Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.
Русе, 15.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и
с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм. дело № 20 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по исковата молба на Р.Н.Я. и Ц.Б.Я.
срещу Национална агенция за приходите (НАП) за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди в различен размер за всеки от ищците от
отменени три ревизионни акта, както и от действия на извършващите ревизии,
изразяващи се в многократно и необосновано удължаване на сроковете за
приключване на ревизионното производство.
Според отразеното в исковата молба и
направените впоследствие уточнения, претенциите са заявени, както следва:
За ищеца Я..
1.Имуществени вреди от: 1.разпродаване на производствена база и ноу-хау на „Боник“ ЕООД в
размер на 8 130 000 лв.; 2.загуби от спиране на дейността на
„Боник“ ЕООД /в несъстоятелност/ през 2009г. – 1 523 000 лв.; 3.наказателни
лихви по кредити, предявени 2011г. в производството по несъстоятелност – 860 000 лв.; 4.нереализирана печалба до 2015г. – 1 854 000 лв.; 5.неполучени
възнаграждения от Р.Я. за периода 2012 – 2015г. – 284 640 лв.; 6.обезщетение
за притежавания от Я. ½ идеална част от притежаван в режим на СИО
апартамент в гр.Русе, ***в размер на 50 000
лв.; 7.обезщетение за пропуснати
ползи – лишаване от възможността да ползва посочения апартамент/да получава
наем за него в размер на 150 лв.месечно за периода от датата на принудителната
продажба на имота до завеждане на исковата молба – 7 200 лв.; 8.законна
лихва върху претендираните обезщетения от подаване на исковата молба до
изплащането им.
Вредите са настъпили на 08.02.2013г., когато с
решение на СГС по делото за несъстоятелност на „Боник“ ЕООД са прекратени
правомощията на собственика на капитала да се разпорежда с имуществото на
дружеството.
2. Неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за влошеното
здравословно състояние на Р.Я. – развитие на диабет и претърпяна операция,
вследствие на преживения стрес от незаконните действия на ответника, както и
имуществени вреди в размер на 3 000
лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и
транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние.
За ищцата Я..
1.Имуществени вреди от: 1. обезщетение за пропуснати
ползи за периода 2010г. – 2015г. от неполучени годишни възнаграждения в
качеството й на управител на „Боник“ ЕООД по 108 962 лв. годишно или общо
за целия период 653 775 лв.; 2.обезщетение за притежавания от Я.
½ идеална част от притежаван в режим на СИО апартамент в гр.Русе, ***в
размер на 50 000 лв.; 3.обезщетение за пропуснати ползи –
лишаване от възможността да ползва посочения апартамент/да получава наем за
него в размер на 150 лв.месечно за периода от датата на принудителната продажба
на имота до завеждане на исковата молба – 7 200
лв.; 4.законна лихва върху
претендираните обезщетения от подаване на исковата молба до изплащането им.
2. Неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за влошеното
здравословно състояние на Ц.Я. – нервно разстройство, вследствие на преживения
стрес от незаконните действия на ответника, както и имуществени вреди в размер
на 3 000 лв. за медикаменти,
медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на
влошеното здравословно състояние.
Според наведените в исковата молба твърдения, в
резултат на три незаконосъобразни ревизионни акта на приходната администрация,
както и на действия в хода на ревизионните призводства, не е възстановен ДДС за
конкретни данъчни периоди. Това е довело да невъзможност ревизираното дружество
"Боник" ЕООД да разполага с оборотни средства, както и да обслужва
кредитите си, то спряло плащанията, стигнало се е до предсрочна изискуемост на
кредитите, които дружеството не могло да плати и то внесло молба за откриване
на производство по несъстоятелност. Били
разпродадени активите на "Боник" ЕООД, собствения апартамент на
ищците - Р.Я., едноличен собственик на капитала и Ц.Я. - управител на
дружеството, спряна била дейността на "Боник" ЕООД, влошило се
здравословното състояние на физическите лица. В резултат на това настъпили
посочените вреди, чието репариране се иска от НАП.
Ответникът – Национална агенция за приходите,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба. В представените по
делото две писмени становища развива съображения за недопустимост на
предявените искове. Аргументира се с обстоятелството, че страна в
административното производство по издаване на процесните ревизионни актове е
търговското дружество „Боник“ ЕООД, а не Р.Я., като едноличен собственик на
капитала и Ц.Я., като управител на дружеството. Освен това счита, че исковете
са и неоснователни, тъй като сочените за обезщетение вреди не са пряка и
непосредствена последица от отменените ревизионни актове. Твърди се, че
исковете са погасени по давност, предвид изтичане на предвидения петгодишен
давностен срок от датата на издаване на обявените за нищожни административни
актове. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Русе
застъпва становище за недопустимост на исковете поради липса на активна
процесуална легитимация у ищците, а в условията на евентуалност – исковете са
неоснователни.
Русенският административен съд, след като прецени
събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е безспорно, че на „Боник“ ЕООД са
извършени три ревизии, обхващащи съответно данъчни периоди януари – април
2008г., август, ноември и декември 2008г., януари – март 2009г. Ревизионните
производства са приключили с издаване на РА № *********/10.03.2010г., РА
№*********/10.03.2010г. и РА №
*********/11.09.2009 г., с които е отказано правото на данъчен кредит за
посочените периоди. Ревизионните актове били оспорени пред АС Варна и ВАС и
били отменени.
От представените писмени доказателства на
стр.281-385 от том II на приложенията към делото се установява, че дружеството
е страна по няколко договора за кредит, които са обезпечени с договорна ипотека
/НА №56/02.10.2006г. на стр.382-385/ върху сграден фонд на „Боник“ ЕООД и
апартамент, притежаван в режим на СИО от Р.Я. и Ц.Я.,***; във връзка с
вземанията, били издадени и записи на заповед. На 26.10.2010г. на „Боник“ ЕООД
била връчена нотариална покана от „Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ АД, с която
дружеството било поканено доброволно да погаси задълженията си по договорите за
кредит. С други нотариални покани били предявени за плащане и записите на
заповед.
На 15.11.2010г. дружеството подало молба по
чл.626, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. С решение
№1132/19.10.2011г. по гр.д.№171/2011г. на СГС е обявена неплатежоспособността
на „Боник“ ЕООД с начална дата 22.04.2010г., открито е производство по
несъстоятелност и е назначен временен синдик. С определение от 23.04.2012г. по
ч.т.д.№1242/2012г. на Софийски апелативен съд, дружеството е лишено от правото
да управлява и се разпорежда с имуществото си и това право е предоставено на
синдика. Впоследствие недвижимото имущество на дружеството – поземлен имот и
построените в него сгради, след проведена продажба, са били възложени на „Имо пропърти инвестмънтс София“ ЕАД.
По делото е назначена и приета
съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице дава заключение по поставените
въпроси, както следва:
1.Декларираните и подлежащи на възстановяване
суми за ДДС главница са в общ размер 1 330 358.13 лв.; действително
възстановените суми за ДДС главница, включително и признатите за
възстановяване, но прихванати за други задължения са в същия размер.Най-дългия
период за забава за възстановените суми е 2 047 дни в просрочие. Общия
размер на дължимата законна лихва е 609 040.02лв., а на възстановената
законна лихва – 609 707.81 лв.
2. Ако ДДС и законните лихви са били
възстановени до началната дата на неплатежоспособността /22.04.2010г./,
дружеството би следвало да е в състояние да погаси задълженията си по банковите
кредити.
3. Ако ДДС за процесните периоди е било
възстановено в законоустановените срокове, показателите на дружеството за
ликвидност, коефициента за финансова автономност и коефициента за задлъжнялост
сочат, че за 2008г.дружеството не би било способно да извършва своите текущи
плащания към кредиторите си и би било с висока зависимост от тях; за 2009г.
дружеството би било способно да извършва своите текущи разплащания към
кредиторите си, но в същото време ще е декапитализирано; за 2010г. дружеството
не би било способно да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си и
ще е декапитализирано.
4.Ако ДДС и законните лихви, невъзстановени до
22.04.2010г., са били възстановени до тази дата, коефициентите на обща
ликвидност, бърза ликвидност незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност биха
били под общоприетите норми, а коефициентите на обща и финансова задлъжнялост и
на финансова автономност – отрицателни стойности. В този случай дружеството не
би било способно да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си и би
било декапитализирано и с висока зависимост от кредиторите, т.е. изпаднало в
неплатежоспособност.
4.Ако към началната дата на
неплатежоспособността на дружеството е възстановен в пълен размер ДДС и
законната лихва за данъчните периоди по трите РА, стойността на активите на
„Боник“ ЕООД би била в общ размер 7 675 000 лв.
5.Ако предприятието е било действащо към
31.12.2017г., справедливата му пазарна стойност по метода на дисконтираните
парични потоци би била 7 296 503 лв. Общия размер на постъпилите
наличности по частната сметка на активите по чл.721 от ТЗ е
5 763 533.47 лв.
Съдът намира заключението за дадено обективно и
безпристрастно, поради което изцяло го кредитира.
След анализа на така изложените фактически
обстоятелства, съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната
агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от
незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната
отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите
на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на
акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността
на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати
ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата
за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ). Националната агенция за приходите е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и
се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП),
които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв
иск.
По отношение наличието на активна легитимация
за ищците. При съобразяване на разпоредбите на ЗОДОВ и АПК, за допустимостта на
предявените от Р.Н.Я. и Ц.Б.Я. искове за обезщетение е необходимо наличие на
няколко предпоставки – 1. лице /ФЛ или ЮЛ/, което твърди, че 2. конкретно
посочен административен акт, отменен по съответния ред /ако се касае за
унищожаем акт, а в случай на нищожен или оттеглен акт е достатъчно само
индивидуализирането му/ или действие/бездействие, му е причинил 3. вреди –
имуществени и/или неимуществени. В настоящия случай, в подадената искова молба
и направените до първото съдебно заседание уточнения се съдържат всички реквизити
по чл.127, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК - данни за ищеците и ответника, посочени са както актовете, от които се
твърди, че са произтекли вредите, така и размера на вредите, формулиран е
петитум - следователно е надлежно очертан предмета на спора. Исковата молба е
подписана и депозирана от пълномощник на ищците от кръга на лицата по чл.32 от ГПК, представени са пълномощни. Поради това съдът приема, че исковете са
допустими. Възражението, че исковете са недопустими,след като физическите лица
не са адресати на ревизионните актове, за които се твърди, че са причинили
имуществени и неимуществени вреди, е неоснователно. За допустимостта на тези
искове е от значение в исковата молба да са посочени актовете и действията, от
които произтичат вреди, а дали такива са настъпили за ищците и дали са в
резултат на действията на актовете или действията е въпрос на основателност на
претенцията.
Условие за допустимост на иска (чл. 19, ал. 1 ЗНАП и чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по
съответния ред. В този смисъл предявените от ищите искови претенции се явяват
допустими, доколкото няма спор, че трите ревизионни акта, на които се
основават, са отменени.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените
от Р.Н.Я. и Ц.Б.Я. искове за обезщетение за вреди срещу Национална агенция за
приходите са допустими и подлежат на разглеждане.
Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите
от фактическия състав на цитираната правна норма. Но тази правна възможност е
ограничена във времето с 5-годишен давностен срок. Нереализирането й в този
срок прави претендираните претенции неоснователни.
Погасителната давност е институт на
материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в
закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства и
не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение
от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва
да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок.
Нормата на чл. 203, ал.2 от АПК предвижда за
неуредените въпроси за имуществената отговорност да се прилагат разпоредбите на
ЗОДОВ за вреди. В ЗОДОВ обаче не се урежда въпроса за погасителната давност и в
частност началният момент, от който същата започва да тече, както и давностния
срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени
вреди от имуществен или неимуществен характер. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за
неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови
закони. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл.
120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно, но в случая от страна на
процесуалния представител на ответника в производството, с представеното
писмено становище по делото, е направено възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните с исковата молба вземания. С оглед направеното
възражение, съдът следва да се произнесе по въпроса погасени ли са по давност
процесните вземания.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Н.,
обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след
тяхната отмяна с решение на съда. Когато вредите произтичат от фактически
действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се
иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ). В първия случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконния административен акт. В настоящият случай безспорно
е установено, че РА № *********/10.03.2010г., РА №*********/10.03.2010г. и РА № *********/11.09.2009 г. са отменени.
Настоящият съдебен състав счита, че чак след постановяването на решенията на
съда, в които ревизионните актове са отменени, започва да тече и общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай трите ревизионни акта са отменени, съответно с
решения №637/13.03.2013г. по адм.д.№2438/2010г. на АС Варна, потвърдено с
решение №12406/26.09.2013г. по адм.д.№5863/2013г. на ВАС, решение
№766/26.03.2013г. по адм.д.№2433/2010г. на АС Варна, потвърдено с решение
№9034/30.06.2014г. по адм.д.№6888/2013г. на ВАС и с решение №15062/17.11.2011г.
по адм.д.№1445/2011г. на ВАС. Исковата молба е подадена пред Административен
съд София - град на 11.11.2016 г. (с вх. № 29019/11.11.2016 г.). При това
положение не е налице изтекла погасителна давност.
За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.Установяването им е задължение на
ищците, като те следва да докажат твърдените от тях вреди, претърпени в
резултат от незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица на ответника
в производството – НАП.
В исковата молба, в депозираните в хода на
делото уточнения и в изявленията на процесуалните представители на ищците в
първото по делото съдебно заседание /протокол от 23.11.2017г. на стр.82 от
делото/, се поддържа становище, че претендираните вреди са причинени както от
цитираните отменени ревизионни актове, така и от действията на ревизиращите
органи, довели до необосновано удължаване на сроковете за приключване на трите
ревизионни производства. Въпреки указаната още с определението за насрочване на
делото /стр.13 от делото/доказателствена тежест и дадените възможности за
уточняване на твърдените незаконосъобразни действия, ищците не са посочили
конкретните действия, от които произтичат претендираните от тях вреди. От
изложените твърдения съдът приема, че се касае до издаване на заповеди за
удължаване на срока за извършване на ревизиите по чл.114 от ДОПК. Тези заповеди
имат правен характер, поради което не съставляват действия по смисъла на чл.203
от АПК. От друга страна, въпреки че формално притежават признаците на
административен акт, те, предвид сходството с определени реквизити в заповедта
за възлагане на ревизия и по аналогия с чл.113, ал.4 от ДОПК, не подлежат на
самостоятелно обжалване, а подлежат на инстанционен контрол при проверка на
ревизионния акт. В този смисъл всички заповеди за удължаване на сроковете за
извършване на ревизиите са били предмет на съдебна проверка по
адм.д.№2438/2010г, адм.д.№2433/2010г. и адм.д.№3511/2009г. на Административен
съд Варна, респективно - адм.д.№5863/2013г., адм.д.№6888/2013г. и
адм.д.№1445/2011г. на ВАС. Поради това съдът намира, че евентуалните вредни
последици от тези заповеди са погълнати от вредите от отменените актове.
Предвид изложеното, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само по отношение на отменените три
административни акта. Касае се за противоправно поведение от страна на приходна
администрация, изразяващо в издаването на незаконосъобразни административни
актове.
Съдът намира, че не са налице втората и третата
предпоставки за ангажиране на отговорността на НАП по предявените искове за
обезщетение на имуществени и неимуществени вреди.
По исковете за обезщетение на имуществени вреди
- преки загуби, които са резултат от разпродаване на производствена база и
ноу-хау на „Боник“ ЕООД, от спиране на дейността на дружеството през 2009г. и
от наказателни лихви по кредити, предявени 2011г. в производството по
несъстоятелност. Касае се за увреждания, довели до намаляване на имуществото на
„Боник“ ЕООД. Такива вреди са единствено възможни за дружеството, тъй като се
отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен
еквивалент, а не за имуществото на едноличния собственик на капитала. Поради
това съдът приема, че за Р.Я. не са настъпили твърдените увреждания, липсва
вреда, респективно не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на НАП.
По исковете за обезщетение на имуществени вреди
- пропуснати ползи от нереализирана печалба на предприятието до 2015г.,неполучени
възнаграждения от Р.Я. за периода 2012 – 2015г., неполучени годишни
възнаграждения от Ц.Я. за 2010г. – 2015г. в качеството й на управител на
„Боник“ ЕООД. Пропуснатите ползи подлежат на обезщетяване, само ако се докаже
по категоричен начин, че ако не бяха издадени отменените РА, ищците са щели да
получат тези възнаграждения. Такива доказателства не бяха събрани. Нещо повече,
видно от заключението на вещото лице, дори и да е било възстановено ДДС в
законоустановените срокове, финансовите показатели на дружеството сочат, че в
периода, за който се претендират пропуснатите ползи, "Боник" ЕООД е
щяло да е изпаднало в неплатежоспособност.Следователно, получаването на тези
възнаграждения не е събитие, което е осуетено само от издадените
незаконосъобразни актове. Липсва пряка причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и отменените актове, поради което исковете са неоснователни.
По исковете за обезщетение на имуществени вреди
- преки загуби от продажбата на апартамента на ищците.Твърди се, че
апартаментът е бил продаден в резултат на незаконосъобразните актове. От
доказателствата по делото се установява, че ищците, като трети лица, са
обезпечили договора за кредит между "Боник" ЕООД и Пощенска банка АД
чрез ипотека на собствения си апартамент.Следователно, продажбата на
апартамента е пряк резултат от даденото обезпечение, а не от
незаконосъобразните актове на приходната администрация. Липсва
причинно-следствена връзка между отменените РА и продажбата на имота на ищците,
поради което претенциите им са неоснователни.
По исковете за обезщетение на имуществени вреди
- пропуснати ползи, поради лишаване на ищците от възможността да ползват
собствения си апартамент/да получава наем за него в размер на 150 лв.месечно за
периода от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата
молба. След като в производството не се доказа, че продажбата на апартамента на
ищците е пряка последица от отменените РА, неоснователни са и претенциите за
заплащане на исканите обезщетения.
По отношение на претендираните от двамата ищци
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за влошеното
здравословно състояние на Р.Я. и 200 000
за влошеното здравословно състояние на Ц.Я.. В първото съдебно заседание процесуалните
представители на ищците заявяват, че не поддържат тези искове. Тези изявления,
от една страна, не са прецизно формулирани, т.е. не са заявени като оттегляне
или отказ от исковете. От друга страна, видно от представените пълномощни,
адвокатите не разполагат с правомощия да се разпореждат с иска. Предвид това
съдът намира, че не е десезиран с предявените от ищците искове за неимуществени
вреди и те следва да бъдат разгледани. По същество, те са неоснователни. Поради
характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо
лице, чиято психика и здраве са засегнати пряко и непосредствено в негативен
аспект от административна дейност. В случая физическите лица необосновано
претендират обезщетяване на неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на
здравето вследствие преживения стрес от адм. производства на НАП. Несъмнено
ревизионните производства засягат имуществото на юридическото лице „Боник“
ЕООД. Това засягане обаче не се отнася пряко до физическите лица - собственика
на капитала и управителя, тъй като те са самостоятелни и притежават отделен
патримониум. Отговорността на ЕООД е ограничена до патримониума на юридическото
лице - чл.113 ТЗ. От своя страна физическото лице притежава търговската свобода
да участва и в други юридически лица- чл.65, ал.2, ал.3 ТЗ. Връзката на ищците
с ревизионното производство, в което е налице правоотношение между НАП и
дружеството не е пряка и непосредствена, а е опосредена от отделни юридически
факти, елементи от правния свят на търговеца - чл.137, чл.141, ал.7 ТЗ
/реш.№16156/20.12.2018г. по адм.д.№5277/2017г. на ВАС/. Поради това липсва
причинена неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от
отменения ревизионен акт. За пълнота следва да се посочи и че по делото не бяха
релевирани никакви доказателства за настъпило увреждане на здравето на ищците.
