Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 07 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 31.05.2017 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 855 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 310 и следващите от ГПК.
Делото е образувано
по искова молба на А.А.С. с ЕГН **********
*** срещу А.Г.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се поддържа,
че ищцата е пълнолетна, а ответникът е неин баща, както и че е ученичка в
редовна форма на обучение в XI-ти клас на Средно
училище „***“ гр. В.през учебната 2017-2018 г. Ищцата поддържа, че е получавала
редовно издръжка от 2012 г. до 27.01.2018 г., като след тази дата ответникът не
й е превеждал издръжка. Твърди се също, че майката на ищцата не е в състояние
сама да й осигури необходимата й издръжка, а ответникът следва да отделя
средства за издръжката на ищцата в претендирания размер.
Правното основание на предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове е, както следва: по чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплаща на
ищцата месечна издръжка в размер на 150,00 лева (съгласно уточнителна молба с
вх. № 3428/13.03.2018 г. на Врачански районен съд), считано от датата на
подаване на исковата молба-06.03.2018 г. до настъпването на обстоятелства,
които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и по
чл. 149 от СК за осъждане на ответника
да заплати на ищцата месечна издръжка за минало време в размер на 150,00 лева
за месец февруари 2018 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.Г.С. е
подал писмен отговор, с който е оспорил иска. Поддържа, че исковата молба е
процесуално недопустима, тъй като липсват доказателства за активната
легитимация на ищцата за предявяване на исковата молба. Не оспорва
обстоятелството, че е спрял да плаща издръжка на ищцата след 27.01.2018 г., тъй
като ищцата е навършила пълнолетие. Твърди също, че доходите му често са под
размера на минималната работна заплата (от 490 лв. до 530 лв. брутно на месец),
че изплаща месечни вноски до два договора за кредит, като по единия месечната
вноска е в размер на 60,98 лв., а по другия месечната вноска е в размер на
241,27 лв., че не притежава професионална квалификация или имущество, от което
да се издържа, както и че издържа и се грижи за малолетния си син А. А.С. на 12
години, поради което изплащането на издръжка на ищцата в какъвто и да било
размер би съставлявало особена трудност за ответника.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява, като с писмена
защита поддържа исковата си молба и желае същата да бъде уважена така, както е
предявена.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. А.
К., в съдебно заседание моли предявените искове да бъдат отхвърлени по
изложените в отговора съображения.
Като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и
възраженията на страните, съдът прие за установено следното:
Видно от удостоверение, издадено въз
основа на акт за раждане № ***от 28.01.***г. на Община В., ищцата А.А.С. е родена на *** г. от майка И.М.Н.-С. и баща А.Г.С.,
като към момента на приключване на съдебното дирене ищцата е на 18 години.
С одобрена от съда съдебна спогодба от
30.05.2005 г. по гр. дело № 372/2005 г. на Врачански районен съд ответникът А.С.
се е задължил да заплаща на ищцата А.С. (тогава малолетна), чрез нейната майка И.Н.-С.,
месечна издръжка в размер на 50,00 лв., считано от 08.03.2004 г. до настъпване
на предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
С решение № 724 от 23.10.2012 г. по
гр. дело № 1733/2012 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 31.01.2013
г., е прекратен гражданския брак между А.С. и И.Н.-С. с развод по вина на
съпруга А.С., възложено е на майката И.Н.-С. упражняването на родителските
права над детето А. и на бащата е определен режим на лични отношения.
С решение № 559 от 20.06.2013 г. по
гр. дело № 1273/2013 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 05.07.2013
г., определената по гр. дело № 372/2005 г. на Врачански районен съд издръжка на
А.С. е увеличена на 100,00 лв. месечно.
Установява се от уверение с изх. №
387/06.03.2018 г. на Средно училище „***“ гр. В., че за учебната 2017-2018 г.
ищцата е записана за ученичка в XI-ти „б“ клас в същото
учебно заведение.
Видно от служебна бележка от
13.03.2018 г. на началник на пощенска станция „В.-1“, И.М.-майка на ищцата е
получавала редовно издръжка до месец януари 2018 г. включително, като за месец
февруари не е получен пощенски запис за издръжка на нейно име.
От представеното удостоверение, издадено
въз основа на акт за раждане № 0677 от 03.11.2006 г. се установява, че
ответникът А.Г.С. има и малолетно дете от друга връзка, а именно А. А.С. с ЕГН **********,
който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е на 11 години,
а видно от удостоверение с изх. № 443/12.04.2018 г. на Средно училище „***“ гр.
В.детето А. за учебната 2017/2018 г. е записан като ученик в V-ти
клас в същото училище.
Доходите на ответника са посочени в
удостоверение с изх. № 23/10.04.2018 г., издадено от „ДИД Глас“ ЕООД гр. В.с
ЕИК ***и възлизат брутно на около 517,00 лв. месечно.
По отношение на финансовото си
положение ответникът е представил също договор за потребителски кредит № **********
от 08.01.2018 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с месечна погасителна вноска в
размер на 241,27 лв. и краен срок на погасяване 15.09.2019 г., както и договор
за потребителски стоков кредит № ********** от 24.11.2017 г., сключен с „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД с месечна погасителна вноска в размер на 60,96 лв. и краен срок на
погасяване 25.11.2018 г.
Представена е присъда № 75 от
12.07.2010 г. по НОХ дело № 899/2010 г. на Врачанския районен съд, влязла в
сила на 27.09.2010 г., с която ответникът А.С. е признат за виновен за
неплащане на издръжка на ищцата А.М.С. за периода от 01.01.2009 г. до
26.04.2010 г. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за шест месеца, чието изпълнение е отложено на основания
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Присъдата се отнася за период със
значителна давност във времето, около осем години преди подаването на исковата
молба по настоящото дело, поради което съдът приема за неотносимо това писмено
доказателство.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Т.П..
Свидетелят Т.П. дава показания, че е в
близки приятелски отношения с ответника А.С.,***, както и че не познава ищцата А.С..
Ответникът С. работи като шофьор от понеделник до петък, получава минималната
заплата за страната, която все не му достига и няма други доходи и имущество, с
изключение на една стара кола, с която се придвижва. С. има момченце от друга
връзка, което е в V-ти
клас, учи в училище „***“ във В.и ответникът среща трудности с издръжката му. С.
живее в едно домакинство с приятелката си, сина си и майка си. Приятелката му работи
като готвачка в заведение, но не постоянно, а когато има повече работа. Майката
на С. е пенсионерка и има заболявания, поради което не може да му помогне
финансово. С. се е оплаквал на свидетеля от болки в ръцете и в очите, но не е
предприемал лечение за тях. С. е искал от свидетеля П. през месец по 100,00 лв.
назаем, тъй като не е могъл да изплаща издръжката на дъщеря си А.. С. е връщал
взетите назаем от свидетеля пари, но трудно.
Съдът, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед близките приятелски отношения между
ответника С. и свидетеля П., намира за достоверни показанията и на свидетеля и
възприема същите като добросъвестно дадени и подкрепени от останалите
доказателства по делото.
При така установеното, съдът достигна
до следните изводи:
Основателността на
предявената искова претенция с правно основание чл. 144 от СК се обуславя от кумулативното наличие на
предвидените в същата разпоредба предпоставки. За да бъде уважена предявената
искова претенция с правно основание чл. 144 от СК следва да бъдат налице трите
предпоставки, предвидени в цитирания текст, а именно: навършилият пълнолетие
ищец да учи редовно обучение в средно или висше учебно заведение и същият да не
е навършил 20-годишна възраст, съответно 25-годишна възраст, ищецът да не може
да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката
да не съставлява особено затруднение за родителя.
Ищцата А.С. е навършила 18 години на 27.01.2018 г. и към датата на приключване на
съдебното дирене същата е ученичка в средно училище, редовна форма на обучение.
Предвид изложеното, съдът
приема за установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл. 144 от СК навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение
в средно учебно заведение и същият да не е навършил 20-годишна възраст към
момента на предявяване на исковата претенция.
По делото не са събрани доказателства относно
получаваните от И.Н.-С. – майка на ищцата доходи, налице са само твърдения в
исковата молба, че в момента майката на ищцата е безработна. Тези твърдения не
са оспорени от ответника и с оглед представените по делото писмени
доказателства съдът приема, че доходите на майката И.Н.-С. и на самата ищца не
са достатъчни за задоволяване на потребностите на ищцата А.С. от издръжка.
Съдът приема, че ищцата не би
могла да работи и да се издържа, тъй като вероятността за подобна възможност
при следване на средно или висше образование при целодневна форма на обучение е
отчетена от самия законодател при приемане на разпоредбата на чл. 144 СК.
При
съобразяване на гласните доказателства по делото и социално-икономическите
условия в страната съдът прави извод, че ищцата има нужда от сумата от около 300,00
лв. месечно, за да се издържа, от които поне 180,00
лева за покриване на основни ежедневни нужди. Майката на ищцата не
разполага с достатъчно доходи, за да поеме изцяло нуждата на ищцата от
издръжка. В тази връзка е налице и другата предпоставка, предвидена в разпоредбата
на чл. 144 от СК.
За основателността на
предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в
кумулативна зависимост предпоставка, съгласно която издръжката следва да не
съставлява особени затруднения за родителя, от който се претендира. Характерно
за издръжката, претендирана на основание посочената правна норма е, че
същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни
изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за
пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.
Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава, само ако се изясни,
че това не би го затруднило особено. В
Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. дело № 944/2010 г. на Върховния касационен
съд, ІІІ г.о., постановено по чл. 290 от ГПК е разяснено, че родителят може да
дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете.
Ответникът
е представил доказателства, от които се установява, че получава доходи от
трудово правоотношение в нетен размер около 405,00 лв. месечно. Притежава лек автомобил,
от който обаче не би могъл да реализира допълнителни доходи. Видно от
показанията на свидетеля П., ответникът няма разходи за наем на жилище. Страните
не твърдят и не се установява по делото ответникът да получава други доходи
освен от работна заплата. Доказано е по делото, че ответникът погасява
потребителски банков кредит с месечна вноска около 242 лв. и краен срок на
погасяване 15.09.2019 г., както и погасява потребителски банков кредит с
месечна вноска около 61 лв. и краен срок на погасяване 25.11.2018 г. По делото са
доказани здравословни проблеми на ответника, свързани с болки в очите и ръцете,
но не се установи ответникът да има разходи във връзка с лечението им. Ответникът
има безусловно задължение да осигурява ежемесечна издръжка на малолетния си син
А., споделяйки разходите за нейното отглеждане с настоящата си партньорка –
майката на А., като не се твърди малолетното дете да има някакви специфични
потребности, надхвърлящи обичайните за неговата възраст. Ето защо, предвид
възрастта на детето А. и императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от СК,
делът на ответника в дължимата на сина му ежемесечна издръжка е половината от
законовия минимум в размер на 127,50 лв., т.е. безусловното задължение на
ответника за издръжка на сина му А. е в размер на 63,75 лв. месечно.
Тъй като
основният нормативно въведен критерий за редица социални плащания е трикратният
размер на гарантирания минимален доход (ГМД), съдът приема, че за да може без
особени затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, родителят следва
да разполага за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ
3/4 от минималната работна заплата (МРЗ) и нетен доход, който да се ранява на
поне 3,5-кратния размер на ГМД, т.е. при МРЗ за 2018 г. от 510,00 лв. и ГМД от
75,00 лв. трябва да може да разчита за собствените си потребности на брутен
доход над 382,50 лева и нетен доход от поне 262,50 лева.
Предвид средния
месечен доход на ответника, който след приспадане на вноските по двата банкови
кредита и разходите за издръжка на малолетния му син А. възлиза на около 38,00
лева, съдът приема, че за ответника А.С. би съставлявало особено затруднение да
заплаща издръжка в какъвто и да било размер на пълнолетната си дъщеря А.С..
Същите съображения важат и по отношение на иска за издръжка за минало време за месец
февруари 2018 г.
Ето защо съдът намира
предявените искове
по чл. 144 и по чл. 149 от СК за изцяло
неоснователни недоказани.
При този изход на делото право за
разноски възниква за само за ответника, който своевременно е поискал и
действително направил разноски за адвокатска защита в размер на 300,00 лева, видно
от отбелязването в договора за правна помощ, поради което тези разноски следва
да му бъдат присъдени.
Предвид неоснователността на исковете и
на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, дължимата държавна такса за образуване
на делото остава за сметка на съда.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
А.А.С. с ЕГН ********** *** срещу А.Г.С.
с ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени искове, както следва: по чл.
144 от СК за осъждане на
ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150,00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба-06.03.2018 г. до настъпването
на обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане
и по чл. 149 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищцата месечна издръжка за минало време в
размер на 150,00 лева за месец февруари 2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.А.С. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата 300,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за внесено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 08.06.2018
г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: