Р. Б., АК
Благоевград, пълномощник на Д. В. Г., ЕГН **********, от ***- ответник по
първоинстанционното дело.
Наведени са с въззивната жалба от пълномощникът на жалбоподателката, оплаквания за
неправилност на решението на РС Сандански, поради допуснати нарушения на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на
същото от събраните доказателства, като се иска от въззивния съд на осн. чл. 271 ал.1 от
ГПК да го отмени и да реши спора по същество, като отхвърли предявения за разглеждане
иск.
Твърди се с въззивната жалба, че делото е образувано въз основа на предявен иск по чл. 211
от КТ, във вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. За да уважи предявеният иск, първоинстанционният
съд е приел, че ответника е отговорен за вредата причинена при отчетническа дейност, както
и че не е ангажирал доказателства, че е възстановил на ищеца претендираните суми. За да
стигне до тези свои изводи, съставът на РС Санданки, се е позовал на приетата съдебно-
счетоводна експертиза, след което уважил иска като основателен и е осъдил ответницата да
заплати процесиите суми.
Сочи се с въззивната жалба, че от доказатевствата по делото е установено и прието за
ненуждаещо се от доказване, че в магазина със знанието и съгласието на представляващата
кооперацията са давани стоки на версии. Застъпено е становище с въззивната жалба, че
жалбоподателката няма как да отговаря за липси на стоки, които са давани на версии на
1
граждани, след като събирането на дължимите се суми за тези стоки е задължение на
кооперацията. Ако действително са били налице сочените липси за години назад, то
несъмнено същите са щели да бъдат удържани от работодателя, а не да се предявяват
претенции за това няколко години след това.
Поддържа се с въззивната жалба, че в заключението си пред РС Сандански, вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза е заявило в съдебно заседание на 23.02.24г., че в
сметка 442 са задълженията от подотчетни лица. В тази сметка намират отражение, както
констатираните липси, така и отчетените суми за погасяване на тези липси. Вещото лице
пояснява че сумите, които са посочени като версии не са отчитани, поради факта, че в
момента на правене на инвентаризацията те са взети предвид в акта за инвентаризация като
налични суми в касата. Вещото лице сочи в писменото си заключение, че на ответника са
спирани суми от трудовото възнаграждение и те са спирани за липси от актове за начет,
тоест те погасяват тези суми, които са начислени в акта за начет като липсващи стоки по
време на инвентаризацията. Вещото лице не е имало задача да установява какви суми са
останали непогасени по акта за начет. Нямам задача да изследвам колко са внесени и колко
са останали, но остатъкът по тази сметка 442 представлява задължението на материално
отговорното лице към кооперацията", т.е. от дължимото се възнаграждение на отчетника са
удържани суми за липси.
Основното съображение с въззивната жалба е твърдението на въззивната страна, че в тежест
на ищеца работодател е да докаже основателността на предявеният иск и какви са сумите,
които са удържани за липси от отчетника, за да бъде безспорно установено, дали се дължат
суми или същите са удържани, което не е било сторено пред първоинстанционния съд.
С въззивната жалба на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК, е направено доказателствено искане-
въззивният съд да допусне направеното доказателственото искане пред
първоинстанционният съд, в съдебно заседание на 23.02.24г., като назначите допълнителна
задача на вещото лице, което да изчисли, като вземе предвид установените липси от
инвентаризацията, какви суми са удържани от Д. В. Г. и каква сума остава да се дължи от
нея. Поддържа се че такова доказателствено искане е било своевременно направено пред
първоинстанционния съд, тъй като в съдебното заседание при разпита на вещото лице,
същият е заявил, че от сметка 442 са правени удръжки от констатираните липси, които няма
как да бъдат установени, ако не бъде поставена такава задача към вещото лице. Сочи се че
на ответницата, тези обстоятелства не са били известни по делото и са констатирани от
вещото лице при изготвянето на експертизата, но размера на тези удръжки не е изчислен,
тъй като към експерта не е била поставена такава задача.
Въз основа на изложените с въззивната жалба съображения, иска се от състава на ОС
Благоевград, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, както и да присъди на жалбоподателката направените разноски
в производството пред двете съдебни инстанции.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна- адв. Е. З., като пълномощник на РПК „Пирин“,
2
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, бул. „Свобода“ № 13.
С писмения отговор на въззивната жалба, възразява се от въззиваемата страна че същата е
недопустима, тъй като макар да изхожда от надлежна страна, не отговаря на изискванията
на чл. 259, чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Действията по обжалването са предприети в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от това- въззивника, ответник в първоинстанционното производство,
е останал недоволен от постановения съдебен акт,с който заявената срещу него претенция е
била уважена изцяло. Оплакването за недопустимост на въззивната жалба е основано на
доводи, че в нейния петитум не е посочено на какво основание се иска да бъде отменено
обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 260 т. 4 от ГПК. В обстоятелствената
част на жалбата е посочен чл. 271 ал. 1 от ГПК, но в петитума не се съдържат данни за
порочността на решението и основанието за исканата отмяна.
С писмения отговор въззивната жалба, подадена от Д. В. Г., чрез адв. Б., се оспорва и като
неоснователна, поради следните съображения:
Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост на атакуваното решение. Изказва се становище от
пълномощникът на въззиваемата кооперация, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел в решението си за безспорно установено, че са налице
едновременно предпоставките за възникване на пълна имуществена отговорност на
работника по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. Така безспорно са установени по делото наличие на
трудово правоотношение между ищцата и ответната РПК към момента на установяване на
липсите, че работничката е имала отчетническа функция при изпълнение на трудовите си
задължения, че липсите са установени по предвидения в нормативните актове ред,
установени са по размер и същите са настъпили в резултат дейността на отчетното лице.
Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КТ урежда отговорността на т.н. отчетници, каквато
несъмнено е била и Д. В. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.1 т. 2 от КТ, работник или
служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва
или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси- в
пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не
може да се установи- от деня на откриване на липсата. Предвид изложеното правилно и
законосъобразно съставът на РС Сндански е приел, че ответницата в качеството си на МОЛ е
допуснала липси на СМЦ в посочените с ИМ размери, поради което дължи
възстановяването им, ведно със законната лихва до възстановяването им. Поддържа се с
писмения отговор на въззивната жалба, че оплакванията наведени с въззивната жалба- че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно
следва да бъдат оставени без уважение.
Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба и оплакването за необоснованост на
3
обжалваното съдебно решение, като се излагат доводи че РС е извършил пълен и обстоен
анализ на всички относими към предмета на спора доказателства, ангажирани от страните в
хода на провелото се пред него производство, въз основа на който е установил точно
релевантните за предмета на спора факти и правилно е приложил материално- правните
норми, които регулират спорните правоотношения. По отношение установяването на тези
релевантни за предмета на делото спорни факти, поддържа се от въззиваемата страна че
районният съд е извършил преценка на целия събран доказателствен материал, ангажиран и
от двете страни в процеса. Излагат се доводи че преценка е направена при стриктно спазване
на процесуалните правила и е извършена обективно и точно, поради което напълно се
споделя от въззиваемата страна.
Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че при безспорно установените факти,
районният съд е направил обоснования извод, че в случая ответницата - въззивник е
следвало да опровергае презумпцията, че не е допуснала липсите и тя не отговаря за същите.
Поддържа се че от ответницата не са посочи причини за установените липси, за които тя да
не отговаря, а не е проведено успешно и доказване че тези липси са били погасени.
Предвид изложеното оспорват се и оплакванията на въззивницата за допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила, като се поддържа от въззиваемата страна че върденията
на жалбоподателката почиват изцяло на едностранчива преценка на приобщените
доказателства, включително чрез тъвредние за извършено нарушение на
съдопроизводствените правила, като се цели да установяват единствено благоприятни за
издателя им факти, без да са подкрепени от доказателства по делото. Изложените
оплаквания обосновават извод за хипотетичност и недостоверност на твърденията на
въззивника.
Оспорва се с писмения отговор твърдението наведено с въззивната жалба, че по делото е
установено и прието за ненуждаещо се от доказване, че в магазина със знанието и
съгласието на представляващата кооперацията са давани стоки на вересия, поради което
ответницата нямало как да отговаря за липси на стоки, които са давани на вересия на
граждани и събирането на дължимите суми за тези стоки било задължение на кооперацията.
Тези твърдения се оспорват като несъстоятелни и недоказани, като се поддържа че по делото
от страна на работодателя ищец не са признавани такива факти. Напротив, такива твърдения
са оспорвани. Освен развиват се съображения с писмения отговор на въззивната жалба, че
твърдението за знание и съгласие от представляващата РПК е ново обстоятелство,което се
твърди за първи път във въззивната жалба. В отговора на исковата молба се твърди за
знание на ръководството. Възразява се че не е прието от първоинстанционния съд за
ненуждаещо се от доказване твърдението, че в магазина, в който ответницата е била МОЛ, се
е пазарувало на вересия със знание и съгласие на ръководството на ищеца, поради което
твърденията във въззивната жалба в тази насока са голословни.
Първоинстанционният съд правилно, законосъобразно и обосновано е приел в обжалваното
решение, че направеното от ответницата в отговора на исковата молба оспорване на факта,че
е давала стоки на вересия е несъстоятелно, тъй се установи, че преди извършваните
4
проверки, за които й е съставен акт за начет и актове за резултатите от проверките на СМЦ-
ти, ответницата сама е посочвала стойността на вересиите в магазина. Сочи се с писмения
отговор, че вересиите представляват липса на стоки, които неправилно са приемани за
налични, но от заключението на вещото лице се установява, че това по никакъв начин не е
довело до компрометиране на СМЦ и парични средства по време на осъществяване на
фактическата инвентаризация в обекта на проверка, в счетоводните сметки и регистри. Да се
твърди,че събирането на дължими суми за вересии за дадени от МОЛ стоки е задължение на
работодателя е неоснователно и не намира опора в никакъв закон. Възразява се от
въззиваемата страна, че въззивницата тълкува превратно събраните по делото доказателства,
твърди за наличие на несъществуващи такива и не доказа, че е налице основанието, което я
освобождава от това да и бъде търсена пълна имуществена отговорност от работодателя.
Предвид изложеното оспорват се като неоснователни и необосновани твърденията на
въззивницата, за давани от нея стоки на вересия със знанието и съгласието на
представляващата кооперацията.
Оспорва се тезата поддържана с въззивната жалба, че в тежест на ищеца е да докаже
основателността на предявения иск и какви са сумите,които са удържани за липси от
въззивницата, за да бъде безспорно установено дали се дължат суми или са удържани, което
не било сторено. Сочи се, че още в исковата молба са посочили сумите, внесени в
кооперацията от Д. В. Г. за погасяване на допуснатите от нея липси, което е взето предвид от
съда при постановяване на обжалваното съдебно решение, като ответницата е направила
възражения в тази насока в отговора на исковата молба, но за много по-малък размер,
отколкото е посочено от ищцовата страна. Поддържа се с писмения отговор на въззивната
жалба, че ответницата е тази, която трябва да докаже, че е възстановила на
работодателя сумите за установени липси, поради което вменяването на такава тежест
на ищцата е неоснователно и необосновано. Ответницата не твърди, а и не ангажира
доказателства, че е възстановила на ищеца претендираните с ИМ суми.
С писмения отговор на въззивната жалба се изказва становище, че исковата претенция е
доказана по основание и размер, като е определен и размерът на законната лихва до датата
на предявяване на исковата молба. От заключението по съдебно - счетоводната експертиза се
установиха допуснатите от ответницата липси, размера им, мораторната лихва върху тях,
както и съобразно внесените от въззивницата суми, установените липси са намалени с
погасените суми.
Оспорват се с писмения отговор, наведените оплаквания за необоснованост на обжалваното
съдебно решение на РС Сандански, като се поддържа от въззиваемата страна, че съдът е
допуснал всички доказателствени искания на ответника, приел е всички доказателства,
представени по делото своевременно, поради което твърденията за неоснователност,
необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Всички документи, отнасящи се
до предмета на делото и касаещи наличието на трудово правоотношение между страните в
посочения в исковата молба период, установените липси, допуснати от МОЛ и
отговорността на същото са представени по делото. Освен на тях, съдът е основал
5
решението си и на извършената експертиза, както и на събраните по делото гласни
доказателства.
Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че всички всички твърдения на
въззивника, основани на доводи за порочност на обжалваното първоинстанционно решение,
са неоснователни. Поддържа се от въззиваемата страна, че твърденията на въззивника
почиват изцяло на едностранчива преценка на приобщените доказателства, включително
извършена в нарушение на съдопроизводствените правила, като се цели да установяват
единствено благоприятни за издателя им факти, без да са подкрепени от доказателства по
делото. Изложените оплаквания обосновават извод за хипотетичност и недостоверност на
твърденията на въззивника.
Изказва се становище от въззивника, чрез неговия пълномощник по делото, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, подкрепено от събраните по делото доказателства, а
всички твърдения на жалбоподателя са неоснователни и неподкрепени от доказателства по
делото. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице
основанията за уважаване на иска, че съгласно разпоредбата на чл. 211 от КТ, във вр. с чл.
207, ал.1 т. 2 от КТ следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата и последната
следва да възстанови на ищеца сумите за допуснатите липси, ведно със законната лихва от
датите на установяване на липсите.
С оглед на изложеното, поддържа се че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
С писмения отговор на въззивната жалба, възразява се от въззиваемата страна срещу
направеното доказателствено искане на въззивницата на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК за
допускане на допълнителна експертиза, съобразно направеното искане пред
първоинстанционния съд, в съдебно заседание, проведено на 22.02.2024г.- за поставяне на
допълнителна задача на вещото лице по извършената по делото съдебно - счетоводна
експертиза, което да отговори на въпроса: какви суми са удържани от Д. В. Г. и каква сума
остава да се дължи от нея. Излагат се доводи от въззивамата страна, че в писмения отговор
на исковата молба е поставен въпрос от ответницата към експертизата, но различен от
поставения допълнително в откритото съдебно заседание пред РС Санаднски и във
въззивната жалба.
Излагат се съображения, че в доклада на съда обявен на страните при разглеждането на
делото в РС Сандански, посочено е че в тежест на ответницата е да докаже възраженията си,
с подробно посочване на същите, между които в нейна тежест е да докаже, че липсите са
били в размер, който е възстановен от нея. В първото по делото съдебно заседание,
проведено на 31.10.2023г. пред РС Сандански, ответницата е поставила с нарочна молба
допълнителни въпроси към ССчЕ, между които не е поставян посочения във въззивната
жалба въпрос. Първоинстанционният съд е допуснал всички въпроси на ответницата- както
поставените с отговора на исковата молба, така и тези поставени с допълнителна молба в
първото съдебно заседание.
Становището на въззиваемата РПК „Пирин“, чрез пълномощника и по делото пред
6
настоящата съдебна инстанция е, че поставянето на въпрос относно изплатени от
ответницата суми за възстановяване на допуснати от нея липси, едва след изготвяне на
експертиза и във второ с.з. е преклудирано, тъй като това не е ново обстоятелство, което да
не е било известно на лицето. Сочи се че съгласно чл. 147 т. 1 от ГПК, до приключване на
съдебното дирене, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно,
което в настоящия казус не е така. Въззивницата, като работник, МОЛ и начетено лице е
знаела какви суми е внесла в касата или чрез удръжки с нейно съгласие в кооперацията за
възстановяване на липсите, поради което да се твърди, че внасянето на суми и е станало
известно едва след заключението на вещото лице е неоснователно и необосновано. Ето защо
първоинстнационният съд правилно и законосъобразно е приел искането за поставяне на
допълнителна задача на вещото лице за преклудирано и го е отхвърлил с мотив, че с доклада
си по делото е указал на ответницата, че в нейна тежест е да докаже, че липсите са били в
размер, който е възстановен от нея, съобразно твърденията й в отговора на исковата молба,
отчитайки че в отговора на исковата молба не се съдържат твърдения в насока направена от
пълномощника на ответницата, както и че наведеното в съответното съдебно заседание
/22.02.2024г./ плащане на сума към момента на уволнението на ответницата не е ново и
нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 147 от ГПК, поради което искането за
експертиза също не следва да се уважава, поради неприемане на заявеното в същото съдебно
заседание обстоятелство по изложените съображения във връзка с приложението на
разпоредбата на чл. 147 от ГПК. Поради изложеното становището на въззиваемата страна е,
че доказателственото искане за допускане на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза
от въззивния съд на осн. чл. 266 ал. 3 от ГПК, е неоснователно и преклудирано, поради което
се иска от състава на ОС Благоевград да го остави без уважение.
При така изложените съображения с писмения отговор, иска се от въззивния съд да остави
без уважение въззивната жалба на Д. В. Г., чрез пълномощника и адв. Р. Б., като
неоснователна и да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и
обосновано.
Претендират се направените разноски, пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от
ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.
Писменият отговор на насрещната страна изхожда от надлежна страна, депозиран е
своевременно в предвидения законов срок, като е в изискуемата се от закона форма и
съдържание, поради което следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на
решението.
Направеното с въззивната жалба доказателствено искане- за допускане на допълнителна
съдебно – икономическа експертиза, основано на доводи за допуснато от
7
първоинстанционния съд процесуално нарушени във връзка с разпоредбата на чл. 266 ал. 2
т. 1 от ГПК, въззивният съд намира за преклудирано и неоснователно и същото следва да
бъде оставено без уважение. Същото е основано на доводи, че от заключението на експерта
по приетата първоначална СИЕ, установява се че по сметка 442, на ответницата са удържани
суми от трудовото и възнаграждение и те са спирани за покриване на липси от актове за
начет, т.е чрез тези суми са погасявани всички суми, които са начислени в акта за начет като
липсващи стоки по време на инвентаризацията.
Нито пред първоинстанционния съд, нито с въззивната жалба е наведено оплакване срещу
доклада на първоинстанционния съд по реда на чл. 146 от ГПК, който е обявен на страните
по делото. Видно е че с доклада на състава на РС Сандански, дадени са ясни указания на
ответницата, че в нейна процесуална тежест по делото е установяването на навадените от Д.
В. Г. възражения с отговора на ИМ и в хода на делото пред първата съдебна инстнация- че
липсите се дължат на разминаване с действителната наличност на стоки в магазина; че
липсите са в размер, който е възстановен от ответницата по делото; че в магазина е било
разрешено да се пазарува с купони и че сумите по купоните са събрани.
Видно е от развитието на производството пред РС Сандански, че ответната страна не е била
ограничена от съда при събиране на поисканите доказателства, като на ответника са
уважени всички искания за събиране на писмени и гласни доказателства, както и поставени
на вещото лице по допуснатата СИЕ- всички въпроси поставени от ответната страна с
нарочна молба по делото на стр. 73 по гр.д. № 743/2023г. по описа на РС Сандански.
В хода на процеса пред първата съдебна инстанция, ответницата е оспорила факта че е
давала вересии на купувачи, като не е навела и доводи, че са и били удържани пари от
заплатата за погасяване на липси при периодичните отчети на магазина. Наведени са доводи
за заплатени от нея суми за погасяване на установените липси след съставянето на акта за
начет, които първоинстационния съд е приспаднал и взел в предвид при постановяване на
обжалваното решение.
Искането за допускане на допълнителна съдебно- икономическа експертиза, за установяване
на удръжки от заплатата на ответницата, за погасяване на установени липси от актове за
начет, е преклудирано, тъй като същото не е своевременно направено- чрез поставяне на
задачи на вещото лице при допускането на първоначалната експертиза с писмената молба по
делото. Същото е и недопустимо, тъй като се основава на фактически твърдения, които не са
наведени от ответната страна с отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК. Така
направеното искане от ответника пред РС Сандански не може да се основава и на
разпоредбата на чл. 147 т. 1 от ГПК, тъй като не се касае за навеждане на твърдения за нови
обстоятелства, които не са били известни на ответницата по делото и които същата не е
могла да посочи по делото своевременно и същевременно да поиска събиране на
доказателства във връзка с тях. Ето защо така направеното искане пред въззивния съд е
преклудирано и същото следва да бъде оставено без уважение от състава на ОС Благоевград.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 24.10.2024г. от 09.30 часа,
8
за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 24.10.2024г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осн. чл. 266 ал. 2 т. 1 от ГПК, наведено с
въззивната жалба- за допускане на допълнителна съдебно- икономическа експертиза и
поставяне на допълнителни въпроси за вещото лице, основано на твърдение на ответната
страна за удържани суми от трудовото възнаграждение на Д. В. Г., за погасяване на суми за
констатирани липси, основано на даденото заключение на експерта по приетата
първоначална съдебно икономическа експертиза по делото и във връзка с чл. 147 т. 1 от
ГПК, като преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9