Изложеното сочи на неоснователност на исковете.
Предявените искове за имуществени вреди в
размер на 3 000 лв. за всеки от ищците за медикаменти, медицинско
обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното
здравословно състояние са предпоставени от основателността на по-горе
обсъдените искове за неимуществени вреди. След като в производството не се
доказа влошаване на здравето на ищците като пряка последица от отменените РА,
неоснователни са и претенциите за заплащане на исканите обезщетения от по 3000
лева.
По отношение на предявените искове за
присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения от подаване на
исковата молба до изплащането им. С оглед акцесорния характер на лихвата, при
неоснователност на претенциите за главници, липсва основане за присъждане на
такава.
Предвид
всичко изложено, предявените от Р.Н.Я. и Ц.Б.Я. искове срещу Национална агенция
за приходите за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Независимо
от благоприятния за отвентика изход на делото, на него не му се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение, каквото той е претендирал в последното по
делото съдебно заседание. Специалната уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ
дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски,
съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК.
Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Законодателят в
цитираната норма не е направил разграничение на юрисконсултското
възнаграждение, респ. на адвокатското възнаграждение, с други разноски по
делото. От систематичното тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, където е постановено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса, следва, че законодателят прави
разлика между разноски за производството и заплатеното възнаграждение за един
адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Този извод се подкрепя и от
правната уредба на разноските по производството, дадена съответно в чл. 143, ал. 1 от АПК,
както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
които норми законодателят изрично и отделно е регламентирал възнаграждението за
един адвокат от останалите разноски по делото. Стриктното тълкуване на
цитираните норми обосновава извода, че разноските за юрисконсултско възнаграждение,
макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ,
които са специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК,
законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на
предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил
защитаван от юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 204, ал.4 от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Русе,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.Я. срещу Национална агенция
за приходите искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от
разпродаване на производствена база и ноу-хау на „Боник“ ЕООД в размер на
8 130 000 лв.;загуби от спиране на дейността на „Боник“ ЕООД /в
несъстоятелност/ през 2009г. в размер на 1 523 000 лв.; наказателни
лихви по кредити, предявени 2011г. в производството по несъстоятелност в размер
на 860 000 лв.; нереализирана печалба до 2015г. в размер на
1 854 000 лв.; неполучени възнаграждения за периода 2012 – 2015г. в
размер на 284 640 лв.; обезщетение за ½ идеална част от притежаван
в режим на СИО апартамент в гр.Русе, ***в размер на 50 000 лв.;
обезщетение за лишаване от възможността да ползва апартамент в гр.Русе, ***от
датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба в
размер на 7 200 лв. и законна лихва върху претендираните главници от
подаване на исковата молба до изплащането им; обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 300 000 лв. за влошено здравословно състояние и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти,
медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на
влошеното здравословно състояние.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Б.Я. срещу Национална агенция
за приходите искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от
неполучени годишни възнаграждения периода 2010г. – 2015г. в общ размер 653 775 лв.; обезщетение за ½ идеална
част от притежаван в режим на СИО апартамент в гр.Русе, ***в размер на
50 000 лв.; обезщетение за лишаване от възможността да ползва апартамент в
гр.Русе, ***от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на
исковата молба в размер на 7 200 лв. и законна лихва върху претендираните
главници от подаване на исковата молба до изплащането им; обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за влошено здравословно
състояние и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за
медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт
вследствие на влошеното здравословно състояние.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на НАП за присъждане на разноски по производството за осъществена
защита от юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: