Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 25.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на петнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Марияна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №1189/2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.С.В.с
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .., представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.,
чрез Б.Н.Р. – юрисконсулт, съдебен адрес:***,
против Й.Х.М. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба,
че между „..” ЕАД и Й.Х.М. бил сключен
договор за кредит PLUS-14405301 от 13.01.2017г. , по
силата на който кредитополучателя получил сумата от 1000 лв. и застрахователна премия по сметка „Защита на плащанията“ в размер на
96 лв. срещу задължението да върне кредита на равен брой вноски / 16 бр./ всяка
в размер на 86,27 лв. по погасителен план, уговорен между страните, в срок до 20.05.2018г. Посочва се
в исковата молба, че срокът изтекъл, но ответника не погасил задълженията си по договора. Съгласно уговореното между страните, М.
дължал следните суми: сума в размер на 35 лв. – такса ангажимент еднократно;
сума в размер на 134,67 лв. лихва за забава за периода от 21.042017г. / датата,
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/
до датата на подаване на заявлението в съда, като съвкупност от лихви за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска;
договорна лихва в размер на 284,32 лв. Твърди се в исковата молба, че длъжникът
погасил задължения в размер на 172,54 лв., с които са погасени сумата от 66,55
лв. договорна лихва и главница в размер на 105,99 лв. Посочва се в молбата още, че на 23.10.2017г.
между „..” ЕАД и А.С.В.било подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляния на вземания от
27.07.2017г., по силата на което вземането към Й.Х.М. било прехвърлено в полза на ищеца с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности , вкл. и всички лихви. Твърди се, че възможността
правото на кредитора да прехвърли на трето лице вземанията си към длъжника се
съдържа в договор за кредит PLUS-14405301 от
13.01.2017г., както и че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД „..” ЕАД чрез А.С.В.изпратило
две писма до длъжника вкл. с писмо с обратна разписка ведно с уведомление за
извършената цесия, но писмата се върнали в цялост. Прилага се към молбата
уведомление за извършената цесия за
връчване на ответника и молят съда да признае, че е изпълнено изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника
по отношение на новия кредитор. Посочва се, че със заявление по чл.410 ГПК е
поискано издаване на заповед за изпълнение и било образувано ч.гр.д.№
857/2018г. по описа на РС-Червен бряг.
Била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 990,01 лв.
главница, 217,77 лв. договорна лихва и законна лихва в размер на 134,67 лв.
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да признае за установено, че Й.Х.М.
дължи на ..” ЕАД следните суми: 990,01 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-14405301/13.01.2017г.;
сумата от 217,77 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2017г./ падеж на
първата неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2018г. / падеж на последната
погасителна вноска/; сумата от 134,67 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК; законна лихва върху главницата
от 03.09.2018г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. и 26,85 лв. платена държавна
такса, както и деловодните разноски от заповедното производство.
С
определение №61/14.02.2019г. съдът е назначил особен представител на ответника
на основание чл. 47, ал.6 ГПК- адв. С.Б. ***.
В
месечния срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на Й.Х.М.,
в която взема становище за допустимост но неоснователност на предявения иск.
Адв.Б. прави възражение за неспазена разпоредбата на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и
недоказаност на твърдението, че длъжника е уведомен за извършената цесия.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не
се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 1894/12.04.2019г. , с което
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът, представляван от особения представител
адв.С.Б. ***, моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен
бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по
общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По
същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№857/2018г. описа
на РС-Червен бряг, че на 03.09.2018г. А.С.В.подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№4248/03.09.2018г. пред РС-Червен бряг. Било образувано
ч.гр.д.№857/18г. по описа на РС-Червен
бряг и била издадена Заповед за изпълнение №545/03.09.2018г., с която РС -
Червен бряг разпоредил „длъжникът Й.Х.М. , с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на кредитора “..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. *** представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в
качеството им на Изпълнителни директори
сумата от 990.01
лв. /деветстотин и деветдесет лева
и една стотинка /- главница, сумата от
217.77 лв. /двеста и седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ -
договорна лихва за периода от 20.04.2017г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/,
сумата от 134.67 лв. /сто тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки
/- обезщетение за забава , считано от 21.04.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 03.09.2018г. и
законна лихва от подаване на заявлението в съда/03.09.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението., както и разноски по заповедното производство в общ
размер 176.85 лв. /сто седемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, от
които 26.85 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.“
Не
се спори и и се установява от материалите по
ч.гр.д.№857/2018г. описа на РС-Червен бряг, че срещу заповедта е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, както и че с разпореждане №1218/17.10.2018г.
на заявителя била указана възможността по чл. 415, ал.1 ГПК. Съобщението е получено на 06.11.2018г. В законовия месечен
срок е подадена искова молба с вх. №5927/06.12.2018г. , с която е инициирано
настоящото производство.
Спори
се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на
договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е
просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.
Съдът, като съобрази наведените в
исковата молба твърдения приема, че е сезиран с искове
по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, а именно сумата от 990,01
лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14405301/13.01.2017г.; сумата от 217,77 лв. –
договорна лихва за периода 20.04.2017г./ падеж на първата неплатена погасителна
вноска/ до 20.05.2018г. / падеж на последната погасителна вноска/; сумата от
134,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК;
законна лихва върху главницата от 03.09.2018г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство деловодни разноски, за които е издадена оспорената
Заповед за изпълнение №545/03.09.2018г. по ч.гр.д.№857/2018г. по описа на
РС-Червен бряг.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретния случай ищецът доказа, че между първоначалния кредитор и длъжника - ответник
по делото е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за
потребителски кредит PLUS-14405301, както и че вземанията на „..“ ЕАД към
ответника са цедирани в полза на
заявителя.
В тази насока са представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени
доказателства: заверено копие на договор
за потребителски паричен кредит PLUS-14405301 от
13.01.2017г., заверено копие на застрахователен сертификат № PLUS-14405301; заверено копие на формуляр за предоставяне
на информация за потребителки кредити;
заверено копие на рамков договор от 27.07.2017г. ; заверено копие на
писмено потвърждение от 23.10.2017г. за извършена продажба на вземания; заверено
копие на извлечение от Приложение №1/23.10.2017г. към рамков договор за
продажба на вземания; заверено копие на
пълномощно №3230/2018г.; заверено копие на уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/ PLUS-14405301; заверено копие на писма с обратна разписка;
заверено копие на уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-БНП/ PLUS-14405301; заверено копие на товарителници.
С отговора на исковата молба назначеният особен
представител на ответника оспорва предявеният иск, като твърди, че длъжникът по
договора не е уведомен за извършената цесия дори и с исковата молба.
Възражението на особения представител е основателно.
Прехвърлянето
на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля
на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването
на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията
засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента -чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без да е
елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на
третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и
на цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че
вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си.
Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и
чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай. Дружеството
цесионер е упълномощено да уведоми от името на кредитора всички длъжници по
всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството
е цедирало съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания.
В случая обаче ответникът не е уведомен
за извършената цесия. Няма доказателства по делото, ответникът да го е получил. Видно от приложените на л. 22 до 25 вкл.по
делото уведомителни писма до Й.Х.М., писмата не са получени от длъжника. Уведомлението
за цесията, съставляващо приложение към исковата молба, е връчено не на
ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. В този смисъл са решение
№ 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350
от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че в случая остана недоказано обстоятелството, че на длъжника е съобщено за извършената цесия на
основание чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, поради което предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.С.В.с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .., представлявано от Н.Т.С.и
М.Д.Д., чрез Б.Н.Р. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, против Й.Х.М. с ЕГН **********, адрес: ***, искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, а именно сумата от
990,01 лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14405301/13.01.2017г.; сумата от 217,77 лв. –
договорна лихва за периода 20.04.2017г./ падеж на първата неплатена погасителна
вноска/ до 20.05.2018г. / падеж на последната погасителна вноска/; сумата от
134,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК;
законна лихва върху главницата от 03.09.2018г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство деловодни разноски, за които е издадена оспорената
Заповед за изпълнение №545/03.09.2018г. по ч.гр.д.№857/2018г. по описа на
РС-Червен бряг, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: